ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ПОВДИГА СКАНДАЛЪТ С ДОСИЕТО НА ПЪРВАНОВ

Публичното оповестяване на досието на Георги Първанов като секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност повдига повече въпроси, отколкото отговаря на такива, твърди в гледната си точка Емилиян Лилов за радио „Дойче Веле".

Новина няма, защото отдавна е публична тайна принадлежността на Първанов към бившите комунистически тайни служби. Да припомним, че самият той, поставен под обществен натиск, неотдавна беше принуден да признае за съществуването на папка "Гоце". Сега обаче става ясно, че като секретен сътрудник на ДС Първанов-Гоце далеч не е бил зает само с редактирането на исторически спомени. Оттук и първият въпрос - как тогава, след като това е било така, Първанов не само изкара един президентски мандат, но и спечели втори? Що за европейско поведение е това, човек с агентурно минало да печели мажоритарни избори, каквито са президентските в България?

На следващо място - докога в България, когато тръгнем да правим нещо, то все няма да е като хората? Докога ще побългаряваме всичко, което ни попадне? Защото какво друго е кражбата на 36 страници от досието на Първанов с цел да бъдат укрити от обществото! Един колега-журналист дори изчисли, че тези 36 страници съдържат 64 800 знака, т.е. букви, които възбуждат 64 800 подозрения, хвърлящи 64 800 подозрения върху президента. Няма как да не попитаме - ако е възможно един държавен глава да къса страници от досието си, на какво още би бил той способен, което ние не знаем, и колко почтен е той всъщност спрямо своите избиратели?

Всъщност, действието с укриването на части от агентурното минало на "Първанов-Гоце" вместо да изпише вежди, може да избоде очи. Защото сега всички ще се вторачат в тези 36 страници и ще се питат, какви ли тайни крият те за човека на държавното кормило? Подобни неясноти, около които остава много недоизказаност, винаги събуждат допълнителни въпроси и подозрения, и развихрят човешката фантазия за нови слухове и спекулации. А едно общество, в което властват догадките, не може да бъде определено като докрай демократично.

Друга тема за размисъл е, защо толкова кратко време преди рухването на комунизма, когато вече беше ясно, че комунизмът е пътник в Европа, Първанов приема да сътрудничи на ДС? Очевидно, че той е вярвал в силата на системата, която вероятно е очаквал да се задържи, да оцелее! На този фон малко по-разбираема става постъпката на Първанов с писмото си до Милошевич по време на войната в Косово. Дори и тогава очевидно Първанов е бил убеден в съхраняването на старото статукво.

Следващ въпрос е, случайност ли е това, че вече като президент на България бившият агент "Гоце" се оказва обграден от толкова много себеподобни, от хора с агентурно минало? Да припомним - според проверката 11 от съветниците на Първанов също са били хора, работили за бившата ДС! На този фон да попитаме: В що за общество живеем, което не се интересува и приема спокойно това масово присъствие във властта на хора от бившите комунистически тайни служби? Лично аз съм скептик - последната проверка за президента, вицепрезидента и техните кабинети изважда на бял свят ужасяващата истина за концентрацията на власт в ръцете на хора от бившите тайни служби - нещо, което винаги сме подозирали, но сега разбираме, че в действителност нещата са били много по-лоши.

Но както казва песимистът - не е чак токова зле, че да не може да стане още по-зле? Аз се питам, какво ли ще стане, когато след президентството, а преди това и сред магистратите, проверките за агентурно минало продължат и със служителите на министерства, държавните агенции, главните редактори на медиите и хората, които формират мнение в България, чийто им3ено по закон също трябва да разберем? Колко изненадани ще бъдем, ако се окаже, че държавата се е погрижила повече от майчински за бившите си кадри от минали епохи, които задкулисно дърпат конците на управлението вече почти 20 години след залеза на комунизма, който очевидно изобщо не си е отивал от България?
Да попитаме накрая и това, как след всичко това в Европа ще погледнат на България, как ще изглежда страната отвън, и кой от партньорите ни в ЕС ще ни приема на сериозно?
Сигурен съм, че отговорът няма да ни хареса!