ФРЕНСКИ СЕНАТОРИ, ДЕПУТАТИ И ОЛИ РЕН ЗА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ: ИЗМЕСТВА ЛИ ЛЮБОВТА РАЗСЪДЪКА?

• Докладчикът в Сената за Румъния споменава Бъсеску и Моника Маковей.
• Докладчикът в Сената за България не споменава Първанов, Петков и Петканов в доклада си. Споменава Бойко Коцев.
• Докладчикът за Румъния смята, че Букурещ е реално много по-напред от София.
• Докладчикът за България, че проблемите ни в правосъдието и вътрешните работи се дължат на уволненията на съдии и полицаи, свързани с БКП.
• Сенатор Андре Феран: "Румънците са и франкофили, и франкофони!"
• Сенатор Робер Бодентер: “На българските съдии не може да се има доверие!”

На 7 юни във френския Сенат бяха представени докладите за България и за Румъния за присъединяването им към ЕС от съответните докладчици.

На френскоезичната версия на Портал ЕВРОПА можете да се запознаете с пълните текстове на двата доклада, както и с резюмета от двата последователни дебата в Сената – за готовността на България и за готовността на Румъния за членство.

Ден по-рано, на 6 юни, в Националната асамблея на Франция (Долната камара) бе изслушан еврокомисарят по разширяването Оли Рен на тема – стратегията на ЕС за процеса на разширяване. Портал ЕВРОПА предлага текста на резюмето от изслушването също на френскоезичната си страница.

Делегацията на Националната асамблея за Европейския съюз представи от своя страна информационен доклад за разширяването, и на базата на дебата по него прие заключения за бъдещето на ЕС. Портал ЕВРОПА предлага тези заключения на френскоезичната си страница, както и откъси от информационния доклад, касаещи България.

Тук ви предлагаме обобщение със сериозни съкращения на български език от тези документи.

ИЗСЛУШВАНЕ НА ОЛИ РЕД ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА АСАМБЛЕЯ

Председателят на Националната асамблея Пиер Лекие казва, че парламентът е дал положително становище за присъединяването на България и Румъния с доста широк консенсус – присъединяване по политически причини, подчертава Лекие.

Оли Рен предлага, в отговор на притесненията на гражданите на ЕС за ритъма на разширяването, да се постигне нов консенсус за процеса, въз основа на два принципа – първо, да се защитават стратегическите интереси на ЕС, състоящи се в разширяване и консолидиране на пространството на мира, свободата и просперитета; и второ, ЕС да спазва поетите вече ангажименти.

Оли Рен посочва – на френски език, че Съюзът спазва кардиналния принцип на стриктната условност, припомняйки решението спрямо Белград заради Младич, както и “скорошната позиция спрямо България и Румъния, която бе пореден сигнал” за това. Рен казва на френските депутати, че през септември ЕК ще каже “да или не” по отношение на спазването на датата за приемане.

По-нататък Оли Рен се спира върху перспективите за членство на другите държави, казвайки: “Страните-кандидатки не са непосредствено пред вратите ни. Все още им остава дълъг път, докато успеят да влязат в нашата обща къща. Но ако им покажем, че пътят им не води никъде, то ще значи да вървим срещу собствения си стратегически интерес.”

След това се изказват различни депутати, които коментират с Оли Рен въпросите на разширяването.

Докладчикът за България в Националната асамблея Жером Ламбер се обявява за присъединяване през 2007 г. и на двете страни, понеже иначе кризата, която вече е налице в Съюза, ще се задълбочи. Ламбер пита Комисията, докъде ще стигне, ще препоръча ли предпазни клаузи.

В отговор Оли Рен казва, че ЕК е предвидила процедурата на предпазните клаузи в края на 2004 г., понеже е преценила, че тогава са оставали много проблеми в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и престъпността. Този натиск бе ефикасен, що се отнася до Румъния – казва Оли Рен пред френските депутати – но България “закъсня да реагира, най-вероятно поради графика на изборите” в страната. Оли Рен обаче допълва, че сега се работи усилено за изпълняване на критериите и призовава Франция и Германия бързо да ратифицират присъединителния договор.

ДОКЛАД ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ФРЕНСКИЯ СЕНАТ

Докладчикът Емери дьо Монтескьо посочва още в началото двете си основни заключения – най-сериозните проблеми, пред които се сблъсква България, са корупцията и организираната престъпност.

Със сигурност, смята докладчикът, е било прибързано затварянето на реактори 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, както го изиска ЕС като условие за начало на преговорите.

Докладчикът казва, че съседна Румъния е предприела някои “зрелищни” мерки, които дълбоко са впечатлили международното обществено мнение. Емери дьо Монтескьо е останал с впечатлението, че българските власти искрено желаят да постигнат конкретни резултати.

Той обяснява румънските успехи в правосъдието и вътрешните работи с факта, че България, “под претекст, че желае да скъса с миналото”, е извършила “жестоки чистки в съдебната система”, уволнявайки всички, които са имали връзки – “впрочем, неминуеми, като се има предвид епохата навремето” – с Комунистическата партия. Сега според френския сенатор “на България продължават да се отразяват щетите” от това решение, още повече, че много полицаи, “изключени от Вътрешното министерство” са “преминали към бандитизма” . Според Емери дьо Монтескьо, “това не се случи в Румъния”.

В заключение докладчикът защитава АЕЦ “Козлодуй” и казва, че в България има много добре обучени кадри в сферата на атомната енергетика, които могат да бъдат ценни за общата енергийна политика на ЕС.

За разлика от румънския доклад, в българския не се споменават имената на президента, на министъра на правосъдието, нито на този на вътрешните работи. Споменава се, че докладчикът е разговарял с главния прокурор и зам.-министъра на вътрешните работи Бойко Коцев. (В румънския доклад поименно се говори за президента Бъсеску и правосъдната министърка Моника Маковей, бел. ред.)

ДЕБАТ ВЪВ ФРЕНСКИЯ СЕНАТ ПО ДОКЛАДА ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ

Сенатор Юбер Енел казва, че докладчикът е показал сериозните усилия, положени от България, връщайки се към предишните оценки на дьо Монтескьо, които са били твърде критични, а сегашната отчита напредък. “Трябва да проявим педагогически подход, за да обясним причините, поради които настояваме в полза на присъединяването на България и Румъния”, казва Енел, твърдейки, че българите винаги са проявявали “особена чувствителност” спрямо Франция...

Сенатор Робер Бодентер се позовава на сериозните резерви на ЕК спрямо правосъдието и корупцията. Той казва, “Не съм сигурен, че октомврийският доклад на комисаря Рен ще ни позволи да присъединим България преди 2008 г. В противен случай ще бъдем принудени да гласуваме един проект за ратификация, без да сме имали възможност да се запознаем със съдържанието на есенния доклад. Ще е абсурдно да изразим позиция, без да се съобразим с доклада.”

Сенаторите Юбер Енел и Емери дьо Монтескьо му репликират, че гласуването на ратификацията няма нищо общо с датата на присъединяването, и че ако се отложи ратифицирането, последствията ще са много негативни.

В отговор Робер Бодентер казва, че ако френският парламент гласува и остави решението за датата на българското присъединяване в ръцете на правителството, това би било знак, че депутатите подценяват сериозния проблем с българската корупция. Не можем да имаме доверие в българските съдии, категоричен е Бодентер, цитирайки “всички около мен”, в качеството си на експерт по европейско право. “Да кажем на българите – взимаме ви, защото ви обичаме, а вие ще си оправите корупцията после – ще означава, че вярваме, че любовта измества разсъдъка.”

В отговор докладчик дьо Монтескьо казва, че в случай на отлагане могат да се надигнат екстремистки политически движения, враждебни на членството. “Пред прага на ЕС ще имаме една по-голяма опасност, отколкото сегашното положение”, е неговият аргумент.

ДОКЛАД ЗА НАПРЕДЪКА НА РУМЪНИЯ ВЪВ ФРЕНСКИЯ СЕНАТ

Докладчикът за Румъния Андре Феран споменава още в началото на доклада си визитата през юни на румънския президент Траян Бъсеску в Париж, както и споменава поименно министърката на правосъдието на Румъния Моника Маковей, в частта на доклада, в която обяснява напредъка на северната ни съседка в тази сфера. (В българския доклад не са споменати президентът Първанов и министрите Петков и Петканов. Споменава се зам.-министър Бойко Коцев, бел.ред.)

Докладчикът за Румъния категорично смята, че днес Румъния “реално е много по-добра от България”.

В българския доклад не се споменава, че страната ни е член на франкофонската общност, докато в доклада за Румъния четем: “Румъния е страна-франкофил и франкофон, с която Франция поддържа тесни приятелски връзки.” Освен това се посочва, че Румъния ще е домакин на есенната среща на върха на страните от франкофонията.

Докладчикът цитира изказването на Оли Рен пред френските депутати предишния ден, че притесненията на Еврокомисията са най-вече за България, “докато Румъния е в правия път”.

ДЕБАТ ВЪВ ФРЕНСКИЯ СЕНАТ ПО ДОКЛАДА ЗА НАПРЕДЪКА НА РУМЪНИЯ

Дебатът започва с темата за много доброто френско-румънско сътрудничество в сферата на правосъдието и реформата в съдебната система.

Сенатор Пиер Фошон отбелязва, имайки предвид аферата Утру, че французите едва ли могат да се гордеят със своето правосъдие, че чак да дават “уроци” на румънската страна.

Сенаторката Мари-Терез Ермань повдига въпроса за правата на детето в Румъния. “Драматично е положението в сиропиталищата, както и ситуацията с уличните деца”, казва тя и говори за трафика на деца, както и че новото законодателство в тази област продължава да буди тревога.