 |
|
|
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014. Можете да достъпите новата версия от тук.
| Библиотека / Европа от А до Я
Предговор на издателите
Европейската интеграция напредва с бързи темпове. Чрез
вътрешния пазар и еврото гражданите на Европа осъзнават, че
техният всекидневен живот все повече се превръща в част от един
сплотяващ се Европейски съюз (ЕС). Конфликтите в световен мащаб и
кризите, възникващи в съседство с Европейския съюз, все по-силно
се възприемат като апел за обща... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Вернер Вайденфелд
Чрез междуправителствените конференции в Маастрихт през 1992 г. и
в Амстердам през 1997 г. развитието на европейската интеграция
получи много по-силен тласък напред, отколкото въобще се
предполагаше преди падането на Берлинската стена. След като
отпадна противостоящият образ на комунистическия Изток, ние
преживяваме историята в забързан каданс. Едновременно... |
| Библиотека / Европа от А до Я
След края на войната, когато големите европейски държави
загубват своето значение в полза на двете световни сили,
мотивите за европейската интеграция, които дават резултат, могат
да се концентрират в пет точки:
• Желание за ново разбирателство: след националистическите
заблуди Европа трябваше да предложи възможността за нов
съвместен опит - една демократично създадена Европа... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Европейският конгрес в Хага през май 1948 г. призова да се създаде
Съвет на Европа. В него участват различни национални европейски
съюзи, транснационални обединения и световноизвестни политици,
като Робер Шуман, Алчиде де Гаспери, Пол-Анри Спаак и Конрад
Аденауер. Това е часът на раждането на Европейското движение. То
бе белязано от дискусиите между федералисти и юнионисти,... |
| Библиотека / Европа от А до Я
По инициатива на френския външен министър Робер Шуман (т. нар.
план “Шуман” от 9 май 1950 г.) се стига до подписването на 18 април 1951
г. на Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).
Основната идея произлиза от френския комисар по планирането Жан
Моне. ЕОВС (наречена още Монтанунион) трябва да създаде общ пазар
за въглища и стомана и с това да даде... |
| Библиотека / Европа от А до Я
На 27 май 1952 г. представители на държавите членки на ЕОВС
подписват договор за създаване на Европейската отбранителна
общност (ЕОО). Инициативата за това начинание принадлежи на
тогавашния френски министър-председател Рене Плевен, който се
стреми към създаване на обща европейска армия под ръководството
на европейски министър на отбраната. Тази изходна идея засяга
много... |
| Библиотека / Европа от А до Я
На конференцията на външните министри на ЕОВС в Месина на 1 и 2
юни 1955 г. е решено да започнат преговори за интеграция в две други
области. Концептуалната основа на тази цел се съдържа в доклада
“Спаак”, наречен на името на белгийския политик Пол-Анри Спаак.
Благодарение на водените преговори възникват подписаните на 25
март 1957 г. Римски договори за основаването на ЕИО и... |
| Библиотека / Европа от А до Я
След влизането в сила на Римските договори се учредяват
предвидените органи. В началото на 1958 г. в рамките на ЕИО влиза в
сила 10 процентно намаляване на митата. На няколко етапа митата
вътре в ЕИО са занижени и едновременно са премахнати други
пречки пред търговията. Намаляването на митата за
селскостопанските продукти е извършено по-бавно поради
пречките, създавани от... |
| Библиотека / Европа от А до Я
След като Римските договори обещават до бъдат осъществени
твърде бързо, следва нов опит за създаване на обща политическа
рамка. Преговорите “Фуше”, наречени на името на френския
дипломат Фуше и водени на основата на решение на срещата на върха
в Бон от 18 юли 1961 г., сега не следват предишната наднационална
конституционна концепция, а се обръщат към един вече приложен
модел -... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Друг централен пробив в успешната история на европейската
интеграция е “компромисът от Люксембург” през 1966 г. В
предвидения от Договора за ЕИО преходен период би трябвало от 1
януари 1966 г. в Съвета на министрите да бъде възможно да се взема
решения с квалифицирано мнозинство по важни въпроси. Франция се
опитва да предотврати този преход със своята “политика на
празния... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Под ръководството на генерал Дьо Гол Париж отхвърля, от една
страна, автономните правомощия на ЕИО по отделни въпроси, а, от
друга - присъединяването на Великобритания. Едва при Жорж
Помпиду, приемника на Дьо Гол на президентския пост,
правителството в Париж се показва по-гъвкаво. Вследствие на това
срещата на върха в Хага на 1 и 2 декември 1969 г. взима решение за... |
| Библиотека / Европа от А до Я
В началото на 70-те години е поръчана подготовката на редица
доклади за реформи. Те служат за канализирането на
комуникационни процеси в европейската политика, за намаляването
на натиска на проблемите и за управлението на кризите. По своето
съдържание те са насочени към повишаване на ефективността и
прозрачността на процеса на вземане на решения в ЕО. Кризите и
стагнацията на... |
| Библиотека / Европа от А до Я
През 70-те години развитието на институциите на ЕО се
характеризира със застой. Комисията, замислена като
изпълнителен орган на ЕО, като ядро и двигател на интеграцията, в
нарастваща степен се бои от противопоставяне на Съвета на
министрите, в който предимство имат интересите на отделните
страни. Френският президент Жискар д’Естен характеризира
тогава Комисията като звено за... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Опит за допълването на общия пазар със съвместна икономичес-ка и
валутна политика е предприет от конференцията на най-високо
равнище в Хага и с две решения на Съвета от март 1971 г. и от март 1972
г. с цел да се реализира икономически и валутен съюз (ИВС) до 1980 г.
При това се има предвид осъществяването на залегналата в
Римските договори свобода на преселването и въвеждането... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Решеното през 1970 г. въвеждане на системата на собствени ресурси
за финансиране на ЕО носи на няколко етапа до 1975 г. собствени
приходи на Общността. За това биват привлечени следните
из-точници:
• Изравнявания, премии, допълнителни и изравнителни вноски по
общата селскостопанска политика.
• Мита по общата митническа тарифа.
• Вноски, които трябва да се плащат на ЕО. ... |
| Библиотека / Европа от А до Я
От 1969 г. ЕО притежава правомощия да провежда външнотърговска
политика на Общността по отношение на трети страни.
Външнотърговската политика се регулира от чл. 111 и чл.113 на
Договора за ЕИО (ДЕИО) (днес чл. 133 от ДЕО). Между ЕО и редица страни
са сключени договори за асоцииране, за свободна търговия, за
преференции, както и други търговски договори. Членове 131136 на
ДЕИО... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Една трезва снимка на състоянието на европейския интеграционен
процес в края на 70-те години следователно би установила успехи,
заслуги, както и пропуски и недостатъци:
• Без съмнение ЕО в значителна степен реализира залегналите в
Римските договори основни свободи. Отстранени са съществени
бариери пред свободното движение на стоките, въведена е и обща
митническа тарифа. Към... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Диалектиката на криза и реформа е отличителна за Европейската
общност през 80-те години. Формулата “диалектика на кризата и
реформата” показва, че при европейското обединение феномените
“криза” и “реформа” трябва да се разбират само в тяхното
неотделимо взаимодействие. Пропуснатите реформи допринасят
значител-но за извличане на опит от кризите; изострените кризи и
планината от... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Началото на 80-те години се отличава с една непозната дотогава
дискусия за реформи. Статуквото на интеграцията чисто и просто
мощно изисква допълване чрез по-нататъшни мерки - обща
икономи-ческа и валутна политика, обща външна политика, обща
регионална и социална политика, нови институции. Във връзка с
това се стига до важни инициативи за реформи. |
| Библиотека / Европа от А до Я
През 1982 г. министрите на селското стопанство не са в състояние до
предвидения краен срок (1 април) да се споразумеят за цените на
селскостопанските продукти. Заседанията на Съвета на
селскостопанските министри през април и началото на май водят до
сближаване на позициите, но не и до заключително решение. Още на
заседанието на Съвета на министрите на 10 май 1982 г.... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Вероятно цяла поредица от мотиви - необходимостта от реформа на
ЕО; спадащата популярност на европейската идея; отклоняване от
дискусията за финансовата политика - са накарали германския
външен министър Геншер да обяви на 6 януари 1981 г. нова европейска
инициатива. Геншер подема една използвана от много години, но все
още твърде неясна идея на европейската политика - идеята... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Европейският парламент се включва много интензивно в
дискусията за реформи. При това той излага аргументи с много
различен обхват. При всички инициативи ЕП се стреми да засили
своята поли-тическа роля, да подобри ефективността на своите
процедури и да проправи пътя за радикално разширяване на
правомощията си. Наблюдават се три различни стратегии на
парламента за реформи.
От... |
| Библиотека / Европа от А до Я
През 1984 г. е прекъсната спиралата на драматичното нарастване на
разходите в аграрния сектор; сложен е край - наистина внимателно
и секторно ограничено - и на идеята за неограничените гаранции за
пласмента. След предварителни договорености на министрите на
селското стопанство по отношение на свръхпроизводството на
мляко и зърнени храни, както и за съкращаване на валутните... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Европейският съвет във Фонтенбло назначава две ad hoc нови комисии
по реформите - “Европа на гражданите” и за институционални
въпроси.
Комисията “Европа на гражданите”: Сложността на европейския
интеграционен процес утежнява достъпа до обединена Европа.
Сложната специализирана терминология, многообразно
разклонените институции, дистанцираното намиране на решения -
всичко това... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Срещата на върха във Фонтенбло поставя и последните жалони за
разширяването на ЕО на юг. И от двете страни се изпитват смесени
чувства, когато от пътя са отстранени последните пречки пред
присъединяването на Испания и Португалия. Наивният ентусиазъм,
който съпровожда молбата за присъединяване на двете страни,
междувременно отстъпва място на по-диференцирани емоционални... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Драматургията на срещите на върха от Фонтенбло до Люксембург
трябва да постави жалоните по пътя към Единния европейски акт
(ЕЕА). На срещата на върха в Милано (28-29 юни 1985 г.) са представени
разработките на назначените от срещата във Фонтенбло през 1984 г.
две комисии за реформи. Но двата документа не получа-ват водеща
роля.
Драматургията на срещата на върха в Милано едва... |
| Библиотека / Европа от А до Я
ЕЕА, който изменя и разширява Договора за ЕИО, отговаря на едно
правно задължение от учредителните договори: създаване на общ
вътрешен пазар. Налице са съществени причини отново да се
постави тази цел и да се обвърже с твърда дата - 31 декември 1992 г.:
• Позицията на ЕО на световния пазар чувствително отслабва.
Отдавна са отминали времената, когато тя регистрира най-висок... |
| Библиотека / Европа от А до Я
Сбогуване със стария ред
Краткият ХХ век излезе на сцената на световната история с
Октомврийската революция през 1917 г. и я напусна с мирната
революция през 1989 г. Тази забележителна смяна на епохите променя
из основи сцената на европейската история. С края на комунизма
визията за връщане на Централна и Източна Европа в една свободна,
мирна и просперираща обща Европа... |
| Библиотека / Европа от А до Я
През декември 1990 г. в Рим започва междуправителствена
конференция за Икономическия и валутен съюз (ИВС), която се
занимава с логиката на интеграцията на вътрешния пазар и доклада
“Делор” за осъществяване на ИВС. Паралелно с нея е открита
междуправителствена конференция за Политическия съюз:
изпълнението на задълженията от Единния европейски акт,
влиянията на вътрешния пазар... |
| Библиотека / Европа от А до Я
След десетилетие на бурни промени сега европейците са изправени
пред решения, които ще зададат бъдещия облик на един мирен ред
през ХХI век. Континентът е пред лицето на жизненоважни
предизвикателства. Днес както никога след 50-те години насам
наднационалната интеграция не е била по-обхватна, но
същевременно никога идеята за Европа и представата за общото
бъдеще не са били... |
За преглед на още статии от тази рубрика, моля използвайте календара в горната част на тази страница.
 |
Европа от А до Я |
 |
|
|
|
|
|
|
Библиотека 
