МИГРАЦИЯТА И СРЕДСТВАТА ОТ МИГРАНТИТЕ СА ВАЖНИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА РАСТЕЖА В БЪЛГАРИЯ

Миграцията се превръща във важен компонент за интеграцията на българската икономика с тази на ЕС и световната икономика, се казва в доклад на Световната банка, озаглавен "Миграция и парични преводи: Източна Европа и бившия Съветски съюз", съобщиха за БТА от банката.

Миграцията в и от икономиките в преход в Европа и Централна Азия е голяма и вероятно ще продължи да расте със спадането на раждаемостта в голяма част от региона, като ще доведе до увеличено търсене на млада работна сила, се казва още в доклада.

Според документа, първите 10 страни в света по брой на приети мигранти са:

• Съединените щати - 1
• Русия - 2
• Германия - 3
• Украйна - 4
• Франция - 5
• Индия - 6
• Саудитска Арабия - 7
• Австралия - 8
• Казахстан - 9
• Полша - 10

Добре известно е, че през последните 15 години миграцията към Западна Европа значително се увеличава, като 42 процента от мигрантите към Западна Европа идват от Централна и Източна Европа, с нарастващ брой мигранти от бившия Съветски съюз. Онова, което се знае по-малко е, че в глобален мащаб Германия и Франция са единствените западноевропейски страни в списъка на първите десет по брой на приетите мигранти. Русия е на второ място, а Украйна, Казахстан и Полша също се нареждат сред първите десет (виж таблицата). Русия привлича мигранти от останалата част на бившия Съветски съюз, главно от Кавказ и Централна Азия, а по-бедните работници в Централна Азия мигрират към богатия на ресурси Казахстан. Украйна и Полша служат за транзитни пунктове за мигрантите по пътя им към Западна Европа.

Паричните преводи са една от последиците на миграцията, която облагодетелства както семействата на мигрантите, така и родните им страни. За много от най-бедните страни в Източна Европа и Централна Азия те са най-големият източник на външни приходи и служат като облекчаващ фактор срещу икономическите и политически промени през последните 15 години. Паричните преводи представляват повече от 20 процента от БВП в Молдова и Босна и Херцеговина и над 10 процента в Албания, Армения и Таджикистан.

За да се гарантира, че миграцията облагодетелства както изпращащите, така и приемащите страни, и най-вече самите мигранти, страните биха могли по-тясно да координират своите политики, така че работната сила, предоставяна от мигрантите, да отговаря на нуждите, като се следват законните канали, които съблюдават правата на мигрантите и са политически и социално приемливи за страните, приемащи мигрантите.

"Съществуващите двустранни споразумения могат да се усъвършенстват, за да се улесни миграцията в региона, като по този начин се срещнат предлагането на предоставяния от мигрантите труд с търсенето на икономически стимули," обяснява Брайс Килин, икономист на Световната банка и един от авторите на доклада.

Няма готови рецепти за ефективна миграционна политика, но все пак едно от възможните решения би могло да се търси в комбинацията от краткосрочна миграция със стимули за връщане или кръгова миграция. Кръговата миграция би дала възможност на мигрантите да прекарват кратки периоди от време в чужбина, без да създават нови количества от постоянни мигранти.

"Новите подходи - като кръговата миграция и прилагането на икономически стимули, биха могли да заздравят двустранните споразумения," казва Уилъм ван Ииген, водещ икономист на Световната Банка. "Ако тези подходи подействат, те ще донесат "тройна печалба" -за мигрантите, изпращащите и приемащите страни."

Като потенциални ползи от кръговата миграция в доклада се посочват:

• Приемащите страни биха могли да запълнят липсата на работна ръка, да увеличат приходите и да намалят социалното напрежение, свързано с нерегистрираната и неуправлявана миграция;
• Изпращащите страни биха съхранили човешки капитал, който иначе биха могли да загубят;
• Мигрантите биха могли да увеличат своя доход, да изградят човешки капитал и финансови спестявания, да запазят връзките си със своите семейства, да плащат по-ниски разходи за парични преводи и да създадат търговски/инвестиционни връзки между страните.

(по БТА)