ЕВРОДЕПУТАТ ПИТА ЕВРОКОМИСАР: 8 ВЪПРОСА, 1 ОТГОВОР
Европейската комисия не дава отговор да питане на депутат в Европейския парламент, дали знае за друга страна-членка, в която досиетата на комунистическите тайни служби да се са разсекретени.
От името на ЕК, комисарят по разширяването Оли Рен казва, че Европейската комисия знае за случаи на отказан достъп до документи на бившата Държавна сигурност, както и за това, че Върховният административен съд в някои случаи е отменял решения за отказан достъп.
Депутатката от Зелената партия, холандката Елс де Хрун, задава осем въпроса на ЕК. В питането си де Хрун предлага отлагане на българското членство, докато властите в София отворят досиетата на Държавна сигурност.
В отговора на Оли Рен се казва, че "Комисията на ЕС ще продължи да следи отблизо парламентарния дебат за класифицираната информация в България".
Портал ЕВРОПА помества превод на въпросите и отговора в пълен вид – така, както те бяха получени в нашата редакция.
Отговор от името на ЕК, даден от комисаря по разширяването Оли Рен Европейската комисия бе информирана за резултата от гласуването в българското Народно събрание във връзка с предложените на 1 март промени в Закона за защита на класифицираната информация. И все пак, съществуващото законодателство дава възможност на българските граждани да получават при поискване информация за архиви на бившите тайни служби. Член 41(2) от българската Конституция дава право на гражданите по принцип да получават информация от държавните институции и агенции по всеки въпрос от легитимен интерес за тях. На базата на Закона за достъп до документите на бившите тайни служби от 1997 г., документите от бившите тайни служби трябва вече да са били преместени в Националния архив в зависимост от важността и давността им. Българските граждани, които бъдат идентифицирани като имащи легитимен интерес – като съпрузи, деца и родители, получиха достъп до наличните документи, отнасящи се до тях, по силата на този закон. На базата на Закона за защита на класифицираната информация, българското вътрешно министерство издаде инструкция за това, как да става достъпът до тези архиви. Тези инструкции са съобразени с предишния закон. Все пак има някои случаи, в които достъп се отказва. Върховният административен съд в някои случаи отменяше отказа за достъп. |
Писмен въпрос на депутатката в Европейския парламент Елс де Хрун към ЕК 1. Знае ли Комисията, че на 1 март 2006 българското Народно събрание отхвърли законодателно предложение, според което да се отворят досиетата на Държавна сигурност? 2. Знае ли Комисията, че това предложение бе отхвърлено със 79 гласа “за”, 89 “против” и 14 “въздържал се”? 3. Наясно ли е Комисията, че това мнозинство, подкрепило отхвърлянето, е ясен сигнал, че Държавна сигурност продължава да има влияние върху Народното събрание? 4. Знае ли Комисията за някоя страна-членка на ЕС, където бившите тоталитарни тайни служби имат подкрепата на парламентарно мнозинство и където досиетата на тези служби продължават да бъдат затворени за публично четене? 5. Съгласна ли е комисията, че сегашната ситуация в българското Народно събрание е абсурд, какъвто би било, все едно в германския Бундестаг да има бивши агенти на Гестапо или симпатизанти на Гестапо? 6. Знае ли Комисията кога възнамерява България да отвори досиетата на тоталитарните тайни служби “Държавна сигурност” за публично четене – преди или след като се стане страна-членка на ЕС? 7. Съгласна ли е Комисията, че ще е по-добре, ако българското членство в ЕС бъде отложено, докато България реши да отвори за публиката тези досиета? 8. Дали Комисията вярва, че членовете на Европейския парламент са наивни и ще си мълчат, заедно с Комисията, спрямо тази абсурдна ситуация с досиетата на бившите тоталитарни тайни служби в България? |