МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД - МАЙ

Съдържание
	ВЪВЕДЕНИЕ
	ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ
	ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ
	АНГАЖИМЕНТИ И ИЗИСКВАНИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
	ОБЩА ОЦЕНКА

Въведение

В Доклада си за 2005 г. Комисията констатира, че България продължава да бъде функционираща пазарна икономика. В доклада се констатира, че продължаването на настоящия ход на реформи следва да позволи на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз. България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност, въпреки че външният дефицит продължи да нараства. България продължи да осъществява програмата си за структурна реформа, въпреки че не еднакво убедително във всички области.

Вследствие на много силното му нарастване до 6.2% през първата половина на 2005 г., ръстът на реалния БВП спадна в третата четвърт на годината, предимно като резултат от тежките наводнения по време на летните месеци, и достигна 5,5% за цялата година. Брутото образуване на основния капитал нарасна особено силно до ниво от 19,0%; крайното потребление също продължи да нараства до ниво от 6,8%. Както търговският дефицит, така и дефицитът по текущата сметка продължиха да нарастват съответно от 15,1% от БВП през 2004 г. до 20,4% от БВП през 2005 г. и от 5,8% до 11,8% от БВП. Инфлацията на потребителските цени (среден Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)) се ускори към края на годината, поради увеличаването на цените на петрола и храните. Докато средното ниво на инфлация спадна от 6,1% през 2004 г. до 5% през 2005 г., инфлацията в края на годината се увеличи от 4,0% до 6,5%.

Настоящата част оценява настъпилото развитие след Доклада от м. октомври 2005 г. във всяка една от оставащите за оценка области и готовността на България за членство.

Макроикономическа стабилност и дефицит по текущата сметка

В Доклада си за 2005 г. Комисията констатира, че продължаването на разумна данъчна политика и умерено нарастване на работните заплати остана критично до степен, която съдържа потенциални рискове за външния баланс. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.

Строгата данъчна политика и относително умереното нарастване на работните заплати продължиха и бяха взети допълнителни мерки за обуздаване нарастването на кредитите. Въпреки това, дефицитът по текущата сметка продължи да се увеличава през втората половина на 2005 г. и достигна 11,8% от БВП през 2005 г. Това нарастване бе ускорено преди всичко от отрицателни външни шокове, докато макроикономическата политика като цяло остана много разумна. Общият платежен баланс приключи с излишък в размер на 3,1% от БВП (въз основа на Европейската система на национални сметки ESA-95), в сравнение с 1,9% през 2004 г. Минималната работна заплата нарасна с 25% през м. януари 2005 г., но увеличението на средната работна заплата остана по-умерено. Реалната средна годишна работна заплата се увеличи с около 4,1% и това беше свързано главно с приходи от производство.

През м. април 2005 г. влязоха с сила допълнителни мерки за обуздаване нарастването на банковите кредити, които се оказаха относително ефективни за снижаване на годишното ниво на кредитния растеж от близо 50% през 2004 г. до под 30% през м. март 2006 г. През м. януари 2006 г. бяха въведени по-строги мерки, които целят снижаване на годишното ниво на кредитния растеж до под 20% през 2006 г.  Допълнителни мерки бяха също предприети за по-точно регламентиране на заемите за домакинствата и ипотечните заеми. Известно допълнително затягане в областта на данъчната политика е предвидено за 2006 г. с ревизирана данъчна цел с излишък от 3% от БВП (парична база). Работната заплата в обществения сектор се предвижда да нарасне с 6% през м. юли 2006 г., което заедно с по-умереното нарастване на минималната работна заплата следва да спомогне за запазването на ориентирано към стабилност развитие на заплатите.

Въпреки това обаче остава да бъдат решени някои неизпълнени въпроси.

Нарастването на дефицита по текущата сметка през 2005 г. се дължеше почти изцяло на по-високия търговски дефицит и на по-ниския размер на излишъка в салдото на услугите. По-високите цени на петрола и по-специално високият внос на инвестиционни стоки доведе до ускоряване на растежа на вноса до над 26%. Същевременно растежът на износа спадна през годината до 18,4%, най-вече поради разрушенията вследствие на наводненията. Поради това, търговският дефицит нарасна до 20,4% от БВП през 2005 г. Високият растеж на вноса също бе предпоставка за увеличение на транспортните разходи, които заедно със забавянето на растежа в туристическата индустрия намалиха размера на излишъка в салдото на услугите. Докато ограниченията върху кредитния растеж бяха ефективни в понижаването на нарастването на кредитирането, тяхното въздействие върху овладяването на външния дефицит бе по-ограничено, тъй като предприятията все повече разчитат на други източници на финансиране, включително лизинг и преки външни заеми. С оглед на много високите нива на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка, продължаването на строгата данъчна политика и мерките за овладяване на кредитния растеж, както и умереното увеличение на работната заплата остават критични.

Като цяло, бяха предприети подходящи мерки за овладяване на външния дефицит, но те не успяха да предотвратят неговото по-нататъшно нарастване. Продължаването на разумната макроикономическа политика, заедно с по-нататъшното задълбочаване на структурните реформи, ще бъдат следователно решаващи за постигането на устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка.

Приватизация и преструктуриране на промишлеността

В Доклада си за 2005 г. Комисията заключи, че темпът на изпълнение на програмата за приватизация следва да бъде запазен. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.

От общо повече от 5800 предприятия с държавна собственост, предвидени за приватизация, държавата все още притежава мажоритарни или миноритарни пакети в 520 предприятия. От м. септември 2005 г. бяха продадени пакети на 74 предприятия, повечето от които с миноритарни акционерни дялове, но делът на приватизираните активи нарасна съвсем леко и се запази малко под 90% от всички активи, подлежащи на приватизация. От по-големите приватизационни сделки, споменати в Доклада за 2005 г., само три (студията на “Бояна филм”, топлоелектрическата централа във Варна и дружество “Българско речно плаване”) бяха близо до завършване през м. април 2006 г. Преразгледаните приватизационни стратегии за параходство “Български морски флот” и “България Еър” бяха приети от Министерския съвет през м. октомври 2005 г. и м. февруари 2006 г. Стратегията за  “България Еър” бе утвърдена от Парламента през м. март 2006 г. През м. февруари 2006 г. “Булгартабак холдинг” прие стратегия за преструктуриране и продажба на няколко отделни дружества.

Известен допълнителен напредък бе постигнат в либерализирането и преструктурирането на мрежовите отрасли. Отварянето на пазарите на газ и електроенергия продължи в съответствие със съществуващия график. Бяха разработени планове за счетоводното разделяне на дейностите на Националната електрическа компания и “Булгаргаз”. Либерализирането на железопътния сектор отбелязва добър напредък. Продължават да се предоставят концесии за експлоатация и обновяване на пристанища и летища на частни оператори, въпреки че отдаването на концесии за летищата във Варна и Бургас бе забавено, поради съдебни обжалвания. В сектора на далекосъобщенията условията за ефективна конкуренция се подобриха, отчасти поради започването на дейността на трети мобилен оператор през м. ноември 2005 г.

Въпреки това обаче остава да бъдат решени някои неизпълнени въпроси.

Процесът на приватизация отбелязва добър напредък, но остава да бъде завършен. Допълнителни усилия ще бъдат необходими за успешното завършване на процеса на приватизация в сектор енергетика и в транспортния сектор. В сектор енергетика продажбата на топлоелектрическите централи в Русе и Бобов дол не е завършила. Стратегията за приватизация  на  параходство “Български морски флот” все още не е приета от Парламента и понастоящем се преразглежда.

Счетоводното разделяне на дейностите на Националната електрическа компания и на “Булгаргаз”, както и либерализирането на пазарите на газ и електроенергия остават да бъдат завършени до присъединяването. По отношение на железопътния транспорт, железопътният оператор и Националната компания “Железопътна инфраструктура” продължават да отчитат загуби и да натрупват дългове. Допълнителен напредък в преструктурирането на железопътния сектор, включително чрез използване на мерки за намаляване на разходите, ще бъде от съществено значение за подобряването на финансовото състояние. Укрепването на капацитета на регулаторните органи ще бъде от значение за по-нататъшното подобряване на условията за конкуренция в мрежовите отрасли.

Като цяло, въпреки че приватизацията е в напреднал стадий, бе постигнат ограничен допълнителен напредък. Либерализирането и преструктурирането на секторите газ и енергетика остава да бъде завършено. Допълнителни усилия са необходими за преструктурирането на железопътния сектор.

Бизнес среда

В Доклада си за 2005 г. Комисията констатира, че е необходимо продължаване на реформите за подобряване на бизнес средата, по-специално функционирането на административната и съдебната системи. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.

Реформата в областта на търговската регистрация продължи и през м. март 2006 г. бе приет нов Закон за търговския регистър. Законът предвижда търговската регистрация да бъде изведена от съда и да се преобразува в изцяло административна процедура. Националната агенция по приходите започна да функционира през м. януари 2006 г. и има цялата отговорност за събирането на държавните данъци и вноските за социално осигуряване. Измененията на законодателството в областта на несъстоятелността, имащи за цел да подобрят ефективността, прозрачността и ускоряването на процедурите по несъстоятелност, бяха внесени в Парламента през м. ноември 2005 г. Преразглеждането на регулаторните режими продължи, но с ограничен напредък. Новоучреденото Министерство на държавната администрация и административната реформа отговаря за координирането на преразглеждането и оптимизирането на съществуващите регулаторни режими, както и за предоставянето на насоки за подобряване на методологията за оценяване на въздействията. Бяха предложени мерки за оптимизиране на числеността и структурата на държавната администрация, за подобряване на обучението и за насърчаване на предоставянето на услуги на електронното правителство. През м. март 2006 г. бе приет новият Административно-процесуален  кодекс. След приемането на Закона за арбитража бяха разкрити три арбитражни центъра.

Въпреки това обаче остава да бъдат решени някои неизпълнени въпроси.

Като основни предизвикателства остават подобряването на условията за влизане в и излизане от пазара и за изпълнение на договорите, за повишаване на ефективността на административната и правната системи и за намаляване на регулаторните пречки пред бизнеса. Все още е необходимо да бъде напълно приложен новият Закон за търговския регистър, за да се опрости и ускори търговската регистрация. Предложените изменения на законодателството в областта на несъстоятелността все още не са приети от Парламента. Възобновени усилия ще бъдат необходими за постигането на допълнителен, осезаем напредък в облекчаването на регулаторната рамка, включително чрез по-систематично оценяване на въздействията и допълнително опростяване. Необходимо е допълнително да се подобри функционирането на администрацията. Административнопроцесуалният кодекс не въведе принципа на “мълчаливо съгласие” като по-общ принцип. Повишаването на ефективността на съдебните процедури остава важно предизвикателство. Новият проект на Граждански процесуален кодекс все още не е внесен в Парламента. Посредничеството като процедура за извънсъдебно уреждане на спорове все още не е широко използвано. Все още е необходимо частните съдия-изпълнители да станат функциониращи.

Като цяло в тази област е постигнат ограничен напредък. Следва да бъдат допълнително увеличени усилията за подобряване на функционирането на административната и по-специално на съдебната система, както и за по-нататъшно облекчаване на регулаторните пречки пред бизнеса.

Гъвкавост на пазара на труда
 
В Доклада си за 2005 г. Комисията констатира, че е отбелязан слаб напредък за подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, който заедно с цялостната реформа в образователната система, би бил от особена важност за справяне с несъответствията в способностите. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.

В съответствие с високия икономически растеж заетостта се повиши с 2% през 2005 г. и средното ниво на безработица спадна от 12% през 2004 г. до 10,1% през 2005 г. Ограничени стъпки бяха предприети за подобряване функционирането на пазара на труда. От м. януари 2006 г. пенсионните вноски бяха намалени с 6 процентни пункта и делът, изплащан от работодателя, бе намален от 70% на 65%, като по този начин се намалиха непреките разходи, свързани със заплащането и се създадоха стимули за разкриване на работни места и за изваждане на работни места от неформалния сектор. Законът за насърчаване на заетостта бе изменен през м. февруари 2006 г. и предвижда някои финансови стимули за регионална мобилност и за активно търсене на работа. Започна подготовка за оценяване на ефективността на програмите за активен пазар на труда. През м. февруари 2006 г. Министерският съвет прие Национална програма за реформа в средното образование. Тя предвижда реорганизирането на системата на средно образование, въвеждането на краткосрочни модули за професионално обучение и на национални стандартизирани изпити.

Въпреки това обаче остава да бъдат решени някои неизпълнени въпроси.

Почти никакъв напредък не бе постигнат в отстраняването на липсата на гъвкавост на пазара на труда и в осъвременяването на регулаторната рамка, по-специално по отношение на работното време или използването на срочни договори. Включването на допълнителни възнаграждения за трудов стаж към нормалния размер на заплащането бе забавено. Все още не е приета Стратегия за развитие на висшето образование. Необходимо е планираните реформи в образователната система да бъдат изцяло осъществени, за да се подобри качеството на образованието и за да се синхронизират в по-голяма степен резултатите от образованието и нуждите на пазара на труда.

Като цяло е отбелязан само слаб напредък в повишаването на гъвкавостта на пазара на труда. Особени усилия за реформиране на образователната система ще бъдат от значение за намаляване на несъответствията в способностите.

Обща оценка

България е функционираща пазарна икономика. Продължаването на настоящите реформи следва да позволи на България да се справи в краткосрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Европейския съюз. България в общи линии поддържа макроикономическа стабилност и е напреднала в структурните реформи.

Напредъкът продължи след Доклада от м. октомври 2005 г. Бяха предприети полезни стъпки за овладяване на външния дефицит. Процесът на приватизация, както и либерализирането и преструктурирането на комуналните услуги, отбелязват добър напредък. Известен допълнителен напредък беше постигнат за подобряване на бизнес средата и за намаляване на непреките разходи, свързани със заплащането.

Все пак, дефицитът по текущата сметка се увеличи и оправдава продължаващата разумна данъчна политика и политика на доходите. Задълбочаването на структурните реформи изисква подобряване на функционирането на съдебната система и по-нататъшно опростяване на регулаторните пречки пред бизнеса. Необходимо е регулаторната рамка на пазара на труда да бъде направена по-гъвкава.