BBC: ЕНТУСИАЗМЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ЕС СЕ ТОПИ

Репортаж на Ник Торпе, пратеник на BBC в София.

Над главния път в Карабунар, село с 1 800 жители в централна България, окъпан от дъжд транспарант гласи: "Честит празник, винопроизводители!" А от обратната страна, шофьорите, влизащи в селото, четат: "Спрете акциза!" Празникът е Свети Трифон - покровител на винарите, а акцизът е едно от най-непопулярните следствия от присъединяването тази година на България към ЕС - допълнителният данък от 4.40 лева (1.47 паунда или 2.2 евро) за всеки литър ракия - силното местно бренди, съгласно правилата на Съюза за домашно дестилирания алкохол. При положение, че ракията, която се продава тук по пътя срещу 5-6 лева за литър, този данък би означавал почти двойно увеличение на цената.

Проливният дъжд още повече удави ентусиазма за изборите за Европейски парламент миналата неделя - първи такива избори, откакто България влезе в ЕС през януари. "Едва около 200 души си дадоха труда да гласуват, от 1300 - 1400 имащи право на глас", казва кметът на Карабунар Петър Джалев. Управляващите социалисти се наредиха на първо място, следвани с минимална разлика от новата дясноцентристка партия - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Следва Движението за права и свободи - основно турско, но спечелило също гласове на симпатия от ромското (циганско) население. Шепа гласове си осигури и ултранационалистическата партия "Атака", която насочва яростта си срещу многочислените турско и ромско малцинство в България. Резултатът от изборите в Карабунар е почти огледален на този в национален мащаб. На национално ниво, ГЕРБ получи минимална преднина пред социалистите. Избирателната активност за страната беше едва 28 процента.

Ядрени злочестини

Освен производителите на алкохол, и друга социална група, която "точи брадва" по адрес на Брюксел е мощното ядрено лоби. Кирил Николов е заместник-изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй". Работи там почти без прекъсване от 1973-а - годината преди пускането на централата в експлоатация.

Серия от инциденти в централата създадоха на реакторите й - съветска направа - лошо име и ЕС винаги е настоявал те да бъдат затворени преди присъединяването на страната към Съюза. Последователните български правителства неохотно се съгласиха, но продължиха да харчат пари за реакторите, надявайки се, че ЕС би могъл да промени мнението си. Той обаче не го направи и два от четирите реактора бяха изведени от експлоатация на 31 декември миналата година, едва три часа преди страната да се присъедини.

"Мисля, че решението за затваряне на реакторите беше несправедливо не само за България, но също така за населението на целия ЕС. Нашата битка не е с ЕС, а с неговите лидери, с неговото управление", казва г-н Николов.

Тази битка днес е за повторното отваряне на двата реактора.

Правителството се опитва да убеди ЕС, че ще бъде неизбежен дефицитът на електричество в Албания, в бившата югорепублика Македония, в Сърбия и в Гърция, ако България не бъде повече в състояние да изнася ток от АЕЦ. Но досега ЕС отказва да преразгледа решението си.

Други тревоги

Скорошно проучване на общественото мнение сочи, че 57% от българите не очакват присъединяването към ЕС да им се отрази персонално. Около 17 на сто вярват, че то ще им се отрази отрицателно, а 23% вярват, че ще им е от полза.

Към първата категория спада журналистката Теодора Копчева от град Русе, бивша българска столица и пункт на известния автомобилен и железопътен мост над река Дунав, свързващ страната с Румъния. "Казвала съм, че българите не заслужават да влязат в ЕС. Те едва ли не си въобразяваха, че всичко отведнъж ще стане перфектно. Те не разбират, че да си европеец всъщност е начин на мислене", казва тя и допълва, че българите не разбират, че "...хората трябва да се опитат чрез собствените си способности и усилия да направят нещо за своя живот, а не просто да чакат да им се помага."

По-нататък срещу течението на реката, в град Лом в северозападна България, местният ромски активист Николай Кирилов споделя нейната оценка. "ЕС оказа слабо отражение на нашия живот тук - с изключение на факта, че сега е по-трудно да се взимат фондове за ромите, отколкото в предприсъединителния период."

Същевременно в София министър-председателят Сергей Станишев има други въпроси за решаване. Как да предпази правителството си от негативите на продължаващия корупционен скандал? Как да издири извършителите на серия неразкрити убийства, които съсипват имиджа на България като достатъчно сериозна държава, справяща се с организираната престъпност? И как да подсигури освобождаването на петте български медицински сестри, или поне да осуети техните екзекуции в Либия?

Либийски съд ги призна за виновни за умишлено заразяване на над 400 деца със СПИН. Мнозина българи носят лентички в знак на солидарност със сестрите, на които е написано: "Не сте сами".