ЩЕ СЕ СПАЗЯТ ЛИ СРОКОВЕТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ ПО ПЪРВАТА ФАЗА НА ГРАНТОВАТА СХЕМА „КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ” ПО ПРОГРАМА ФАР?

• ОЩЕ: До август ще приключи оценката на предложенията, подадени във втората фаза на грантовата схема „Конкурентоспособност" по Програма ФАР.
• ОЩЕ: Най-вероятно третата фаза ще бъде обявена за микро предприятия.

Проучване на Портал ЕВРОПА сред бенефициентите и мнението на ИА по Програма ФАР в Министерството на икономиката.

Министерството на икономиката се бави с изпълнението на задълженията си да одобрява документация по време на изпълнение на вече финансирани проекти по Програма ФАР.

Има риск да не се спазят сроковете на проектите, сключени през ноември миналата година заради ненавременно одобряване на тръжните досиета за доставки на машини и услуги. Това алармираха пред Портал ЕВРОПА бенефициенти по грантовите схеми на Програма ФАР за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. От проучването на наш екип стана ясно, че много от фирмите, спечелили финансиране, до края на месец юни бяха без одобрени от Изпълнителната агенция тръжна документация, което не им позволява да проведат навреме търговете за доставка на оборудването, както се изисква по договор.

Портал ЕВРОПА разговаря с шефовете на 15 средни и малки фирми от цяла България, които са сключили договори по тази грантова схема. Пълният списък на бенефициентите е на сайта на Изпълнителната агенция по Програма ФАР към Министерството на икономиката и енергетиката - МИЕ.

Директорът й Атанас Кирчев увери в интервю пред Портал ЕВРОПА, че екипът му се стреми да избягва формализацията и излишната бюрократизация в диалога с бенефициентите по грантовите схеми. Той поясни, че част от фирмите, които са сключили своите договори през ноември миналата година в първата фаза на грантовата схема, вече имат одобрени тръжни досиета за доставки и вече осъществяват търговете, дори имало и плащания по тях.

Почти всички бенефициенти, с които Портал ЕВРОПА разговаря, прогнозираха обаче, че предварително предвидените срокове за изпълнение на вече контрактираните проекти ще бъдат удължени поради забавяне в обработката от страна на ИА по ФАР в МИЕ на документите, свързани с доставката на съответното оборудване. „Ще се стигне до служебно анексиране на договорите. Проблемът е в Министерството", смятат те и допълват, че „много малко са служителите, които обработват документацията" и те рядко отговаряли на телефонните обаждания на бенефициентите. „ИА по ФАР към МИЕ закъснява вече с 2 месеца - отдавна сме внесли тръжните досиета за доставка и много дълго време се бави отговорът дали проектът ни е одобрен. Според нас причината е, че в София нямат хора" - посочи в края на юни бенефициент.

Атанас Кирчев каза, че проектите са първите от този тип за България. „Трябва да видите огромните кашони с проекти в офиса на оценителната комисия", обясни той. Според него почти няма тръжно досие, което да е безпроблемно разработено и да не се налага да го връщат за корекции и за привеждане в правилния формат. Г-н Кирчев каза още, че действително служителите, занимаващи се с тези тръжни досиета са недостатъчни, „... но за момента толкова можем да си позволим".

„Съжаляваме, че се хванахме на хорото. Машините, които ще купим, вече не ни трябват. Тръжната процедура за доставка на оборудването още не е одобрена, а бизнеспланът е написан преди година. Вече имаме съвсем други нужди за съвсем други машини като оборудване, ето защо сме поискали и промяна на техническата спецификация" - коментира представител на средно предприятие, което е сред бенефициентите по грантовата схема. От фирма в IT-сектора допълниха: „Има още много път да се извърви до влизането на новото ни оборудване в експлоатация. Оборудването, което ще получим, вече е морално остаряло. Представеният от нас бизнесплан е двегодишен, но сега имаме други нужди."

Атанас Кирчев

Г-н Кирчев поясни, че евентуалното забавяне в инвестиционния проект не е драматично, тъй като по тази грантова схема се кандидатства със стандартизиран бизнесплан, който предвижда тригодишни бизнеспрогнози - т.е. финансовите отчети за следващите три години след реализацията на проекта. Осъществяването на инвестициите в самите бизнеспрогнози на фирмите е предвидено за 2008 година; в рамките на инвестиционното планиране една година не е такъв период, който може да доведе до драстични промени в бизнеса на фирмата, допълни още той. По думите на Кирчев, на етапа на кандидатстването не се описва подробно машината, която фирмата ще купува. „Фирмата конкретизира чак на етапа на разработването на тръжното досие. Ако фирмата е достатъчно разумна, именно на етапа на търга, тя може да конкретизира точно новата машина, която евентуално се е появила на пазара, и реално ще си купи действително най-модерната технология, съществуваща в момента" - каза директорът на ИА по ФАР в МИЕ.

Анкетата на Портал ЕВРОПА сред бенефициентите показа, че повечето от тях са ползвали услугите на консултански фирми при подготовката си за кандидатстване. Атанас Кирчев коментира, че това е добра практика, тъй като качеството на подготвената с помощта на консултанти тръжна документация е на много по-високо ниво, което ускорява процедурата.

Цялото интервю с директора на ИА по ФАР в МИЕ г-н Атанас Кирчев вижте ТУК - в рубриката „Интервюта" на Портал ЕВРОПА.

Още информация по темата:

Междувременно в понеделник (2 юли) медиите оповестиха, позовавайки се на прес-съобщение на строителното ведомство, че Европейската комисия е акредитирала четирите агенции по програма ФАР - към МРРБ, МФ, МИЕ, МТСП. „Така се спасява усвояването на около 200 млн. евро от различни проекти, спрени от началото на тази година заради липсата на готовност на българската администрация", пояснява влиятелният „Дневник". През акредитираните агенции ще преминава усвояването на средствата и от Структурните фондове на ЕС. Остава да бъде сертифицирана единствено агенцията по ИСПА към екоминистерството с принципал Джевдет Чакъров.

На журналистически въпрос за административния капацитет, предвид изключително бавните процедури по програма ФАР, министърът на финансите Пламен Орешарски отговори така: „Трудно бих се ангажирал с еднозначен отговор за административния капацитет. Според мен капацитетът на администрацията като цяло мина долната критична точка. Вярно е също, че капацитетът е различен за различните ведомства. Макар че капацитетът е минал долната критична точка, аз не мога да кажа с твърда убеденост, че България има пълен капацитет. Пълен капацитет нямат и старите страни-членки, което се доказва и от процентите на усвояване на еврофондовете. Никой не е достигнал до стоте процента, дори и в тези страни, в които усвояемостта е над 90%, се полагат още усилия за подобряване на капацитета във всичките му аспекти. Аз оставам оптимист, че българската администрация ще се справи, още повече, че нейните функции с времето ще стават все повече надзорни и координиращи. Това означава, че проблемът с капацитета се изнася все повече при крайните бенефициенти - общини, бизнес, НПО. Много е важна администрацията, но не е само администрацията тази, която ще предопредели степента на усвояването."

Министър Пламен Орешарски заяви това на пресконференция миналата седмица в рамките на приключващата комуникационна кампания на МФ за Структурните фондове, наречена „Бъдете активни". Министърът на финансите Пламен Орешарски обяви, че предстои да се разкрият специални телефонни линии за непосредствен контакт с бенефициентите на средства от еврофондовете. Това ще бъде направено със стартирането на първите проекти.

Още от мненията на бенефициентите, които коментираха процедурите за управление на проектите и ефекта от грантовете по Програма ФАР под условието да не бъдат цитирани имената им: 

• „Програмата има хиляди тежести. От един проект по ФАР вече се отказахме, на път сме изцяло да се откажем от участие по ФАР. Правилата се сменят в движение и са непредсказуеми - например що се отнася до нормативно признатите разходи. Има утежнени административни изисквания. Проблемите се дължат на лоша организация и недобър административен капацитет. Ще спазим сроковете, но с цената на големи усилия, спрямо това, което ще получим."
• Според друга фирма не е нужно всички изисквания по ФАР да се прилагат толкова стриктно в България - „Трябва процедурите да се приспособят към българската среда. Особено утежнени са изискванията за доставчиците, твърде високи са изискванията - все едно не са за български фирми."
• „Ние не сме против правилата по ФАР - когато се дават пари е добре да има обстойни проверки и дълги процедури."
• Трябва да отпадне задължението с парите от грантовите схеми да се закупува единствено ново оборудване. „Машините втора употреба са много по-евтини. Така е по-лесно да ги заменяш с още по-модерни, без да харчиш много, т.е. да си наистина конкурентоспособен."
• „Не е правилно да се иска закупуването на машини втора ръка - те не са надеждни."
• „Малко пари - много разправии... Едва ли друг път ще кандидатстваме по тази процедура за толкова малък грант. Предложих да си купим навреме оборудването с наши пари, които после да бъдат възстановени с гранта, но това не става."
• „От ИА по ФАР си поставят големи срокове, например 39 дни за одобрение на тръжно досие. Тръжното ни досие за доставка на машини чака над 2 месеца, въпреки че забележките са само няколко реда! Веднага отстранихме пропуските, но те се бавят. Това според мен поставя в неизгодно положение тези, които ще се явят на нашия търг. Тъй като се касае за уникална машина, която трябва да бъде специално произведена, е необходимо повече време за доставчиците да изготвят офертите си." Трябваше вече да сме подписали договор с доставчика, нашият договор беше за 8 месеца, така че сме пуснали искане за удължаване на срока. „Министерството оказва съдействие само през последните седмици, не и преди това, тогава мълчаха. Министерството не успява да работи с бенефициентите в диалогов режим."
• „Не сме сигурни дали доставчикът от ще успее да свърши работа навреме, не сме сигурни дали и ние ще спазим срока. Тепърва ще оценим дали този проект, за който вие ни питате, отговаря на нашите изисквания и нужди."
• „Понякога в документите има двусмислие в термините. Помня, че имаше разяснителна кампания по тези проекти миналата година и много колеги се отказаха да кандидатстват още тогава, като разбраха колко е трудно. Знам даже за случаи, в които спечелили фирми се отказват, като си видят договора, който трябва да подпишат."
• „Често кадри на министерството изтичат към частния консултантски бизнес и след това ни се обаждат да ни „офертират" да ни стават консултанти, след като вече ни познават."

Редакцията на Портал ЕВРОПА припомня на своите читатели, че продължава да следи темата с оползотворяването както на предприсъединителните, така и на структурните инструменти, предвидени за България. Всички мнения, реакции, въпроси и сигнали са добре дошли на редакционната ни електронна поща.