Europe.bg
  Начало - Събития
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Събития

  • A+
  • A-
13-05-2008

ВАЛЕНТИН ХАДЖИНАКОВ: „ЕВРОПА Е РАВНО НА...БЪЛГАРИЯ”

Валентин Хаджинаков е ученик 11 клас на СОУ „Петко Р. Славейков" в гр. Кърджали. Учи в паралелка с чуждоезиков профил - английски и испански език. Есето му печели поощрителна награда в конкурса „Европа ="

Европа е равно на...България

"Когато някой чужденец дойде отдалеч...той се чуди...удивлява се...започва да губи ума си...и когато се завърне в своята земя, ако някой го попита: "Какво видя там?", той ще рече: "Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли спокойно да се начудите на красотата. Само който види...може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого"

Не, не става дума за някой разкошен замък, красящ Париж, Лондон, Рим или която и да е друга развита европейска столица. Мястото е древнопрестолният български град Преслав, където през далечния 9 век старобългарският книжовник Йоан Екзарх създаде своя "Шестоднев", част, от който е описанието на Симеоновия дворец. Нека си спомняме за него винаги, когато гледаме с широко отворени очи и цъкаме от удивление, застанали пред "Парижката света Богородица" в Париж или пред Бъкингамския дворец в Лондон. Немеем пред постиженията на европейската цивилизация, прехласваме се от забележителни паметници на чуждите култури и, омаяни от видяното и чутото, неволно правим съпоставки с нашите реалности и, кой знае защо, те са винаги в полза на чуждото. Истинската равносметка идва по-късно, когато поемем обратния път към родината...

Озовал се там, в Европа, българинът не си дава сметка, че това, с което се гордеят днес французи, англичани, италианци..., ние сме имали векове преди те да са се наричали такива. Не се замисля, че далеч преди в западна Европа да разцъфти Ренесансът, средновековна България има своя "Златен век", а творби, създадени през него, днес са сред най-ценните експонати на прочути национални музеи. Знаят ли самите англичани, че уникалното Лондонско евангелие е дало на български книжовник?

Ако разгърнем страниците на историята ни назад към нейното начало, ще стигнем до онази 681 година, а в представите ни ще изплува картина - ярка, запомняща се: един страховит мъж, яздещ красив кон, следван от стотици хиляди люде. По лицата им се чете умора. Мъжът спира коня и, засенил с длан очите си, се взира в ширналата се зеленина пред него. Погледът му се изпълва с доволство, от гърдите му се изтръгва облекчителна въздишка, а устните твърдо и отчетливо произнасят: "Тука ще бъде България!". Познахте го, нали?Той е гордият хан Аспарух, а земята, на която е направил шатрата си, продължава да носи името, произнесено от него. Вече 14-то столетие.

Тази земя, познала възходи и падения, унижения и слава, изпитала горчивината на робството и сладостта на свободата, тъпкана и опожарявана, но възкръсвала като птицата Феникс изпод пепелищата, е моята родина. Нашата България! Някога, в зората на Българското възраждане, монахът Паисий, прозрял заплахата от чужда асимилация, показва на сънародниците си примера на миналото, за да разбуди заспалото им съзнание и им вдъхне вяра в бъдещето. "Неразумний и юроде" нарича хилендарецът родоотстъпника и повелява: "Българино, знай своя род и език!" И тръгват "простите орачи и копачи" по посочения път, който ги води към забравените корени, към загубената в робската тъма българска идентичност...

Годината е 1762-а.
И се разгаря искрата, хвърлена от Паисий Хилендарски, внася светлина в душите на заблудените и осветява пътя към бъдещите векове. България навлиза в своя Ренесанс. Робството е оставило своя 5-вековен отпечатък. Европа е далече напред. Но волята и духът на българина са несломими. Времето следва неумолимо своя ход. Променят се държавни граници, национални и личностни съдби. Малка България се равнява с големите, но ревниво бранейки своето достойнство, съхранила през вековете родовата си памет, езика си, традициите си, вярата си.

И сега, в началото на 21-и век, тя официално е призната за член на Обединена Европа. Приемането бе посрещнато с противоречиви чувства. Какво ще получим? Какво ще дадем? Сигурно едно членство в ЕС си има своите приоритети. Сигурно то ще спомогне за издигане престижа на страната ни, за повдигане самочувствието ни. Сигурно. Но...мене лично нещо ме смущава. Дори ми е малко обидно. Вътре в мен нещо се съпротивлява и накърнява достойнството ми на българин. Чие благоволение търсим ние? Коя Европа трябва да прояви благосклонност към нас? Тази ли, на която ние, българите, първи доказахме, че можем да четем и пишем на свой роден език и да имаме своя култура, своя държава, свои владетели? Колко европейски държави могат да се похвалят с книжовници като Климент Охридски и Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър? Колко европейски поети са увековечени в Сорбоната в Париж, където греят златните букви на Ботевото четиристишие: "Настане вечер, медец изгрее..."? Не чу ли тази Европа гласа на българската певица Валя Балканска, чиято песен "Излел е Делю хайдутин" се понесе в космическото пространство? Наши сънародници разнасят славата на малка България, изявявайки се в различни области на науката, културата, технологиите, а по спортни зали и стадиони хиляди европейци наблюдават със зле прикрита завист издигането на родния ни трибагреник и слушат неразбираемите за тях, но толкова свидни на всеки българин думи: "Мила родино, ти си земен рай". Нека Европа не забравя това, когато ни поставя условия, за да ни нарече "европейци".

Тя, Европа е тази, която векове наред се е равнявала по нас и продължава да се възползва от интелектуалния потенциал на нацията ни, а природните ни дадености са не по-малка привлекателна сила ,отколкото онази, която тя има за нас. Райското кътче, наречено България, вече е открито от доста английски граждани, заселели се тук със семействата си. Те са заменили Лондон с никому неизвестно българско село, в което вместо величествени катедрали има малка църквица, а вместо респектиращата Темза, живописно криволичещо безименно поточе.

Необходимо ли е нашите села и градове да се населят и от други европейци, за да заявим високо и убедително всеизвестната простичка истина: Европа е тук. Европа е равно на...България. Влизането ни в ЕС не е чест, която големите оказват на малка България. То е само признаване на неоспоримия факт, че тя си остава там, където винаги е била.

Европа е тук. В неподражаемата ми по хубост родина. В родния ми град, където са семейството и близките ми. В любимото ми училище, което по нищо не отстъпва на всяко модерно европейско учебно заведение и което ми предоставя всички възможности за развитие и изяви.

Това ми стига!

На 9 май авторитетното жури на конкурса за младежко есе „Европа е равно на..." обяви победителите, избрани сред тежка селекция от над 30 участници. Конкурсът за младежко есе на тема „Европа е равно на..." започна на 24 март и за близо месец привлече вниманието на много ученици и студенти на възраст от 13 до 24 години. Конкурсът бе организиран от Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики като част от инициативата „Говори с Европа". Жури в състав евродепутатът Кристиян Вигенин /ПЕС-БСП/, заместник-председателят на Народното събрание проф. Любен Корнезов, преподавателят в Катедра „Европеистика" в СУ доц. д-р Нели Огнянова, журналистът от Програма „Хоризонт" на БНР Никола Миладинов и директорът на Европейски институт Юлиана Николова оцениха есетата на участниците.  


Конкурсите са част от „Говори с Европа” – инициатива по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия. „Говори с Европа” се реализира от Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА.

 



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Радиопредавания
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Доклади за напредък
 
 
 
    Още 
Актуално
 
 
 
    Още 
Видео
 
 
 
    Още 
Аудио
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Интерактивно
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.