ПРОПАГАНДНАТА ДРАМАТУРГИЯ НА АКЦИЯТА "ЧИСТИ РЪЦЕ"

• Коментар на журналиста Георги ПАПАКОЧЕВ по Радио "Дойче веле".
• Заглавието е на редакцията на Портал ЕВРОПА.

Акцията на българското правителство за борба срещу корупцията с название “Чисти ръце” е на път да се превърне в поредния летен медиен шлагер... В рубриката “Евроатлантически седмичник “ Георги Папакочев се спира върху явните и скрити цели на антикорупционната кампания.

Българските управляващи, особено онези, които носят в сърцето си традициите на “незабравимото” социалистическо минало, добре са схванали успешно прилаганите на два класически пропагандни принципа – че една неистина, повтаряна десетократно се превръща в истина, както и че в живота на обществото се е случило само това, което са показали вечерните телевизионни новини. Ако съдим по медийното покритие на шумно рекламираната антикорупционна инициатива “Чисти ръце”, тя има всички шансове да се превърне в поредното лятно ваканционно забавление на скучаещите курортисти  - някои електронни медии неуморно излъчват клип, с който призовават зрителите си да станат съпричастни в битката срещу корупцията, като донасят на властите за такива случаи на определени телефони и адреси, а печатните издания пълнят страниците си т.нар. “разследвания”, които представят шокиращи факти и пикантни данни за уличените вече корумпирани лица.

Цяла България с гняв се хвърли да осъжда арестувания шеф на “Топлофикацията”, който освен ваната “джакузи” в служебния си кабинет, имал и милионови сметки в евро в австрийска банка, и то след като хората масово не могат да платят непомерно високите сметки за централното отопление на своите жилища. Или всички са потресени от наглостта на инспектор от данъчно ведомство, който поискал подкуп от милион и половина лева от богат предприемач и, естествено, също бил надлежно арестуван от полицията. В центъра на общественото негодувание попаднаха и двама висши прокурори, уличени в корупция – уговаряли съдебни дела и контактували със съмнителни фигури от престъпния свят.

“Брей!”- гузничко промърморват налягалите по плажовете отегчени лелки и чичовци с вестник в ръка. “Ето как трябва да се действа!”, ликуват симпатизантите на вътрешния министър и новия главен прокурор от левицата. “ Това са поредните кьорфишеци”, констатират угрижените за насъщния забързани хора, които са изпитвали многократно истината за корупцията  на гърба си.

Всъщност, цялата пропагандна драматургия на акцията “Чисти ръце” преследва няколко цели.

Основната е създаването на впечатление пред ЕК, че битката с корупцията в България вече бележи първите си големи успехи след като в няколко последователни мониторингови доклада, в това число и доклада от май тази година, явлението е характеризирано като “най-тревожния проблем” в перспективите на българското еврочленство. Още през ноември миналата година комисарят по разширяването Оли Рен изрично заяви, че България трябва да покаже на комисията, че е готова да се бори с корупцията и препоръча да бъде приет спешно морален кодекс за държавните служители и политическите назначения; съществуващите планове и мерки за борба с корупцията да се приложат незабавно и да се осъществи докрай реформата в досъдебното производство и държавната администрация. Естествено бяха предприети известни мерки – гласуван беше новия Наказателно-процесуален кодекс, създадена беше парламентарна комисия с цел прилагане Закона за конфискация на имущество, придобито по криминален път, регистрирани бяха няколко опита за флагрантно изнудване в митниците, за отклоняване на средства по програмата “Сапард”, управленския елит и министрите бяха задължени да декларират публично доходите си. Въпреки всичко това, външни и вътрешни наблюдатели продължават да смятат, че едва сега над водата се е подал върха на корупционния айсберг, който тепърва ще “охлажда” целите на създаваната в продължение на дълги години система на повсеместни незаконни практики.

Друга цел на управленското шоу със заглавие “Чисти ръце” е консолидиране на силно разклатеното управление на тристранната коалиция и излъскване на позацапаните политически дрехи на държавния глава около започналата вече предизборна президентска кампания. Дали показните акции по залавянето на неколцина далавераджии, които дълги години са крали необезпокоявани под различни партийни чадъри ще могат да компенсират щетите от самопризнанията на агента “Гоце”, от корупционния скандал на “Савойските братовчеди” или ще трансформират “Обръчите от фирми” на ДПС в обикновени “обръчи” за бъчви или за художествена гимнастика, е малко вероятно, но засега в тази посока се работи усилено.

Третата задача на акцията “Чисти ръце” е стратегическа- тя се състои в отклоняване на общественото внимание  от ключовия раздел в борбата с престъпността – политическата корупция. Финансирането на политическите партии, купуването на политици и изборни гласове, знаменитите политически чадъри , които гарантират преуспяващото функциониране на т.нар.”сенчест бизнес” –  това са основите на айсберга, който, според стратегията, трябва да останат скрит под водата колкото е възможно по-дълго.

Впрочем в характерен припев на медийния шлагер “Чисти ръце” се превърна и показателното разкритие, че 6-ма от 160-те членове на създадения с шумотевица преди време Клуб “Журналисти срещу корупцията” са били хора на бившата ДС.

Което подкрепя твърдението, че “Който пие - зло не мисли”, тъй като “Който пие-пее, а който пее...”.

Затова – наздраве и ... да подхващаме поредния летен шлагер! До есента.