ВЪПРОСЪТ В БРЮКСЕЛ И СТРАСБУРГ НЕ Е ЗА ДАТАТА, А ЗА СПОСОБНОСТТА НА ДВЕТЕ СТРАНИ
За пръв път се случва текстът на доклада да се бави толкова дълго. В ЕК се оформя мнозинство за "продължаване натиска за реформи".
В Европейската комисия, както изглежда, се оформя мнозинство за продължаване на “натиска за реформи” над София и Букурещ.
Според източници на Портал ЕВРОПА повечето мнения в Комисията да не бъде препоръчвана дата за присъединяване сега, а да се вземе решение за дата през есента (не “да се обяви датата през есента”, а “ДА СЕ ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ за датата през есента” – изрично посочиха няколко източника, без да правят коментар, но с ясен модалитет). Това означава, че решението ще бъде взето през ноември на европейската среща на върха във Финландия – месец преди потенциалното начало на членуването на България и Румъния в ЕС – и то на базата не на този, а на следващия мониторингов доклад.
В проектодоклада на Оли Рен няма написана дата нито за България, нито за Румъния. Препоръката за дата зависи не от него, а от колективното решение на Комисията.
Сутринта доминиращото мнение бе, че “мненията са раздвоени” по въпроса за препоръчването на датата, а в края на деня се споменава, че “надделяват тези, които не смятат за уместно на този етап” Комисията да се ангажира с препоръчването на дата.
Към този момент мненията на еврокомисарите били твърде различни по въпроса за това, да се препоръчва ли утре дата, или не.
В Страсбург и Брюксел фиксацията не е толкова за това, дали утре ще се препоръча дата или не, а принципно дали двете страни ще се подготвят до есента за членството си в ЕС.
Български коментатори посочиха пред Портал ЕВРОПА, че за пръв път се случва текстът на доклада да се бави толкова дълго време, което според тях е знак, че той се подготвя до последния момент.
Вероятно частта с препоръките е поставена в зависимост от определени интензивни консултации, които се водят с властите в двете присъединяващи се страни. Предвид очакваните критики в областта на вътрешните работи и правосъдието, не е изключено ЕК да търси гаранции за по-видима ефективност на изпълнителната власт в проблемните сфери дори и на персонално ниво. Допуска се, че “тонът на изводите и препоръките” е поставен в зависимост именно от това.
Продължава да се предполага, че защитните клаузи за България ще са три (новата е свързана със способността на администрацията да управлява европейските фондове), а за Румъния – една.
“В екипа на комисаря по разширяването си задават въпроса дали двете страни ще докажат до ноември, че са готови за членство в ЕС” – каза източник на Портал ЕВРОПА и допусна, че към момента те не смятат, че готовност за членство е налице. “Политици се съмняват, че до есента и двете страни ще са в състояние да покажат реален напредък отвъд “червените си зони” – каза източникът.
Източник в Европейския съвет (който в крайна сметка взима решението) не очаква от утрешния доклад на ЕК ясно “да” или ясно “не”, а очаква “да, но...” – каквато формулировка бе използвана от председателя на Комисията Барозо в интервю пред Би Би Си.
На въпрос дали и извън България и Румъния се усеща същата напрегнатост по отношение на предстоящия доклад, източник в Страсбург отсече: “Напрегнатост има заради това, че несвършената работа на българското правителство постави в неудобно положение цялата Европейска комисия. Да, има напрегнатост” – каза източникът.