BUSINESSEUROPE ПРЕДСТАВИ ДОКЛАДА СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПА

 BUSINESSEUROPE - Конфедерация на европейския бизнес, оповести днес своя „Икономически преглед - Пролет 2007", озаглавен „8 ½ милиона нови работни места за три години Трамплин за национални реформи", съобщават от Българската стопанска камара.

Най-голямата бизнес организация в Европа, BUSINESSEUROPE, обединяваща повече от 20 милиона малки, средни и големи компании чрез 39 индустриални и работодателски федерации от 33 страни (вкл. България), оповестява два пъти годишно своя Икономически преглед, в който представя анализа и прогнозите на бизнеса - както за актуалното, така и за бъдещото икономическо развитие на стария континент.

Представяме ви най-важните моменти от доклада:

Възстановяването в ЕС
Икономическите условия в ЕС продължиха да се развиват през последните месеци в положителна посока, което се отразява и в прогнозата за растежа на БВП за 2007 г. - 2.2 % за страните от Еврозоната и 2.6 % за ЕС, като цяло.

Най-окуражаващият знак за европейското развитие е повишената в момента заетост. По оценки на Конфедерацията, икономиката на ЕС ще създаде повече от 8.6 млн. нови работни места през периода 2006-2008 г., други 16 млн. вече са създадени в пика на предишния цикъл през 2000 г. Нивото на безработица през следващата година се предвижда да бъде най-ниско от 1990 г. - около 7 % за ЕС и 7.2 % за евро зоната.

Инфлационният натиск остава умерен
Инфлацията в потребителските цени се очаква да бъде около 2% в евро зоната през 2008 г. Изключително важно е това, че социалните партньори продължават да изпълняват задълженията си и да избягват прекалено високите осигуровки, които могат да обезкуражат търсенето на пазара на труда и да доведат до по-висока инфлация.

Използване на дивидентите от прелома за повишаване на потенциала за икономически растеж на Европа
По голям икономически растеж се предвижда през 2008 г. и напред, особено ако правителствата са способни да извлекат ползите от подобрените икономически условия и да продължат реформите. Това би повишило доверието и сигурността на местно ниво. За да се случи това, политиците трябва да си вземат поуки от предишни грешки и да избягват самодоволството, което характеризираше политиката през изминалия период, през втората половина на деветдесетте години на 20 век. Това самодоволство беше причина за недостигането на целите на икономиката на ЕС през първата половина на новото десетилетие.

Правителствата трябва да се възползват от съществуващите процеси по възстановяване на икономиката, за да предпазят държавните финанси от ненужни разходи, като намалят държавните дългове и се подготвят по-добре да посрещнат влиянието на застаряването на населението.

ИКОНОМИЧЕСКИ ОЧАКВАНИЯ И МАКРО ПОЛИТИКА

Икономически растеж
През 2006 г. европейската икономика регистрира най-висок ръст на икономически растеж през последните десет години, достигайки 2.7% в евро зоната и 3.0% ЕС, като цяло. По-динамични промени се забелязаха сред новите страни-членки, но също така и в Ирландия, Швеция, Гърция, Испания и Австрия.

Пазар на труда и производителност
Заетостта в Европа продължава да се поддържа на значително високо ниво. През 2006 г. бяха създадени около 3 милиона нови работни места в ЕС, като подобен растеж се очаква и през 2007 г. Краткосрочните очаквания за заетостта остават положителни, особено в сферата на услугите, в която се създават изключителен брой нови работни места.

На национално ниво най-динамично нарастване на работните места се наблюдава в Испания и Полша, но се очакват значителни промени в пазара на труда и в Германия през 2007 г.

Нивата на безработица в ЕС се очаква да спаднат от 7.9% през 2006 г. до 7.3% през 2007 г. и 7.0% през 2008 г. На национално ниво безработица над средното ниво се очаква да бъде осезаема най-вече в Полша, Словакия, Гърция, Франция, Белгия, Испания и Германия, докато най-ниски нива ще се забелязват в Холандия, Дания, Естония, Ирландия и Австрия.

Позитивното влияние от повишаването на заетостта продължава да бъде засенчвано от непроменливо слабото ниво на производителността на труда. Нивото на производителност в ЕС се предполага, че е достигнало своя пик през 2006 г., измерено в проценти като 1.9% за час работа, и се очаква да се стабилизира през следващите две години до 1.5%.

Инфлация
Нивото на инфлацията се очаква да се задържи равномерно през следващите две години, колебаещо се около 2.0%, както в евро зоната, така и в целия ЕС. Значителното намаляване на цените на петрола през последните месеци, комбинирано с очакванията за умерено влияние на увеличения ДДС върху потребителските цени в Германия, предполага една по-благоприятна икономическа перспектива за 2007 г. Нивото на инфлацията за тази година се очаква да достигне средно 2.0% в евро зоната и 2.2% в ЕС, като цяло. Същевременно, очакванията за 2008 г. са нивото на инфлация да спадне под 2% в евро зоната.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ

Фискална политика
Фактът, че фискалните дефицити през 2007 г. се очаква да надвишат 3-процентовия таван само в 3 или 4 страни от 27 ЕС страни-членки, е едно обнадеждаващо развитие и може да илюстрира по-доброто изпълнение по прекомерните процедури за намаляване на дефицита, след като Пактът за стабилност и икономически растеж беше модифициран през юни 2005 г.
Изключително важно е ангажиментите по изпълнението на модифицирания Пакт за стабилност и икономически растеж да се изпълняват във всички страни-членки на ЕС, както в поправителните, така и в превантивните клаузи.

Валутна политика
След публикуването на есенния икономически преглед на BUSINESSEUROPE през 2006 г., на 7 декември Европейската централна банка повиши лихвените си проценти с 25 пункта.

Бизнес общността смята, че сегашните лихвени нива остават ниски и осигуряват подкрепа за икономическо възстановяване в евро зоната.

РАЗШИРЯВАНЕТО ПРЕЗ 2007 Г.

Румъния и България отварят възможностите на пазара
Румъния и България се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г. Икономическата тежест, която тези нови страни-членки придадоха на ЕС, е сравнително малка и не предполага големи промени в структурите на ЕС, като цяло. Въпреки това, разширяването създаде нови възможности за всички страни-членки и условия за търговия и инвестиции в един по-голям единен пазар.

Делът на обществения сектор в тези икономики е все още нисък в сравнение със средните стойности на ЕС. Общественото финансиране е в добро състояние, като през 2005 г. Румъния имаше остатък от 2.4% от БВП, а България - дефицит от 1.5%, докато неизплатеният обществен дълг остана под 30%.

Нивото на БВП на глава от населението в тези две страни остава ниско в сравнение с ЕС. Въпреки това, Румъния и България се развиват с добри темпове, с прогноза за реално повишаване на БВП с 4% и 6.5% средно за периода 2006-2008 г. Растежът е предизвикан по вътрешни причини, подкрепен от нивото на потребление и от нарастващото ниво на инвестициите.