ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД НА КЛАУС ЯНСЕН ЗА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ – ЕДИН ОТ ДОКЛАДИТЕ ПО ПАРТНЬОРСКАТА ПРОВЕРКА “ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ”

Експерт – криминалистът Клаус Янсен, с 34-годишен опит в германската полиция, смята, че НСБОП, ако не е водеща, то поне трябва да се включва, при  разследването на поръчковите убийства.

Янсен е автор на един от докладите по партньорската проверка “Правосъдие и вътрешни работи”, писан в периода 22-24 февруари – по време на показното убийство на Иван Тодоров – Доктора в София. Той е писал за борбата с организираната престъпност.

В доклада му пише, че при срещите му в НСБОП е очаквал да види повече “ентусиазъм и отдаденост” към новите подходи за противодействие на организираната престъпност, които да са породени от новия НПК и новия ЗМВР. “Понякога събеседниците не изглеждаха убедени” – заключава експертът и пише, че много пъти е чул фразата “ЕК иска от нас да направим”. Според Янсен, “(те) понякога имаха възражения срещу позицията на ЕС”.

Експертът Клаус Янсен работи в Bund Deutscher Kriminalbeamter – Rheinbach и по време на мисията си в България, е провел 21 срещи, сред които с главния прокурор Велчев и вътрешния министър Петков.  

Янсен се опитвал да поиска допълнителна или по-различна информация, но щом прекъсвал предварително подготвените изказвания на хората, с които се срещал, те реагирали с нежелание. Понякога му казвали, че това, за което пита, е класифицирана информация.

В коментар за новия български НПК, криминалистът отбелязва, че агентите по случая няма да могат да се явяват като свидетели и да дават показания пред съда. “Това е доста уникална правна конструкция”, констатира той.

Янсен пише, че са му казали, че НСБОП не разследва поръчкови убийства, а това се прави “от местния отдел Убийства”. Той е попитал как се прави необходимият анализ на оперативната информация, за да се свържат тези престъпления с организираните престъпни групи. “Въпросът ми остана без отговор”, пише Янсен и допълва, че е научил с изненада, че НСБОП не работи по “комбинирани случаи на наркотици и пране на пари”.

Било му казано, че тъй като в България повечето от транзакциите се основават на парични разплащания, прането на пари във връзка с трафика на наркотици не може да бъде доказано. Категориите на ЕС това отношение са погрешни. За наркотици може да се плати в брой в Истанбул, да преминат транзитно през България и да бъдат доставени в Европа. Какво може да докаже едно разследване в България? Когато експертът препоръчва проследяване на кешовите плащания, подходът не бил одобрен. Според OLAF до 30-50% от всички подозрителни финансови транзакции са свързани с трафика на наркотици.

“Трафикът на хора е един от най-големите проблеми на организираната престъпност за България. Много правителствени и неправителствени организации в Европа се занимават с този проблем. Експертът бе изненадан да научи, че това схващане не се споделя от представителите на НСБОП. Те виждат как жени от България се възползват от либералното законодателство в ЕС, за да изкарват прехраната си чрез проституция. Всички те идват от много бедни региони. “Повечето жени реално знаят каква работа да очакват; повечето от тях са проституирали в България. На тях им се помага да стигнат до Европа и често сменят страната, тъй като се опитват да избегнат престой повече от 3 месеца. Те започват да се оплакват едва, когато възникнат проблеми в страната домакин”. Това обяснение не отговаря на сериозността на тези престъпления.” – пише още експертът на Европейската комисия. 

“Експертът беше още по-изненадан по време на срещата при Главния прокурор, когато неговият заместник, г-н Манчев, в контекста на актуалното към онзи момент поръчково убийство в София, започна да спори за общия брой на поръчковите убийства. От страна на ЕК се борави с цифрата 173 поръчкови убийства (в т.ч. и опитите за такива), за периода 1992 – 2005 година. Като се позова на проучване за периода 1999 – 2005 г., г-н Манчев твърдеше, че са станали само 95 убийства. Спорът по броя на убийствата въобще не е важен. Проблем е самият факт на извършване на въпросните убийства от години. Дестабилизирането на морала на обществото, включително морала на полицията, е дори по-голям проблем, който трябва да бъде решен, и който проблем само България може да реши. Отношението към проблема, отдаването на работата предопределят успеха в борбата с организираната престъпност. НСБОП като че ли вместо проактивно, взема само реактивно отношение по въпроса. В много от дискусиите събеседниците на експерта казваха, че изчакат да получат сигнали.”

Точните препоръки на експерта във връзка с новия НПК и към НСБОП вижте в рубриката "Актуално".