МИНАЛОТО НИ ГОВОРИ... "СОФИЙСКИЯТ ШВАРЦЕНЕГЕР И ЕВРОПЕЙСКИТЕ МЕЧТИ"

С две противоположни прилагателни в ума и един недвусмислен евро-доклад в ръка, разпечатан от Интернет, в България през ноември 2005 дойде за няколко дни едно младо момиче от Холандия – Марлийз де Конинг.

Тя е журналист – кореспондент на Нидерландската прес-асоциация GPD със седалище в Белград. Тази интересна командировка се увенча се с написването на няколко статии за България, публикувани в холандския печат.

Прилагателните на Марлийз бяха “бърза” и “бавна” – по адрес на българската съдебна система, а евро-докладът разбира се бе този, съдържащ последните критики на ЕК към българското съдопроизводство. Това бе темата на първата статия на Марлийз. Втората бе за показните убийства, организираната престъпност и корупцията. По този въпрос предварителният “арсенал” на репортерката бе наръч публикации от българския печат, и едно популярно дори в страната на лалетата име – Бойко Борисов. Последният бе стъпил за първи път в кметския кабинет в деня, в който Марлийз де Конинг стъпи за първи път в София. Интервю впрочем нямаше, но имаше обещание то да се случи при следващата й командировка напролет.

Преди да преразкажем за Портал “Европа” какво чу и видя холандската репортерка в София, нека да кажем, че тя изостави думичките “бърза” и “бавна” от предварителната си нагласа. Основното й интервю за придобиване на общо впечатление по темата бе със зам.-председателя на СЮБ Димитър Гочев.

Следва разходка из Софийския градски съд, за която умишлено не е предупредила прес-службата. Няма проблем с влизането – охраната пропуска чужденката наред с българите, професионалният фотоапарат също не е пречка за достъп. Граждани чакат делата си пред съдебните зали, гушнали папки с юридическа документация. Охотно отговарят на репортерските въпроси – не са категорично недоволни от съдопроизводството, въпреки че делата им се бавят с години. Дали дават рушвети? Никой не признава. Две угрижени жени – младеж със скъп автомобил блъснал и ранил 10-годишното внуче на едната. Водят дело, но не са убедени, че ще има справедливост за тях: “Много е богат извършителят, много... Не знам...” – лаконични са те. В съседния коридор на съда предизвикателно облечена адвокатка казва: “Българската съдебна система за мен не е лоша, защото не познавам чуждите и нямам с какво да я сравня. Нищо не ме притеснява – ако някое дело е по-заплетено, винаги можем да го отложим, като кажа, че съм болна.” Вечерта Марлийз се среща в тих бар с младо момче, хванато с джойнт в центъра на София. Грози го условна присъда – делото му все още е в дознанието, два пъти връщано от прокуратурата поради пропуски. Младежът не иска присъда, дори и условна, защото възнамерява да учи в чужбина. Марлийз го пита – “Какво ще правиш, щом случаят ти вече е попаднал в системата, намери ли си добър адвокат, който да те защитава на делото?” Той отговаря: “Така и така съм приготвил пари – защо да ги давам на адвокат и да рискувам да загубя делото? Ще дам сумата на когото трябва и дело изобщо няма да има.” На другия ден Марлийз вижда как функционира Върховният административен съд – пълна прозрачност и ефективност, перфектна електронна система и активно общуване с медиите. Следва събиране на факти и цифри – бюджет на съдебната система, статистики за дела, съдилища, присъди и брой извършени престъпления. Интернет-страниците на съответните институции са на високо ниво, информацията е преведена и на английски, чуждестранната журналистка няма никакви проблеми. В края на деня известен университетски преподавател по право обобщава пред Марлийз: “Българските съдии са с добър социален и материален статус. Един младши съдия получава по-голяма заплата, отколкото професора, който до вчера му е чел лекции по право в Алма Матер.” Политолози и европеисти формулират пред Марлийз де Конинг сериозни критики, че приемането на новия НПК – а и промените през последните години въобще – са направени “под пара и на юруш”: не в резултат на естествения прогрес на обществото, а заради наблюдението, което Брюксел осъществява над страната ни. Мнението на интервюираните от Марлийз коментатори е, че самите реформатори са сред основните спънки пред всички реформи в България, понеже “или нямат ясна стратегия и подход, или всеки кабинет има различна визия за реформите.” В приемната си виден столичен адвокат казва на Марлийз, че поверяването на дознателска работа в ръцете на МВР-служителите е “бомба със закъснител”, защото малцина от униформените са юристи, а за да издържат доказателствата срещу престъпниците в съда, е нужен стабилен опит.

Работата по статията, свързана с организираната престъпност, е далеч по-трудна, което е съвсем нормално в репортерската професия. След като се среща с когото трябва и вижда каквото трябва, тя задава писмено два въпроса към МВР чрез неговата прес-служба: първо, какво представлява операция “Респект”; и второ – колко хора са подали сигнали за корупция на служители на МВР. На сайта на МВР има специална секция “Антикорупция”, на която всеки може да сигнализира, че е станал свидетел на “конкретна корупционна проява” на служител на МВР. Освен това е разкрита т.нар. “гореща телефонна линия”. Марлийз знае, че в сградата на ул. “Гурко” има специален малък офис, в който служител приема сигналите на гражданите. Тя пита: колко хора са се възползвали от дадената им възможност? За информация – става дума за туининг-проект по програма ФАР2002 на МВР и Ню Скотланд Ярд, в изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията.

Среща в редакцията на столичен всекидневен с виден български разследващ журналист. Марлийз пита за големите босове, тяхната биография и интереси. На въпрос дали “мафията е видима”, колегата я съветва да се разходи из полите на Витоша и да посети няколко известни нощни заведения в столицата. Тя прави – без снимки, само за впечатление.

Ден преди Марлийз да отпътува от България, във вестника четем за униформен полицай, който рекетирал незаконни търговци на Илиянци. По сигнал на една продавачка, служителят на реда бил санкциониран. Отиваме на Илиянци. Още преди входа ни спират мъже и жени, повтарящи “Фактури, фактури”... Марлийз ги заговаря на английски и те безпроблемно повтарят офертата си на езика на Шекспир. Фотоапаратът не ги плаши. Вътре в столичното тържище обаче почти никой не желае да говори, а ако някой каже, че “не е като да няма разни незаконни неща понякога”, отказва да посочи името си.

Преди да отпътува, казва кое й е направило най-силно впечатление от чутото и видяното у нас. Марлийз цитира думите на един от интервюираните: “Защо България се бори толкова мъчително с корупцията? Ами може би защото тя не пречи на българите.”

В навечерието на гласуването на Договора за присъединяване в холандския парламент, Портал “Европа” предлага преведени материалите, поместени през ноември и декември в няколко регионални вестници в Холандия.

СОФИЙСКИЯТ “ШВАРЦЕНЕГЕР” НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ ГРАД

Предизборен плакат с личен поздрав от Бойко Борисов, новоизбрания кмет на София, който нарича себе си “ГЕНЕРАЛна Промяна”

“Гробът на Емил Кюлев, убития в края на октомври топ-банкер” и “Предизборен плакат с личен поздрав от Бойко Борисов, новоизбрания кмет на София. Борисов обещава на бизнесмените да се заеме сериозно с престъпността”

Новият кмет на София иска да сложи край на господството на престъпния свят

София (...) С убийството на българския топ-банкер и застраховател Емил Кюлев на 26 октомври в центъра на София стана ясно, че мощта на престъпния свят в страната съвсем не е отслабнала. Българите възлагат сега надежди на Бойко Борисов, новия кмет на София, да сложи край на влиянието на мафията.
От убийството на Емил Кюлев в края на октомври напрежението в българската столица постоянно расте. Кюлев е осмият известен българин, който умира от насилствена смърт през последните няколко месеца. (...)

Честен и почтен

Докато правителството поддържа спокойния тон, изключително влиятелния и заможен Кюлев бе застрелян посред бял ден. Оказва се, че Кюлев е един от малкото почтени богати българи, собственик на легален бизнес и спонсор на различни спортни клубове. “Легален и популярен бизнесмен” по думите на неговия приятел Васил Симов, управител на Ейбанк и на българската Стокова борса. Симов обаче няма намерение да си взима охрана. “Ако изведнъж се заобиколя с фигури с тъмни очила, всеки ще си помисли, че имам причина да се страхувам от разчистване на сметки.” От убийците няма и следа. Събирането на веществени доказателства изглежда не е от най-силните качества на българската полиция.

Според адвокат Пеньо Грозев това се дължи на смесица от корупция, недостиг на пари и некадърност. Гражданите на София възлагат всичките си надежди на Бойко Борисов, който до скоро беше дясната ръка на министъра на вътрешните работи в борбата срещу организираната престъпност. Неговата предизборна кампания беше изпълнена с критични лозунги от рода на “полицията хваща престъпниците, правосъдието ги пуска на свобода”. Той обещава да промени всичко. При успех на операция “Респект”, на българския Арнолд Шварценегер му предстои блестяща политическа кариера. До този момент по-голямата част от арестуваните още на другия ден е отново на свобода.

“Българи в коридора на съдилище. Едно обикновено съдебно дело трае често с години” и “Хора, чакащи в коридора на софийския съд. Повечето съдилища разполагат само с един компютър – причина за влачещите се съдебни дела. Даването на подкуп изглежда по-евтино от заплащането на глоба”