ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕС (2007 ГОДИНА)

Съдържание
	Въведение
	Развитие на Европейския Съюз
	Координация на икономическите политики и публичните финанси
	Стратегия за устойчиво развитие
	Изследвания, познание и иновации
	Образование
	Социална политика
	Здравеопазване
	Защита на потребителите
	Зона на свобода, сигурност и правосъдие
	Външни отношения
	Обща селскостопанска политика и рибарство
	Енергетика
	Транспорт
	Околна среда
	Укрепване на конкурентоспособността
	Дружествено право
	Свободно движение на стоки
	Обществени поръчки и концесии
	Телекомуникации и информационно общество
	Култура и аудиовизия
	Политика в областта на конкуренцията
	Данъчна политика
	Митническа политика
	Финансови услуги
	Статистика
	Туризъм

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка на ЕС. В продължение на година и половина, в периода между подписването на Договора за присъединяване към ЕС и датата на членство, страната натрупа опит в участието си в процеса на вземане на решения в ЕС със статута на активен наблюдател. През този период българските представители участваха в работата на европейските институции, но нямаха право на глас при одобряването на решенията. С присъединяването си към ЕС България придоби всички права като пълноправен член на ЕС, в т.ч. правото на глас и правото (но и задължението) да участва във всички заседания на органите и институциите на ЕС. Тази промяна налага необходимостта от продължаване на усилията за ефективно участие на България в работата на органите и институциите на Европейския съюз. Ефективното участие и отстояване на българската позиция с цел защита на националните интереси изискват също така и ежедневно доказване на способността и волята за прилагане на приетото европейско законодателство, в обсъждането на което страната вече участва. От друга страна, ефективното участие в органите и институциите на Съюза е ясно доказателство за готовността на България да бъде пълноправна държава-членка на Европейския съюз, която да допринася за общото развитие на Съюза.

Република България придоби качествено нова роля с пълноправното членство в ЕС. От “получател” на европейски норми и политики, за които по време на преговорите за присъединяване имаше възможност да договаря основно сроковете за тяхното въвеждане, страната се превърна в участник в тяхното формиране. По този начин политиките на ЕС са вече част от вътрешните политики на страната. Това поставя въпроса за намиране на най-точната пресечна точка между решенията, които се вземат на европейско равнище и приоритетите на национално равнище. Не на последно място, участието в процеса на подготовка и приемане на актовете и решенията на ЕС създава възможности за по-добра информираност по въпросите на ЕС в страната и улеснява подготовката за прилагане на европейските норми. Характерът на европейското законодателство, част от което е пряко приложимо на територията на държавите-членки, а друга част разписва задължителни норми и принципи, които следва да бъдат въведени в националното законодателство, означава, че съществена част от нормативната уредба в страната се договаря в рамките на общия законодателен процес на ЕС. Това поставя отговорната задача не само за законотворчество от страна на българските представители в европейските институции, но и за тяхното участие в многостранните преговори между всички държави-членки и институциите на ЕС, за да може да бъдат отстоявани националните интереси. Необходимостта от съобразяване с интересите на всички държави-членки, а не само със собствените интереси, изисква при участието в законодателния процес да се прилага нов подход при търсенето на оптималния компромис между националния интерес и намирането на взаимноприемлив консенсус.

Важно е да се подчертае, че страната се включва „в движение” в общоевропейските дебати, които представляват изключително широк спектър от теми и въпроси. Обсъжданията по тях се намират на различни етапи от процеса на вземане на решения в органите и институциите на ЕС. По отделни въпроси дискусиите са в много напреднала фаза, като се уточняват последни подробности преди окончателното им приемане. По други теми се обсъждат първоначални виждания за бъдеща промяна на цялостна политика или създаването на нова политика. Тези различни етапи предполагат и различен подход на българската страна при участие в отделните дискусии, като това е отразено и в настоящия документ.

Участието в процеса на вземане на решения в ЕС засилва диалога с държавите-членки и институциите на Европейския съюз и задълбочава двустранните отношения с отделните държави. В тази връзка, участието в работата на органите и институциите на Съюза е сериозен инструмент за активна международна дейност. В това отношение е необходимо продължаването на последователната работа за изграждане на образа на България като надежден партньор, който има своя принос в укрепването и развитието на ЕС. За тази цел от особено значение е всички български представители да отстояват единни, координирани и последователни позиции, които да са ясно аргументирани и съобразени с разглежданата проблематика и възможностите на страната да влияе върху вземането на решения в ЕС. Наред с отстояването на националните интереси, последователността, способността за излагане на аргументи и правене на компромиси следва да бъдат водещи принципи. Това е особено важно предвид дългия и сложен процес на вземане на решения в Европейския съюз, при който се изисква съгласието на различните институции на Съюза, както и на двадесет и седемте държави-членки. Това силно стеснява възможностите на една отделна държава да определя изцяло елементите на провежданите от Съюза политики.

Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 година) е неразделна част от цялостната рамка на участието на страната при вземането на решения в ЕС. Тя е в изпълнение на конституционните задължения на Министерския съвет съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, да информира предварително Народното събрание и да дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.

Програмата цели да създаде необходимата политическа рамка, като определи приоритетните за страната въпроси от дневния ред на ЕС и да идентифицира основните интереси по тях, с които следва да се съобразяват българските позиции при обсъждането на тези конкретни въпроси. От друга страна, предвид необходимостта от съобразяване с възможностите за влияние на ниво ЕС и особено необходимостта от гъвкавост, Програмата не би могла да ограничава възможността за еволюция на позицията на българската страна по определените въпроси, съобразно хода на дискусиите по тях в ЕС, както и съобразно развитието на интересите на страната и на Съюза като цяло.

Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС (2007 година) е изготвена в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, създаден с Постановление № 145 на МС от 7.07.2005 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз и е приета на заседание на Министерския съвет. Позициите са разработени и обсъждани от работните групи и ведомствата съобразно тяхната компетентност по разглежданите въпроси. Програмата е съгласувана и с Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Годишната програма следва дневния ред на ЕС, определен от Германско, Португалско и Словенското председателства на ЕС⁽¹⁾ и от Европейската комисия⁽²⁾.

ПО ВЪПРОСИТЕ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ЕС, ОПРЕДЕЛЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАТА НА ЕС И ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ СА:

ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ В ОТНОШЕНИЯТА С ЕС Е СТРЕМЕЖЪТ ЗА КООРДИНАЦИЯ И СИНХРОН МЕЖДУ ПРИОРИТЕТИТЕ НА СТРАНАТА И ПРОВЕЖДАНИТЕ ОТ СЪЮЗА ПОЛИТИКИ.

Този стремеж има дългосрочно значение и следва да се съобразява с необходимостта от постигане на компромиси, както и с възможностите на страната да влияе в политиките на ЕС.

По този приоритет най-важните за България въпроси от дневния ред на ЕС са:

• Постигане на растеж и заетост – България ще подкрепя продължаващите усилия в рамките на обновената Лисабонска стратегия за укрепване конкурентоспособността на ЕС чрез осигуряване на успешно прилагане на новата система на управление и в частност прилагането на национални програми за реформи. В тази област България ще работи за постигането на условия за растеж, както на ниво ЕС, така и за реализирането на възможностите за развитие на страната.
• В областта на енергетиката страната ще отстоява решаването на дългосрочните въпроси на енергийната политика на ЕС чрез постигане на висока енергийна ефективност, разнообразяване на енергийните източници (включително възобновяемите) и намаляването на енергийната зависимост на Съюза.
• Съществен приоритет ще бъдат усилията за завършване на вътрешния пазар и особено в областите на услугите, транспорта, телекомуникациите, финансовите услуги, свободното движение на стоки и митническия съюз, както и данъчната политика - българската страна ще отстоява постигането на равноправен достъп до пазарите на всички държави-членки.
• В областта на земеделието страната ще подкрепя продължаващата реформа на общата селскостопанска политика на ЕС, като ще отстоява интересите на българските земеделски производители. По отношение на заразните болести и хуманното отношение към животните страната ще работи активно с институциите на ЕС и държавите-членки.
• В областта на околната среда, съобразно обсъжданията в ЕС, България ще се стреми към постигане на високи екологични стандарти при съобразяване с възможностите на страната и особено на индустрията за преструктуриране. В контекста на цялостната политика за устойчиво развитие България ще подкрепя продължаващите усилия за интегриране въпросите на околната среда в останалите политики на Съюза, както и усилията на ЕС в международен мащаб.
• В областта на образованието, научноизследователската дейност, иновациите и развитието на икономиката, основана на знанието, България ще работи за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия и осигуряването на пълноценно участие в програмите и проектите на ЕС в областта на образованието, науката и изследванията.
• В областта на социалната политика и правата на човека, България ще участва активно и ще подкрепя усилията за подобряване на здравето и намаляване рисковете на работното място, социална справедливост, защита на гражданите и насърчаване на техните свободи.
• Укрепване на областта на свобода, сигурност и правосъдие – в тази област България ще работи за подобряване на борбата с тероризма и организираната престъпност, подобряване обмена на информация, насърчаване взаимното признаване на съдебни решения и създаването на обща политика по отношение предоставянето на убежище, както и общо управление на миграцията.

ДРУГ ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ Е ПОСТИГАНЕТО НА ЕФЕКТИВНО ФУНКЦИОНИРАЩ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, КОЙТО ДА ПРЕДОСТАВЯ РАЗШИРЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ:

• Дебатът за бъдещето на Европейския съюз – България ще участва в прегледа и оценката на дебатите за бъдещето на Европа и ще подкрепя ратифицирането на Конституционния договор във вид, който да осигурява ефективното функциониране на ЕС.
• Укрепване ролята на ЕС в световен мащаб – България ще подкрепя както външнополитическата, така и външнотърговската дейност на Съюза, като ще търси интегриране на националните интереси в общата позиция на ЕС в отношенията му със САЩ и Русия, страните от Азия, Латинска Америка, Близкия Изток, Карибските държави, Африка и други.

ОБЩ ПРИОРИТЕТ ЗА СТРАНАТА ще бъде интегрирането на Балканите към ЕС и сътрудничеството в Черноморския регион. България ще продължи не само да бъде стабилизиращ фактор на Балканите, но и водещ партньор с всички страни, които са в процеса на асоциация и стабилизация с ЕС и които са започнали или се стремят да започнат преговори за членство в ЕС. Приоритетът за поддържането на Черноморското сътрудничество през 2007 г. е в унисон и с българското Председателство на Парламентарната Асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, което ще продължи до юни 2007 г.

 

____________
(1) Обхванати от осемнадесетмесечната програма на Германско, Португалско и Словенско председателства.
(2) Обхванати в Законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2007 г.