СОФИЯ И БУКУРЕЩ - БЛИЗО И ДАЛЕЧ

Годишните доклади на Европейската комисия ще очертаят пътя, който остава да изминат България и Румъния - двете страни, които се надяват да се присъединят към Европейския съюз през 2007 г. На фона на малко или много отдалечената перспектива за присъединяване на Турция към ЕС, България и Румъния - без да говорим за Хърватия - остават като че ли незабелязани. И въпреки това, те ще се присъединят към съюза преди Анкара. София приключи преговорите през юни. Букурещ все още е изправен пред задачата да разрешава “деликатни” проблеми, свързани с конкуренцията, околната среда и съдебната система.
България и Румъния разчитат да се присъединят към ЕС през 2007 г., но пътят до там все още остава осеян с препятствия, както ще покажат докладите на Европейската комисия, които ще бъдат официално оповестени в сряда.

Сериозният проблем

Корупцията продължава да пречи на двете страни, въпреки многобройните усилия за справяне с нея, поне ако се вярва на представяните документи. В Румъния, където проблемът е смятан за “сериозен и разпространен”, бяха отстранени редица местни и регионални политици, но в нито един от случаите не бяха приложени конкретни санкции. Проблемите с “неподкупността”, дори в рамките на институциите, натоварени с прилагането на закона и борбата с корупцията, пречат на дългосрочната борба с феномена. Така че, приоритет за румънското правителство трябва да е строгото прилагане на вече съществуващото законодателство.
По отношение на България комисията вярва, че е налице известно подобрение по отношение на борбата с “дребната” корупция най-вече сред митническите власти, полицията и съдиите, но все още е необходимо прилагането на специфични мерки по отношение на “високите етажи на властта”, местните власти и предприемаческата сфера.

Защитата на ромските малцинства, особено в Румъния, където живеят между 1,8 и 2,5 милиона роми, също притеснява особено европейската общност. Забелязват се известни подобрения в образователната сфера, но дискриминацията остава широко разпространена, а социалните неравенства са видими, условията за живот са изключително мизерни, а социалните помощи - ограничени. Макар и по-малко, ромите в България не живеят по-добре, според Европейската комисия. Те често стават жертви на полицейски насилия, има дискриминация в образованието, заетостта, достъпа до здравни и обществени услуги.

И все пак, макар и чувствителен, “ромският въпрос” няма да попречи на България и Румъния да се присъединят към ЕС. “Най-болезнен” остава въпросът за съгласуването на националните законодателства с общоевропейските правила и норми, в сфери толкова разнообразни като защитата на околната среда, спазването на правилата за конкуренция или контрола върху хранителната промишленост, които се ценят от ЕС. Тук вече има какво да се иска.

По време на срещата в Брюксел на 17-18 юни лидерите на ЕС настояха България и Румъния да засилят още повече усилията в провеждането на необходимите реформи и да отдадат особено внимание на подобряване на административните и съдебни системи, да продължат икономическите промени. Но ако приемането на закони, правила и реформи напредва, то тяхното прилагане все още изглежда твърде съмнително. Именно това пречи на постигането на крайната цел.