ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА

Народните представители приеха на трето четене поправките в Конституцията. Общо гласувалите бяха 220 депутати, като от тях имаше 35 “Против” и 1 “Въздържал се” .

Депутатите приеха поправките в Конституцията."За" бяха 184 депутати, "Против" - 35 депутати, "Въздържали се" - 1.
Поправките в Конституцията бяха приети от депутати от БСП, НДСВ, ДПС, БНС. "Против" гласуваха депутати от ОДС, ДСБ и "Атака".

Третата поправка в конституцията цели подобряване координацията и сътрудничеството между органите на държавната власт, доразвива принципа за разделение на властите и утвърждава независимостта на съдебната власт. Съгласно промените в законопроекта се предвижда народните представители да носят наказателна отговорност за всички видове престъпления от общ характер, а не само за “тежки престъпления”. Създава се ал. 2, която регламентира нова хипотеза, при която “разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител”.

В параграф 2 на чл. 84 се предвижда Народното събрание да “изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. С поправките в Конституцията се извежда на конституционно ниво институцията “омбудсман”, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

Поправките предвиждат още при “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт” тримата висши магистрати да се “освобождават от президента на републиката по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение”. По отношение на поправката, която има за цел да подобри координацията между министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет и другите органи на съдебната власт председателят на временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България Любен Корнезов заяви от парламентарната трибуна : “Трябва ясно да се разбере , че Висшият съдебен съвет приема бюджета на съдебната власт и чрез Министерски съвет този бюджет се внася в Народното събрание”. Министърът на правосъдието внася само “проект”, който не обвързва, а само подпомага Висшия съдебен съвет при разработването на бюджета на съдебната власт в рамките на държавния бюджет, допълни още Любен Корнезов.

В чл. 130а, т.5 е намерена по-добра редакция на традиционните функции на министъра на правосъдието, които съществуват и сега, заяви в доклада си Любен Корнезов. “Инспекторатът проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата. Това означава да се проверяват и сроковете за тяхното образуване, сроковете за приключването им, самата организация на процеса. Министърът на правосъдието, съответно инспекторите нямат право да дават оценки за съдебните актове, нито инструкции по решаването на висящите дела”, се посочва в текста на поправката.

Гласувалите “За”

Въпреки скептицизма на много коментатори управляващата коалиция доказа, че може да преодолява препятствията пред страната със своята сила и с цената на компромиси. Това каза председателят на Парламентарната група на “Коалиция за България” Михаил Миков, след като депутатите приеха Законопроекта за промените в Конституцията. “В тези три месеца от 2006 г. промените на Конституцията като част от европейските приоритети на България бяха основната тема на парламентарната дискусия. Както е прието във всяка демократична държава дискусията излезе от Народното събрание и присъства в обществото, медиите и неправителствените организации”, посочи още Миков. По думите му БСП никога не са посягали самоцелно на Конституцията. Целта на промените е едно подобрено взаимодействие между законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

“Едва ли има някой който аргументирано може да отрече, че с тази промяна беше премахната наказателната неотговорност на народните представители дори за леки престъпления. Въведе се регулярна отчетност за Главния прокурор, за председателя на ВКС и председателя на ВАС съд пред Народното събрани. “Всичко това е необходимо, за да няма безконтролност на нито една власт”. С тези промени на Конституцията министъра на правосъдието получава права с едничката цел - засилване на връзката между изпълнителната и законодателната власт”, беше категоричен Миков.
Миков каза още, че промените са били тест за политическата воля и за усилията на България за пълноправно членство в Европейския съюз през 2007 г.

Поправките в Конституцията са необходими на българското общество за решаване на една от първостепенните ни задачи - да продължим успешно реформата в съдебната система. Третата промяна ще даде положителен тласък на по-доброто функциониране на звената в съдебната система и ще е основа за по-добър баланс. Това каза от парламентарната трибуна Анелия Мингова, председател на Парламентарната група на НДСВ след като депутатите приеха на трето четене поправките в Конституцията.

По думите на Мингова - с тези промени се създават ясни правила за отчетност в работата на съдебните органи, без опит за намеса в упражняването на техните правомощия. НДСВ няма намерение да засегне или обезсмисли основния принцип в работата на съдебните органи. Ще се противопоставим на всеки опит за внушение, че има и най-малък опит за вмешателство, бе категорична Мингова.
В оставащите дни до европейското членство ще положим всички усилия, за да убедим останалите органи и институции в полезността на промените, които направихме днес. Ще убеждаваме европейските партньори, че това е основна стъпка в реформата на съдебната система.

Повече от всякога имаме нужда от консолидация не само между политическите сили, но и от обединените усилия на гражданското общество, медиите, органи и институции. Европейското ни бъдеще е бъдещето на нашите деца и то няма алтернатива - завърши Мингова.

184 народни представители са много повече от 169-те народни представители от БСП, НДСВ и ДПС, които формират управляващата коалиция. Това каза Лютви Местан, заместник-председател на Парламентарната група на ДПС от трибуната в Народното събрание, след като депутатите гласуваха на трето четене промените в Конституцията. По думите на Местан - мнозинството не подходи формално към нито един от етапите на конституционната процедура. Редакционните поправки между второ и трето гласуване са резултат и от диалога с нашите партньори от Еврокомисията и това позволи да намерим най-точната езикова форма, отбеляза Местан.
Той наблегна на факта, че с гласуването на конституционните промени депутатите са изпреварили влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс. Местан акцентира и на факта, че са приети промени, касаещи институцията омбудсман.
По думите на депутата от ДПС - гласуването на промените е показало две лица на опозицията - конструктивна и самоцелно деструктивна. Той обаче отбеляза, че нито едно от внесените предложения не е успяло да консолидира цялата опозиция около аргумента “против”. “Това е индикация за политическия процес и затова, че обективната оценка може да вземе връх над политическото противостоене”, смята Лютви Местан.
По думите му - това е първото усилие да съчетаем принципа на разделение и независимост на властите с принципа на баланса при тяхното взаимодействие.
Третата промяна, 184-та депутати от 40-то НС, казаха още веднъж “да” на принципа за независимост на съдебната власт, “да” на отговорността и на съдебната власт, и на останалите власти, да защитят правата на българския гражданин срещу данъците, които той плаща, завърши Лютви Местан.

Направените промени в Конституцията на Република България са крайно необходими, но все още - недостатъчни за една коренна промяна в съдебната система. Това заяви народният представител от БНС Борислав Българинов пред Агенция “Фокус” в кулоарите на парламента. Българинов уточни, че направените поправки в частта за съдебната система са “възможните на този етап, в тази ситуация” промени. Те са необходими с оглед функционирането на новоприетия Наказателно-процесуален кодекс, както и Закона за МВР. Според депутата за сериозна и ефективна реформа в съдебната система е необходимо да се разширят промените в Конституцията. Решението на Конституционния съд - сериозните промени в Конституцията, свързани с управлението в държавата да могат да се правят само от Велико Народно събрание обаче, пречи за реализирането на една по-цялостна и генерална промяна в Конституцията, допълни Българинов.

“Мисля, че така направените поправки в Конституцията не противоречат на европейските норми, напротив - те са в синхрон с тях”, заяви Българинов. По думите му, ако членството на България в Европейския съюз бъде отложено или бъде задействана предпазната клауза, това ще е заради работата на Министерския съвет и министрите на правосъдието и вътрешните работи, които не се справят с необходимите задачи.

Промените в Конституцията са исканите промени и от Европейския съюз и от българското общество. Това заяви пред Агенция “Фокус” народният представител от Коалиция за България Георги Юруков. По думите му според очакванията на обществото Народното събрание е ограничило имунитета на народите представители и те вече ще бъдат отговорни за всички престъпления от “общ характер”, а не само за тежки умишлени престъпления.

Според Георги Юруков с направените промени в Конституцията се издига и ролята на правосъдния министър с оглед - ефективността на правосъдната система. “Тази промяна в никакъв случай не създава възможност за пряка намеса на министъра на правосъдието в работата на съдебната система”, категоричен бе депутатът. На министъра на правосъдието са възложени и правата, свързани с управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт, допълни народният представител.
Всички изменения, направени в Конституцията, са в духа и в посока на приближаване и хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз, за да може по-леко да се хармонизира нашето право с това на европейското законодателство, твърди депутатът.
На въпрос - достатъчни ли са направените промени в Конституцията, Георги Юруков отговори, че няма “съвършена система”. Винаги едно изменение, едно допълнение предизвиква въпроси за друго. “На този етап мисля, че промените в Конституцията са достатъчни”, заяви Георги Юруков.

Гласувалите “Против”

Годишният доклад на висшите магистрати пред парламента нарушава принципа за независимост на съдебната власт и нейната подчиненост единствено на закона. Така коментира от парламентарната трибуна промяната в Конституцията, според която Народното събрание ще изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, Елеонора Николова от ПГ на ОДС.
Висшите магистрати не могат да бъдат обект на политически контрол, а управляващите проявяват неразбиране по отношение на принципа на разделение на властите, заяви Николова.
Тя посочи още, че “народните представители от СДС и тези от ОДС имат категоричната позиция за отпадане на депутатския имунитет така, както се препоръчва и от експертите на Европейската комисия”.

Народните представители от ОДС обаче, според думите на Николова, са срещнали “един управленски инат и нежелание за конструктивен диалог”, което е било показано от начина, по който е внесена третата поправка на Конституцията.
Елеонора Николова посочи още, че е било необходимо и гарантирането на финансовата децентрализация на общините.

Някои от промените в Конституцията са излишни, а други направо са вредни. Това заяви зам.-председателят на Парламентарната група на Демократи за силна България (ДСБ) Екатерина Михайлова, след като депутатите приеха Законопроекта за промяна на Конституцията. По думите на Михайлова ДСБ са гласували против, защото не е бил премахнат имунитета на народните представители, съдът не е бил отделен от органите на досъдебното производство а и съдебната система се поставя под контрола на парламента и правителството.
“Мнозинството не посочи слабостите на съдебната система и не намери сила да ги реши”, посочи Екатерина Михайлова. Според нея поправките в Конституцията са предизвикали най-критичните европейски оценки за свършеното от българския парламент досега.

“Атака” разобличава цялото безсмислие и фалша на тези конституционни промени. Затова осъществяваме обиколка из страната, за да се срещнем с всички честни българи и да коментираме истинските им проблеми. От името на “Атака” - втора политическа сила в страната, което вече е безспорно, искам да предупредя: в България с всеки изминат ден се надига, все по-могъща и страховита вълна, която вие явно не виждате или не искате да видите. И тази вълна ще ви помете в най-скоро време. Това каза от парламентарната трибуна Павел Шопов от името на Парламентарната група на “Атака”.
Той отбеляза, че процедурата по конституционните промени започна октомври - ноември миналата година, бе открита “съвсем неочаквано, изневиделица и по никое време, без необходимост за България и българското общество. Началото на процедурата бе дадено от Джон Байърли” - каза Павел Шопов.
По думите му в последните дни се е спукал един балон - че настоящите поправки били желани от нашите европартньори. “Чиста лъжа” - точно тези поправки станаха причина за обструкции и проблеми с Евросъюза; поставят под съмнение членството ни от 1 януари догодина. Може да станат причина за предпазна клауза, отбеляза депутатът.

Той допълни, че с тези поправки и трите вота по тях - целта не са промените в Конституцията, а мероприятието има политическо значение. Целта на промените е да се консолидира управляващото мнозинство, което е в перманентна криза. Цялата процедура беше за оцеляването на това парламентарно мнозинство, подчерта Шопов.

Резултатът от днешното гласуване показва, че отново се очерта управляващото мнозинство от БСП, НДСВ и противоконституционната ДПС. Очерта се и обръч от депутати, които са “напазарувани на килограм”, които биват активирани при необходимост - каза Павел Шопов. За тази реплика той получи две забележки от председателя на парламента Георги Пирински, защото с думите си обиждал депутатите от БНС.

Ахмед Доган не беше тук и не подкрепи поправките в Конституцията. Но той ще бъде един от първите хора, които ще се възползват от проблемите, които тези нескопосани поправки ще донесат на българското общество, смятат от “Атака”.

Недопустимо е да има нарушение на принципа за разделение на властите, което се получава с така приетите поправки в Конституцията на Република България. Това заяви народният представител от ОДС Мартин Димитров пред Агенция “Фокус” в кулоарите на парламента.

Промяната ще доведе до намеса в работата на съда, категоричен е Мартин Димитров. По думите му това е един от мотивите на представителите на ОДС да гласуват “против” предложените поправки в основния закон на страната. Като друг сериозен мотив Димитров посочи факта, че управляващите не са се вслушали в препоръката на сините, в Конституцията да се вкарат текстове за финансовата децентрализация на общините, тема, по която според депутата България сериозно изостава.
“Тези текстове не бяха съгласувани, не бяха консултирани, не бяха обсъдени и те са една бомба със закъснител по отношение на членството ни в Европейския съюз”, заяви Мартин Димитров. По думите му правителството само е създало проблем там, където е нямало такъв. Депутатът допуска, че ако се стигне до отлагане на членството ни в ЕС по глава “Правосъдие и вътрешен ред”, това може да “повлече след себе си и други отлагания по други глави, защото нещата са свързани”.
“Това е един невероятен автогол, който правителството си вкара само и никой не му е виновен”, заяви още Мартин Димитров.Той допълни ,че вижда една устойчива тенденция управляващите да не чуват нормалните аргументи, да не консултират важни промени, а направо да ги приемат, тъй като са мнозинство в парламента. Санкциите обаче идват от Европейския съюз, каза в заключение Мартин Димитров.

Коментарите

Главният прокурор на България Борис Велчев определи в парламентарните кулоари като стъпки в правилната посока приетите на трето четене поправки в Конституцията. На въпрос на Агенция “Фокус” ще подпомогнат ли промените в Конституцията реформата в съдебната система, Борис Велчев заяви: “Aз нямам съмнения, че това са полезни изменения. Не зная дали те са окончателните изменения, които ще предопределят конституционната рамка на съдебната система, но във всички случаи аз лично нямам възражения против тях”.

Едно от най-големите достойнства на нашата Конституция е това, че тя прокламира принципа за разделение на властите и то - по един категоричен начин. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Иван Татарчев, главен прокурор на България в периода 1992 - 1999 година. По думите му - сега се говори за промени в Конституцията, които не могат да се извършат без Велико народно събрание. Не е само толкова важен въпросът за това - дали министърът на правосъдието ще контролира движението на делата. По-важни са други въпроси, които сега бяха подложени на преценка от управляващото мнозинство, какъвто е въпросът - следва ли председателите на върховните органи на съдебната власт, т.е. главният прокурор и председателите на Върховен касационен съд (ВКС) и Върховен административен съд (ВАС) да се отчитат пред Народното събрание. “Считам, че това е недопустимо, защото означава съдебната власт да стои на по-ниско ниво от тази законодателна власт, която е равнопоставена”, каза Иван Татарчев.
Той допълни, че по негово време е получил подобно съобщение от Народното събрание, “с което ме каниха да се явя да дам отчет за дейността на прокуратурата. Аз естествено отказах да отида, защото беше под моето достойнство и в противоречие с Конституцията. Въпросът беше отнесен до Конституционния съд, който с решение постанови, че НС няма такива правомощия. Сегашните изменения в основния закон не държат сметка за решенията на Конституционния съд и по този, и по много други въпроси”, каза още Иван Татарчев.

Промените в Конституцията, които парламентът гласува днес, няма да доведат до прелом в борбата с престъпността, заяви пред Агенция “Фокус” бившият конституционен съдия и лидер на партия “Ред, законност, справедливост” Георги Марков. Той съобщи, че ако неговата партия влезе в следващия парламент, ще сезира Конституционния съд за поправките по отношение на съдебната система.
“Въпросните поправки целят да излъжат ЕС, че в България нещо се случва в съдебната реформа. България се връща 17 години назад, заради разпоредбата, според която висшите магистрати ще бъдат изслушвани от парламента”, заяви Марков и посочи, че не е ясно какво ще стане, ако парламентът не приеме отчетите.

Георги Марков припомни, че още през 2003 г. във връзка със съдебната реформа е направено питане до Конституционния съд и той изрично е посочил в решение №3, че освобождаването на висшите магистрати от парламента може да бъде извършвано само и единствено от Велико Народно събрание (ВНС).
Затова изменението на Конституцията подлежи на отмяна от Конституционния съд.
Правомощията на правосъдния министър да подготвя бюджета на съдебната власт е грубо нарушаване на принципа на разделение на властите и също може да бъде постановено само от ВНС, каза още Марков.
Той определи като “комична” промяната по отношение на депутатския имунитет.
Марков посочи за пореден път, че на България са нужни нови парламентарни и местни избори, проведени в един ден, тъй като е необходима радикална реформа.
В коментар на мнението на главния прокурор, който заяви в парламента, че одобрява промените, Марков заяви: “Ако ги е одобрил, значи не е чел решение №3, надявам се да го прочете”.

Европа за нас

Днес е един исторически ден за България. Наближаваме финалната права за присъединяването ни към Европейския съюз. Това заяви докладчикът на България пред Еропейския съюз Джефри ван Орден, който е в страната ни специално заради приетите на трето четене днес промени в Конституцията. По думите на Ван Орден - промените в националния живот на България не са само заради присъединяването й към ЕС, но и защото са "важни и нужни" за нас. Докладчикът за България беше категоричен, че българската държава взима всички важни решения абсолютно самостоятелно. “Ние приветстваме всички събития, които се случват в България, и които са с все по-голям интензитет. Аз оставам оптимист за присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 година”, каза още Джефри ван Орден.
На въпрос - каква е възможността да се задейства предпазна клауза по Глава “Правосъдие и вътрешни работи”, Ван Орден отговори, че било прибързано да се правят каквито и да било оценки, дали ще се задейства или не една или друга предпазна клауза.

По повод внесения законопроект на партия “Атака” за национализация на приватизираните предприятия в България, Джефри ван Орден заяви, че той не е този, който може да коментира подобни политически действия, но този закон би могъл да върне България в една много далечна епоха. “А за да се развива България напред, трябва да има силна и стабилна икономика и развит частен сектор”, каза още Джефри ван Орден.

Поправките в Конституцията не можели да гарантират, че няма да бъде задействана предпазната клауза. "Мониторингът на България ще продължи", каза още Ван Орден.

Българските законодатели одобриха днес конституционни поправки, засилващи съдебната система, които бяха поставени като условие за присъединяване към ЕС, предаде АФП.
ЕС заплаши да отложи приемането на България в Съюза с една година, ако страната не ускори темпа на реформите и не предприеме стъпки за борба с корупцията, допълва АФП.

Българският парламент прие промените в Конституцията, за които ЕС настояваше, съобщи македонската агенция Макфакс. Парламентът днес с голямо мнозинство одобри новите и по-големи правомощия на министъра на правосъдието, намаляването на имунитета на депутатите и серия други мерки, с които трябва да се увеличи ефективността на правосъдните органи в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Според окончателния вариант на измененията министърът на правосъдието ще проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата. Имунитетът на депутатите ще може да бъде свалян и за леки престъпления. Промените предвиждат и даване на възможност на парламента да иска от президента освобождаването на висши магистрати за накърняване престижа на съдебната власт, пише вестникът.

Следва...

Депутати предлагат четвърта поправка

Депутатите от Български народен съюз (БНС) подкрепиха промените в Конституцията, за да не бъде подложено на риск членството на България в Европейския съюз. Това заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на БНС Стефан Софиянски след промените в основния закон.
Народните представители от БНС са уважили общите усилия на всички свои колеги по промените в Наказателно-процесуалния кодекс, също така, за да
за да отговорят на обществените очаквания за ограничаване на имунитета на депутатите, каза Софиянски.
Той съобщи, че БНС са събрали вече първите 11 подписа, за да бъде подготвена четвъртата поправка в Конституцията, която да разреши проблема с финансовата децентрализация на общините.

Общините да имат право сами да определят размера на местните данъци, както и вида и размера на местните такси. Това е четвъртата поправка в Конституцията на България, която предлагат от коалиция Български народен съюз (БНС).

Според мотивите на вносителите, за да се осигури финансовата самостоятелност и децентрализация, следва общините не само да имат възможността да определят размера на местните данъци, но и да имат възможността да предлагат по-гъвкава финансова система с облекчения за местните данъци при определяни от местните власти условия.

Общините ще имат възможността да предвидят облекчения при рефинансиране на печалбата, при инвестиране на част от печалбата в градоустройствени проекти, при значителен размер на инвестиции на територията на общината, при разкриване на допълнителни работни места и прочее условия, които местните власти преценят.

Според мотивите, аргументите за финансова децентрализация се съдържат и в Европейската конвенция за местно самоуправление: “...Поне част от финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да се получава от местни данъци и такси, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона...”. Според БНС в момента вътрешната нормативна уредба в тази част относно финансовата децентрализация на общините не е съобразена и дори - противоречи на Европейската конвенция. По тази причина е нужна и четвъртата поправка на Конституцията.