ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ НА МАКЕДОНИЯ

На 9-ти ноември Еврокомисията предложи, Македония да получи статут на официален кандидат за членство в Европейския съюз. По този повод първата дама на македонската външна политика Илинка Митрева заяви: „От днес европейските перспективи на Република Македония стават европейска реалност”. Оправдан ли е оптимизмът на Вардарската република, един ден да седне на масата на преговорите с Брюксел?
На брега на Вардар становището на Европейската комисия бе посрещнато с изблик на радост. На звучния македонски диалект външният министър Илинка Митрева нарече решението „признание за досегашните напори” на Македонската република. Изглежда тези “напори” са били  доста интензивни, за да убедят европейските бюрократи в лицето на Оли Рен. Комисарят по разширяването призна в Скопие, че решението, Македония да бъде предложена за официален кандидат, е било взето “единогласно”.

За да стигне дотам, страната трябваше да мине през ада на евро бюрокрацията. На 22-ри март 2004-та Македония почука на Брюкселските порти, подавайки молба за членство в Европейския съюз. На свой ред Европейската комисия се зае да провери, доколко страната заслужава да бъде предложена за официален кандидат. Комисията връчи на Скопие дълъг списък от въпроси, на които правителството трябваше да отговори. На свой ред на 14-ти февруари т.г. Македония предаде в Брюксел отговора на обширния въпросник. Макар че тази церемония стана на празника на Свети Валентин, тя не бе израз на особенa взаимна любов. По-скоро въпросите - на брой 4000 – свидетелстваха за недоверието от страна на Еврокомисията. 

След горчивия опит в Западните Балкани, Брюксел се интересуваше най-вече от това, дали функционира мулти-етническият модел в Македония. В страната, чието население едва надхвърля два милиона, всеки четвърти жител е етнически албанец. Но етническите проблеми не са единствената грижа на Македония. Към тях се добавя и незавидното икономическо състояние на страната.  Почти успоредно с оценката на Европейската комисия излязоха данни на Световната банка, според които средният македонец живее с нищожните 88 денара на ден. Погледната от прага на бедността, европейската перспектива на страната не е толкова съществена. Едва ли препоръката на Комисията е утеха за обикновения македонец, чийто дневен бюджет обърнат в европейска валута е едва евро и половина.

През призмата на Копенхагенските критерии, Македония все още не е готова за членство в Европейския съюз. В огледалото на Европейската комисия тя е далеч от определението “функционираща пазарна икономика”. Предложението на Комисията от 9-ти ноември, страната да придобие статут на официален кандидат, още не означава, че  започват преговори за присъединяване. Дори Европейският съвет в Брюксел на 15-ти и 16-ти декември да приеме препоръката,  ще последва нов период на щателна проверка. Ако Комисията остане “доволна”, тя може да предложи започването на същинските преговори. Липсата на точна дата, кога Македония ще седне на масата на преговорите за присъединяване, бе обект на  критика от страна на опозицията в лицето на Любчо Георгиевски.

Независимо от критичните гласове, оптимизмът на правителството е оправдан. Препоръката на Комисията несъмнено е признание за Скопие. С оригиналната си самоирония излизащият в Западна Европа вестник “Македония” подчерта: “Сега можем да добием и препоръка на кандидат за луната.”