ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФИНЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС

На 1 юли, Финландия ще оглави ротационното председателство на ЕС. Хелзинки поема ръководството от Виена и през следващите шест месеца ще трябва да се изправи пред изключително сериозни проблеми за решаване.

Като основни приоритети финландското ръководство разглежда прозрачността и ефективността на европейските институции, бъдещето на ЕС, процеса на присъединяване на нови страни и съдбата на Европейската Конституция.

Точно по време на финландското председателство Европейската Комисия трябва да вземе решение дали България и Румъния ще влязат навреме в Евросъюза.

През декември Финландия ще трябва да ръководи едно още по-оспорвано обсъждане, а именно присъединяването на Хърватска и Турция. Проблемите между Никозия и Анкара от последния месец принудиха премиера Ванханен да признае, че процеса на присъединяване на Турция ще бъде най-голямото предизвикателство за председателството му. В средата на месеца комисарят по разширяването Оли Рен заплаши Анкара с прекратяване на преговорите ако не спазва поетите задължения в митническата сфера.

Друг проблем, свързан с бъдещото разширяване са Западните Балкани. Докато за сега Черна Гора не предизвиква сериозни спорове, процесът на присъединяване на Сърбия бе спрян заради неуспеха на Белград да предаде военнопрестъпниците на Трибунала в Хага

Финландия също така огласи намерението си да замести периода на пасивно размишление върху бъдещето на Европейската Конституция с активни дискусии със страните-членки и европейските институции.

Сериозно предизвикателство за Хелзинки ще бъде и въпросът за т.нар. абсорбционен капацитет на ЕС- възможността на съюза да приема нови страни членки, като този процес не пречи на нормалното и ефективно функциониране на институциите му. По време на последната среща на върха на ЕС в Брюксел абсорбционният капацитет се превърна в един от най-дебатираните въпроси. Австрия, която ръководеше до сега съюза, зае една от най-категоричните позиции, като настояваше той да се превърне в критерий за членството на всяка следваща страна кандидат.

Виена искаше капацитетът да бъде добавен към останалите критерии, които бяха приети през 1993 г. в Копенхаген. Финландия пък зае противоположната позиция, тъй като според нея този критерий няма нищо общо с готовността на дадена страна за присъединяване, но дава възможност на ЕС да отлага влизането на нови страни за неопределен срок. Очаква се финландското председателство да се срещне с ръководствата на останалите страни-членки за да се изготви обща позиция за срещата на върха в Брюксел през декември.

Друг важен проблем, с който Хелзинки смята да се заеме е подобряването на външните отношения. Специален приоритет е развитието на сътрудничеството с Русия, особено в енергийната сфера. Газовата криза от януари показа уязвимостта и зависимостта на ЕС от доставките на руски газ.

Във вътрешната сфера освен Конституцията, основен въпрос за Финландия е подобряването на работата и прозрачността на европейските институции.

Според премиера Ванханен „гражданите не смятат съюза за полезен, тъй като не виждат да влияе положително на техния живот. Това води до ниска популярност и ситуация при която гражданите искат от националните си правителства да защитават интересите на страната им по-твърдо в Брюксел”.

според него това води до нерешителност у лидерите на страните-членки, които не могат да вземат „смели” решения, тъй като това ще се отрази на популярността им в собствените им страни. Ванханен смята, че това води до порочен кръг, при който ЕС не може да оказва положително влияние върху хората, които от своя страна продължават да губят доверие в Обединена Европа.

Финландия смята да се бори с този проблем чрез ефективна законодателна дейност и способно ръководство на делата на съюза. По голяма прозрачност ще бъде постигната чрез открити срещи на Съвета, които ще бъдат достъпни чрез Интернет. Ефективно законодателство трябва да бъде постигнато чрез обръщане на внимание на ефектите от законите и съответното им подобряване.

Един от по-прозаичните проблеми е срокът на финландското председателство. Въпреки, че Хелзинки ще ръководи както и Виена за период от шест месеца ЕС, финландците ще имат реално по-малко време заради летните отпуски и коледните празници.

Портал ЕВРОПА припомня, че това е второто финландско председателство на ЕС след влизането на страната през 1995 г. Предишното е през 1999 г.