Портал ЕВРОПА ви представя писмото, което една от младите участнички в нашата кръгла маса за Лисабонския договор, състояла се на 29 февруари, изпрати до редакцията. Това е г-ца Силвия Ницова, студентка по Европеистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Обратната връзка е отворена за всички наши читатели – използвайте редакционната електронна поща. Вашето мнение е важно за нас, особено когато планираме следващите прояви от инициативата „Говори с Европа”. Можете да пубикувате ваше мнение и в полето за коментари под този материал.

 

Здравейте!

Пиша Ви по повод кръглата маса за практически прочит на Лисабонския договор, която се състоя на 29.02. За мен беше истинско удоволствието да присъствам, не само защото дискусията беше пряко свързана с това, което изучавам и от което живо се интересувам, но и защото ми вдъхна оптимизъм и още по-голямо желание за работа в тази област.

Радвам се, че поставяте основите на така необходимия публичен дебат относно въпроси, касаещи ЕС, в България. Диалогът между институциите, медиите, бизнес-средите и гражданството трябва да е мащабен и преди всичко перманентен, ако искаме той да бъде конструктивен и да има реален ефект.

Надявам се, че в бъдеще Портал Европа да допринесе много в това отношение!

Инициативата Ви ме впечатли и провокира желанието ми да участвам в някоя от следващите кръгли маси, които ще организирате.

Имам едно предложение за дебат. Би било хубаво, ако се организира кръгла маса относно защитата на правата  на гражданите на ЕС (човешки, икономически, политически, граждански). Това е тема от изключително важно значение, защото пряко засяга всеки гражданин на Съюза, включително и българския гражданин. Познаването на правата е задължително и трябва да се полагат усилия за информирането на гражданите по този въпрос.

Самото познаване на правата, обаче, не е единствената предпоставка, която гарантира тяхното отстояване от гражданите. Аз съм на мнение, че по-голямата част от българското население знае, че има „някакви” права, дори и да не знае точно какви са те. Проблемът, според мен, се корени не толкова в непознаването на правата, колкото в липсата на мотивация за тяхното познаване и респективно отстояване. Какъв е смисълът човек да отстоява правата си, когато вижда неефективността на институциите? Той трябва да знае, че времето, което ще отдели за запознаване с правата си, с нормативната база на ЕС (Договорите, Хартата за основните права на ЕС),  и българската държава по въпросите, касаещи съответния проблем, да подава жалби и да се „бори” за правата си с държавната администрацията, няма да бъде изгубено напразно.

Едва когато ефективността на институциите е очевидна за обикновения човек и когато той има доверие в тях, тогава той сам целенасочено и съзнателно ще търси и отстоява правата си. Всичко това би било възможно, защото е налице мотивация – така необходимото условие за проява на инициативност.

В българското общество мотивацията би се постигнала много трудно и усилията трябва да са насочени именно в тази посока. Българинът е скептик по отношение ефективността на институциите. Той буквално е залят с примери за лошо администриране, неефективна съдебна система и т.н. Медиите почти никога не показват случаи на разрешени от институциите казуси и удовлетворени от решенията граждани, а има такива и то не нищожен процент.

В огромен процент от случаите институциите се споменават във връзка с корупция, с лошо администриране и т.н. Всичко това няма как да спомогне за повишаване доверието на гражданите в тях и следователно все по-малко и по- малко хора ще търсят правата си.

Другият важен елемент от мотивацията е да се изтъкнат положителните последици от използването на правата, а именно да се покаже, че отстоявайки ги, хората могат да спомогнат сами за по-доброто си съществуване.

Това е засега от мен…

Поздрави и усмихнат ден!!
       
Силвия Ницова,
студентка по Европеистика в СУ „Св. Климент Охридски”.