ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ "ТРАНСПОРТ", "ОКОЛНА СРЕДА" И "РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ"

Презентация на г-жа Добринка Кръстева, началник-отдел "Стратегически инвестиции", Дирекция "Управление на средствата от ЕС", Министерство на финансите.

І. Национални стратегически политики и документи като основа на развитието на инфраструктурния сектор:

1.1. Стратегии и програми

Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) е документът, който е основата за развитието на инфраструктурния сектор. Документът се основава на задълбочен социално-икономически анализ и ключови аспекти на националните стратегии, приети и осъществявани в България. Целите на стратегията на НСРР се вписват напълно в рамката на Стратегическите насоки на Общността в областта на сближаването, Лисабонската стратегия и принципите за устойчивост, формулирани в Заключенията на Съвета от Гьотеборг.

ОП са разработени при следване на принципа за партньорство, като предоставят условия за ефективно изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) чрез осигуряване на осведоменост на обществеността  и зачитане интересите на всички заинтересовани страни. Структурата на оперативните програми е организирана съобразно институциите в България, които отговарят и за националните политики в съответните сектори, така че да се гарантира адекватна секторна координация.

В рамките на общия бюджет на НСРР разпределението на средства от ЕС за България за периода 2007-2009 г. е в съответствие с Договора за присъединяване като при разпределянето на средства от Структурните фондове на ЕС и Кохезионния фонд за 2007-2013 г. са взети предвид последните промени в изготвянето на програми на СФ на ЕС и Кохезионния фонд (Регламент на Съвета l (EC) No 1083/2006 от 11 юли 2006 г., който полага общите разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и отменя Регламент (EC) No 1260/1999, Договора за присъединяване с България, (подписан на 25.04.2005) и приетите Финансови перспективи на ЕС за периода 2007-2013 г.).

1.2. Източници на финансиране

Разпределението на финансовите средства е разработено в резултат на обширен интерактивен процес, който съчетава елементи на т.нар. подходи „отгоре надолу" и „отдолу нагоре". Като отправна точка в процеса на разпределяне на средствата от националния бюджет и Структурните фондове по Оперативните програми за периода 2007-2013 г. е разработено предложение, основано върху официалните правила, дефинирани от Европейската комисия  и опита на новоприетите държави-членки на ЕС, като са отчетени специфичните особености на всяка страна. Финансирането на Оперативните програми се основава върху анализи на мерките на национално ниво и бюджетните възможности за съфинансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

ІІ. Финансиране на базисна инфраструктура чрез Структурните фондове

2.1. ОП „Транспорт" - Приоритети и възможности

Приоритет 1: „Развитие на  железопътна инфраструктура по основните национални и Транс-европейски транспортни оси".

Целта на този приоритет е изграждане и развитие на ключовите железопътни инфраструктурни връзки от национално, транс-гранично и европейско значение и  подобряване на оперативната съвместимост на основните железопътни артерии.

Приоритетът включва следните дейности:

- Рехабилитация, модернизация и електрификация на железопътни линии и участъци по Транс-европейските транспортни оси и прилежащата им инфраструктура от национално и европейско значение;

- Строителство, рехабилитация, модернизация и електрификация на железопътни участъци по Транс-европейските транспортни оси от транс-гранично значение.
Дейностите по този приоритет  ще бъдат съфинансирани от Кохезионния фонд. Потенциален бенефициент по този приоритет е Национална компания „Железопътна инфраструктура" (съответните регионални звена).

Приоритет 2: „Развитие на  пътната инфраструктура по основните национални и Транс-европейски транспортни оси"

Целта на този приоритет е изграждане и развитие на ключовите пътни инфраструктурни връзки от национално, транс-гранично и европейско значение и подобряване на оперативната съвместимост на основните пътни артерии.

Приоритетът включва следните дейности:

- Строителство на нови, рехабилитация и модернизация на съществуващи магистрали от национално и европейско значение;

- Строителство, модернизация и рехабилитация на съществуващи първокласни пътища от национално и европейско значение;

- Строителство на нови, модернизация и рехабилитация на съществуващи второкласни пътища  по Транс-европейските транспортни оси от национално и европейско значение;

- Строителство, модернизация и рехабилитация на пътни участъци, свързващи основната пътна мрежа на Република България с  тази на съседните страни.

Дейностите по този приоритет  ще бъдат съфинансирани от Кохезионния фонд. Потенциален бенефициент по този приоритет е Фонд „републиканска пътна инфраструктура".

Приоритет 3: „Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари".

Целта на този приоритет е да подобри условията за пътуване и да улесни трансфера на пътници и товари между видовете транспорт.

Приоритетът включва следните дейности:

- Изграждане на интермодални терминали

- Подобряване на техническите, технологичните и експлоатационни параметри на терминалите;

- Изграждане на товарни селища;

- Развитие на подземна градска железница, свързваща ключови транспортни центрове от национално значение (централни железопътни гари, централни автогари, летища, пристанища и др.)  с други видове транспорт.

Дейностите по този приоритет  ще бъдат съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие.
Потенциални бенефициенти по този приоритет са общини, Национална компания „Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". 

Приоритет 4: „Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешно-водни пътища".

Целта на този приоритет е подобряване на условията за корабоплаване по р. Дунав и морските пътища.

Приоритетът включва следните дейности:

- Изграждане и модернизация на средства за навигация;

- Изграждане на буни и брегоукрепителни съоръжения;

- Подобряване на дълбочината и широчината в критичните участъци по р.Дунав;

- Драгажни работи.

Дейностите по този приоритет  ще бъдат съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие.
Потенциални бенефициенти по този приоритет са Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав и Изпълнителна агенция „Морска администрация".

Приоритет 5: „Техническа помощ"

Целта на този приоритет е да съдейства за постигане на ефективно и ефикасно управление и изпълнение на Секторна оперативна програма „Транспорт".

Бюджетът на Общността,  определен от фондовете трябва да бъде изпълнен в рамките на споделеното управление между Страната-членка и Комисията, в съответствие с Чл. 53, параграф 1, точка В) от Регламент (ЕС, Euratom) № 1605/2002 на Съвета, с изключение на техническата помощ съгласно Чл. 43. Страните-членки и Комисията трябва да осигурят съответствие с принципа на ефективното финансово управление.

Съгласно предложението за Регламент на Съвета СОМ (2004) 492/14.07.2004, съдържащ  общите изисквания на ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд, Управляващият орган на Секторна оперативна програма „Транспорт" (СОПТ) има възможност да отдели до 4% от общото финансиране по СОПТ, за да финансира дейностите, свързани с техническа помощ.

Техническа помощ по инициатива на Комисията:

За инициативите на и /или от името на Комисията, в размер до 0.25% от тяхното съответно годишно разпределение, фондовете могат да финансират подготовката, наблюдението, административната и техническа помощ, оценката, одит и мерки за инспекции при въвеждането на Регламента. Тези дейности се изпълняват в съответствие с чл. 53(2) от Регламента (ЕС, Euratom) № 1605/2002 и други разпореждания от този Регламент, както и приложимото изпълнение на неговите модалности към формата на изпълнение на бюджета.

Тези дейности ще включват:

а) проучвания, свързани с изготвянето на стратегически насоки на Комисията, годишни доклади на Комисията и тригодишен кохезионен доклад;

б) оценки, експертни доклади, статистики и проучвания, включително такива от общ характер, отнасящи се към дейността на фондовете;

в) мерки насочени към партньорите, бенефициентите на помощта от Фондовете и населението, включително информационни мерки;

г) мерки за разпространяване на информацията, работа в мрежа, повишаване на самосъзнанието за европейската идентичност, засилено сътрудничество и обмяна на опит в Европейския съюз;

д) въвеждане, опериране и взаимна връзка на компютъризираната система за управление, наблюдение, проверка и оценка;

е) подобряване на методите за оценка и обмяна на информация за практиките в тази сфера.

Оценяването ще бъде финансирано от бюджета за техническа помощ.

Дейностите за техническа помощ, изпълнявани по инициатива на или от името на Комисията могат да бъдат финансирани в размер на 100%.

Потенциални бенефициенти по приоритет Техническа помощ са Управляващият орган и Бенефициентите на Секторна оперативна програма „Транспорт".

2.2.  ОП „Околна среда" - Приоритети и възможности

Приоритет 1: Подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в населени места с над 2000 екв.ж.

България следва да изпълни изискванията на Директива  91/271/EEC за пречистването на градските отпадъчни води до 31 декември 2010 г. за всички  агломерации с над 10 000 е. ж., и до 31 декември 2014 г. за агломерации с е.ж. от 2 000 до 10 000. Това изисква разширение, реконструкция и модернизация, както и изграждане на нови канализационни системи, вкл. СПСОВ в съответните населени места. 

Видовете дейностите обхванати в рамките на този приоритет включват:

(1) Строителството  на нови канализационни системи, в т.ч. селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, както и реконструкция и/или разширение и/или модернизация на съществуващите такива в (1) населени  места с над 10 000 екв. жители като първи приоритет и (2) в населени  места с над 2 000 - 10 000 екв. жители като втори приоритет. В населените места с над 10 000 екв. жители, дейностите ще подкрепят въвеждането на технологии за третично пречистване на градските отпадни води, в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС;

(2) Разработване и актуализиране на планове за управление на речните басейни. В рамките на този вид дейност ще се подготвят плановете за управление на речните басейни, необходими за всяка една от четирите дирекции за управление на речните басейни; 

(3) Подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на  приоритет 1 от оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.".  

Приоритет 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци.

Приоритетът е насочен към постигане на съответствие с няколко директиви, чийто изисквания са транспонирани в националното законодателство. Приоритетът е основно насочен към постигане на съответствие с Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци.  

Видовете дейности, обхванати в рамките на този приоритет включват:

(1) доизграждане на системи от регионални съоръжения/инсталации за обезвреждане на битови отпадъци с достатъчен капацитет за нуждите на страната в 54-те региона за управление на отпадъците (например регионални депа и претоварни станции);

(2) изграждане на съоръжения за предварително третиране, включително за компостиране, сортиране и сепариране на отпадъци, едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;

(3) изграждане на центрове за рециклиране на отпадъци, едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;

(4) изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци, чрез производство на електрическа енергия;

(5) изграждане на регионални съоръжения за рециклиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради;

(6) поетапно прекратяване на експлоатацията и последващо закриване на съществуващи депа за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти. Тяхното закриване в общините от даден регион ще бъде съобразено с въвеждането в експлоатация на съответното ново регионално съоръжение/инсталация за третиране на битови отпадъци;

(7) разработване/актуализация на регионални планове за управление на отпадъците;

(8) подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на  приоритет 2 от оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.".   

Приоритет 3: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие

Реализацията на този приоритет е насочена към опазване, възстановяване и подпомагане цялостното управление на видове и природни местообитания, попадащи в обхвата на националната екологична мрежа, изградена от защитени територии и защитени зони от НАТУРА 2000. 

Видовете дейностите обхванати в рамките на този приоритет включват:

(1) Разработване и актуализиране на плановете за управление на защитени територии и на планове за управление на защитените зони от НАТУРА 2000.

(2) Изпълнение на инвестиционни дейности, съгласно разработените и приети планове за управление на защитените зони от НАТУРА 2000 и плановете за управление на защитени територии, свързани с опазване и възстановяване на местообитания и регулирано ползване на видове.

(3) Картиране на местообитанията в мрежата НАТУРА 2000, както и националното им разпространение и изготвяне на доклад за благоприятният консервационен статус на видове и местообитания от директиви 79/409/ЕЕС и 92/43/ЕЕС.

(4) Повишаване информираността на общините и населението за мрежата НАТУРА 2000.

(5) Разработване на планове за действие за всички застрашени видове, които са от световно/европейско значение и изпълнение на залегналите в тях дейности.

(6) Изпълнение на дейности възстановяване на унищожени или антропогенно повлияни местообитания.

(7) Проучване на влиянието на инвазивни видове и реализация на дейности за тяхното ограничаване.

(8) Изпълнение на дейности, целящи смекчаване на влиянието на климатичните промени върху биологичното разнообразие.

(9) Подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на  приоритет 3 от оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.". 

Приоритет 4: Техническа помощ

Техническата помощ в рамките на оперативната програма ще осигури необходимата подкрепа за управлението на програмата, нейното, изпълнение, контрол, наблюдение и оценка, както и за мерки за публичност и рекламиране на програмата и за обмяна на опит. Всички дейности, свързани с правилното администриране на оперативната програма (подготовка, управление, наблюдение, контрол и оценка) трябва да са в съответствие с Регламент на ЕС съдържащ основните разпоредби за кохезионния и структурните фондове. Този приоритет ще подкрепя  тяхното осъществяване,  а така също и извършването на всички проучвания, счетени за необходими от управляващия орган за правилното изпълнение на програмата и нейните приоритети.

ІІІ. Секторен подход при планиране на средствата от Структурните фондове

3.1. Сектор „Транспорт"

Секторна оперативна програма „Транспорт" се концентрира върху транспортната инфраструктура от национално, транс-гранично и европейско значение, Оперативна програма „Регионално развитие" се фокусира върху развитието на пътната инфраструктура от регионално значение: второкласни (които са извън TEN-T) и третокласни пътища.  

Относно развитието на Общоевропейската транспортна мрежа, особено проекти от Европейски интерес, идентифицирани в Решение 1692/96/EC, България може да употреби средства от TEN-T бюджета. TEN-T бюджета, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие играят решаваща роля в подпомагането на TEN-T проекти чрез директно отпускане на средства. За периода 2007 - 2013 г. се очаква за бъде увеличено съфинансирането в размер на 30% за приоритетни проекти и се допуска в изключителни случаи максимално съфинансиране в размер на 50% за транс-гранични участъци от приоритетни проекти.

3.2. Сектор „Отпадъци":
 
Този сектор напълно се покрива от ОП „Околна среда", в която програма се финансират дейности свързани с целия цикъл на управлението на битови и строителни отпадъци от тяхното формиране до тяхната крайно третиране, както и закриването на стари депа за битови отпадъци. Мерките финансирани по програмата са:

- предотвратяването на образуването на отпадъците;

- оползотворяването на отпадъците, чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия;

- окончателно обезвреждане, чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени  и/или оползотворени;

- Закриване на стари депа.

Единственото изключение е, че национална програма "Развитие на селските райони" също предвижда мерки за обезвреждане на селскостопански отпадъци.
 
3.3. Сектор „Води":

Тук не е изпълнено условието за секторния подход, тъй като този сектор се финансира от две Секторни оперативни програми и Националната програма „Развитие на селските райони". От една страна, ОП „Околна среда" финансира инфраструктурата по отвеждането и пречистването на отпадъчните канализационни води за населени места с над 2000 екв. ж. От друга страна, ОП „Регионално развитие" покрива дейности по третиране и питейното водоснабдяване за населени места са на 2 000 екв. ж. Национална програма "Развитие на селските райони" финансира изграждането и реконструкцията на ВиК мрежи в населени места с под 2 000 екв. ж.

ІV. Връзки и разлики на структурните инструмента с предприсъединителните. Поуки от натрупания опит.

4.1. Връзка

Връзката се изразява в тематичните области, в които се подпомагат проекти. Финансирането на големите инфраструктурни проекти в секторите Транспорт и Околна среда преди се одобряваше по ИСПА (до 2006 вкл.), а занапред ще се одобрява по Кохезионен фонд и Европейски фонд за регионално развитие, които обслужват стратегическите направления на цел 1 „Сближаване" от кохезионната политика за 2007-2013 на ЕС. 

Мерките по ФАР занапред ще се одобряват за финансиране от инструментите  Европейки фонд за регионално развитие и Европейски социален фонд и в зависимост от тематичната област ще обслужват цел 2 „Регионална конкурентноспособност и заетост" и цел 3 Европейско териториално сътрудничество.

Голяма част от мерките по САПАРД ще преминат за финансиране от инструментите за рибарството и фонда за селското стопанство, които са извън рамките на кохезионната политика на ЕС от 2007, а ще бъдат инструменти на общата селскостопанска политика.

Целите, които обслужват предприсъединителните и структурните инструменти са идентични. Напр. в случая ИСПА - Кохезионен фонд мерките, които се финансират са насочени към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на- и намаляване на различията между европейските региони в интерес на насърчаване на устойчивото развитие, подобряване качеството на Околната среда/транспортната инфраструктура. Основната идея при прилагането на пред-присъединителните инструменти е страната - кандидат да се подготви за предизвикателствата на усвояването на средства от структурните фондове, което включва запознаване с европейските практики, постигане на съответствие с изискванията на правото на ЕС.

4.2. Организационната структура 

Организационната структура за прилагане на програма ИСПА и Кохезионен фонд (КФ) е почти еднаква.
Националното координационно звено по ИСПА влиза в състава на централното координационно звено по структурните фондове и КФ. Изпълнителните агенции по ИСПА към Министерство на околната среда и водите и Министерство на транспорта ще поемат функциите по управление на програмите/проектите общо ръководство и подпомагане процесите на търгуване, договаряне, извършване на плащания към изпълнителите. Разплащателният орган, който получава средствата директно от Европейския съюз и сертифицираше плащанията пред Европейската комисия беше Националният ръководител. Занапред той ще поеме тези функции по отношение на структурните фондове. Съществува приемственост и във връзка с одита - одиторите от агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към Министъра на финансите, след изменението на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и Закона за вътрешния одит, преминаха като делегирани вътрешни одитори в ресорните ведомства, които управляват средства от ЕС. Ще продължат и периодичните проверки от Европейската комисия по реализирането на проектите. 

4.3. Плановите документи

Плановите документи, които се изискваха и ще се изискват са също така сходни.

Проектите по ИСПА се одобряваха въз основа на секторни национални стратегии в областите Транспорт и Околна среда. Проектите по Кохезионен фонд ще бъдат одобрявани въз основа на съответствието им с целите и приоритетите на националните стратегически документи - оперативните програми Транспорт и Околна среда. За подготовката на проекти се използваше и се използва молба по образец - апликационна форма, чието съдържание за големите инфраструктурни проекти не се различава съществено от това за проектите от ИСПА, поради спецификата и естеството на инвестиционния проект, взет сам по себе си. Големите инфраструктурни проекти (над 25 млн евро за Околна среда и над 50 млн евро за Транспорт) ще се одобряват от Европейската комисия, също както досега. Етапите при управлението на проектния цикъл няма да се променят - подаване на предложение за финансиране, оценка и мониторинг.

По програми ФАР и ИСПА България се подготвя за прилагане на система на разширена децентрализация на управлението на проектите. Системите за управление и контрол,  вкл. и процедурите и наръчниците, изработени в рамките на подготовката за преминаване на страната ни към тази система, са много добро средство за прилагане на изискванията и правилата на Европейската комисия в областта на  СФ и КФ. Важно условие, което ще бъде изпълнено при прилагането на ЕДИС и което ще бъде задължително при усвояването на средства след 1 януари 2007, е прилагането на националното законодателство в областта на обществените поръчки и поемане на предварителния контрол от Европейската комисия върху провеждането на търгове и сключването на договори.

4.4. Разлики

Съществуват и някои съществени разлики при предприсъединителните инструменти и СФ/КФ. Предприсъединителните инструменти са изключително проектно ориентирани, (напр. по ИСПА проектите се одобряват един по един, като за всеки се изисква отделно финансово решение на Европейската комисия). Структурните инструменти са изключително програмно ориентиране. Към оперативните програми се изготвя списък с проекти за финансиране в рамките на програмния период 2007 - 2013 г., които се одобряват предварително от Управляващите органи на оперативните програми. С изкл. на големите проекти, за които крайно решение за финансиране отново ще взима ЕК, проектите по СФ ще се одобряват от българските власти, съответните Управляващи органи на оперативни програми.
При предприсъединителните инструменти имаме авансови плащания в рамките на помощта от ЕС. При СФ тези плащания трябва да се извършат от държавата, или самия бенефициент при възможност, като ЕС възстановява извършените разходи.     

4.5. Поуки от натрупания опит.

Практиката показва, че колкото повече централни звена имат активна роля, толкова по-ниска е степента на усвояване. Най-добре се справят страни, в които едно централно ведомство има максимално широк кръг на координация. В 90 на 100 от случаите това е министерството на финансите.
Друг много типичен опит е разминаване между настройка на администрацията и изискванията й. В няколко от новите страни-членки типичният пример, който се извежда е, че администрацията се формализира - при една малка грешка в проекта или в документацията към него, той бива отхвърлен, вместо да се влезе в диалог с потенциалния бенефициент и т.н.

Има изводи за липсата на проекти - една голяма група грешки е свързана с недостатъчната проектна готовност на страните. Има друга група грешки, които са затруднявали несвоевременно осигуреното съфинансиране и един от основните изводи, който се препоръчва от поне половината от тези страни е: „Максимално разширете кръга на интерес в обществото. Оставите ли този кръг затворен само в кабинетите, нищо няма да направите. Включете до потенциалните бенефициенти, консултанти, финансови институции. Колкото по-голям е този кръг, толкова по-бързо вървят проектите, толкова по-голям процент от тях имат шанс."

Пълна ангажираност на ИА при преодоляване на възникналите проблеми по проектите, управлението на всички проекти е насочено към завършването им през 2010 г., подобряване на качеството на тръжните документи и оценителните доклади с цел по-бързото им одобрение от Делегацията на ЕК, включване на крайните бенефициенти на всеки етап от проекта, са едни от основните насоки, по които ще се работи.

V. Примерни проекти:

5.1. Примери:

Завършени проекти по програма ИСПА: 

- "Пакет от 6 регионални депа за отпадъци  - Перник, Монтана, Русе, Севлиево, Силистра, Созопол"
- ИСПА № 2000/BG/16/Р/РЕ/002

• Бюджет: ИСПА: 45 433 135 ЕВРООбщо: 60 577 513 ЕВРО

- "Изграждане на регионална пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Горна Оряховица" -  ИСПА № 2001/BG/16/Р/РЕ/005

• Бюджет: ИСПА: 12 475 459 евроОбщо: 16 633 945 евро

- "Програма за рехабилитация на транзитни пътища III" - ИСПА № 2000/BG/16/Р/РТ/001

• Бюджет: ИСПА: 30 000 000 евроОбщо: 40 000 000 евро

- "Реконструкция, разширение и развитие на летище София"- ИСПА № 2000/BG/16/Р/РТ/002

• Бюджет: ИСПА: 50 000 000 евроОбщо: 135 135 135 евро

5.2. Интегриран проект:

Интегрираните проекти включват изграждане или реконструкция на съоръжения по целия път на водния цикъл, който включва водоснабдителна  мрежа, канализационна мрежа  и пречиствателно съоръжение за отпадъчни води. Пример за интегриран проект, финансиран по програма ИСПА е проект № 2002/BG/16/Р/РЕ/016 "Подобрение във водния цикъл на гр. Варна".

Структура на проекта:

- трансформиране на съществуващата ПСОВ за кв. Аспарухово (която включва само механично стъпало) в ПС и изграждане на 2.25км трансферна канализация минаваща под ез. Варна за свързване на отпадъчните води от кв. Аспарухово с главния канализационен колектор на Варна, който постъпва в градската ПСОВ Варна.
- подмяна на главния канализационен колектор в Аспарухово и връзката му с новата ПС, която ще бъде изградена в кв. Аспарухово.
- изграждане на съоръжение в съществуващата ПСОВ Варна с цел отстраняване на азот и фосфор.
- реконструкция на ВиК мрежата на гр. Варна.

Презентацията на г-жа Кръстева, любезно предоставена на Портал ЕВРОПА от Министерството на финансите, можете да разгледате ТУК в ppt-формат.