ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИНСТИТУТ ПРЕДСТАВИ ФИНЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС

Присъединяването на ЕС може да завърши през 2007, но евроинтеграцията - едва ли, каза министър Кунева.

Посланик Кауко Ямсен представи приоритетите на Финландското председателство на ЕС, а министър Кунева – българските приоритети до края на годината.

Съжалявам за бившия български посланик в Хелзинки Венелин Цачевски, той имаше добра репутация – коментира финландският посланик в София Кауко Ямсен пред Портал ЕВРОПА, след като представи приоритетите на Финландското председателство на ЕС в столицата на 11 юли.

Представянето по традиция бе организирано от Фондация “Европейски институт”.
 
Откривайки срещата, директорът на Европейския институт Юлиана Николова припомни, че финландското председателство на Европейския съюз е за пореден път от специална важност за България. По време на първото председателство на Хелзинки през 99-а година се постави началото на преговорния процес на България с ЕС, а сега, по време на второто, се очаква усилията ни да се увенчаят с приемането на страната в ЕС от 1 януари 2007 г.

Посланик Ямсен припомни, че песимизмът в страните-членки спрямо бъдещето на ЕС нараства, като Финландия е сред най-скептичните “стари” страни-членки. Цитирайки данни от последния “Евробарометър”, посланик Ямсен посочи, че 46% от финландците поддържат членството на страната си в ЕС – за разлика от България, където цели 75 на сто от населението се обявяват “за” евро-членство.

По-късно министърът по европейските въпроси Меглена Кунева коментира в изказването си, че действително България “стои различно” в Евробарометъра, което поставя властите пред трудната задача да задържат общественото доверие на тези високи нива.

Кауко Ямсен каза, че сред приоритетите на Хелзинки е повишаването на прозрачността в работата на Европейския съюз и неговите институции.

Според посланик Ямсен, често националните правителства използват ЕС като “жертвен агнец”, когато пред национална публика обясняват едно или друго свое решение. По думите на Ямсен, най-важният проблем е доверието на европейските граждани в ЕС: “броят на хората, които вярват в Европейския съюз”.

Наред с това, Финландското председателство ще стимулира напредъка в обсъждането на Конституционния договор. Неговото функциониране е в пряка зависимост от по-добрата ефикасност на институциите на Съюза.

“Ще проведем кръг от преговори за Конституционния договор на ЕС. Не можем да чакаме да имат изборите в една или друга ключова държава в ЕС, за да напреднем с темата за конституцията. Самата Финландия ще даде пример, като ратифицира конституцията през септември или в началото на октомври”, каза Ямсен и допълни, че консултациите по въпроса ще продължат и при започващото от началото на следващата година Германско председателство.

Като следващ приоритет на Хелзинки се нарежда по-нататъшното разширяване на ЕС – както обясни посланикът, “постигане на ясно споразумение относно разширяването”, при положение, че то се комуникира активно сред европейските граждани, които в голяма степен са скептични към този процес.

Ямсен каза, че наесен Хелзинки ще организира нов дебат за разширяването на ЕС, като един от ключовите въпроси в него ще бъде за така наречения “абсорбционен капацитет”. Целта на тази дискусия обаче – подчерта посланикът – не е да се въвеждат нови критерии за страните-кандидатки, още по-малко пък отказ от вече поети от страна на ЕС ангажименти. Според Хелзинки, разширяването досега е успех за ЕС.

По отношение на България и Румъния, посланик Ямсен каза, че ЕК ще определи готовността за членство на двете страни от 1 януари 2007 г., “както и възможността за задействане на предпазни клаузи”. Гледната точка на дипломата е, че решението трябва да е такова, че да гарантира “постоянен и мотивиращ натиск и преди, и след присъединяването” върху София и Букурещ.

Хелзинки също така възнамерява да посредничи за изработването на общностно законодателство в областта на правосъдието и вътрешния ред – така че за всички членки на ЕС да има единни правила.

Приоритет е и изпълнението на Лисабонската стратегия и повишаването на конкурентоспособността на ЕС с акцент върху научните изследвания, иновациите, образованието, системите за социална сигурност, разработване на енергийна политика на ЕС и други секторни политики.

По време на финландското председателство ще се положат усилия за засилване на международната роля на съюза. Ще бъде отделено внимание и на отношенията с Русия, като по думите на посланика по време на Финландското председателство трябва “да се предоговорят” механизмите, на които се базират евро-руските отношения. Решаването на енергийния въпрос също е приоритет, подчерта дипломатът.

ЕС трябва да говори “с един глас” към Русия, страните от Западните Балкани, а и към всички останали свои партньори по света, каза Ямсен. Към тях трябва да се отправя единно послание, допълни той. По думите му в Западните Балкани ЕС трябва да играе по-активна роля, а приоритет трябва да е решаването на въпроса със статута на Косово.

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева цитира от своя страна изказване на председателя на ЕК Барозо: “Европа има нужда от динамичната хармония на Финландия” във връзка с началото на Финландското председателство.

“И България има нужда от нея”, каза Кунева.

По думите на министъра, “присъединяването на България може да завърши през 2007 г., но интеграцията – едва ли.” Кунева призова тази “динамична хармония” да стане “запазена марка” и за нас.

България приветства инициативата на Хелзинки за прозрачност и сред приоритетите ни до края на годината е “гражданите да знаят какво правим, за да има доверие”, посочи министърът по европейските въпроси, според която прозрачността ще доведе до по-голяма легитимност на властите.

В заключение Кунева образно разказа, че най-съвършената фигура в природата е кръгът. От предишното финландско председателство до сегашното представлява един кръг, който обаче всъщност е спирала, защото сме постигнали напредък “от Хелзинки до Хелзинки”, каза министърът.

ФИНЛАНДСКИЯТ ПОСЛАНИК: "ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ ИМАШЕ ДОБРА РЕПУТАЦИЯ, СЛУЧИЛОТО СЕ Е ДОСТОЙНО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ"

Кауко Ямсен, посланик на Финландия в България пред Портал ЕВРОПА.

Чести ли са случаите във Финландия, при които уволняват чуждестранни посланици заради търговия с алкохол – дейност, с която се е занимавал българският посланик в Хелзинки Венелин Цачевски?

Не бих казал често, но все пак че преди време имаше няколко подобни случаи. Бих искал да коментирам нещо за самия г-н Цачевски: лично аз съм бил много удовлетворен от сътрудничеството си с него. Той има… т.е. имаше добра репутация сред групата на приятелството между Финландия и България. Затова смятам, че случилото се е достойно за съжаление в моето съзнание. От друга страна, разбира се, аз разбирам мотивите за неговото отстраняване.

Скандалът с българския посланик попадна ли във финландските медии?

Не. Всъщност досега имаше само една малка публикация във финландски вестник за българския посланик и тези негови действия. Досега имаше толкова, но може да има и други, след изявлението на външното министерство на България.

Първоначално Финландия казваше, че ще ратифицира присъединителния ни договор след майския мониторингов доклад на ЕК. В този доклад няма препоръка за присъединителна дата. Хелзинки обаче ратифицира договора. Защо?

Ратифицирахме договора преди 3 седмици. Въпреки че решението се взе с единодушие, в парламента имаше много разгорещена дискусия за България и Румъния. Дебатът продължи над 2-3 часа. Най-голямото притеснение на парламентаристите бяха проблемите с човешките права в България и Румъния. Малцинствата, отношението към хората с физически и умствени увреждания, отношението към лицата в институции и към хората с психиатрични отклонения… Всичко това привлече изключително голямо внимание, защото въпросите, свързани с човешките права, са традиционно важни за Финландия.

Защо Хелзинки реши да ратифицира присъединителния ни договор преди есенния доклад, в който вероятно ще има препоръка за начална дата на членството?

Защото се придържаме към ангажиментите, поети от страна на държавните глави на страните-членки на ЕС! Разбира се, България и Румъния са много добре дошли в Европейския съюз, но все още има някои неща, които те трябва да подобрят, за да се подготвят.

Как е прието във Финландия – дали висшите длъжностни лица в администрацията вписват в годишните си имуществени декларации факти като пътувания с частни самолети, за които не са си платили?

От десетки години имаме изключително строги правила – и рефлекси – да правим това. Както всеки редови финландец, така и високопоставените политици декларират доходите и имуществото си. Политиците – и всичко, което на пръв поглед може да е нерегламентирано. Има си власти, които имат компетенции и механизми за контрол на това, дали подадената информация е вярна. Ако не е – имаме механизми за наказване на тези хора, които дават грешна информация или укриват данни. Така че във Финландия това е нормална практика. И затова се учудвам, че в България е толкова трудно да се прилагат тези толкова тривиални практики, нормални във всяка демократична страна.

Ваше превъзходителство, Портал ЕВРОПА Ви благодари за това интервю.

Благодаря и аз.

Въпросите зададе Огнян Бояджиев.

Портал ЕВРОПА припомня, че след многобройни сигнали на български граждани, живеещи във Финландия, Външното министерство реши да отзове българския посланик в Хелзинки Венелин Цачевски, защото е продавал незаконно алкохол, освободен от мито. Цачевски отрича обвиненията.

Портал ЕВРОПА припомня също, че бившият министър-председател на България Симеон Сакскобургготски не е декларирал в годишната си имуществена декларация, че е пътувал до Милано с частния самолет на италианския бизнесмен Пиерпаоло Черани: пътуване, за което самият експремиер призна след избухването на така наречения Савойски скандал.

"Не трябва да харчите в чужбина парите по комуникационната стратегия, а да ги вложите в истинска информационна кампания у дома. Иначе това ще са пари, хвърлени на вятъра. Сигурен съм, че всички страни-членки на ЕС ще ратифицират договора за присъединяването ви. Гарантирам, че лобирането в парламентите на Германия и Дания например няма да помогне. Те много добре ви познават и ще вземат решението си въпреки всякакво лобиране."

Кауко Ямсен, посланик в София на Финландия - страната-председател на ЕС.
Вестник "Труд", 17 юли 2006 г.

Портал ЕВРОПА ви предлага и речта в оригинал на външния министър на Финландия Erkki TUOMIOJA, която той произнесе на 12 юли пред Комисията по външни работи на Европейския парламент по повод началото на Финландското председателство на ЕС.

SpeechTuomioja.pdf (621.19 Kb)