Europe.bg
  Начало - Събития
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Събития

  • A+
  • A-
09-05-2008

МАРИЕЛА БОГДАНОВА: „ЕВРОПА Е РАВНА НА СЛЪНЦЕ, КОЕТО ОБИЧА ЕДНАКВО ВСИЧКИ ПОД ЛЪЧИТЕ СИ”

Есето на Мариела Богданова, 13 години, от град Гоце Делчев, е класирано на 4-то място в конкурса на Портал Европа, „Европа ="

Родена съм в град Гоце Делчев на 23.08.1994 година. Родителите ми са интелигентни хора, и двамата завършили две висши образования - педагогика и право в СУ „Свети Климент Охридски" в ЮЗУ „Неофит Рилски".

Първите седем години от живота си прекарах в родния град на баща ми - Котел. Началното си образование завърших в град Гоце Делчев - роден град на майка ми. В момента се обучавам в I ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" и съм седми клас. Успехите ми са в хуманитарната област.

Публикация на своя творба имам в Националния ученически вестник „Рики кандидат - гимназист", с което се гордея. В Национален конкурс, обхващаш творчеството на Джоан Роулинг и известните и произведения „Хари Потър" ( на тема: „Как ще завърши последната книга от поредицата?" ) заемам I - во място. Имам отличия и в Община Ягодово и детските им литературни дни. Преди броени дни получих отличие и в най - големия портал за деца в web пространството: az-deteto.com с творбата си „Моята гора". За тази учебна година съм стипендиант на фондация 1000 стипендии. През втори срок се класирах на олимпиада по БЕЛ на общинско ниво и се представих добре и на областен кръг.

И за в бъдеще смятам да не спирам да се занимавам с литература и чужди езици. Плановете ми са след края на тази учебна година да продължа обучението си в гимназия с хуманитарен профил.

„Европа е равна на Слънце, което обича еднакво всички под лъчите си"

Следобедното слънце не щадеше лъчите си. В топлия юнски ден аз и моето любвеобилно кученце се излежавахме на градинката пред блока. Опряла глава на ръцете си, не спирах да съзерцавам широкото и безкрайно небе. Около мен къщите, наредени в стройна редица, привличаха окото ми с неповторим чар, макар и до болка познати...

А Слънцето продължаваше да грее с меките си обаятелни лъчи, поздравявайки ме с приятелския си облик... Вперих поглед към края на пътя. Ето, в дъното на улицата за пореден път съзрях една по - изпъкнала и красиво боядисана къща.

Съзерцавах я и не спирах да си мисля за това колко грижи са положили стопаните й за да изглежда тя така. Как ли? С двор изметен и чист, с градина, ухаеща на цъфнали овошки, с грижливо подредени цветя по первазите... Не можех да откъсна погледа си от тази обгрижвана и щастлива къща, която, не се и съмнявах, се отблагодаряваше щедро на стопаните си...

Не знам дали сте били скоро на моята улица, но не се е променила много. Има само няколко нови къщи, някои от тях сега започват да се развиват, а други претърпяват началото на младостта и пълния си разцвет. Но това, което най - много радваше очите ми, беше основно констатацията ми, че старите къщи се променяха главоломно в последно време и сега спокойно можех да ги меря по красота с тези от новите поколения...

Изведнъж ми стана мъчно и скоро сама прозрях причината. Защо така се получаваше?
Защо някои домове грееха с хубавото у себе си и предизвикваха възторг, а други попиваха само човешкото презрение и погнуса? Вярно, не бяха малко красивите и поддържани къщи, но там - в дъното още имаше забравени от хорската съвест двори... Защо? Та, нали Слънцето грееше еднакво за всички? Всяка стряха трябваше да е осветена, колкото и другата до нея. Но не беше, не беше дори на половината!

Затворих очите си и съзнанието ми веднага обрисува картина, учудващо близка до реалността. Онова Слънце - точно то - което трябваше да сипе лъчите си равномерно, не беше ли то майката Европа? А всички стройно подредени къщи на улицата, не се ли явяваха нейните чеда - Европейските държави. За пръв път поглеждайки нещата от тази страна, аз извиках високо и уверено: „ДА!". Слънчева Европа, грижовна майка на всяко отроче, галеше с ласките си всеки покрив, но не всички оценяваха грижите й!

Родителите помагат и възпитават, но детето расте само! Струва ми се, че само малка част от стопаните поливаха и сееха цветя, на пръсти се брояха и тези, които всеки ден съвестно метяха двора си и не допускаха по полиците на шкафовете им да има прах. Нали? А какво правеха останалите - не разбираха, колко го обича Слънчева Европа и не и се отблагодаряваха както подобава! Защо? Нима беше толкова трудно да проумеят, че когато светлината е насочена към теб, а ти не успяваш, то значи сам си правиш сянка! А Слънцето никога не е спирало, няма и да спре да грее, и никога не късно да поправиш грешките си!

А моята къща - родната ми България - не тънеше вече в мрачни сенки и аз искрено се надявах, че лазурните отблясъци по стените й няма да изчезнат никога повече!

Слънцето грее еднакво за всички! Нека сами изберем колко светло ще ни бъде!

Кученцето ми до мен излая - преливащо от обич и топлота. Май твърде много се застоях, предвид буйния му енергичен нрав. Надигнах се с мъка, изтърсих панталона си и погледнах Слънчева Европа с поглед, пълен с нови надежди!

На 9 май авторитетното жури на конкурса за младежко есе „Европа е равно на..." обяви победителите, избрани сред тежка селекция от над 30 участници. Конкурсът за младежко есе на тема „Европа е равно на..." започна на 24 март и за близо месец привлече вниманието на много ученици и студенти на възраст от 13 до 24 години. Конкурсът бе организиран от Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики като част от инициативата „Говори с Европа". Жури в състав евродепутатът Кристиян Вигенин /ПЕС-БСП/, заместник-председателят на Народното събрание проф. Любен Корнезов, преподавателят в Катедра „Европеистика" в СУ доц. д-р Нели Огнянова, журналистът от Програма „Хоризонт" на БНР Никола Миладинов и директорът на Европейски институт Юлиана Николова оцениха есетата на участниците.  


Конкурсите са част от „Говори с Европа” – инициатива по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия. „Говори с Европа” се реализира от Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА.

 



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Радиопредавания
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Доклади за напредък
 
 
 
    Още 
Актуално
 
 
 
    Още 
Видео
 
 
 
    Още 
Аудио
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Интерактивно
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.