ПОЛША В ЕС – ОПИТЪТ ОТ ДВЕ ГОДИНИ ЧЛЕНСТВО
"Полският опит от двегодишното членство в Европейския съюз" - лекция на Агнешка Белска, главен специалист "Анализи и стратегии" в Бюрото на Комитета за европейска интеграция.
Както Портал ЕВРОПА вече писа, инициативата бе организирана от Полския институт у нас в партньорство със Сдружение "Евроинтеграция". Г-жа Белска говори в София на 19 февруари и в Пловдив на следващия ден - където партньор на проявата беше и "Евро-Инфо Центърът" при Пловдивска търговско-промишлена Камара.
Г-жа Белска запозна аудиторията със социално - икономическите последствия от членството на Полша в ЕС, влиянието върху полската икономика и обществените нагласи. Интерес към лекцията проявиха представители на българския бизнес , студенти, граждани и медиите. В дискусиите участва и г-жа Мария Серкеджиева - която, както знаете от Портал ЕВРОПА, освен председател на Сдружение "Евроинтеграция" е и независим кандидат в предстоящите избори за български депутати в Европейския парламент.
С посредничеството на Мария Серкеджиева Портал ЕВРОПА предлага презентацията "Полша в ЕС - опитът от две години членство" на вниманието на своите читатели. Оригинала на английски език вижте ТУК.
Ето какво имаме предвид:
голям размер |
Как поляците оценяват ефекта от присъединяването към ЕС върху полската позиция в Европа? (от ляво надясно) По-скоро положително; по-скоро отрицателно; трудно е да се каже; не е оказало влияние. Резултати в жълто - април 2006 г.; в червено - май 2005 г. Източник: CBOS.
Върху този и някои други моменти от представянето на Агнешка Белска специално за читателите на Портал ЕВРОПА се спира г-жа Мария Серкеджиева:
1. Като цяло поляците оценяват последиците от пълноправно членство в Европейския съюз като положителни - 72 % споделят това мнение две години след присъединяването, докато само 6 % смятат, че то е свързано повече с негативност.
Останалите не могат да преценят или смятат, че няма особено влияние.
Изключително силно впечатление прави обратът, който са претърпели полските фермери в становището си. Преди присъединяването само 20 % са били привърженици на еврочленството, а 72 % - против. Две години след това цифрите са запазени, НО в обратен ред, т.е. 72 % са привърженици на ЕС и членството, а само 20 % - против.
Това явно и пряко е свързано с провеждането на общата аграрна политика на ЕС, благодарение на която директни плащания от еврофондовете са получили 1,4 млн. земеделски стопани.
2. Според проучванията най-доброто за поляците в резултат на членството е :
- Възможността за работа в други държави членки на ЕС - това сочат 39 % от анкетираните. Този факт е напълно обясним, като се има предвид, че безработицата в Полша все още е с един от най-високите проценти - 15,2 %- в ЕС;
- Една четвърт от полските граждани намират създаването на „Европа без граници" и възможността да пътуват свободно за безспорното предимство от членството и едно от най-важните неща;
- Една пета посочват помощта за земеделските стопани и за развитие на земеделието като най-важна последица.
В заключение може да се добави, че присъединяването е преминало без драматизъм и „след-присъединителен шок". Повишаване на цените през първата година е имало, но то е било изкуствено подсилено от психологически неправилни нагласи в обществото, породили излишна покупателна активност през първата година и балансирана след това - страхувайки се, че цените ще се увеличат и стоките ще поскъпнат, непосредствено преди приемането и веднага след това са се купували много повече стоки от обичайното.
Две години след приемането на полша в ЕС се наблюдава:
- ръст на БВП с 4,2 % ( два пъти повече от този в ЕС на 15-те държави членки), повишаване ползите за малките и средни предприятия , особено в хранително-вкусовата промишленост, строителството и услугите,
- подобряване търговския баланс със страните членки на ЕС;
- подобряване взаимоотношенията с Русия - 90 % увеличаване на експорта ;
- подобряване взаимоотношенията с Украйна - 30 % увеличаване на експорта.
3. Не са се покрили с опасенията и данните за имигрантския поток. Годишно 800 000 души потеглят от Полша към ФРГ, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Ирландия, които са най-предпочитаните други държави за работа.
„Изтичане на мозъци" не се наблюдава за този период, но въпреки това се е получил недостиг на работна ръка в определени области като здравеопазването и строителството.
Тези и много други данни и обобщени анализи могат да се намерят на страницата на Комитета за европейска интеграция - Полша.
При дебатите безспорно се доказа интересът на българското общество към проблематиката на лекцията и те продължиха много повече от предвиденото - допълва в анализа си за Портал ЕВРОПА Мария Серкеджиева.