Програма на Чешкия център април 2011
ПРОДЪЛЖАВАТ ИЗЛОЖБИТЕ:
НИКОЛА ИВАНОВ - „АНОНИМНИТЕ ЗОНИ"
Чернобелите фотографии на Никола Иванов (р. 1990 г., студент в катедра „Фотография" на ФАМУ в Прага) показват нощни отрязъци от глобалната сива периферия на започващия 21 век. Заснети от 2008 г. в покрайнините на различни европейски градове, тяхната точна локализация е невъзможна заради анонимността им.
Изложбата ще продължи до 27.4.2011 г. в Галерията на ЧЦ.
„ЕХОТО НА ОРФЕЙ" НА ПАВЕЛ ПИЕКАР В ГРАД СЛИВЕН
Изложбата ще продължи до 20.4.2011 г. в ХГ „Димитър Добрович" - гр. Сливен.
ОТ БАРОКА ДО НАСТОЯЩЕТО - Вечер на класическата китара
Композиции за две електрически китари в изпълнение на Владислав Петрашек и съпровод на
Мариан Павлас.
В програмата са включени творби от: Йохан Себастиан Бах, Фернандо Сор, Бела Барток, Владислав Петрашек (мотиви от Й. Брамс и Й. Щраус и др.)
Владислав Петрашек (р. 1965 г.) е чешки китарист и педагог, един от утвърдилите се
изпълнители на класическа китара в Чешката република. Завършва Консерваторията в Жилина в класа на Ян Лабант, след което се усъвършенства в майсторски класове на известни чешки и чужди китаристи и педагози. От 1991 г. преподава в Народната консерватория в гр. Острава, специалност „Китара" и се занимава със солова и камерна концертна дейност. Освен оригинални произведения за китара, изпълнява и собствени транскрипции (Б. Барток, Л. Яначек, Й. С. Бах и др.).
От 1996 г. организира фестивал „Дни на класическата китара" в крепоста Хуквалди.
Освен представянето си в Чешкия център в София, Владислав Петрашек ще вземе участие, като член на журито, в Международния конкурс за класическа китара „Акад. М. Големинов" в Кюстендил.
5.4., 19.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
6-9.4., гр. Кюстендил - XV Международен конкурс за класическа китара (http://www.guitar.bratstvokn.org/)
We, You, They on Wednesday представя ЧЕХИ В БЪЛГАРИЯ
През месец април любителите на популярната поредица ще могат да видят преглед от филми, посветени на чехи дали своя принос за развитието на следосвобожденска България.
Традицията в чешко-българските отношения датира още от далечното минало, но най-изразени са те в края на 19 век - след Освобождението на България от Османско владичество. В началото на 20 век редица чешки интелектуалци помагат на младата българска държава във всички области от обществения, културния и икономическия живот. За някои от тези личности днес за заснети любопитни документални филми.
Програма на филмовите прожекции (Вход свободен):
6.4., 18.00 ч., „Пратениците на Чехия"/ Poslové z Čech
13.4., 18.00 ч., „Зеленият вълшебник"
20.4., 18.00 ч., „Братята, влюбени в България"
27.4., 18.00 ч., „Срещи с Иречек"
ЧЕХИ В БЪЛГАРИЯ - „ПРАТЕНИЦИТЕ НА ЧЕХИЯ"/ POSLOVÉ Z ČECH
реж. Константин Карагеоргиев, документален филм на ЧТ, 2009 г., 57 мин.
Константин Карагеоргиев е по произход българин, възпитаник на пражката филмова академия FAMU. Във филма си „Пратениците на Чехия" обръща внимание на традиционните чешко-български отношения, като отбелязва ролята на чешката интелигенция в България в периода след Освобождението на България от Османско владичество. Чешки специалисти активно се включват в областта на културата, просвещението, икономиката, взимат участие при изграждането на модерно образование, съдебната система, културни институции и др. В документалната лента се споменават имена като Карел и Херменегилд Шкорпил - създателите на българската археология, Константин (Йозеф) Иречек - първият български министър на образованието, Йозеф Шмаха - директор и режисьор на Народния театър в София, Антонин Новак - създател на Морската градина във Варна, посочват се и музикантите Томаш Кулхави и Франтишек Свобода и редица други.
До днес тези чехи са почитани личности, за които се говори с уважение и благодарност в България, но в Чехия те са напълно забравени.
6.4., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
АННА ПЕТРОВА: ПРАГА - МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР НА ЕВРОПА
Анна Петрова започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. Завършва Музикалната академия в класа на проф. Люба Енчева. По-късно работи в майсторския клас на Луи Хилтбран в Женева, както и при Хуберт Хери в Люцерн.
Анна Петрова се изявява като солист и камерен изпълнител. Концертни турнета с „Музика от Локенхаус" я водят в Ню Йорк, Чикаго, Париж и Далечния изток. С Гидон Кремер, Татяна Гриндеко и камерния европейски оркестър тя свири във Виена, както и в турне по Италия. Понастоящем живее в Швейцария, където в продължение на 10 години е артистичен ръководител на концертната серия „Geheimtipp am Mittag" в Цюрих.
Програма:
Я. К. Ванхал (1739-1813), Tема с вариации върху чешка народна песен
Даниел Щайбелт (1765-1823), Соната оп.4, до минор
Allegro non troppo con espressione
Cantique. Allegretto
Етюди оп.78, Nr. 3,32,50, 24, 22
Соната оп.82, ре мажор
Allegro con brio
Andante affettuoso
Rondo allegretto. Cosaque
К.Черни (1791-1857), Ноктюрн оп.604, ла минор
А. Кленгел (1783-1852), Романс ла мажор
Романс оп.34, ла мажор
В. Капралова (1915-1940), Тема с вариации, инспирирана от камбанния звън на църквата Saint-Etienne-du-Mont оп.16
В продължение на няколко столетия Прага привлича артисти и музиканти - както от Чехия, така и от цяла Европа. Ако за такива гениални посетители като Моцарт и Бетовен се говори често, за много други се споменава много рядко. Така е и с композиторите от тази програма, които са прекарали част от живота си или са концертирали тук.
Чехът Ян Крщител Ванхал (1739-1813) е един от първите композитори на свободна практика в Европа. Роден като крепостен селянин, благодарение на своята упоритост и трудолюбие той успява да извоюва свободата си, да се изучи в Италия и да стане един от най-известните музиканти на своето време.
Истински феномен в историята на клавирната музика на края на 18, началото на 19
век е Даниел Щайбелт (1765-1823). Макар че днешните музиковеди обикновено го представят като „шарлатанин", неговите съвременници са го аплодирали с възхищение като един от първите пътуващи виртуози. И в дневниците им ще намерим подобни спомени: "Щайбелт и Лист - двамата романтици и пианисти, които ме впечатлиха най-много през моя живот"...пише Лор Д'Абрантес в своята книга.
Кой ли, свирил на пиано, не познава името на Карл Черни (1791-1857)?! Почти от 200 години насам малки и големи, начинаещи и напреднали пианисти учат неговите етюди, които са в задължителната програма на музикалните училища по света. Но етюдите съставят само една трета от неговото творчество! Другата, по-голямата част лежи забравена в различни библиотеки. А Черни се е надявал да бъде запомнен именно с тези забравени произведения - сонати, ноктюрни, симфонии...
Немецът Александър Кленгел (1783-1852) днес е напълно непознат не само на широката публика, но и на повечето музиканти. Неговият жизнен път е любопитен - един от първите ранни композитори-романтици, в средата на живота си той изведнъж се обръща към бароковия стил и към Бах. Той е един от първите, изнесъл рецитал от Бахови творби - още през 1814 година.
Макар и много кратък, животът на Витезслава Капралова (1915-1940) е наситен с музика. Тя оставя ярка следа в музикалната история на Чехия. Творчеството й включва произведения за оркестър, камерна музика, песни , както и няколко пиеси за пиано.
12.4., 19.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
ЧЕХИ В БЪЛГАРИЯ - „ЗЕЛЕНИЯТ ВЪЛШЕБНИК"
Документалният филм "Зеленият вълшебник" е реализиран от творческия екип на РТЦ-Варна с подкрепата на Община Варна по програма "Творчески проекти". Автор и сценарист на филма е Бистра Варнева, режисьор Августина Стефанова, оператор Димитър Дермански. Продуцент: Българска национална телевизия.
Името на чеха Антон Новак се свързва с Морската градина във Варна. Младият паркостроител пристига в България през 1892 г. и започва да работи във Велико Търново, като по-късно, по покана на Карел Шкорпил, се премества във Варна. С голям ентусиазъм облагородява мястото на бившата кланица и сметището на морския град, което превръща в приморски парк. Растителните видове, които използва, са набавяни от цяла България , от Средиземноморието и от Цариград. Скоро Морската градина си спечелва славата на най-красивия парк на Балканите.
Освен във Варна, голяма част от филма е заснет в Чехия, където Бистра Варнева отива с един от внуците на Антон Новак, носещ неговото име, където той за пръв път вижда родното място на своя дядо.
13.4., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
ВЛАДИМИР КРШИВАНЕК - Есенна сянка на любовта
Избрани стихове от поезията на Владимир Кршиванек, в превод на Димитър Стефанов.
Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на Карловия университет, Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература в редица висши учебни заведения. Работи в Института за чешка литература към Академията на науките в Прага. Председател е на чешкото Сдружение на писателите.
Автор е на стихосбирките „Пуснати гълъбици" (1982), „Голи дървета" (1985), „Камъни на песните" (1990), „Завещания" (1999), „Пейзаж с торсове" (2001), „Рисунки с туш" (2003), „Натюрморт с лански орехи" (2004) и „Алкохолици на меланхолията" (2009).
Издал е редица литературно-исторически книги - монографиите „Ян Неруда" (1983) и „Карел Хинек Маха" (1986), избраните статии и есета „Да си поет в Чехия" (1999), „Колко възможности има стихотворението" (2007) и „Владимир Холан поетът" (2009).
Стихосбирката му „Завещания" излиза у нас през 1997 г. под заглавие „Тестаменти" в превод на Жоржета Чолакова.
„Със стиховете боравя като критик, историк и преподавател по литература, издател и най-съкровено като техен автор. Зная различни дефиниции на поезията, но не мога да определя какво е стихотворение. Пред реалността на истинското стихотворение винаги заставам в смирение; смутен от тайната на последователно изявяващите се значения, отдаден на споделеното чувство, понесен от вълните на ритъма, мелодията и интонацията, поразен от внушението на образа. Всеки поет има различна представа за поезията, а всяко стихотворение, един самобитен свят, изтръгнат от обикновените закономерности на времето, определя единствено самото себе си..." / Владимир Кршиванек /
14.4., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ
КАМЕРЕН КОНЦЕРТ - РОБЕРТ ПАЦОУРЕК (кларнет) И МИХАЛ РЕЗЕК (пиано)
В програмата ще прозвучат творби на Я.Кр. Вахнал, Дариус Мийо, Зденек Фибих, П.М.Дюбоа, Я.В.Каливода.
Роберт Пацоурек (р. 1967 г., Страконице) започва да свири на кларнет на деветгодишна възраст в класа на Б. Закостолецки в Основното училище по изкуствата в родния си град. След гимназията е приет в Държавната консерватория в Прага в класа на Иржи Старек , която завършва през 1993 година. По време на следването си се занимава с преподавателска дейност и работи със симфоничния оркестър "Bohemia" в Подебради. През 1994 г. основава камерно трио "Musici Bohemiense" (пиано, кларнет, виолончело), с което осъществява редица концерти и реализира записи за Чешкото радио. От 1995 до 1996 г. активно участва в музикалните курсове Deutsche Mozart-Gesellschaft в баварския град Аугсбург. Освен на класическия жанр обръща голямо внимание и на народното и фолклорно звучене. В периода 1999 - 2004 г. Роберт Пацоурек свири съвместно с клавириста Карел Прокоп - преподавател в пражката Консерватория, с когото реализират много концерти както в Прага, така и в други региони на Чешката република. Резултат от това сътрудничество е дискът „Klarinetový recitál", излязъл през 2001 г., съдържащ известни творби за кларнет от 19 и 20 век. В създаването на CD-то участва и сопранистката Ивана Торокова. От пролетта на 2004 г. Р. Пацоурек работи с клавириста Даниел Вайснер, с когото свирят в Чехия, България (София), Унгария (Будапеща). Заедно с агенцията ŠP Production през летните месеци прави цикъл от концерти „Po jihočeských zámcích" (Из южночешките замъци). През май 2007 г. издава своя втори албум „Кларнетът на 19 и 20 век", в който са включени известни творби за кларнет и пиано от епохата на Романтизма (Р. Шуман, Й. Брамс), Импресионизма (Кл. Дебюси) и музиката на 20 век (Й. Паленичек, М. Арнолд). През юни 2009 г. заедно с клавириста Михал Резек гостуват на Чешкия център в Париж, като концертът им е включен в проекта Martinů revisited и фестивала Aprés ´89.
Понастоящем Р. Пацоурек се занимава с преподавателска и концертна дейност и работи успешно с редица известни чешки музиканти.
Михал Резек е роден на 28.3.1965 г. в Краслице, произхожда от семейство на музиканти. От осемгодишен учи цигулка и пиано в Основното училище по изкуствата „Б. Сметана" в Пилзен. Продължава обучението си в Консерваторията в същия град при Антонин Брейха. През 1986 г. е приет в Академията по изящни изкуства (AMU) в класа на Петър Топерцер. Освен награди на местни конкурси в Чехия има и много международни успехи (Словакия, Италия). Представя AMU на Международната седмица на Висшите музикални училища в австрийския град Грац. При дипломирането си получава наградата „Надежда Сажинова - Похлебинова", която се връчва на най- заслужилите студенти от специалност „Клавишни инструменти", както и наградата на декана на музикалния факултет. В периода 1990-1992 Михал Резек учи в майсторския клас при Клаус Шилде във Висшето музикално училище в Мюнхен. След 1990 г. се занимава интензивно с концертна дейност в Чехия и в чужбина. Като солист, камерен музикант и солист на оркестри осъществява повече от 1100 концерта в различни страни - Германия, Австрия, Словакия, Русия, Япония, Италия, Испания, Франция, Швейцария, Дания, Швеция, България и Люксембург. От 1994 г. е преподавател по соло пиано в пражката Консерватория.
18.4., 19.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
19.4., 18.00 ч., ХГ „Владимир Димитров - Майстора" - гр. Кюстендил
Концертът е организиран съвместно с Музикално сдружение „Марин Големинов" и отдел „Култура и духовно развитие" на Община Кюстендил.
ЧЕХИ В БЪЛГАРИЯ - „БРАТЯТА, ВЛЮБЕНИ В БЪЛГАРИЯ"
реж. Атанас Джидров, продуцент: „Интернешънъл Филм Сървиз - София", 2010 г., 48'
сценарий: Елена Димитрова и Мариета Ангелова, оператор: Славчо Димитров, монтаж: Мирослав Хайдошик, тон режисьор: Цветелина Цветкова, музикален оформител: Мариана Вълканова
участват актьорите: Руси Чанев и Симеон Владов
Документалният филм е осъществен с подкрепата на програма „Култура" на Столична община.
Във филма са включени архивни кадри от Българската национална филмотека, от архивния фонд на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий", от личните архиви на семейство Пипеви, Елена Димитрова, Вера Дворжакова.
През 2010 г. се навършиха 105 години от смъртта и на двамата братя Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек - едни от строителите на съвременна София и България. Филмът възражда и осветлява неизвестни и малко известни факти от делото на двамата братя и на цялата им фамилия, приела България като своя втора родина. Вземат участие в създаването на териториално-градоустройствения план на столицата. Построяват първата Софийска печатница, първата фабрика за тухли, Орлов мост, Лъвов мост, първата софийска жп гара, както и първата бирена фабрика на София.
20.4., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
АЛАРМА ПЪНК ДЖАЗ 5 & ЧЕШКИЯТ ЦЕНТЪР представят „ВИОЛОН ПРОФОН" - липсващото звено между консерваторията и клоунадата
Това невероятно chamber-freak дуо за глас и виолончело възниква малко преди да навлезем в новото хилядолетие - в Лил, Франция - и за близо 13-годишната си история е обиколило доста свят - главно Европа и Канада, но това пак си е доста свят, нали? Тони Виолон и Джери Профон, както са известни двамата бащи-основатели на „Виолон Профон", подобно на други групи, които сме представяли и ще представяме на „Аларма Пънк Джаз" („Два" от Чехия, „Виалка" от Франция, нашенците „Котки под коли" и т.н.) са свързани до гроб с театралната ъндърграунд-сцена, което оказва видимо влияние в музиката им. Самата им музика е микс от авторски парчета и кабаретно-комедиен препрочит на световната хардрок класика (Deep Purple, AC/DC). Сценичното им присъствие напомня по нещо това на турбо-готик финландците Alamaailman Vasarat, което ви гарантира поне час и половина пълноценно забавление.
За петото пълнометражно издание на „Аларма Пънк Джаз", което ще се проведе от 18 до 22 април в Първо студио на БНР, Чешкия център, рок бар „Фенс" и RBF, „Виолон Профон" са подготвили по-камерна програма - т.е. когато свирят на големи стадиони те могат да звучат и като рок банда, а когато са в малък салон - тихично-психеделично-прецизно в духа на жанра hardcore chamber music, както са го дефинирали Кох, Шутц и Щудер. Концертът, както си му е редът, ще се излъчва пряко по програма „Христо Ботев" на БНР (92,9 ФМ) от 21,30ч.
www.myspace.com/alarmapunkjazzfest
20.4, 21.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход: 7 лв.)
КОНЦЕРТ НА ФУМИЕ ФУКУИ (ЯПОНИЯ)
Концертът е посветен на 170-та годишнина от рождението на Антонин Дворжак.
Известната японска пианистка е завършила музикология, пиано и естетика в университета "Тохо" в Токио. Специализирала e пиано във Виенската консерватория, а от 2005 до 2007 г. при проф. Жени Захариева в София. Освен в Япония концертира в САЩ, Великобритания и цяла Европа.
26.4., 19.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
ЧЕХИ В БЪЛГАРИЯ - „СРЕЩИ С ИРЕЧЕК"
сценаристи и режисьори - Юли Стоянов и Асен Владимиров, 2009 г., 78 мин.
композитор - Кирил Дончев, консултант - проф. д-р Никола Георгиев, диктор и водещ - Ицко Финци.
Продуцент - "Про Филм" със съдействието на Националния филмов център.
На Константин Иречек са наречени улици, училища, две села, един връх в Рила. Но всъщност, онова което знаем за него се изчерпва с урока в училище по повод знаменитото гостуване на Бай Ганьо.
"Срещи с Иречек" е нов, пълнометражен документален филм за живота на чешкия професор по история, наричан често с клишето "приятел на България".
Но е и филм за българите, през погледа на един чужденец.
"Нарекох София Боклукополис", пише Константин Иречек в дневника си няколко дни след пристигането си в столицата през 1879 г. Нелицеприятни записки като тази не са рядкост в него. За съжаление много от оценките на Иречек в дневника са актуални и днес. И може би именно заради това, той е един истински приятел на България, с когото трябва да се срещаме по-често.
27.4., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен)
„АНОНИМНИТЕ ЗОНИ" НА НИКОЛА ИВАНОВ гостуват на ФОДАР 2011
Биенале "ФОДАР" е мащабен фотографски проект в България, включващ в програмата си международен фотоконкурс, журиран от компетентно жури с международно участие, съпътстващи изложби на български и чуждестранни автори и теоретичен семинар.
Темата на 7-то поред издание на форума е „Съвременни митове".
29.04 - 03.06.2011 г., гр. Плевен