ПРЕДСТОЯЩИТЕ ЧАСТИЧНИ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Текста на Мария Капон препечатваме от вестник „Гласове”
В следващите седмици, Народното Събрание на Република България ще разгледа предложения от Министерски Съвет проектозакон за избор на народни представители в действащия мандат на Европейския парламент. Той е на база на договора за създаване на Европейската общност и се основава на принципите на съюзното гражданство. Конкретната му проява е правото на всеки гражданин на държава членка да се кандидатира за евродепутат, както и да гласува за народни представители от всички държави членки за Европарламента. Това е всъщност много важно, защото се прилага принципа за недискриминация между гражданите по произход и гражданите на Европейския Съюз пребиваващи в отделна държава и тяхното право на свободно движение и живот. Създават се, на първо място, избирателни права, и условия за участие в политическия живот, както на българските граждани така и на гражданите на другите държави членки, които са се установили да живеят у нас. Това е уникалната роля на Европейския съюз.
Редовните избори се провеждат в последната година от 5-годишния мандат на Европейския парламент. Настоящият мандат изтича през 2009 година. България, по решение на Министерския съвет, съгласно допълнителните разпоредби на законопроекта, се задължава да проведе избори – частични до края на 2007 година. Такива избори по средата на мандата е провеждала Португалия през 1987 година, а редовните избори е трябвало да бъдат през 1989 година, така че това няма да е прецедент.
България ще изпрати своите 18 депутати, които ще участват чрез регистрация на национална листа на партии или коалиции или от независими кандидати, подкрепени от 2000 избиратели и инициативни комитети. Изборите се провеждат по пропорционална система. Това означава, че ще се гласува по места за национална листа на партия или коалиция, редена от централни ръководства, а няма да има мажоритарен вот за определен кандидат. За разпределение на мандатите ще се използува методът на най-големия остатък - методът на Хеър–Ниймайер, а не както за парламентарни избори методът Д’Онт.
Всичко останало е както сме свикнали, назначават се избирателни комисии, централна, районни и секционни. Избирателните списъци са от две части: А и Б, съответно А – за имената на избирателя – гражданин на Република България и Б – за граждани на държава – членка на ЕС.
Предизборната кампанията започва 30 дни преди датата на изборите и приключва 24 часа преди началото на изборния ден. Финансирането на кампаниите е съответно 1 милион за партия, 2 милиона за коалиция и 200000 за инициатвен комитет за независим кандидат.
Разбира се в закона са описани начините за агитация, регистрация на листи и работа на секционните комисии, както и наказателните разпоредби с глоби и начините за прекратяване на пълномощията на евродепутатите предсрочно.
Това, което не се описва в законопроекта е голямата роля през следващите години на представителите на България в Европейския парламент, тяхната работа и начинът за защита на националните интереси. В Европейският парламент всеки избран депутат, принадлежи към политическата си група, но в структурата на самата група е част от българската делегация. Това е основната задача и предизвикателство към партиите, да предложат в своите листи модерни политици, които не само да представляват България, но и да заемат своето място за влиянието на страната ни върху Европейската политика, в политиката на развитие на регионите с цел повишаване на стандарта на българските граждани в голямото ни семейство.
В националната политика има адреналин и е основана върху отношения управляващи и опозиция, докато Европейската политика е политика на влиянията и компромиса, за нея са нужни перспективни политици, с дългосрочна визия за развитието на Обединена Европа и предстоящото и разширение, и мястото и в глобалния свят.
Мария Капон, Народен представител от Демократическа партия, член на Комисията по европейска интеграция, Наблюдател в Европейския парламент