Europe.bg
  Начало - Портал ЕВРОПА представя
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Портал ЕВРОПА представя

  • A+
  • A-

“ЩЕ РИЯ ЗЕМЯТА, ЩЕ РАБОТЯ ТУК, ЩЕ УБЕЖДАВАМ ВСЕКИ ПОСЛЕДЕН ЧИНОВНИК В БРЮКСЕЛ, ЧЕ НАШАТА СТРАНА МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ”

ПРЕМИЕРЪТ СТАНИШЕВ ПО БНТ ПРЕД 8 ВОДЕЩИ МЕДИИ

Портал ЕВРОПА помества пълната стенограма от разговора на живо по Канал 1 на представители на 8 водещи медии с премиера Сергей Станишев на 15 март 2006 г.

Водеща Милена Цветанска, БНТ: Добър вечер. В студиото на Българската национална телевизия вече са журналисти от водещи национални медии - вестниците "Труд", "24 часа" и "Сега", Българското национално радио и "Дарик" радио, Би Ти Ви и "Нова телевизия. Ще разговаряме с министър-председателя Сергей Станишев за най-горещите теми, свързани с управлението на страната. Премиерът сега влиза в нашето студио. Заповядайте, господин Станишев.

Сергей Станишев: Добър вечер.

Водеща: Добър вечер. Надявам се, че няма да си тръгнете като един друг ваш колега в Италия по средата на разговора.

С. Станишев: Ще видим.

Водеща: А, не е сигурно...

С. Станишев: Но за всеки случай като сериозна телевизия, предполагам, че вие сте готови за всякакви сценарии и имате някой хубав филм за резерва, от което може би зрителите ще са по-доволни.

Водеща: Сигурно си спомняте, Сергей Станишев даде голямо интервю в подобен формат след първите сто дни на правителството. Сега, 100 дни по-късно, той отново ще отговаря на въпросите на журналисти, този път на живо пред вас. Господин Станишев, днес, 15 март, около девет без петнадесет, кой според вас е най-болезненият проблем на страната, според министър-председателя, който трябва веднага да бъде решен?

С. Станишев: В страната има много проблеми и е трудно да се градират. Може да се говори и за наводненията, и за състоянието на здравеопазването, и за доходите, може да се говори и за съдебната система, но те са част, бих казал, от един общ въпрос - дали сме достатъчно подготвени, ще влезем ли в Европейския съюз и ще можем ли в Европейския съюз ние като държава и като общество да се адаптираме по най-добрия начин. И аз мисля, че това е основният въпрос на страната като цяло.

Веселина Петракиева, "Дарик" радио: Ако започнем обаче от наводненията, тъй като това е огромен проблем, ние тук седим в едно прекрасно студио и после ще отидем в топлите си домове, но десетки хора, стотици, в България нямат такава възможност заради наводненията. Аз дори се чудя откъде да започнем с наводненията - дали с политическия аспект, който може би по-малко интересува нашите зрители, или по-скоро какво бихте казали на хората, които тънат сега във вода за това, че държавата не им помага, за това, че кметовете им са безсилни? Дали държавата наистина е безсилна, дали трябва да промени законодателството си? Какво трябва да се промени, за да може един обикновен дъжд в България да не се превръща в бедствие, господин премиер?

С. Станишев: Въпросът действително е много сериозен и комплексен. Първо, не мога да приема, че държавата не помага на хората. Напротив, веднага след като възникнаха кризисни ситуации в редица общини, в най-голяма степен в София-област отново, в Пазарджишко, в Пловдивско, "Гражданска защита" с всичките си структури е там и помага и за отводняването, и за действията, които са необходими, за да бъдат хората сигурни. Работят кризисните щабове към всички ведомства, които имат отношение и към свлачищата, и към железопътната инфраструктура и, разбира се, кризисният щаб към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Но проблемът действително е много фундаментален, той опира като цяло до състоянието на инфраструктурата на България. Истината е, че в много общини от 80-те години не са влагани никакви средства за почистване на речните корита, като цяло в държавата не се влагат достатъчно средства за инфраструктура. И този проблем сега... кризата ще бъде овладяна, естествено, за пореден път, но няма да реши фундаментално нещата. Фундаментално се решават с много по-добра инфраструктура и това е най-вече работа на държавата. И това също опира впрочем до темата за Европейския съюз.

Анна Цолова, Би Ти Ви: Господин Станишев, а вие в личен план доволен ли сте от работата на вицепремиера Емел Етем? И в този ред на мисли - трябва ли да понесе някой отговорност за това, което се случва? Вчера беше поискана оставката от част от опозиционните партии в парламента на Емел Етем.

Величко Конакчиев, БНР: Господин премиер, само да прибавя, че Законът за кризите не заработи.

С. Станишев: Законът за кризите не заработи още след неговото приемане, то всъщност датира миналата есен, и до края на март госпожа Етем трябва да внесе промени в този закон, които бяха консултирани и с Националното сдружение на общините, и с неправителствени организации, за да се подобри взаимодействието на различните институции и да има и достатъчен ресурс, да има и организация, за да могат да бъдат овладявани такива ситуации, но което е по-важното - да се работи и за превенцията на подобни кризисни ситуации. Въпреки че никой не може да гарантира, че няма да има още дъждове или други природни катаклизми. Затова трябва да сме добре подготвени. Впрочем утре госпожа Етем ще докладва и на Министерския съвет за действията на нейното министерство, на "Гражданска защита" също така. Пред мен също стоят въпроси - защо в края на зимата, когато се очаква топене на снеговете, много от язовирите са били на много високо ниво запълнени.

А.Цолова: Все пак е хубаво да...

С. Станишев: И аз не се съмнявам, че ако някой е допускал грешки, не си е свършил работата, ще си понесе отговорността, говоря за различни нива.

Мила Аврамова, в."Труд": Налети бяха 250 милиона в овладяване на щетите от предишните наводнения, а сега при новите се оказа, че в края на краищата дигите не са поправени, да не говорим, че има случаи, в които една и съща фирма, например близка до ДПС, е била, говоря за фирмата на сина на депутата Рамадан Аталай, която е всъщност взела много голяма обществена поръчка за 1,6 милиона лева, взела е авансово близо 500 хиляди лева за поправка на четири диги и до момента нищо не е направено и новите води заливат отново. Смятате ли наистина, че има някакъв контрол? Кой е отговорен за това?

С. Станишев: Значи, доколкото... би трябвало да знаете, държавната комисия, която разпределя тези средства, има ролята на разпределител, тя не изпълнява съответните поръчки, това се прави или от общините, прави се и от съответното министерство. Естествено ще се направи преглед на това, което е изпълнено. Това, което е докладвано на мен от госпожа Етем, че там, където са извършени работи по време на кризата миналата есен - август, септември, дигите не са поддали. Но това не означава, че няма маса места из страната, където може да се случи подобно нещо във всеки един момент. И пак се връщаме към фундаменталния въпрос - за състоянието на българската инфраструктура като цяло.

М.Аврамова: А за контрола и за отговорността?

С. Станишев: Защото днес става дума например за това, че СДС или ССД искат оставките на Емел Етем, на правителството се обсъжда... Чакайте, кой е управлявал доста време от прехода в България - същото това СДС, с много голямо мнозинство, и тогава нищо сериозно не е направено в тази посока. Нека бъдем сериозни.

Водеща: А достатъчно ефикасно ли беше това министерство, което специално се създаде за такива...

С. Станишев: Всяко едно министерство, мога вече да ви кажа от скромен опит...

Водеща: Дали си свърши работата ми е мисълта.

С. Станишев: ...не се създава лесно. И принципно моята препоръка до който и да е, който ще бъде министър-председател някой ден, е да не правят много нови структури, защото това отнема време. Например оказа се, че държавата няма имоти в София, няма административни сгради, почти всички са продадени. И ние и досега не сме намерили удовлетворително решение за едно министерство, за да може да работи максимално ефективно, и въпреки това с много малък състав, недостатъчно окомплектовано, това министерство се старае да си свърши работата. Мисля, че ще я върши и по-добре занапред, въпреки че всеки може да бъде критикуван, и само този, който не работи, не допуска грешки.

А.Цолова: Все пак, господин премиер, ще проверите ли данните, които се изнесоха последните дни в медиите, включително и данните, които тази вечер изнесе колегата от вестник "Труд", че наистина има лични интереси в раздаването на поръчките за възстановяване на щетите от наводненията?

С. Станишев: Да, ще поставя тези въпроси.

Петьо Цеков, в."Сега": Нека да преминем към друг кръг проблеми, да изплуваме от наводненията, ако можем. В момента около 500 хиляди автомобила са все още със старите регистрационни табели, срокът беше до края на годината, а вече е 31 март. Като знаем и капацитета на българската администрация, едва ли този срок ще бъде спазен, едва ли тези автомобили ще могат бъдат регистрирани, а в момента има колосални опашки пред КАТ във Велико Търново, Сливен, Пловдив, Бургас и други големи градове. Ще бъде ли променен този срок?

С. Станишев: Първо искам да върна малко лентата назад. Част от проблема е това, че държавата своевременно в продължение на години не си е вършила работата и не са подменяни номера на коли, които са с регистрация отпреди 1975 година, говоря за черните, нали, добре познати на мнозина от нас номера. Много от тези коли на практика не се ползват, те или са качени на трупчета, или стоят в гаражите като спомен или антиквариат. Това обаче оказва много сериозно влияние като брой коли, които се водят, върху статистиката на застрахованите моторни превозни средства в България. И това е едно от изискванията на Европейския съюз - да имаме поне 90 процента застраховани коли в нашата страна, за да бъдем пълноправен член на Европейския съюз, и това е една тема, която беше в тъй наречените червени зони или кутии. И за да се постигне резултат, това беше една необходима мярка - да се изтегли срокът, който предварително беше насрочен за края на декември, към края на март, за да можем първо да видим реалното състояние, защото тази разлика между колите, които са реално застрахованите, които са застраховани официално, и тази бройка, която се води, поне половината според експертите просто не са в движение. За да постигнем резултатите, които са необходими за страната ни, трябваше да бъде извършена тази мярка. И сега, и през следващите дни, ще се прави всичко необходимо, аз и утре ще говоря с министър Петков, за да се създаде максимално добра организация и да се хвърлят усилията на човешкия ресурс на КАТ, за да се облекчи тази процедура за хората.

П. Цеков: В смисъл - срокът няма да бъде променян?

С. Станишев: Засега трябва да бъдем в срока, защото в крайна сметка не е честно и към тези, които са си направили усилието.

Цветанка Ризова, НТВ: Господин премиер, аз също искам малко да сменя темата, макар че тя е близка до всичко, което говорим. Медиите, когато публикуваха данните за инфлацията от последния месец, вероятно и вие сте забелязали, казаха, че инфлацията е като по Виденово време. Тази аналогия, първо, и второ - тази инфлация, притесняват ли ви?

С. Станишев: Инфлацията действително не е ниска за първите два месеца, над 3 процента, но наред с тези данни... Първо да кажа за причините, те са свързани с няколко обективни неща, които са извън... част от тях са извън нас. Например постепенното, поетапното и постоянно нарастване на цените на суровия петрол, а България е много голям вносител, и тези цени оказват влияние върху всички останали. Второ, например нарастване на цената на захарта. Ние сме, както знаете, открита икономика, отворена, България не произвежда захарна тръстика или цвекло за захарните заводи и ние я внасяме.

Цв. Ризова: За съжаление.

С. Станишев: През последните месеци цената на захарта, която е една от стратегическите стоки, скочи няколко пъти на международните борси, и това е реалност, която също оказва влияние. И освен това покачването на цените на акцизите на петрола, което е изискване на Европейския съюз, покачването на акцизите за цигарите и за алкохола, също оказва своето влияние. Но тази мярка има своя смисъл и за бюджетните постъпления, защото наред с тези мерки, правителството и мнозинството чрез бюджета гарантира много сериозно оставане на ресурси, на средства у населението чрез покачване на необлагаемия минимум, около 250 милиона, чрез увеличаването на заплатите на учителите с 4 процента, на пенсионерите с 5 процента от началото на годината, не от юли, както се правеше винаги досега. Това всичко трябваше да бъде по някакъв начин компенсирано. Освен това по този начин, качвайки предварително цените на... акцизите на алкохола и на цигарите, ние избягваме по-висока инфлация в Европейския съюз, защото тогава винаги има известно качване на инфлацията, с влизането в Европейския съюз, за да не стане още по-голямо, се изтегля напред във времето. Но наред с тази статистика експертите са достатъчно спокойни, дори и днес четох един анализ на "Банк Аустрия кредит анщалт", която е много сериозна финансова институция, която прогнозира, че средногодишната инфлация ще бъде в рамките на около 6 процента, което е съвсем контролируема и нормална за нашата страна инфлация.

В. Конакчиев: Господин премиер, предполагам, че съзнавате добре голямата беда, вероятно след нелеки бременни мъки след по-малко от 9 месеца ще станем почти пълноправен член на Европейския съюз, със клаузи или без, но тогава един български пенсионер ще взима месечно, някъде по-малко, отколкото обикновен гражданин на страна - членки на Европейския съюз, харчи на ден. Въпросът ми е... голямата беда е бедността, аз така я виждам, не се вижда краят. Въпросът ми - господин премиер, в началото на своя път Министерският съвет започна работа по един социално-икономически пакт, мисля, че такъв има в Ирландия, къде е сега тази разработка, да не е в кошчето на Министерския съвет? Кога ще стане факт, ако ще става факт, какви договорки ще има в този пакт - параметри, макропараметри, това е изключително важно според мен, там би трябвало да има съотношение данъци - заплати - пазар на труда - гъвкавост?

С. Станишев: По всички тези въпроси ние водим много активен диалог и със синдикатите, и с работодателите. Има сериозен напредък по този пакт, дори имаше, така, известна готовност да се подпишат неговите основни параметри, а тя беше временно отложена заради заетост на някои от възможните участници. Но работата върви в тристранното партньорство, и то доста интензивно. Но в крайна сметка вие говорите за неща, че не се вижда край на бедността, не се вижда край на лошото състояние на страната. Защо искаме да влезем в Европейския съюз според вас?

В. Конакчиев: Не за да се оправим за една година или за един месец, или за един ден.

С. Станишев: За една година никой не може да се оправи, това може да го обещаят само популисти, а такива има достатъчно в българското политическо пространство. Аз такива обещания не съм давал, защото никой не може реално да го изпълни. Но аз съм убеден, че от 2007 година ние ще имаме възможност да свършим още повече конкретни неща и по отношение на политиката на доходите и на заетостта, и на важни сфери като здравеопазването и други, въпреки че и тази година немалко ще бъде направено по отношение на всички тези въпроси. Сега, ако... очаква се брутната заплата в бюджетната сфера да се увеличи с около 9 процента, в България като цяло средната работна заплата да нарасне също така значително - с над 40 лева. Да, не е достатъчно като средно ниво, но в крайна сметка това е състоянието и на българската икономика. Освен това много неща се направиха и продължават да се правят, от гледна точка на заетостта. За първи път в България заетостта... безработицата е около 11 процента за миналата година, тя варира, беше паднала ноември под 11 процента, малко над 10 процента, и в края на... последните три месеца от миналата година 27 хиляди души си намериха работа. За тази година в плана и програмата на правителството, с много активно участие на правителството в търсенето на работа като посредници, на квалификация, се очаква около 109 хиляди безработни да имат работа и около 40 хиляди души да...

П. Цеков: Ще увеличите ли безработицата като...

С. Станишев: ...и около 40 хиляди души да получат квалификация и специализация, за да си намерят по-лесно работа, защото ние сме пазарна икономика...

П. Цеков: Имахте едно обещание в края на миналата година...

С. Станишев: ...в крайна сметка.

П. Цеков: ...министър Николай Василев също го сподели, че до края на месеца, в началото на април, ще се предприеме 10-процентно съкращение в администрацията. Доколкото разбрах, миналата седмица правителството е разглеждало този въпрос. Готови ли сте от 1 април да обявите 10-процентно съкращение на администрацията, която в момента, доколкото си спомням, вече надвишава 100 хиляди чиновници в България?

В. Конакчиев: Повече, повече от 100 хиляди.

С. Станишев: Приблизително е така, зависи как се смята, зависи какво се брои за администрация - общинска, държавна, какви са нивата и прочие...

Цв. Ризова: Да смятаме обективно.

С. Станишев: Обективно, също може по всякакъв начин. Но не това е най-важният въпрос действително. Трябва да се извърши такова съкращение, то обективно е необходимо, защото всяка бюрокрация има тенденцията да нараства, в крайна сметка за последните 4 години тя се е увеличила с около 25 хиляди души. Има и обективни неща, които водят до това нарастване, например правителството пое куража, ако щете, да създаде Национална агенция по приходите, което се искаше в продължение на години от Международен валутен фонд, от европейските ни партньори, и все не се правеше, все се отлагаше. Поехме риска, работеше се много активно, за да се подготви тази администрация, която всъщност слива функциите на НОИ и на данъчните, част от събирането на данъци пък отива в митницата, но досега служителите на НОИ не са били служители на държавната администрация. Със сливането на тези две звена те се водят вече държавни служители в администрацията. Така че има маса звена, които са дублиращи се, които не вършат особена работа за парите на данъкоплатците. Така че ще бъде приложен вероятно един смесен подход между функционалното съкращаване на определени институции и звена в министерства, които се дублират, които не вършат достатъчно ефективно работа, и съкращаване на щатове...

П. Цеков: При толкова много чиновници, защо беше...

Водеща: Господин премиер, искам... извинявай...

С. Станишев: Но то ще бъде достатъчно разумно, убеден съм, и в крайна сметка няма да навреди и на хората.

Водеща: Искам да ви върна отново към темата за заплатите и в този смисъл един много болезнен въпрос за заплатите на лекарите, които пък падат, стават по-малки. Притеснява ли ви напрежението в здравеопазването?

В. Конакчиев: И стачки.

С. Станишев: Естествено, че не може да не ме притеснява напрежението в здравеопазването. Но като цяло всичко това, което ме питате, произтича в много отношения от това, че дълго време нещо не е било направено, и когато започва да се прави, то е болезнено, среща се и съпротива, не всички са доволни от това състояние. Но аз предпочитам да се свършат неща, които ще доведат до полза за хората, отколкото да чакаме и да пазим някакво статукво. Защото какво се направи в здравеопазването например? Първо...

Водеща: Искате ли преди да кажете това, да го съчетаем и с ваши отговори на въпросите на самите лекари, които ние записахме...

С. Станишев: Добре.

Водеща: ...и ще можете тогава и да довършите мисълта си. Нека да видим анкетата, която записахме в няколко болници в страната.
Най-общо мога да обобщя един и такъв въпрос, изобщо БСП започна ли...

С. Станишев: Аз също мога да обобщя въпросите, които ги чух достатъчно добре, ако позволите.

Водеща: Имате думата.

С. Станишев: Значи, първо, все пак какво започна да се прави от Министерство на здравеопазването и от правителството - да се въвежда повече ред и контрол. Защото аз имам достатъчно тревожна статистика, стряскаща, от миналата година от проверки на Националната здравноосигурителна каса, които констатират, а аз съм сигурен, че не е само това, около 40 милиона лева изтичане и неправомерно изхарчване на средства в болници. Четирсет милиона лева са 20 километра магистрали или половината от това, което учителите, които стачкуваха миналата есен, искаха, за да бъдат изцяло доволни. Значи, в здравеопазването трябва да се въведе ред. Аз уважавам българските лекари и медицинските сестри, които вършат изключително важна работа всеки ден. И впрочем, чрез финансирането от един източник, винаги се осъществява по-ефективно изразходване на средствата. Фактически...

В.Петракиева: Извинявайте, че ви прекъсвам, но в този ред, господин премиер, всъщност рефлектира върху заплатите точно на лекарите...

С. Станишев: Може ли да приключа?

В.Петракиева: ... хората, които се грижат за нашето здраве. Нямаше как да не...

С. Станишев: Може ли да приключа? Мога ли да приключа? Значи, това е въпрос действително на управлението на болниците, на съответните болници. Защото финансирането от един източник, от Националната здравноосигурителна каса дава възможност за по-добър контрол и прозрачност върху средствата, които се изразходват. Защото иначе отпуска министерството, отпуска НЗОК, едното не знае какво прави другото като институции и винаги има неефективно изразходване. Фактически средната цена на една клинична пътека тази година нараства от 525 на 550 лева, което е добре за пациента и за медицинските заведения съответно. НЗОК е превела за първите два месеца на тази година с 14 милиона лева повече средства на същите тези болници по сравнение с миналата година. Че тук опира вече до начина, по който се формират работните заплати от мениджърите на болниците, от тяхното умение, ако щете, от ефективността на това управление. Работата на държавата е да гарантира финансирането и да гарантира впрочем и достъпа на хора, които не са осигурени, и затова беше създаден специален фонд, който да компенсира лечебните заведения по отношение на това. Впрочем, значи, не за всичко са виновни и лекари, и мениджъри. Просто и създадена определена традиция. Винаги им се е казвало "харчете колкото смятате за необходимо, в края на годината ще ви се покрие". И се образуват постоянно задължения. Задължения, които се трупат, в крайна сметка се вземат пак от данъкоплатците. Задължения... 

Цв. Ризова: Така пак се натрупаха в Медицинска академия, господин премиер, въпреки изключителните мерки.

В.Петракиева: Не само те, в момента са 126 милиона лева, ако не се лъжа, дано не бъркам цифрата.

С. Станишев: Бъркате нещо.

В.Петракиева: Защото... Сетих се за миналото интервю, когато ви попитах дали държавата за пореден път ще покрие дълговете на болниците, вие казахте "да" и изпълнихте ангажимента си, разбира се, не в пълен процент.

С. Станишев: Да, в много голяма степен.

В.Петракиева: Ще се наложи ли това и тази година обаче?

С. Станишев:  Иначе би трябвало по логиката на закона да фалират болниците, защото са търговски дружества.

В.Петракиева: Това е въпросът всъщност, ще се стигне ли дотам или когато държавата тръгне да посреща следващата 2007 г., отново ще е пред тази дилема - ще затворим ли болниците или отново ще наливаме пари в тях?

С. Станишев: Значи първо трябва да се въведе добър, добро управление в сегашните болници и аз мисля, че това е възможно, и това, което беше предприето от Министерството на здравеопазването миналата година, беше чисто такъв мениджърски принцип - който не се справя финансово, не може да управлява. Може да бъде много добър лекар, нека оперира и си работи като лекар, но трябва по-добър мениджър и по-добър, стриктен контрол. Второ, на нас ни трябва цялостна здравна каса на страната, която да прецени според нуждите на населението, на хората. Тук трябва да има болница, тук не е необходима, тук трябва да има здравен пункт и т.н., и да се гарантира достъпността на здравеопазването там, където няма да има болници. Естествено, за мен поне, трябва да се запазят като ядро на българското здравеопазване големите областни болници, университетските болници, националните центрове - това е най-качествената част от здравеопазването. Те според мен не би трябвало на този етап да се приватизират. За другите също може да се мисли, но първо трябва да се направи карта на страната, това е работа на Министерството на здравеопазването, и като цяло до края на март те имат ангажимента да подготвят и да представят публично стратегията за развитието на българското здравеопазване. Защото... пак се връщам към това, че дълги години просто нещата не са се правили. Тъй като... какво се направи? Стартира здравната реформа 1998 г. И какво се направи - направиха се само джипитата по същество, а нищо друго не беше доведено докрай, завършено, дали самите джипита изпитват затруднения във връзка с неяснотите по техния статус, кабинетите, които наемат, бъдещата им перспектива. Затова трябва да има яснота. Аз наскоро видях една много хубава стратегия, приета през 2002 г. от Министерския съвет на предишното правителство.

Водеща: Възползвахте ли се?

С. Станишев: Много хубава стратегия, в която се правят констатации за състоянието, твърде голяма леглова база, която не се използва, лошо финансиране и управление на болниците и други неща, но нищо не се е променило. И новото за това мнозинство и за това правителство, за трите партии, които участват в него - че то поема куража и риска да прави нещата, които са отлагани с много години, в това число и от  правителства с абсолютни мнозинства - това на ОДС...

Боряна Цачева, в."24 часа": Тогава как ще коментирате...

С. Станишев: Моля?

Б. Цачева: Говорите за трите партии, които управляват, които имат кураж. Как ще коментирате последното изследване на "Галъп", когато трите партии управляват, на БСП пада рейтингът с няколко процента в рамките на нормалното, НДСВ се срива на четвърто място, а на ДПС рейтингът скача?

С. Станишев: Вижте, има винаги динамика в проучванията, но искам да ви кажа следното...

Б. Цачева: По-точно какво имате предвид?

С. Станишев: Искам да ви кажа следното. От управлението, от участието в коалицията губят и трите политически партии. БСП губи, защото към нея са отправени най-големите очаквания и претенции, въпреки че тя, искам да напомня за кой ли път, има 82 народни представители от 240 и това е волята на българските граждани. И когато БСП спечели 121 народни представители, тогава ще ме питате точно защо и какво не съм изпълнил аз от обещанията на БСП, когато имаме абсолютно мнозинство.

Цв. Ризова: Извинете, но и господин президентът ви пита. Господин Първанов каза, че не си изпълнявате обещанията.

С. Станишев: Второ... нека приключа. Второ, да ви кажа - НДСВ също губи, защото те са били първата управляваща политическа сила, така или иначе винаги е по-удобно в опозиция.

М. Аврамова: А ДПС печели?

С. Станишев: ДПС също губи политически, защото виждате какво става с популярността на "Атака". Много хора казват "ДПС има прекалено много власт" и т.н. Така че, дори да...

М. Аврамова: Няма ли прекалено много власт ДПС, господин премиер?

С. Станишев:...дори да печели рейтинг в момента, защото се получава взаимно преливане. Когато има остри изяви на "Атака" от типа "Долу турците", ромите знаете къде да отидат, тогава това население - българските турци, българските роми, казва "кой ще ни защити". И отиват и казват - ние ще гласуваме за ДПС. Но ДПС губи политически може би, защото много хора споделят това, което се говори от "Атака". Така че и трите партии губят, но все пак защо са в коалиция? Защото това е необходимата коалиция за страната в този момент.

Водеща: Аз обаче искам да ви прекъсна, ако нямате нищо против, защото е страшно удачен моментът да ви покажем една анкета, която направи нашият колега Виктор Николаев, в няколко разградски села. Той беше в Осенец и Езерче. В първото живеят повече българи, във второто почти всички са етнически турци. Ще видите колко критични са хората там и колко е тънка границата между бедността и омразата, между популизма и национализма, и между примирението и яростта. Нека да видим тази анкета и ще продължим след това с въпросите по тази тема.
Господин Станишев, вие кога бяхте за последен път в някое село?

С. Станишев: Наскоро, да. По време на моето посещение например в Шабла във връзка с птичия грип.

А. Цолова: Господин Станишев, ще ви помолим да довърши въпроса, който...

С. Станишев: Но нека все пак да отговорим на въпросите на хората. Впрочем те казаха и за Би Ти Ви, и за БНТ някои неща, не знам дали ги чухте, но това, което се чува от хора най-различни - българи и турци, има много тежък живот и аз искам да благодаря на всички български граждани за тяхното търпение в продължение на 15 години. Защото нашият преход не беше честен, не беше добре направен, имаше много крадене на общото достояние. Приватизацията ни беше като цяло лоша по сравнение с много други страни - не навреме, закъсняла, неефективна, корумпирана, много от предприятията изгоряха, след като бяха приватизирани, а преди това техните активи бяха източени. Това е реалността. И всички ние платихме много висока цена, повечето българи. Някои спечелиха от това. Но като цяло, аз, бих казал, цели поколения бяха жертвани в този преход. Въпросът е сега, в този момент ще позволим ли на популизъм и на празни приказки да жертват и следващите поколения. Аз затова казах, че в момента за България стратегическият въпрос, най-острият проблем е Европейският съюз, колкото и абстрактно това звучи на бабите и дядовците в тези села, които току-що бяха интервюирани. Защото това влизане ще окаже влияние върху техния живот. И затова за тази цел... аз ще рия земята, ще работя тук, ще убеждавам всеки последен чиновник в Брюксел, че нашата страна може да се справи. Аз имам достатъчно самочувствие да кажа, че ние можем да се справим, защото без членството в Европейския съюз всичко, което е било направено и жертвано от много от нас, няма да бъде реализирано. И говоря и за 11-те милиарда евро, без които ние няма да можем да... в достатъчна степен, със свои ресурси да модернизираме инфраструктурата, връщайки се към темата за наводненията, изобщо към пътищата, към дупките, към железопътния транспорт и всичко останало, без да сме част от този общ пазар, с всички трудности, които ще има и вътре. В недостатъчна степен ще можем да въведем ред и прозрачност. Затова, когато хората имат ярост, аз мога да ви кажа, че в мен също има много ярост за състоянието на държавата. И то не се оправя за един ден. Но това, бях започнал да ви казвам и преди това, всяка от партиите в тази коалиция губи политически в момента. Но каква е алтернативата? Предсрочни избори?

М. Аврамова: Прави впечатление, че ДПС печели много стратегически. Разклонява ли се ДПС, господин премиер? Имаше доста публикации на тази тема. Прави впечатление, че в повечето области, дори там, където няма етническо турско население, ДПС е завзело повечето, негови хора има на повечето служби, които са земеделие, рибарство и аквакултури, тези фондове "Земеделие", "Тютюн". На повечето места има такива поставени хора на ДПС. Такава информация вие имате ли?

Б. Цачева: Може ли само да допълня въпроса? Сутринта лидерът на БСП в Кърджали коментира прочутата формула 8:5:3, за управлението на централно и на местно ниво. Той каза, че там формулата е обърната на 3:5:8 и си направи шега с играта "блато".

С. Станишев: И какво?

Б. Цачева: Как ще коментирате...

П. Цеков: Въпросът е как работи правителството? Създава се впечатление, че формулата работи, но това води до сепариране... всеки в своята сфера на отговорност и така се стига до онази фаза, която беше чута във вашия семинар в Несебър, на сбирката, че не може да назначите чистачка дори във ведомство, което е управлявано от ДПС.

С. Станишев: Вижте, това не е съвсем така. Всяка партия естествено се стреми да реализира своите кадри в управлението. В крайна сметка това е важен елемент от политиката на всяка сила. Когато имаш кадърни хора, искаш да ги назначиш. Нито едната крайност, нито другата са верни, че едва ли не навсякъде там, където са министерства... министерствата, оглавявани от членове на ДПС, няма едва ли не българи или другите политически партии не са представени.

М. Аврамова: Те могат и да са българи, но членове на ДПС.

С. Станишев: Не е вярна, не е вярна и другата крайност, че БСП не може да назначи нито една чистачка. Но е факт, че БСП е най-слабо представена досега на различните нива, с изключение на правителственото ниво, в администрацията. Аз не мисля, че трябва механично да прилагаме която и да е формула. Защото вижте, коалицията беше създадена трудно, в трудни преговори. И за да се контролираме по-добре, действително всеки настояваше да има представител във всяко едно ведомство като заместник-министри и т.н. именно за да няма сепариране. И сепариране няма в правителството. На по-долните нива на администрацията се осъществява по-трудно, защото понякога и политическата култура не достига на представители на различните политически сили. Но залогът, ви казвам, е прекалено голям, за да си играем на просто квоти и тънки сметки. Този въпрос ще бъде обсъждан в коалицията, в политическия съвет. Но за мен поне той не може да бъде причина за разпадане на коалицията, защото залогът е България, а не управлението на БСП, ДПС, НДСВ.

А. Цолова: Но според изследването на "Галъп", което беше цитирано преди малко от колегите, 54 процента от българите смятат, цитирам, че Движението за права и свободи е преяло с власт. Вие като премиер на българите какво смятате?

С. Станишев: Аз не съм премиер на българите, аз съм премиер на българските граждани, аз съм премиер на Република България.

А. Цолова: Разбира се, не се хващайте точно за тази дума, разбира се.

С. Станишев: И за мен всеки български гражданин има равни права и равни отговорности. Това са принципите на демокрацията. Знам, на много места има злоупотреба с власт и на ниските нива на администрацията, в това число и с етническия елемент. И аз съм убеден, че ръководството на ДПС, неговите лидери разбират този тънък нюанс. И настроенията, които се създават в много смесени райони... но не бива да се поддаваме, необходими се корекции и в българския етнически модел. Това впрочем го каза Ахмед Доган след парламентарните избори. Но не бива заедно с водата да изхвърляме и бебето. Значи, България има огромно предимство пред страните от Западните Балкани. Ние с всичките ни кусури запазихме и етническия мир, и толерантност...

В. Конакчиев: Това е безспорно.

С. Станишев:...и съжителство на хора от лични етноси, което е наше огромно завоевание. Ние не го усещаме. Цениш нещо, когато го загубиш. Аз съм бил в Хърватия по време на войната и знам как сърби ми казваха "не можем да разберем какво стана, живяхме с хърватите един до друг и си ходехме събота и неделя на гости, и какво ни прихвана, та стигнахме дотам сега да гледам моята къща от другата страна на фронта и да се стрелям с моя съсед". Аз съм сигурен, че в България това няма да се случи, но всякаква игра на тази тема е действително игра с огъня и тя е много опасна за нашата страна.

М. Аврамова: Ако вземем повод от думите ви...

С. Станишев: И говорейки... говорим отново за "Атака", тъй като вие, доста е любима тема на медиите...

Цв. Ризова: Но вие смятате, че е пренебрежима ли, господин премиер?

С. Станишев: Аз не смятам, че е пренебрежима, но смятам...

Цв. Ризова: На нас затова ни е любима, защото я намирам за сериозна.

С. Станишев: ...че всеки, който заявява и работи срещу членството на България в Европейския съюз, а това беше казано от "Атака", работи на границата на предателство на националните интереси. Нито повече, нито по-малко. Може да ви звучи силно, но залогът е това. Защото Европейският съюз не е перфектна организация, самите европейски граждани много критикуват еврокомисията, еврокрацията, но България принадлежи на тази общност и там е нашата перспектива, и там е благосъстоянието на всеки български гражданин, и там е възможността да живеем в държава, която е подредена и която е на закона, и в която има справедливост, защото Европейският съюз е социален, а не е както, казват много български политици, десен. Но действително "Атака" има почва, но какво предлага? Национализация - много хубаво. Аз самият казах колко лоша е била българската приватизация. И какво постигаме? Първо, доколкото знам, там има предложение за компенсация на тези, които са приватизирали, ще им се връщат парите. Откъде ще ги вземат питам аз. Това е пълен популизъм, или пък ако се осъществи национализация, просто ще се срине икономиката. Няма да има работни места. Какво постигаме? Вие знаете - всичко това са празни приказки с гнева на народа, който в много отношения е справедлив и българските граждани показват изключителна търпеливост.

М. Аврамова: Тези празни приказки направиха "Атака" втора политическа сила. Да ви попитам като партиен лидер, като лидер на партията, най-голямата управляваща партия - БСП има ли план за противодействие на "Атака"? Защото оставаме с впечатлението, че вие единствено, всъщност реагирате единствено на думи.

Водеща: Искам да допълня...

С. Станишев: Какво предлагате точно да направим? Вижте, аз съм все пак демократ.

М. Аврамова: Предстоят избори например. "Атака" е втората политическа сила.

С. Станишев: Да, вижте, всичко е в ръцете на българските граждани. Извинявайте, не може едновременно да искаш да сме европейци, и същевременно да гласуваш за "Атака". Защото те са антиевропейска по своето същество партия.

Б. Цачева: Ами трябва да ги върнете тези избиратели към вас по някакъв начин.

С. Станишев: Избирателите също носят отговорност, извинявайте. Защото, след като на предишните избори, имам предвид 2001 г., близо 50 процента от българите гласуваха за НДСВ, какво говореха три месеца по-късно? Всеки един от нас носи своята, своя дял от отговорността и не може да избяга от нея. На нас все някой ни е крив. Срещу "Атака" можем да действаме единствено политически, да се стремим да постигнем повече. И сега действително, огромен е, вие не може да си представите дори може би какъв е... какво е усилието на държавата за периода практически от август до юни да постигнем такова ниво на изпълнение на всички ангажименти на Европейския съюз, че да кажат "да, влизайте все пак".  За месец и половина е имало 55... Само да ви кажа. Наскоро говорих с ръководителя на делегацията на Европейската комисия в София господин Куркулас, той каза - аз, вика, за месец и половина съм приел 55 делегации, експертни групи и партньорски проверки от Европейския съюз, които са навсякъде - из страната, по министерствата, и навсякъде трябва да се действа незабавно, за да се отстранят проблеми, които съществуват. Това е оздравително, но сроковете са изключително малки, усилията са огромни и те ще продължат. Има много сериозен напредък в...

В. Конакчиев: Можете ли да си позволите да губите време, защото според мен, господин премиер, няма координация във вашата триколесна коалиция, няма добра координация. Аз не знам...

С. Станишев: Какво точно ви води до този извод?

В. Конакчиев: Сега, питам ви например - на заседание на Министерския съвет...

М. Аврамова: Най-малко последният сблъсък с НДСВ.

В. Конакчиев: ...как решавате, имате разногласия, противоречия различните министри, как решавате един въпрос, когато има противоречиви мнения? Отнасяте го до политическия съвет или до Висшия съвет на коалицията, преди заседанието или след като са излезли противоречията? Освен това има много противоречиви мнения на един и същ министър, знаете. Госпожа Масларова или господин Петков. Има противоречиви разногласия от другите министри. Всичкото това е некоординираност, което вие... е загуба на време.

С. Станишев: Вие си мислите, че има противоречия сериозни...

В. Конакчиев: Не съм казал сериозни.

С. Станишев: ...и понякога от мухата се прави слон. Извинявайте, миналата седмица се изговориха не знам колко часа ефирно време за казуса с народния представител господин Костадинов от НДСВ...
То имаше и декларация на НДСВ в парламента, значи имало е проблем.
Един казус не може да бъде пречка за успешното функциониране на коалицията. Аз ви казах какъв е залогът. За мен е така и аз ще направя всичко необходимо, за да се... за да функционира ефективно коалицията. Не била ефективна? Вие чували ли сте друг път в историята на българския парламент бюджет на второ четене да се приеме за шест часа гласуване?

Цв. Ризова: И даже вече да се готви бюджет за идната година, господин премиер.

С. Станишев: Вие знаете ли, че са приели само свързани с Европейския съюз за осем месеца 60 законопроекта? Вижте статистика на други европейски парламенти. Вижте колко много неща конкретни са приети и свършени от правителството. Винаги ще има известни разминавания, това е нормално.

П. Цеков: Колко въпроса чакат решения от Съвета на коалицията?

В. Петракиева: Нормален тон ли е, обаче вашият коалиционен партньор да ви каже, че... НДСВ имам предвид, да обяви в декларация, че БСП прави активно мероприятие срещу техен депутат. Оставя се смътното усещане, че някак си не могат да се изнасят данни и за депутати от НДСВ, защото при всеки следващ случай отново ще сме свидетели на поредна декларация, че това е активно мероприятие. За тези търкания говорим тук всички.

С. Станишев: Вижте, за мен е ясно едно. Не, първо, не е активно мероприятие. Винаги, когато има достатъчно основания от МВР по отношение на, когото и да било, в това число народни представители от различни парламентарни групи и от мнозинството, според мен трябва да се действа с един аршин. Така че. . . може би реакцията на колегите от НДСВ е била малко емоционална, прибързана. Не мисля, че има реален политически проблем. Нека действително съответните институции, които се занимават с това, изяснят случая.

Водеща: Да вземем повод. . .

В. Конакчиев: В края на тази седмица ще се съберете ли тримата лидери? Вие имате май четири срещи?

С. Станишев: Ние имаме насрочен политически съвет за понеделник.

В. Конакчиев: Политически съвет за понеделник. А колко въпроса чакат решение от съвета на коалицията? Много ли са, десетки?

С. Станишев: Колкото са необходими. Важното е  например. . .

Водеща: Да вземем повод от деня. Извинявайте. . .

С. Станишев: Коалиционният съвет изслушва министрите за техните намерения, за програмите им за действие. И, както знаете, беше одобрена една също така за първи път толкова амбициозна, сериозна и според мен дълбока по обхват програма за стратегия за промените в средното образование в България, защото това е изключително важно. Ние всички виждаме, че качеството, нивото на средното образование пада. За това говорят всички статистики и не може просто да караме по инерция, защото някога сме били с много добра образователна традиция. Трябва да се съчетаят традицията и модернизирането на образованието, и да се заложи на качеството, като се осигури естествено неговата достъпност, и това е добре разработено според мен в тази стратегия. На базата на нея ще бъдат решавани всички конкретни казуси, законопроекти, свързани с образованието.  Но това важи и за всички министри, които направиха своите представяния. Поставиха им се въпроси, изработиха се приоритети. Но според мен  големият приоритет на правителството като цяло и на управляващата коалиция е работата по инфраструктурата. Мога да твърдя, че за първи път от години се прави опит толкова системно да се подходи към този, пак връщам към началото на нашия разговор, фундаментален въпрос за страната. Без добра инфраструктура, не може да има нито конкурентоспособна икономика, нито ни е мястото в Европейския съюз, нито пък е удобно и уютно за гражданите.

Цв. Ризова: Точно в този смисъл, г-н премиер, наистина ли смятате, че проблемът с боклука на София е изключително градски проблем?

С. Станишев: Аз ще стигна до боклука на София, когато приключа с голямата тема.

Цв. Ризова: Която е столицата на страната и е една европейска столица.

С. Станишев: Когато приключа с голямата тема, която за мен действително сега е на най-...

Цв. Ризова: Това е малката тема, така ли?

С. Станишев: Ще се върна... Да, по-малка е.

Цв. Ризова: Добре. На мен ми е много голяма, г-н премиер...

Водеща: А дали можем да се върнем на коалиционните отношения с НДСВ?

С. Станишев: Може ли все пак да се върна. Няма проблеми с коалиционните отношения досега. Дайте да се върнем към важната тема, която засяга всеки гражданин, а не елита на НДСВ или на БСП - за инфраструктурата. За първи път се прави опит да се систематизират различните намерения и проекти. Значи, общият размер на проектите, към които има апетити от ведомствата, бих казал, или намерения, по-коректно казано, възлизат на 12 милиарда евро за следващите десет години, което е огромна сума. Тя е много. . . тя е дори повече от всички пари от Европейския съюз при сто процента усвояемост. Затова се наложи да  създадем съвет към правителството за координация, контрол и реализация на тези проекти, за да може да станат, а не да останат само на хартия, както много пъти е ставало. Аз си спомням дори в края на управлението на НДСВ представиха една много амбициозна програма със слайдове, видеопредставяне и т.н. Какво стана от всичко това? Практически нищо. Ние имаме амбицията за този мандат да свършим много голяма част от нещата. Оказва се обаче, че, първо, няма достатъчно стикованост - всяко министерство си изгражда своята градинка и иска. . .

В. Конакчиев: Това казвам и аз.

С. Станишев: Ама, това го има в еднопартийно правителство, разберете, не става дума за политически отношения, а за инерция в бюрокрацията. Иска да вземе всичките средства и да ги насочи едните в жп транспорта, другите в пътищата, трети в нещо друго. Затова беше необходим този съвет, за да приоритизира и да разположи нещата на базата на проектна готовност, която до средата на 2005 година е била на много ниско ниво, реално погледнато, в България. Защото много неща се чертаеха на картите, но няма технически проекти, отчуждителни процедури. . . всичко такова, за да ускорим тази работа. И още тази година ще бъдат изградени и пуснати в действие 60 километра магистрали, тази година. За мандата се очаква около 700 километра първостепенни пътища, рехабилитирани и построени, и значителен дял от магистралната мрежа. Но, за да стане това, не може да стане само с държавни пари, защото не стигат, не може да стане само и с фондовете на Европейския съюз, защото и те няма да достигнат. Ще трябва да вземем заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и да ползваме публично-частно партньорство на концесия, за да можем да свършим работата, защото в противен случай ще трябва да чакаме идването на фондовете, които. . . понякога е доста бавна процедура, а трябва да се гради.

В. Конакчиев: Ние не може да ги усвоим всичките. Колко процента ще усвоим?

С. Станишев: Никой не може да усвои всичките. Аз наскоро, преди два дни, гледах една статистика за усвояването на структурните фондове от първите десет страни през първата година - 42 процента са средно по структурните. По Кохезионния фонд почти всички са близо до нулата. Това е реалността в първите десет страни. И затова част от задачите, които са на този съвет, е да концентрираме всички усилия, за да изучим техния опит, къде са сгрешили, кои най-успешно са се справили, за да постигнем максимално усвояване. Защото тези пари не са на Министерството на транспорта или на земеделието, или на Сергей Станишев. Те са на всеки един български гражданин, и те трябва да стигнат в максимална степен до населението чрез инфраструктура, чрез социални ефекти към икономиката, защото именно това е, така да се каже, отплатата за цялата ужасна цена, която платихме за прехода като общество. И аз ще положа лично всички усилия това да стане максимално прозрачно, максимално ясно, за да свършим тази работа. Това е мое... моята  лична амбиция.

А. Цолова: Ще си позволя да ви прекъсна, и понеже сме на темата Европейски съюз, нека да поговорим конкретно и за проблемите, и за основните критики към нашето евентуално бъдещо присъединяване, именно темата вътрешен ред, сигурност и правосъдие.

В. Конакчиев: Корупция.

А. Цолова: Реалистично ли е според вас да бъдем отложени именно заради тези критики и именно страхът, че България може да бъде отложена, ли заведе в Брюксел при Оли Рен министрите на вътрешните работи, на правосъдието и главния прокурор.

С. Станишев: Вижте, не този страх, а просто необходимостта постоянно и системно да информираме европейските ни партньори за това какво вършим, какъв е напредъкът. Аз лично, честно казано, вече се изморих да пътувам в чужбина, въпреки че може би изглежда много приятно, но за тези седем месеца съм направил над 18 мисля че бяха пътувания за по един ден с много тежка програма, както ви казах, само и само да убедим максимален брой хора - политици, държавници, хора от Европейската комисия, че България може да се справи с членството в Европейския съюз. То това е тест и напредъкът е видим и за партньорските проверки с критичността. Трябва да сме наясно с няколко неща. Първо, ситуацията в Европейския съюз е много по-неблагоприятна за разширяването, отколкото през 2003, когато влязоха десет страни. Тогава имаше ентусиазъм. Да, политическа мисия, Европа се възсъединява - и Западна, и Източна, и това е изключително важно. И бяха снизходителни от Европейската комисия към първите десет страни. В много отношения много по-снизходителни, отколкото към България. Сега ситуацията е друга - има два неуспешни референдума за европейската конституция, проблеми в Европейския съюз, какъв трябва да бъде той - дали не се е разширил прекалено много и т.н., и това оказва отражение върху отношението към България. И Европейската комисия се чувства самата под преса, под наблюдение, защото тя е обвинявана, че по принцип е за разширяване, независимо от състоянието на страната. И затова към нас няма милост.

А. Цолова: Факт са обаче наистина тези вътрешни противоречия в Европейския съюз, но нека да се върнем на конкретния въпрос, а именно нашите проблеми и основните критики към България - вътрешен ред, сигурност и правосъдие. И въпросът ми всъщност беше реалистично ли е всички ние и вие, разбира се, да си мислим, че можем да бъдем отложени, след няколко месеца най-вероятно ще стане ясно това, може би и след два, когато прочетем и във вашите ръце попадне мониторинговият доклад на Европейската комисия?

С. Станишев: Значи, аз ви казвам, аз следвам философията. Трябва да се прави това, което трябва да се прави и разчитам на това, че резултатът, усилията ще постигнат необходимото качество.

А. Цолова: Защото и последните обвинения бяха, че промените са само на хартия. Да, имаме промени в конституцията, да, имаме нов главен прокурор...

С. Станишев: Първо, промените не са само на хартия.

А. Цолова: Последните обвинения бяха именно, че няма реални действия в тези области, които... няма да повтарям...

С. Станишев: Не е вярно, дори Майкъл Лий, който...

Водеща: Вие доволен ли сте от това, което се прави в борбата с корупцията в България?

С. Станишев: Дори Майкъл Лий, ръководителят на дирекция "Разширяване", каза, че напредъкът е видим и усилията са сериозни. Но това не означава, че сме постигнали всичко, което очакват, искат от нас. Защото какво искат европейците? Те искат, когато България влезе в Европейския съюз, нашите престъпници да не им създават проблеми. Това е основното. И искат, когато един европеец, бизнесмен и т.н., фирма търси правосъдие тук, в България, като страна-член на Европейския съюз, и това правосъдие трябва да е валидно в другите страни, за пълноправен член, то действително да бъде обективно и прозрачно. И България е направила не малко през тези месеци. Законодателството не бива да се подценява, защото то е фундамент.

В. Петракиева: Само че европейците искаха и друго...

С. Станишев: Например Гражданскопроцесуалният кодекс в България се е променял 30 пъти, ако не повече, 39 дори за 15 години. И най-добрият съдия постоянно трябва да променя правилата, да кажем, на играта.

В. Петракиева: Смятате ли, че ние ще останем за...

С. Станишев: Това важи за НПК, за административно-процесуалния кодекс. Затова сега мнозинството и правителството вървят към изцяло нови кодекси, които са фундаментът на правосъдието. Но това не е всичко, разбира се. Важно е да има воля.

В. Петракиева: Мога ли да напомня какво искаха те още миналата година? Хората дадоха много прости примери. Говорим за корупция, но нямаме нито един висш представител на властта, осъден за корупция. Имаме престъпни групировки, даваме пример, че сме ги омаломощили или неутрализирани, мисля, такива глаголи се използват, но всъщност нямаме нито един престъпен бос в затвора. Имаме едни Маргини, които месеци наред вече чакаме нещо да се случи с тях. Скоро вероятно ще влязат в съда, неясно кога и дали ще има присъда. Точно на тези конкретни искания ние всъщност им отвърнахме с, мисля, две показни убийства, защото от тези примери се случиха убийството на Емил Кюлев и след това на Иван Тодоров-Доктора. В този смисъл как да ги убедим, както Ани Цолова каза, с приети закони на хартия, а нищо на практика, че действаме в тази посока.

С. Станишев: Разбрах ви тезата.

В. Петракиева: Да, много се е насъбрало, затова така...

С. Станишев: Тя беше твърде дълго изложена, но тя е ясна от самото начало. Значи, нещата действително са трудни. Не всичко е в правомощията на правителството. Аз мисля, че и през следващите седмици ще има конкретни действия, съвместни, на МВР и на прокуратурата по отношение на организираната престъпност и по отношение на корупцията също така. Някои неща обаче са в съдебната система, при моето цяло уважение към нея. И това не е лесно за решаване. Аз се надявам, че българските магистрати също осъзнават своята отговорност пред страната, защото представете си каква плесница ще бъде за магистратурата, ако ни отложат заради съдебната система. И тя също се нуждае от промяна и такава промяна нараства, тя става  според мен, но точката на необратимост на положителните реформи в съдебната система е мината. И от тази гледна точка изборът на новия главен прокурор показва, че и във Висшия съдебен съвет има воля за тези промени и за реформи в прокуратурата като много важно звено от това. В крайна сметка навсякъде има проблеми в съдебната система. Вижте Международния трибунал в Хага. Милошевич пет години го съдиха и той почина преди два дни неосъден. Пет години в един много добре уплътнен административно и юридически трибунал. Това не означава, че нашата. . . ние не приемаме критиките към българската съдебна система. Аз мисля, че не е достатъчно ефективна и точно затова се правят реформите в нея и ще направим всичко, зависещо от нас като правителство, да ги доведем докрай, така че правосъдието да обслужва гражданите, техните права и хората да бъдат сигурни, когато отидат в съда, че ще получат правосъдие.

Водеща: Г-н Станишев, понеже много напреднахме с времето, пък не искам да. . .

С. Станишев: Искахте да ме питате за софийския боклук. . .

Водеща: Ами да, не искам да останат въпроси и затова. . .

Цв. Ризова: Ами да, по малката тема. Нека да кажем все пак за боклука.

Водеща: Първо, кажете, ако искате. . . ще скочим от тема в тема, но кажете, ще помогнете ли на Бойко Борисов да се справи със софийския боклук. А седи един въпрос, който тук отдавна искаме да ви зададем, дали в коалицията сте обсъждали, в съвета на коалицията сте обсъждали въпроса с царските имоти. Та ако може на тази два въпроса да отговорите.

С. Станишев: Това ли е проблемът на България?

М. Аврамова: Всъщност аз мисля, че проблемът. . .

С. Станишев: Но нека все пак отговоря, ще ми зададете и трети въпрос.. .

М. Аврамова: Не, исках да уточня нещо.

С. Станишев: Да отговоря на два, после на трети, ако има време и не е готов филмът, или да си тръгна. Първо, за отношенията между правителството и софийския кмет. Нямам никакви намерения да водя войни, конфронтации или да саботирам софийския кмет. За мен той кмет на най-големия град в страната, който има много проблеми, които са отлагани с години, както много впрочем в страната от много правителства, и сега му падат на главата. В това отношение изпитвам съчувствие към него.

Цв. Ризова: Разбира се, и на вас такива неща ви се случват.

С. Станишев: Да, случват ми се всеки ден, мога да ви кажа.

Водеща: Но да се оправя сам.

С. Станишев: Но това не е повод да прехвърляш отговорността на някой друг. Първо, има решение на Софийския общински съвет, което определя, от 6 февруари, съвсем скорошно, три места, възможни, на територията на община София, където. . . и упълномощава кмета да проведе разговори със собствениците, които, доколкото съм чувал, в това от общински съветници, са готови да предоставят тези терени за складиране на боклуци. Тоест всеки трябва да си свърши своя дял от работата. Правителството е готово да помогне там, където е необходимо, съобразно нашите компетенции, защото кметът все пак е задължен да си свърши работата. Как така в Пловдив, където нямат. . . също голям град между другото - 450 хиляди, където нямат терен за боклуци на територията на общината, са си решили проблема. Как така Варна, също голям град, са го направили. Отговорността е предимно на предишните управления, но сегашното трябва да си свърши работата. Впрочем аз помолих моите експерти да търсят терени на държавата на територията на община София и има такъв терен за трайното решаване, за строителство на завод - в "Кремиковци", на специализирани метални конструкции и 64 декара бетонна площадка с докаран ток, вода. Ако общината желае правителството да помогне за трайното решаване чрез тази площадка, ние сме готови да се включим с това.

П.Цеков: А временна площадка? Докато се построи завод, ще минат сигурно две-три години, знаете много добре.

С. Станишев: Това е все пак много важното. Междувременно нека кметството, общината си свърши работата. Да потърси тук терени, някъде другаде. Впрочем аз чувам, напоследък  се прокарва една теза, тъй като имаше правителствено решение от есента за мина "Чукурово", че едва ли не икономически интереси стоят зад това. Специално помолих. . .
Моля? Всичко се чува, и аз с интерес  научих това. Значи, специално когато имаше, бяха предложени от Министерството на околната среда различните варианти извън територията на софийска община за решаване на временно складиране и се предложи този вариант, аз отложих този въпрос от Министерския съвет и казах - искам да знам мнението на общината. И кметът потвърди, те имаха срещи с представители на Министерския съвет, че това е теренът, който те искат. Ние направихме това усилие. Ако него искат, няма да бъде това. Ние изобщо не държим да бъде за временно складиране това. Но трябва да се потърсят места и в София, и в другите. . . Ние сме готови да помагаме. А не с ултиматуми. Аз ултиматуми не приемам от никого, от нито един от 264-те кмета на страната. Всички граждани в нашата страна, независимо дали живеят в София или в малките общини или села, имат равни права, а не някакви изключителни привилегии. Но въпреки това ние ще помагаме на столична община, защото проблемите с инфраструктурата са сериозни. Но не се подхожда така - дайте ми 100 милиона, на следващия ден 200 милиона, ако не, правя партия. Да си прави партия всеки, който иска. Моите уважения.

П.Цеков: Вие слагате ли знак на равенство между "Атака" и Бойко Борисов на нивото на националпопулизма?

М. Аврамова: И кой е по-опасен противник все пак?

С. Станишев: Вижте, Бойко Борисов е талант в комуникацията с медиите. Волен Сидеров също има талант към друга част от населението. Може би в някаква степен се покриват. Аз уважавам тези способности, но в крайна сметка пак опираме до отговорността на всеки един от нас. Извинявайте, когато ние гласуваме, ние носим отговорност за тези, които ни управляват също. БСП е получила 31 процента, толкова е и нашият дял в подкрепата на българските граждани, но това е друга тема, пак политическа, не толкова съществена.

Цв. Ризова: Това е в сферата на политическите въпрос, г-н премиер. Нали чухте и този зрител или по-скоро човек от анкетата, който каза - дойдоха социалистите на власт и поскъпна това, това. . . Всъщност аз си спестих в началото. . .

С. Станишев: На голяма част от нещата мисля, че дадох ясен отговор.

Цв. Ризова: . . . втората част на въпроса наистина.  Като лидер на социалистическата партия смятате ли нещо да направите, така че да се повиши популярността на вашата организация?

В.Конакчиев: Може ли само да прибавя? Вярно ли е, че вече няма да имате известно време заседания на Министерския съвет, защото министрите от БСП отиват из страната, за да разясняват политиката на кабинета?

Водеща: Всъщност аз да ви кажа, че това май са последните въпроси, които имаме възможност да зададем тази вечер.

С. Станишев: Ние живеем в страна от слухове, клюки и версии. Заседание на Министерския съвет има всяка седмица и ще има всяка седмица. Важно е комуникацията действително тук. Имаме проблеми, невинаги хората научават какво е свършено, добро. Лошите новини вие веднага ги съобщавате, нямам съмнение и нямам претенции към медиите, в това сте много добри. И е важно и симпатизантите, и членовете на левицата да знаят, че се полагат усилия, и то не малки, особено в социалната област. Аз например мисля, че много неща ще бъдат свършени тази година по отношение на социалното подпомагане на хората с увреждания, които са най-онеправдани в България. И Минчо Коралски, който ръководи тази агенция, има пълната моя подкрепа. Той има много конкретни идеи, в това число и за пренасяне. . . В момента тази агенция, която се грижи за един милион българи, е 25 души в държавната администрация. И аз го подкрепям тя да бъде уплътнена, да има свои представители във всяка община, за да могат хората с увреждания да стигнат до тази агенция, и там, на едно място, а не обикаляйки десет институции, да им се решават проблемите. Така че много неща са въпрос и на комуникация, и на представяне. . . Но, аз ви казвам, залогът е много голям и вие също носите отговорност. Всеки, който в момента, сега не искам да ви критикувам, не съм такъв човек, създава лоша среда за България, за образа й, за влизането в Европейския съюз, не помага на всеки един български гражданин. Нямам претенции към медиите, не съм такъв човек, пак повтарям. . .

Водеща: Но понеже вие носите основната отговорност искам накрая да ви попитам. . .

С. Станишев: Аз неизбежно ще си я понеса, не се съмнявайте.

Водеща: Така, според вас каква беше най-голямата грешка, която допуснахте тук, в тези шест месеца, откакто управлявате държавата?

С. Станишев: Грешка. . . не знам, сигурно допускам грешки всеки ден. В администрацията по принцип, това е един гигантски поток от действия, бумаги, решения, от които не може във всяко едно действие да си прав. Важно е балансът между положителните, правилните решения и грешните да бъде в полза на правилните. Аз мисля, че балансът засега е правилен. Като грешка - може би в бюджета можехме между първо и второ четене предварително да оставим малко резерв, за да решим някои проблеми, които не можехме да ги решим вече при рамката, която беше приета преди първо четене на бюджета..

А. Цолова: Г-н Станишев, ще си позволя наистина да се включа. . .

С. Станишев: Нямаме време.

Водеща: Нямаме време, извинявай.

А. Цолова: Няма да мога да си задам въпроса.

Водеща: Казват ми от апаратната, съжалявам, вече времето ни изтече. Благодаря ви.

С. Станишев: Надявам се, че зрителите не са заспали.

Водеща: Г-н Станишев, наистина останаха много незададени въпроси. И аз имах още въпроси, тук, колегите. Остана въпросът с царските имоти, за съжаление.

С. Станишев: Съжалявам.

Водеща: Наистина ли съжалявате?

С. Станишев: Днес, доколкото разбирам, е създадена парламентарна комисия. . .

П.Цеков: Щом има комисия. . .

Водеща: Благодаря ви още веднъж за това интервю. Благодаря ви, уважаеми зрители, че бяхте с нашата програма. Приятна вечер.



 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.