МЕРКИТЕ ЗА РЕФОРМА В ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР

Днес Европейската комисия прие набор от предложения за широкообхватна реформа на общата организация на пазара на вино, предаде Рапид. Това се случи след продължила повече от година дискусия със всички заинтересовани страни относно идеите, лансирани в съобщението от юни 2006 г. Предложенията целят засилване конкурентоспособността на европейските производители, възвръщане на пазари, балансиране на търсенето и предлагането, опростяване на правилата, съхраняване на най-добрите традиции на ЕС в областта на винопроизводството, укрепване на социалната структура на селските райони и опазване на околната среда. От ключово значение за реформата ще бъде по-доброто използване на бюджета, чийто размер ще остане непроменен (1.3 милиарда EUR ).

Съгласно предложенията, всички неефективни мерки за подпомагане на пазара (различни видове помощи за дестилация, помощи за частно складиране, възстановявания при износ) ще бъдат премахнати от първия ден на влизане в сила на новите правила. Прибавянето на захар за обогатяване на виното (шаптализация) ще бъде забранено, както ще бъдат премахнати и помощите за добавяне на мъст, отпускани за компенсиране на по-високата му цена в сравнение с тази на шаптализацията. Кризисната дестилация предстои да бъде заменена с две отделни мерки за управление на кризисни ситуации, разходите за които ще бъдат покривани от националните финансови пакети. Много повече средства ще бъдат заделени за популяризиране на виното, произведено в ЕС, по-специално на пазарите на трети страни. Ограниченията за засаждане ще бъдат запазени за един преходен период от пет години и неконкурентоспособните производители ще имат възможността да се оттеглят от сектора в замяна на атрактивна финансова помощ.

След 2013 г. ограниченията по отношение на засаждането ще бъдат отменени, за да могат конкурентоспособните производители при желание да разширят производството си. Правилата за етикетиране ще бъдат опростени, някои винопроизводствени практики, приети от всички държави производителки от Международната организация по лозарство и винарство, ще бъдат възприети от ЕС и политиката за подобряване на качеството ще се основава на подхода на географските означения. Държавите-членки ще получат национални финансови пакети и набор от примерни мерки, от които да изберат най-подходящите, в зависимост от местните условия. Ще бъдат насочени повече средства към развитието на селските райони с цел финансиране на различни мерки, включително подкрепа за млади винопроизводители и защита на околната среда.

„В продължение на година водихме интензивен диалог за това как да върнем винопроизводството в ЕС отново на върха. Посетих много винарски региони, за да изслушам тревогите на местните производители и да споделя моите възгледи. Нашето предложение е в отговор на изразените от тях тревоги, най-вече чрез намерението за засилване на популяризирането на нашите вина на външните пазари и за ограничаване изкореняването на лозя в екологично застрашените райони.", каза Мариан Фишер Боел, комисар по земеделието и развитието на селските райони. „Понастоящем изразходваме твърде много средства - над 1/3 от бюджета на ЕС - за да се освободим от излишъците от вино, вместо да се постараем да увеличим конкурентоспособността си и да популяризираме вината си. Убедена съм, че предложението ми ще съживи винарския сектор в ЕС и ще ни позволи да заемем заслуженото място на най-големи и най-добри в света. Така че нека изоставим празната риторика и направим най-доброто за нашите винопроизводители и потребители."

Някои детайли на решението:

Единно плащане на стопанство: за всички площи, засадени с лозя, ще могат да бъдат получени помощи по Схемата за единно плащане за стопанство, а тези, които са били изкоренени, ще бъдат автоматично допускани до такива помощи, като така ще се гарантира поддържането им в добро селскостопанско и екологично състояние.

Премахване на ограниченията за засаждане: прилагането на системата на правата за засаждане ще бъде удължено до края на преходния период през 2013 г. и след това отменено от 1 януари 2014 г., за да се позволи на конкурентоспособните винопроизводители да разширят производството си. Решението относно увеличаването на производството ще зависи от способността на производителите да продават продукцията си.

Национални финансови пакети: Те ще позволят на държавите-членки да приспособят мерките към конкретните нужди. Общата сума на бюджета ще варира между 634 млн EUR през 2009 г. и 850 млн EUR от 2015 г. нататък. Наличните за всяка страна средства ще бъдат калкулирани съгласно лозарската област, производството и направените през минали периоди разходи. Тези мерки включват: Популяризиране в трети държави, реструктуриране/преобразуване на лозарски площи, финансова подкрепа за екологично земеделие, нови мерки за управление на кризите, като например застраховане срещу природни бедствия и поемане на административните разходи за създаване на специфичен за сектора взаимоспомагателен фонд.

Мерки за развитие на селските райони: много от мерките предвидени в регламента относно подпомагане на развитието на селските райони могат да бъдат от полза за винарския сектор, като например подкрепата за установяване на стопанства от млади земеделски производители, подобренията в търговията, професионалното обучение, подкрепата за производителските организации, за понасянето на допълнителните разходи и пропуснатите ползи в усилието за съхранение на традиционни ландшафти, ранното пенсиониране на фермерите. За да бъде възможно това, ще бъдат пренасочени средства към бюджета за развитие на селските райони, възлизащ на между 100 млн EUR през 2009 г. и 400 млн EUR от 2014 г. нататък. Тези пари ще бъдат специално заделени за винарските райони.

Eнологични практики: Отговорността за одобрението на нови или изменението на съществуващите енологични практики ще бъде прехвърлена към Комисията, която ще разгледа енологичните практики, възприети от Международната организация по лозарство и винарство, и ще ги включи в списъка на практиките, приети от ЕС. ЕС ще разреши използването на различни практики, възприети на международно равнище, във връзка с износа на вино към съответните страни. Забраните за внос на мъст за винификация и относно смесването на вина от ЕС с вносни вина ще бъдат запазени.

По-добри правила за етикетиране: Понятието за висококачествени вина от ЕС ще бъде базирано на подхода на географските означения (висококачествени вина, произведени в конкретен регион). Вината с географски означения ще бъдат разделени на „вина със защитени географски означения" и такива със „защитени наименования за произход". Етикетирането ще съответства на потребителските нужди, като ще бъде опростено и за първи път при вината от ЕС без географски означения ще стане възможно посочването на сорта грозде и годината на реколтата на етикета, с цел да се отговори на търсенето от страна на потребителите на вина, произведени от един и същ сорт грозде.

Информационна кампания за популяризиране: Комисията твърдо възнамерява да продължи да развива отговорна информационна кампания за популяризиране. За това ще е необходим бюджет от 120 млн EUR от националните финансови пакети за действия за популяризиране извън територията на ЕС, от които 50% - съвместно финансирани от ЕС. В рамките на ЕС ще бъдат проведени нови информационни кампании: относно вината с географски означения и относно умерената и отговорна консумация на вино, като размерът на финансовото участие за последната ще бъде увеличен на 60%.

Опазване на околната среда: Избираемостта на всички лозарски площи за участие в Схемата за единно плащане означава, че екологичните стандарти по силата на разпоредбите относно кръстосаното спазване ще бъдат прилагани по-широко. Принципът на кръстосано спазване ще се прилага за всички изкоренени площи. Ще бъдат установени минимални екологични изисквания за изкореняването, реструктурирането и екологичното земеделие, както и увеличено финансиране на селскостопанско-екологичните схеми в програмите за развитие на селските райони.

Схема за изкореняване на лозя: На лозарите, които пожелаят да напуснат сектора, ще бъде предложена премия за доброволно изкореняване. През първата година премията ще бъде с 30% по-висока от досегашните стойности и ще намалява в хода на петте години на прилагане на схемата, с цел да се стимулира ангажирането през първата година. С оглед на избягването на социалните или екологични проблеми, на държавите-членки ще бъде разрешено да ограничат изкореняването на лозя, разположени в планинските и стръмни склонове и в екологично застрашените райони, както и да прекратят изкореняването в случай на достигане на 10% от засетите с лозя площи на страната. Цялата площ на изкоренени лозя трябва да достигне около 200,000 хектара. Бюджетът, определен за тази цел, ще намалее от 430 млн EUR през първата година до 59 млн EUR през петата и последна година, а средният размер на премията ще намалее от 7.174 EUR на хектар през първата година на 2.938 EUR на хектар през петата.

Отмяна на мерките за управление на пазара: Следните мерки ще бъдат отменени от първия ден след влизането в сила на реформата: кризисната дестилация, финансовата подкрепа за дестилация на странични продукти, алкохолът за консумация и гроздовия дестилат с двойно предназначение, частните помощи за складиране, възстановяванията за износ, помощите за мъст за обогатяване на виното.

Забрана за обогатяването посредством добавяне на захар: използването на захар за обогатяване на виното ще бъде забранено от деня на влизане в сила на реформата. Този процес не е в съответствие с дефинициите на Международната организация по лозарство и винарство и на ЕС. Забраната на шаптализацията и финансовите помощи за мъст ще направят възможно поддържането на баланса между север и юг. Така всички производители ще започнат да произвеждат вино само от грозде и несубсидирана мъст.

Винарският сектор в ЕС

ЕС разполага с над 2.4 млн стопанства, произвеждащи вино, върху обща площ от 3.6 млн хектара, или 2% от всички земеделски площи на съюза. Производството на вино през 2006 г. представляваше 5% от стойността на селскостопанската продукция на ЕС. Консумацията на вино в ЕС намалява устойчиво, въпреки че продажбите на качествени вина нарастват. През последните десет години вносът нарастваше с 10% годишно, докато износът нараства бавно. Според настоящите тенденции, излишъкът на винопроизводство ще достигне 15% годишно до 2010/2011 г. ЕС изразходва около половин милиард евро всяка година само за да се освободи от излишъците от вино, за които не е намерен пазар.