Е-ПРАВИТЕЛСТВО И Е-ОБРАЗОВАНИЕ: ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ
За “имплементирането”, “вграждането”, стоте лева, обществените поръчки и препоръките на Николай Василев. Проучване на Портал ЕВРОПА.
Портал ЕВРОПА установи почти стопроцентова прилика в заданията на две обществени поръчки от различни години, с различни възложители и с различен характер, продължителност и стойност.
Това не е в полза на свободната конкуренция и почти сигурно сочи към “нагласен конкурс”, алармираха експерти пред Портал ЕВРОПА.
Днес (понеделник 31 юли) в 14 часа ще бъдат отворени офертите на кандидатите да правят комуникационна кампания на електронното правителство. Обществената поръчка за въвеждането му пък предизвика скандал само преди броени дни между министър Василев и Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).
Вестник "Сега", 1 август, Н. Анева: "Три мощни рекламни агенции подадоха оферти за реклама на електронното правителство - "Крес", "PR&Media" и "Маг адвъртайзинг".
Дни преди БАИТ да алармира премиера, че търгът на МДААР се прави, за да спечели “Хюлет Пакард”, еврокомисарят по административните въпроси Сийм Калас похвали плановете на гостуващия тогава в Брюксел министър Василев за въвеждане на е-правителство.
В петък следобед, 28 юли, бе крайният срок, в който можеха да бъдат подадени заявленията за участие в обществената поръчка на МДААР за PR на е-правителството. Портал ЕВРОПА научи, че подадените оферти са три.
Открийте разликите
Портал ЕВРОПА сравни “Пълното описание на обекта на поръчката” за PR на електронното правителство с една друга процедура по ЗОП – от 2005 г. – и констатира пълно припокриване между тях. Става дума за поръчката на Министерството на образованието и науката, с която ресорният министър Даниел Вълчев поръчва PR на въвеждането на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училищата. Парадоксът е, че освен преписването, има още две обстоятелства, будещи тревога – цената да документацията за двете поръчки е различна – едната е двойно по-скъпа от другата; и същевременно – “по-скъпата” поръчка е планирана за над двойно по-кратък срок на изпълнение, отколкото “по-евтината”.
|
| ||||||
|
| ||||||
Това са страничките, озаглавени “Пълно описание на обекта на поръчката”. Различни са само наименованията на поръчките от 2005 на МОН и от 2006 на МДААР. | Всичко друго съвпада. С изключение на няколко езикови редакции – образователното министерство смело използва чуждицата “имплементиране на комуникационна програма”, докато Министерството на администрацията коригира с “вграждане на комуникационната програма”. |
Предисторията
“Разработване и осъществяване на комуникационна кампания за разясняване на целите и етапите на електронното правителство за модернизиране на държавната администрация и стимулиране на административния й капацитет през призмата на модела "Едно гише" – това е пълното наименование на обществената поръчка, обявена от ведомството на Николай Василев, и поместена на сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) на 7 юни.
Желаещите да кандидатстват е трябвало да заплатят 200 лева в МДААР. Поръчката от ведомството на Николай Василев трябва да започне да се изпълнява от средата на август в продължение на 5 месеца при прогнозна цена около 500 хиляди лева.
Година по-рано Министерството на образованието и науката (МОН) обявява обществена поръчка с предмет: “Разработване и реализиране на комуникационна кампания с цел постигане на обществена информираност относно въвеждането на ИКТ в българските училища. Популяризиране на инициативата 2006 – година на е-образованието”. Ведомството на министър Даниел Вълчев утвърждава тази поръчка през октомври 2005 г. и тя също е поместена на сайта на АОП.
Желаещите да кандидатстват е трябвало да заплатят 100 лева в МОН. Поръчката от ведомството на Даниел Вълчев е с период на изпълнение 12 месеца при прогнозна цена около 300 хиляди лева.
Съмненията
Преди всичко последната поправка в Закона за обществените поръчки – която е в сила буквално от месец, категорично определя:
“Цената на документацията за участие не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване.” – Чл. 28, (3) от ЗОП.
Бизнес-организации с опит в обществените поръчки шеговито коментираха пред Портал ЕВРОПА, че няколкото езикови редакции – като например замяната на чуждицата “имплементиране” с по-българското “вграждане” – едва ли могат да вдигнат двойно цената на същата “хартия”: от 100 на 200 лева.
“Моделът на задание е твърде фрагментиран и не дава достатъчно информация за очакванията на възложителя. На практика се повтаря друг модел на задание” – коментираха специалисти и допълниха: “Тук дори не става дума, примерно, за закупуване на автомобили от две различни ведомства в различно време, та да приемем, че дейностите са стопроцентово същите. Тук характерът на поръчките е различен – едно е да правиш едногодишна кампания в училищата, а съвсем друго – петмесечна специфична работа с администрацията.”
Публикации в медиите от последните месеци сочат, че в България зачестяват случаите с обществени поръчки, които нарочно и умишлено се пишат така, че да ги спечели определена фирма. Дори корупцията не винаги да е доказуема, с това се нарушава принципът на свободна конкуренция, коментира пресата.
В изискванията към кандидатите за поръчката на МДААР четем: “Кандидатът трябва да е реализирал за периода от последните 2 години до настоящия момент поне 1 кампания с финансови параметри, надвишаващи 300 000 лв., като могат да бъдат представени включително текущи кампании за разработване и реализиране на комуникационни стратегии и проекти на държавните институции в сферата на ИКТ.”
На българския пазар няма кой знае колко много такива мащабни поръчки за комуникационни кампании – освен споменатата в началото на МОН за е-образованието (от 2005 г.), има и още една – на Министерството на финансите – за рекламната кампания “Изберете българското”, която читателите на Портал ЕВРОПА сигурно си спомнят. Поръчката е – ако цитираме точно – за “Разработване и реализация на комуникационна кампания целяща стимулиране развитието на българското производство, водещо до: повишаване приходите на хората и хазната, подобряване на платежния баланс, повишаване на заетостта и жизнения стандарт.”
Прави впечатление, че поръчката на МФ е за срок от 7 месеца и е за рекордната сума от 999 730 лева без ДДС: това според договора, сключен на 30 май 2005 г., по-малко от месец преди изборите (които бяха на 26 юни 2005 г., бел. ред.).
Изводът е, че за почти идентични задачи (в случая – комуникационна, PR и рекламна кампания) се определя изключително различна “миза” като заплащане. Това показва, че стремежът е да бъде предопределен печелившият. И че той е една и съща фирма – категорични са експертите на Портал ЕВРОПА. “Само името му не е написано, но то вече се знае” – коментираха те и поясниха, че нито един от споменатите по-горе възложители са описали достатъчно подробно какво очакват от потенциалния изпълнител на мащабните обществени поръчки, които са обявили.
Примерът
Портал ЕВРОПА с учудване констатира, че описанията на обекта на двете поръчки (МДААР – 2006 г. и МОН – 2005) са твърде кратки: с обем от по 1 страница. Съдържанието на тази страница също е доста общо формулирано. Да не говорим, че половината от тази една страница се отнася повече за това, какъв трябва да е кандидатът, а не какво се иска от него.
За сравнение например за програмата ФАР – независимо от размера на поръчката – заданието обикновено е над 10 страници и в него се формулират изключително ясно дейностите, които се изискват от изпълнителя, както и времевата рамка на възложителя. Техническата документация и заданието се предоставят на кандидатите безплатно.
Аналогична е и практиката на Европейската комисия – документацията се предоставя безплатно на потенциалните заинтересовани страни, включително по електронната поща.
Коментарът
Портал ЕВРОПА преди няколко дни помести обширна публикация за реформата в държавната администрация под заглавие “С лице към хората” – каквото е мотото на държавната администрация.
Използвахме случая, че имахме насрочено интервю, за да запознаем министър Николай Василев с нашето откритие за поразителната прилика между обявената от него обществена поръчка и миналогодишната на МОН.
“Ако някоя обществена поръчка е успешна, няма нищо лошо други министерства да използват този опит” – потвърди Н. Василев на 12 юли.
А ето и онази част от интервюто на министъра на държавната администрация, която той даде за Портал ЕВРОПА на 29 юни:
Когато във вашето министерство се изготвят тръжни документи, голям ли е екипът, който ползвате?
Да, голям е и обикновено гледаме да има различни хора от различни дирекции. Ако правя проверки, винаги ги правя с хора от най-разнообразни дирекции, които не са участвали в съответната процедура. Имах такъв случай – проверявахме една обществена поръчка, по която имаше – така да се каже – някакви смущения. Трима човека проверяваха – те са на високо ниво, от три различни дирекции, хора, които не са участвали в тази обществена поръчка. Установи се, че проблем няма.
В тази връзка, проучване на Портал ЕВРОПА установи почти стопроцентово сходство между две обществени поръчки. Едната е на вашето министерство, обявена в момента, а другата е по-ранна – на Министерството на образованието. Условията са еднакви, различават се само сумите и сроковете. Какви мерки смятате, че е необходимо да се предприемат?
Годишно в държавата се възлагат може би хиляди, дори над десет хиляди обществени поръчки. Нормално е, когато няколко ведомства купуват едни и същи неща – или едно и също ведомство през различните години – да се преписват старите поръчки, дори това да се прави малко “папагалски”. Това аз го препоръчвам. След като видяха колко добре се справихме миналата година със закупуването на компютри, много хора от различни министерства направо са ни питали за това. Ние сме им препоръчали да копират същата идея, защото няма смисъл всеки да преоткрива топлата вода или да открива Америка. Веднъж като е открита топлата вода, навсякъде слагаме подобни тръбопроводи, така да се каже.
Има ли риск при такива еднаквости да се предположи, че поръчките водят към един и същи изпълнител?
Нека да уточня, че все още не съм се запознал с документите, които ми предоставихте сега. Специално що се отнася до факта, че формулите в двете обществени поръчки съвпадат, мога да коментирам, че това е доста често срещано. Ние направо и при следващите поръчки ще копираме тези формули. Не смятам, че това води към един и същи изпълнител. Вижте, става въпрос за формули, които все едно са от учебник по математика: примерно във всички учебници по математика вие ще видите, че лицето на кръга се изчислява по един и същи начин. Т.е. това не е нещо, което някой го е преписал от конкретна поръчка, а може би всички поръчки – ако ги сравните – изглеждат по този начин. Поне поръчките, които моето министерство произвежда, изглеждат почти всички по един и същи начин. Ако например извадите поръчката за автомобили, ще видите сигурно, че с променени цифри и със съответната разлика в критериите – да речем двигателите – логиката е същата. Това е нормално според мен. Ще разгледам това, което ми предоставяте. Всъщност това е нещо, което ние даже препоръчваме – който смята да купува компютри в бъдеще, например Министерството на културата, даваме му нашата поръчка, която има добър резултат, за да види как е направена. И ако иска, да я препише цялата, като смени заглавието.
Например – електронно правителство и компютъризация на училищата?
Явно нашият екип, нашите юристи, са копирали. А може би и нашето, и образователното министерство, са копирали от Министерството на транспорта. Това го казвам малко пристрастно... И това е хубаво, според мен. Аз самият не знаех, че Министерството на образованието е правило такава поръчка. Който иска още – и той да го копира.”
Портал ЕВРОПА припомня
- Преди броени дни МДААР и Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) си размениха упреци във връзка с друг сходен търг – този за изграждане на интеграционна система за електронно правителство. Двете фирми, които внесоха в срок оферти, са "Хюлет Пакард България" ЕООД и "Сименс Бизнес Сървисиз" ЕООД. БАИТ твърди, че търгът е предопределен за “Хюлет Пакард”, а министър Василев каза, че “тези обвинения са породени от чисто корпоративни интереси на среди, заинтересовани от евентуален провал на нашето министерство в областта на електронното правителство". Другите фирми, които бяха закупили документи за участие в конкурса, но не подадоха документи, бяха: "Ай Би Ем България" ЕООД, "Аксиор" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Контракс" ООД, "Сиенсис" АД, "Стемо" ООД, "Теле Линк" АД и ЦАПК "Прогрес" ООД.
- От сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) става ясно, че над 15% от договорите за обществени поръчки, сключени през месец май 2006 г., са били оспорени в съда. От 864 поръчки има 121 образувани съдебни дела, които – съгласно новия ЗОП – ще се прехвърлят за решаване към Комисията за защита на конкуренцията – КЗК.
- Междувременно на 11 юли Министерството на финансите утвърди стандарти за вътрешен одит в публичния сектор, което е стъпка към изграждане на “качествено нов модел на държавен вътрешен финансов контрол над публичните средства”, както предаде Правителствената информационна служба – ПИС.
- Все повече български компании твърдят, че се налага да се плащат подкупи, за да спечелят обществени поръчки – се казва в доклад на Световната банка, озаглавен "Антикорупционната реформа в страните в преход – кой успява и защо?".
- Точно преди 4 месеца – на 31 март – стана ясно, че “по взаимно съгласие се разтрогва” договорът между МВнР и “Ай Джей Интернешънъл Инк” – на Шимон Шевес, след скандала за неуместния избор чрез обществена поръчка от страна на възложителя Ивайло Калфин, на лобист за България пред европейските институции.
Продължението
Освен че ще ви информира за хода на избора на фирма, която да се занимава с комуникационната кампания на е-правителството, Портал ЕВРОПА ще продължи с поредица публикации за обществените поръчки като цяло.
Очаквайте експертни мнения по следните въпроси, изникнали покрай конкретния случай:
- Какви са стандартите при подготовката на процедури за възлагане на обществените поръчки;
- Какви са методиките за определяне на цената на документацията;
- Какъв е механизмът за определяне стойността на обществените поръчки: в частност, защо се стига до такива големи девиации в стойностите за сходни по характер дейности.
Вестник "Сега", 1 август, Н. Анева: "МОН стартира своята кампания на 10 февруари 2006 г. под надслов „Уча с компютър". Тя има за цел да покаже, че използването на компютрите в учебния процес е модерен и ефективен начин за образование. Оказва се обаче, че има недостиг на квалифицирани преподаватели по информационни технологии. Ведомството на Даниел Вълчев сега е обявило търг за фирми, които да разработят учебен план за обучение на 2000 преподаватели. Не е ясно обаче кога ще стане това, защото офертите ще се подават и оценяват до средата на август."