Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
Портал ЕВРОПА на живо
Новини
Конкурси
Квартал ЕВРОПА
Европейски съюз
България - ЕС
Преговори за присъединяване
Програми и проекти
Въпроси и отговори
Библиотека
Интернет магазин
Портал "ЕВРОПА" - За нас; Етичен кодекс
Анкети
Твоят глас в ЕС
Пътна безопасност
Актуално
Анализи
Интервюта
История на ЕС
ЕС институции
Държави-членки на ЕС
Присъединяващи се страни
Асоциирани държави
Дейности
Договори на ЕС
Евро
Хронология
Ключови документи
Институции на ЕС
Финансови институции
Консултативни органи
Междуинституционални служби
Децентрализирани органи на ЕС (агенции)
Председателства на ЕС
Редовни доклади
Представяне
Договори за присъединяване
Основаващи договори
История на отношенията
Дейности
Партньорства за присъединяване
Преговорни глави
Национални позиции
Общи позиции на страните-членки
Изпълнение
Договор за присъединяване
Глава 1 Свободно движение на стоки
Глава 2 Свободно движение на хора
Глава 3 Свободно предоставяне на услуги
Глава 4 Свободно движение на капитали
Глава 5 Дружествено право
Глава 6 Политика на конкуренцията
Глава 7 Земеделие
Глава 8 Рибно стопанство
Глава 9 Транспортна политика
Глава 10 Данъчна политика
Глава 11 Икономически и валутен съюз
Глава 12 Статистика
Глава 13 Социална политика и заетост
Глава 14 Енергетика
Глава 15 Индустриална политика
Глава 16 Малки и средни предприятия
Глава 17 Наука и изследвания
Глава 18 Образование и обучение
Глава 19 Телекомуникации и информационни технологии
Глава 20 Култура и аудиовизуална политика
Глава 21 Регионална политика и координация на структурните инструменти
Глава 22 Околна среда
Глава 23 Защита на потребителите и тяхното здраве
Глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
Глава 25 Митнически съюз
Глава 26 Външни отношения
Глава 27 Обща външна политика и политика на сигурност
Глава 28 Финансов контрол
Глава 29 Финансови и бюджетни въпроси
Глава 30 Институции
Глава 31 Други
Мониторингови доклади
Редовни доклади
Предприсъединителни финансови инструменти
Програми на общността
ПРОГРАМА ИСПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА САПАРД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА ФАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Мерки по Програма "САПАРД"
Фондовете за България
Стратегии
Законодателство
Планове и програми
Публикации
Европа от А до Я
Основни документи
Национални стратегии
Областни стратегии
Общински стратегии
Български нормативни документи
Международни актове
Вторично законодателство на ЕС
Доклади
Редовни Доклади на ЕК
Доклади за напредък
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
12-03-2007

НЦИОМ: БСП И ГЕРБ С НАЙ-МНОГО ДЕПУТАТИ В ЕП

Ако изборите за български депутати в Европейския парламент се провеждаха днес, без партийните листи с кандидатите да имат окончателен вид, 22% биха подкрепили тази на БСП, 16 на сто щяха да подкрепят предложените от ГЕРБ за евродепутати. Това сочи последното изследване на НЦОИМ, представено днес от директора му Лидия Йорданова, съобщава Mediapool.

В проучването са участвали 1000 души от 86 населени места. То е проведено в периода 23 февруари - 1 март.

Проучването сочи още, че кандидатите на ДПС и "Атака" за ЕП, могат да получат по 8%.

СДС взима подкрепата на 5,2%, а НДСВ - 2,5 процента. За ДСБ биха гласували 1,6 на сто от избирателите.

31% от интервюираните заявяват, че няма да гласуват.

Причините за непопулярността на евровота били липсата на опит в подобни избори и неинформираността за конкретните права, задължения и отговорности на евродепутатите.

Според Йорданова обаче при очакваната ниска активност, много е вероятно НДСВ и ДСБ все пак да имат шанс за свои евродепутати.

Изборите за ЕП се възприемат от избирателите по-скоро като престижни за България, отколкото като важни в личен план, казват анкетираните от НЦИОМ. Като важни за страната ни приемат вотът 79% от запитаните.

Това мнение се споделя предимно от хората на възраст между 40 и 50 години, високообразованите, живеещите в големите градове, както и избирателите на НДСВ, СДС и ДСБ.

Едва 6% смятат, че тези избори изобщо не са важни за България.

Според социолозите, данните показват, че изборите за ЕП се отнасят основно за политическия елит, доколкото дават възможност за международна легитимация и вътрешнополитическо оцеляване.

Анкетираните посочват, че биха гласували за умни и подготвени хора с чисто минало. Сред най-важните изисквания за кандидатите са те да не бъдат корумпирани. Според 96% от интервюираните, това е много важно условие.

92% смятат, че номинираните за евродепутати не трябва да са замесени в скандали и връзки с престъпни групировки. Същият брой от участниците в допитването смятат за важно кандидатите да бъдат интелигентни и да имат добри идеи за бъдещето на България.

Според 2/3 от българите е много важно кандидатите за евродепутати да не са свързани с бившата Държавна сигурност. На това особено много държат привържениците на ГЕРБ и на НДСВ. Списъкът от изисквания включва също професионализъм (80%), представителен външен вид (62%), и управленски опит (71%).

62% от запитаните от НЦИОМ заявяват, че подкрепят принципа на уседналост, който бе въведен частично със закона за избор на евродепутати.

25 на сто отстояват противоположна позиция и смятат, че не трябва да се налага ограничение във вота и всички български граждани независимо къде са по света трябва да могат да пуснат бюлетина.

Тази позиция е застъпена най-вече от симпатизантите на ДПС.

Принципът на уседналост се подкрепя от високообразованите хора, жителите на столицата и на големите градовете. С изключение на избирателите на ДПС, всички останали привърженици на партии у нас подкрепят въведеното изискване.

Предвиденият в закона преференциален елемент в гласуването също се радва на обществено одобрение. Само 8% от българите категорично отказват да се възползват от възможността да гласуват с преференциална листа, т.е. избирателят да посочва предпочитан от него кандидат.

Безусловни поддръжници на идеята са 28 на сто от избирателите. Други 17% правят уговорката, че биха се възползвали от това свое право, но след като видят подредбата на кандидатските листи. Преференциалната бюлетина е одобрявана най-вече от висшистите, хората от големите градове, симпатизантите на ГЕРБ и ДСБ, показва проучването на НЦИОМ, цитирано от Mediapool.

 



Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.



Tyxo.bg counter