БЪЛГАРИЯ, ЛОБИЗМА, ОБРАЗА ПРЕД ЕС: ЧАЧЕВ И КОСТОВ VS. СТАНИШЕВ

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ - 16 януари 2006 г.
Из стенограмата на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Първо, питане от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! От чуждестранни и наши средства за информация става ясно, че българското правителство през последните години под различни форми е ползвало услугите на чужди лобистки и консултантски фирми за различни цели при липсата на каквато и да е прозрачност.
Американската фирма "Уайт енд Кейс" е декларирала 1 млн. 12 хил. 637 щатски долара и 53 цента, получени от правителството. Това пише под № 2759 в редовния доклад на американския министър на правосъдието, който се представя на Конгреса на Съединените щати.
В него пише още, че българската 100% държавна компания "Техноекспортстрой" е наела фирмата "Мак Гуайър Уудс Кансълтинг" с регистрация във Вашингтон за консултант - обърнете внимание, господин премиер, по българо-американската политика. Вписано в доклада под № 5408, цитирам: "Мак Гуайър Уудс Кансълтинг" е предоставяла съвети, организирала срещи и участвала в дискусии, свързани с енергетиката, търговията и инвестициите в инфраструктурата."
Самата американска фирма е признала, че е оказала съдействие по въпросите на енергетиката на господин Георги Първанов по време на официалното му посещение в САЩ като президент на Република България през м. октомври 2005 г. начело на делегация, в състава на която са били вашият вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Известен е и фактът, господин премиер, че "Мак Гуайър Уудс" фирмата-майка на "Мак Гуайър Уудс Кансълтинг" е била юридически съветник на Дирекция "Икономическа политика" в Министерския съвет по договора за концесията на автомагистрала "Тракия" и при изготвянето на новите закони за концесиите и публично-частното партньорство.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е политиката на правителството при ползването на чужди лобистки и консултантски фирми? Кои чужди фирми сте използвали през последните години? По какви критерии са определени те и каква сума им е заплатена? Считате ли за нормално използването на търговски дружества като "Техноекспортстрой" за лобизъм с немного ясна цел и при липсата на всякаква прозрачност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Благодаря за въпросите, които Вие поставяте във Вашето питане, защото те засягат тема, която е от значение за визията на политиката на всеки кабинет, а и за представянето на България като цяло пред нашите външни партньори и пред общественото мнение в чужбина.
Същевременно не мога да приема опита Ви да внушите, цитирам Вашето питане, че "българското правителство през последната година е ползвало услугите на чуждестранни лобистки и консултантски фирми за различни цели при липсата на всякаква прозрачност".
Достатъчно е да се посочи, господин Чачев, че данните, които Вие сочите, са от периода или преди формирането на това правителство, или в самото му начало. Ясно е, че ако е имало такива договори, които Вие изброявате, те са подписани, сключени са преди формирането на това правителство, така че не само, че не е вярно, но е и твърде безотговорно да се твърди от политик с Вашия административен и политически опит това, което казвате във Вашето питане.
И веднага ще добавя: аз лично не се гордея с това, че не сме използвали широко тази разпространена практика и добре разбираме, че България има нужда от нейните предимства. Много са основанията, които би трябвало да се посочат в полза на такава практика. Знаете, че почти всички правителства по света я използват. И това, че не използвахме тази практика беше един от проблемите на България в процеса на нашата подготовка за присъединяване към Европейския съюз, ако щете и от гледна точка на медийното отразяване на нашата страна. Не знам дали ще се съгласите, но според мен Вие би трябвало да разбирате добре това.
У нас все още са силни предубежденията към този тип бизнес, който е широко разпространен в цивилизования свят и има отчетливо определен пазар и правила, които са ясни и с конкретни субекти. Самият факт, че тези фирми, които Вие цитирате, са изброени в публични доклади и регистри, говори ясно в полза на това. Повечето от такива фирми са специализирани и в сферите на управлението, политиката, икономиката и още много други сфери. Натрупали са значим опит и влияние по целия свят.
Правителството може да бъде критикувано за досегашната си пасивност и го отчитам като наша слабост, но България, слава Богу, вече е част от Европейския съюз и не може повече да разчита на досегашния естествено възникващ интерес към нейните възможности за инвестиции и развитие, колкото и привлекателни да са условията, които създава правителството. Защото, ако тези условия не са достатъчно широко разгласени в чуждестранните медии, пред чуждия бизнес, пред общественото мнение на страни от Европейския съюз и други потенциални страни инвеститорки, няма да постигнем този ефект, който ние желаем.
От друга страна, съвсем недостатъчно е да разчитаме и на различните инициативи на българския бизнес, които рекламират страната ни, търсейки новите пазари, сфери на развитие и влияние. И би трябвало, смятам, че правителството ни трябва да се коригира, да концентрираме повече усилия в тази посока - за реклама на България, на нейните постижения, за това какво представлява страната ни в действителност без да крием проблемите, но да посочваме и добрите неща, които се случват в България.
Ето защо оценявам Вашия въпрос като действително навременен, а идеята като конструктивна. Намирам я за стимул правителството далеч по-решително и енергично да работи за новия имидж на нашата страна и в този смисъл да се обърне с конкретни предложения за сътрудничество и поръчки към лидерите в този бранш на бизнеса навсякъде по света.
Уверявам Ви, господин Чачев, че ще го направим и ще работим при пълна прозрачност, съобразно изискванията на конкурсното начало и най-вече спазвайки закона. Надявам се, че народните представители, които милеят за образа на България, за това как да привлечем повече инвестиции в нашата страна, ще ни подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев - имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие на практика не ми отговорихте на въпроса.
Аз ще Ви улесня. Ще Ви задам два съвсем леки въпроса за отговор от Ваша страна: каква е връзката между правителството на Симеон Сакскобургготски и Вашето правителство сега, президента на републиката Георги Първанов и "Техноекспортстрой"? На сто процента държавната фирма "Техноекспорстрой" се явява основен играч в най-големите проекти в момента. В транспорта това е автомагистрала "Тракия" и в енергетиката - нефтопровода Бургас - Александруполис, за която Вашето правителство вчера взе решение.
Самият Вие оприличихте сделката за автомагистрала "Тракия" дни преди изборите през 2005 г. като грабежа на века. Има ли тази връзка отношение по въпроса България да загуби няколко стотици милиони долари от загубата на двете нефтени и газови концесии в Либия?
И вторият ми въпрос, господин премиер: къде отидоха договорените от правителството и "Техноекспортстрой" през 2002 г. 100 млн. щатски долара либийски дълг към "Техноекспортстрой" по формулата 50:25:25? Ще Ви разшифровам формулата - 50 милиона по сметката на "Техноекспортстрой" във Франкфурт, 25 милиона за изграждане на детска болница за болни от СПИН деца в Бенгази, която досега трябваше да бъде построена от същия този "Техноекспортстрой", съгласно уговорката, и 25 милиона за така наречената от правителството "добра услуга" на Кадафи-син за изплащане на тази сделка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Очевидно когато сте формулирали Вашето питане, не сте имали никакво желание да получите конкретен отговор на въпросите, които поставяте, защото в това, което поставяте и което задавате сега като питания, има много малко общи неща като конкретика. Затова, ако Ви интересуват конкретни отговори на въпросите, които поставихте допълнително, ще моля да ми представите тези Ваши данни, за да Ви отговоря конкретно и изчерпателно.
Що се отнася до фирмата „Техноекспортстрой" не е тайна, че това е една от авторитетните български строителни инженерингови фирми със 100 процента държавно участие, и мисля, че именно участието й в такива проекти като автомагистрала „Тракия", дава възможност да се защити държавният интерес в максимална степен.
Господин Чачев, предвид Вашия интерес, може би си заслужава да препоръчам на министъра на регионалното развитие и благоустройството да Ви вземе като съветник или консултант, за да може да се занимавате с пълна пара с тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на 2 минути можете да изразите Вашето становище относно отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, изумен съм от Вашия отговор. Изумен съм от безотговорността на вашето правителство. Изумен съм от това, което се случва в тези дни, защото и днес по Българската национална телевизия вашият министър Асен Гагаузов заяви, че се предвижда приватизация на „Техноекспортстрой" и на неговото участие в Бургас-Александруполис.
Съжалявам, че не е тук бившият финансов министър Милен Велчев да Ви каже за формулата, по която те предвиждаха да бъде приватизиран „Техноекспортстрой" чрез фондовата борса. И това може би ще се случи много скоро, след като двете сделки се реализират, господин премиер.
Но не е редно премиерът на Република България да не може да отговори по един такъв въпрос като загубата на над половин милиард долара в Либия, да не говорим за пропуснатите ползи. Вие знаете много добре, че само с 16-дневен добив на газ от двете концесии, България може да задоволи годишната си нужда и да реши своята енергийна независимост. Но вашето правителство явно няма нито политическата воля, нито може, нито иска да направи нещо в това отношение. Благодаря ви.

(и по-нататък в парламентарния контрол)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Костов, моля да развиете Вашето питане.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, колеги, господин председателю! Като новоприет член на Европейския съюз Република България има нужда от представяне, това е безспорно. Това очевидно се разбира от министрите, които вече предприемат определени инициативи. Впечатлението е, че те не са подчинени на общ замисъл и не служат само на интересите на страната. Например има инициативи, които показват блестящата витрина на българската иманярска организирана престъпност. От друга страна, недостатъците в подготовката на България доведоха до специални и безпрецедентни наблюдения върху отделни области. Безпрецедентни, защото не са налагани на никоя друга страна. Там неподготвеността е най-значителна и се изискват сериозни усилия от правителството и съдебната власт. Искрено се надявам, че ще предприемете конкретни и енергични действия, за да се неутрализират рисковете от прилагане на предпазни клаузи върху България.
Днес се появи информация, която се добавя към тази, за която говоря тук, за съгласието на министъра на културата името му да бъде използвано като патрон на една силно оспорвана и направила скандал и в България, и в Европейския парламент изложба - „Великолепието на България". Днес вестниците съобщават, че пък други двама министри са предизвикали скандал в Брюксел. Надявам се, че това не е целенасочена политика, затова питам:
Първо, съгласуват ли министрите с Вас своите инициативи за представяне на страната и в частност съгласували ли са господин министърът на културата, господин министърът на вътрешните работи и господин министърът на икономиката това, което са правили в Брюксел или не? Ще изработите ли единна политика за представянето на България в Европейския съюз и кого ще натоварите за нейното изпълнение, тъй като Вие в момента нямате министър по европейските въпроси? Аз не знам защо няма такъв министър, може би Вие сам ще се нагърбите с контролирането и изпълнението.
Какво ще предприемете, за да не допуснете министерски инициативи, които да нанасят щети на образа на нашата страна и на резултатите от наблюденията на Европейската комисия? Защото някои от тези скандали, меко казано, могат да предизвикат такава ответна реакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Вашият въпрос съдържа няколко такива - едните са свързани с изпълнението на критериите за членство на България в Европейския съюз, другите са различни инициативи и представяния на нашата страна в различна плоскост. Бих искал обаче предварително да кажа, че Вие прекрасно разбирате, че България се присъедини към Европейския съюз в обществена и политическа среда, много по-тежка, отколкото беше средата, когато през м. октомври 2003 г. се вземаше решението първите десет страни от Петото разширяване да се присъединят към Евросъюза. Това е обективен факт. Обективен е също така фактът, че България и Румъния бяха подложени на безпрецедентен мониторинг от гледна точка на изпълнението на стандартите за членство, много по-тежък мониторинг отколкото първите страни от Петото разширяване. Това също не се оспорва от нито един сериозен фактор в Европейския съюз или Европейската комисия.
Очевидно с всяко едно разширяване условията стават все по-тежки, летвата се вдига все повече. И това е обяснимо, защото голяма част от държавите, които се присъединиха към Европейския съюз в последния период - 2004-2007 г., действително трябваше в много кратки срокове да трансформират цялата си обществено-политическа и икономическа система и същевременно да догонват Европейския съюз и да прилагат всички европейски стандарти и директиви.
Отстраняването на недостатъците, които са идентифицирани в доклада на Европейската комисия, е въпрос преди всичко на конкретни действия, на измерими резултати, не толкова на представяне и на инициативи, въпреки че, както казах и в отговора ми на въпроса на господин Чачев, смятам, че българското правителство има за какво да бъде упреквано тук, че нямаме достатъчно цялостна, достатъчно мащабна комуникационна политика навън за представяне на България. Този упрек мога да го приема. Но все пак конкретните области изискват конкретна работа. Бих искал да посоча някои от тях.
В областта на правосъдието и вътрешните работи на 11 януари Министерският съвет прие решение за създаване на междуведомствен механизъм за засилено наблюдение и координация на изпълнението на показателите за напредъка и в изпълнение на решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за механизъм за сътрудничество и оценка на България и Румъния. Създаването на този механизъм е от важно значение за предотвратяване на налагането на защитна клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи.
В областта на селското стопанство се очаква Разплащателната агенция да получи пълна акредитация в рамките на срока, определен от правото на Европейския съюз. Такива са последните индикации от Европейската комисия и усилията в Министерството на земеделието продължават.
По отношение на хранителната безопасност са предприети необходими мерки за функциониране на екарисажите в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и се работи по проект за изграждане на нов екарисаж в нашата страна. Впрочем завършен е процесът на изграждане и оборудване на осемте гранични пункта за влизащи в Европейския съюз стоки, които са обект на ветеринарен контрол.
Искам да подчертая, че е много важно всеки един субект в този процес да си свърши работата, в това число българските фирми в областта на хранителната индустрия, които отдавна са информирани за критериите в Европейския съюз и би трябвало да направят нужните инвестиции, за да бъдат допуснати на европейския пазар.
В областта на финансовия контрол върху средствата от Европейския съюз на 23 ноември 2006 г. Европейската комисия потвърди управлението на помощта от Европейския съюз на децентрализирана база, както и премахване на изискването за предварително одобрение на средствата от общността, предоставяни на България по програмата ИСПА.
Успех на българската администрация е акредитацията за децентрализирано управление, която получиха изпълнителните агенции в Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Фонд „Републиканска пътна мрежа".
По отношение на Изпълнителната агенция по ИСПА в Министерството на околната среда и водите обаче Европейската комисия засега не е в състояние да премахне изискването за предварително одобрение на средствата на общността, тъй като агенцията още не е получила тази акредитация и в момента се работи доста усилено за следващата проверка, за да може да се изгради административният капацитет и да бъдем действително готови да усвояваме средства по тази програма.
Бих посочил и други дейности - в областта на авиационната безопасност, където има конкретен план за действие съобразно изискванията на Европейския съюз и пр.
Искам да подчертая, че от гледна точка на координация на инициативите в момента е подготвено и предстои внасянето в Министерския съвет - тече процедура за съгласуване - по усъвършенстването на координационния механизъм по европейските въпроси чрез изменение на Постановление № 145 на Министерския съвет. То ще доведе до максимална ефективност при участието на България в работата на органите и институциите на Европейския съюз и мисля, че това е важна предпоставка за единно поведение в европейските институции по отношение на представянето на нашата страна.
Не на последно място разчитам, че и народните представители, по-точно европейските депутати, които в момента работят, и бъдещите, които ще бъдат избрани след изборите за Европейския парламент, ще се включат активно в тази цялостна и добре координирана политика на държавата за представяне пред Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов за до два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин министър-председателю, не мога да споделя Вашето мнение, че летвата се вдига по-високо, условията стават по-тежки. Вие напротив, сваляте летвата и опростявате условията, давайки пълна и безусловна подкрепа на Република Турция за присъединяването й. Така че очевидно България дърпа тези условия много по-ниско, отколкото самата тя е прескочила. Но не това е въпросът ми.
Аз съм объркан от Вашия отговор. Вие избрахте само една част от моите въпроси и на нея обаче не дадохте отговор, който да разсее моето притеснение от предстоящия доклад, от мониторинга, който Европейската комисия ще направи на страната. Защото например по най-болната тема, която очевидно е известна на българското общество, предпазната мярка срещу България превърнала европейското открито небе в европейско закрито небе, Вие не казахте нищо конкретно. Така че зад думите Ви не прозира в дълбочина осмислени усилия за отстраняване на тези пречки.
Това, което казахте за строителството на екарисажа, е хубаво, обаче не Ви ли тревожи, че този екарисаж например се строи с пари, за които в момента точно Европейската служба ОЛАФ направи разкрития за големи злоупотреби?
Аз Ви зададох прост въпрос: Вие ли сте помолили министър Румен Петков да вдигне скандал в Брюксел, или не? Той, като е ходил, за да вдига тези скандали, питал ли Ви е? Това Ваша политика ли е, или не е Ваша политика?
Аз нямам друг изход освен да Ви попитам още един път: Вие поне бяхте ли предизвестени, че те - министърът на културата, министърът на вътрешните работи и министърът на икономиката и енергетиката, ще правят тези неща? Знаехте ли, че ще правят това, или не? Ако не ми отговорите, ще остана с впечатлението, че не сте знаели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Първо, по никакъв начин не мога да приема Вашето становище, че България сваля летвата, в частност по отношение на кандидатурата на Република Турция, кандидатурата на Република Хърватия и кандидатурата на Република Македония, които са страни - кандидатки, за членство в Европейския съюз и да ви напомня, че решението за даване на този статут на трите страни и решението за започването на преговори с една или друга страна е вземано преди България да стане член на Европейския съюз. България стриктно се придържа към подхода, че всяка страна трябва да бъде оценявана според конкретния напредък и изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз, независимо към кого се отнася. Това е ясна политика на българското правителство.
Тъй като попитахте конкретно по отношение на авиационната безопасност, ясен е списъкът с незабавни мерки, които трябва да осъществим за изпълнението на препоръките на Европейската комисия. Те са идентифицирани и по тях се работи. Те предвиждат: актуализация на Плана за колективни действия във връзка с препоръките на Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването, укрепване на административния капацитет на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", повишаване на заплащането на инспекторите, назначаване на 12 нови инспектори в отдел "Летателна годност", активизиране на обучението им, въвеждане на стандарти за сертифициране на въздухоплавателните средства по административен ред, засилване на контрола по безопасността върху авиационните оператори и други. Казвам това, тъй като изрично питахте по този въпрос.
Искам също така да обърна внимание, че през 2006 г. са проведени над 90 комуникационни инициативи в страните - членки на Европейския съюз, за представяне на положителния образ на България. Тази работа се координира от Съвета за координация и мониторинг към Съвета по европейска интеграция през миналата година, който одобрява конкретните инициативи както вътре в страната, така и вън от страната. Има два разделени плана.
Подчертах, че от моя гледна точка, правителството има за какво да бъде упреквано - от гледна точка на липсата на достатъчно координация и целенасоченост в представянето на образа на България. Ще се постараем това да бъде преодоляно в бъдеще.
Не мисля, че трябва всяка една инициатива на всяко едно министерство да бъде координирана и съгласувана, тъй като министрите са автономни в много от своите дейности.
Що се отнася до ОЛАФ и дейността тук на територията на страната, искам да подчертая, че това е важен приоритет на правителството. През изминалата година, особено през втората половина на 2006 г. и сега, е постигнат конкретен напредък и последните разкрития, които бяха огласени в медиите, са резултат от много тясна координация между българската изпълнителна власт, българското Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и експертите на Европейската комисия. Без тази координация нямаше да се стигне до тези разкрития. Това ясно говори за политическата воля, която има българското правителство. Така че вярвам, че докладът от европейските експерти по този въпрос ще бъде обективен, както винаги справедлив към България, а ние ще направим нашите усилия, за да си свършим работата тук, у дома. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов, за да изрази своето становище относно отговорите на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, информацията, която Вие използвате в отговорите е спорна, специално по случая с ОЛАФ. Тя може да бъде прочетена по съвсем друг начин. Защо ОЛАФ казва, инициира и настоява българските органи да извършат определени действия и ги принуждават да сътрудничат за разкриване на мащабна организирана престъпна група, а това не е направено от България, тъй като коренът на престъплението идва оттук? Защо се караме ние с ОЛАФ по този въпрос?
Вие казвате, че всеки може да не се консултира с Вас. Значи, когато министрите, обаче, застават начело на изложбата "Великолепието на България", която не се посещава от ръководството на парламентарната група на най-голямата фракция на Европейската народна партия, когато вътре в страната избухват скандали по този повод, когато прокурорът на страната се занимава с тази колекция, Вие казвате, че това може да не се консултира с Вас. Това по-скоро знаете ли за какво говори? Говори, че те просто не се консултират с Вас, те не Ви питат! Не Ви питат какво да правят! И Вие до такава степен не се интересувате от това, което те правят, че в момента им разписахте карт бланш. На базата на Вашите думи - че може да не се консултира с министър-председателя, а то няма и министър на европейските въпроси, аз ви обърнах внимание на това, тоест няма с кого да се консултират въобще, това значи, след този отговор, че сега всеки може да отиде и да прави каквото си иска. За мен това е много неприятно. За мен това означава, че България няма единна политика. Защото моят въпрос беше: ще изработите ли единна политика за представяне? Вие казвате: "Няма нужда от такава.". Благодаря.