Europe.bg
  Начало - Събития
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Събития

  • A+
  • A-
18-07-2007

ЗАЩИТАТА НА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ОБЩНОСТИТЕ И БОРБАТА С ИЗМАМИТЕ ПРЕЗ 2006 ГОДИНА

Докладът на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите за 2006 г.
ЗА СИСТЕМАТА
Портал ЕВРОПА пояснява, че Европейската комисия и страните-членки носят съвместна отговорност и за защитата на финансовите интереси на Общността, и за борбата с измамите. Всяка страна-членка на ЕС следва да уведомява Комисията за всички нередности и ЕК от своя страна да ги разследва и оцени.


Важно е страните-членки – включително новите като нашата и като Румъния – да съобщават бързо за всичките си подозрения, без да се плашат от прозрачността. Това отваря пътя за извършването на задълбочени и ефективни проверки на сигналите, с което да се стигне до наказване на тези, които са откраднали от парите на европейските данъкоплатци. Затова се смята, че когато в една страна-членка броят на разследванията е голям, това е добър, а не лош знак – примерно ако в България се разследват малко случаи, това не значи, че няма злоупотреби, а значи, че никой не сигнализира за тях – коментират експерти от специализирания в евроинтеграцията неправителствен сектор.

Законодателството на Общността изисква от държавите-членки да уведомяват Комисията за случаите на измами и други нередности, които са в ущърб на финансовите интереси във всички области от дейностите на Общността. Въпреки това, представата, която се добива от статистическите данни, не е съвсем пълна, тъй като Комисията разчита на оповестяването на случаите от страна на държавите-членки. Важно е да се прави разлика между измами и нередности: измамата се определя като нередност, извършена умишлено, представляваща престъпно деяние, което може да бъде определено като такова само от съд. Истинското финансово въздействие на измамите може да бъде измерено чак в края на съдебното производство.
ЗА ДОКЛАДА
Годишният доклад за 2006 сочи, че има нарастване в броя на нередностите при – селскостопанските фондове, Кохезионния фонд и предприсъединителните фондове. Намаляване на нередностите е отчетено при Структурните фондове, както и при собствените ресурси.

Броят на оповестените нередности е повече от 12 хиляди.

Комисар Калас
Главната препоръка е предаването на нередностите да става по-бързо и по-качествено. „Добрият обмен на информация между държавите-членки и Комисията е от съществено значение за ефективни съвместни действия срещу измамниците" - коментира Сийм Калас, заместник-председател на Европейската комисия и комисар, отговарящ за административните въпроси, одита и борбата с измамите.

Тази година в доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на Общностите и борбата с измамите се набляга на темите, свързани с анализ и управление на риска, бази данни за недопускане и инструментариум за ранно предупреждаване/сигнализиране за нередности.  В доклада се анализират системи за предизвестяване, основани на вътрешни информатори в държавите-членки и европейските институции, предоставящи първоначалната информация, която може да предизвика по-нататъшни разследвания. В другия край на процедурата по разследване в доклада се разглеждат стъпките, предприети за подобряване на събираемостта на несъбрани или възстановяването на погрешно изплатени суми, както и механизмите за събиране чрез прихващане съгласно националното законодателство. По-нататък в доклада се съдържа информация за събраните/възстановените суми и предприетите финансови корекции, особено когато дадено плащане не е направено в съответствие с правилата на Общността.
 
Подробни данни по сектори и по държави:

•    В статистическото приложение към доклада са представени подробни данни по сектори и по държави-членки. В областта на собствените ресурси броят на разкритите и оповестени измами и нередности (случаи за суми над 10 000 EUR) е намалял с 12 % спрямо 2005 г., но сумата, засегната от нередности се е повишила с над 7 % (от 328 млн. EUR на 353 млн. EUR). Стоките, които през 2006 г. са най-засегнати от нередности, са телевизионните приемници, тютюневите изделия, маслата и мазнините, като най-често техният произход е от Китай, САЩ, Япония, Бразилия и Южна Корея.   

•    При разходите за земеделие броят на оповестените нередности се е повишил с 3 % спрямо предходната година. Общата сума за 2006 г. е с 15 % по-малко, т.е. 87 млн. EUR. Най-големият брой оповестени нередности се отнасят до развитието на селските райони, до сектора на едрия рогат добитък, както и до сектора на плодовете и зеленчуците. Очакваното въздействие на измамите е сравнително стабилно. Взети заедно, тези три групи съставляват почти 60 % от общия брой оповестени нередности и почти 70 % от общата сума, засегната от нередности.

•    Броят на оповестените нередности за 2006 г. относно структурните мерки (включително Кохезионния фонд) е намалял с 10 % спрямо предходната година, докато финансовото въздействие за 2006 г. се е увеличило със 17 % на 703 млн. EUR. Както в предишни години, повечето нередности (около 75 %) са констатирани в Европейският фонд за регионално развитие и в Европейския социален фонд. Очакваното въздействие на измамите е спаднало спрямо 2005 г.

•    Относно предприсъединителните фондове броят на нередностите е нараснал с 13,6 %. Предполагаемото финансово въздействие на нередностите се е увеличило при ФАР и САПАРД, но е намаляло при ИСПА (от 6,9 млн. EUR за 2005 г. на 1,2 млн. EUR за 2006 г.). Общата сума оповестени нередности за 2006 г. е намаляла с 26 % на 12,318 млн. EUR (от 16,7 млн. EUR за 2005 г.). Очакваното въздействие на измамите е спаднало спрямо 2005 г.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

При съпоставка на данните за България човек може да си направи извод за капацитета на нашата администрация да защитава финансовия интерес на Общността.

Много бавно се подобрява качеството на докладването на съмнителни случаи, сочи докладът. Най-големият проблем с непълни доклади е в Унгария – 53.6% от тях съдържат грешки, сочи докладът. Като бройка Румъния е на първо място по брой доклади, които съдържат непълноти – 78, следвана от България (17) и Словакия (16). Според ОЛАФ, много от непълнотите са могли да бъдат предварително отстранени, ако преди изпращането им до ОЛАФ, са били прегледани и проверени от съответните национални власти.

Според доклада ясно се оформят две групи държави. В първата група са държави, които докладват за много случаи – Полша, Румъния и Литва. В тези страни процентът на сумите, с които се злоупотребява, е нисък. В другата група са държани като Словения и България, които докладват проекти с близо стопроцентов дял на злоупотреба.

В момента ОЛАФ разследва 12 случая, свързани с България, и оценява още 15. Най-често срещаните проблеми в България са свързани с ясните и прозрачни търгове. Според ОЛАФ процедурите за търговете се спазват слабо.  Нужни са повече прозрачност и обективност при обществените поръчки. Според директора на ОЛАФ, е нужен ясен сигнал от властите, че ако някой се опитва да злоупотребява със сложните процедури при търговете, ще понесе последици. В България, както  и други нови страни членки, има  има проблем със съда - "той просто не е достатъчно подготвен да разбере динамиката на този тип престъпления", по думите на Брюнер пред вестник „Дневник”.

Според него Румъния e изпреварилa България с „четири години" в подготвеността си да усвояват еврофондове и да предотвратяват измами. Това той отдава на факта, че румънците са започнали да се подготвят много преди ние да направим подходящото разпределение на еврофондовете свой приоритет.

Министър Петков

През втората половина на февруари, когато беше огласена аферата с българско, германско и швейцарско участие, довела до източване на 7,5 млн. евро от програма САПАРД, ОЛАФ са разследвали 4 случая на злоупотреби и са проверявали още 9 сигнала. Според говорителя на ОЛАФ Йорг Лохан, рязкото увеличаване на разследваните сигнали е нормално за новоприсъединилите се държави, защото службата става по-известна сред гражданите и те подават повече сигнали до нея.

През октомври 2006 г. министърът на вътрешните работи Румен Петков каза след среща с Брюнер, че в съда са внесени четири обвинителни акта за източване на средства от европейските предприсъединителни фондове. Образувани са и 11 досъдебни производства за измами с евросредства, допълни вътрешният министър. Ден по-рано премиерът Сергей Станишев обяви, че има 54 случая, в които са източвани пари от европейските фондове, 20 от тях са по програма ИСПА, 22 - по програма САПАРД, и 2 - по ФАР.

Повече за ОЛАФ и България вижте ТУК - в Глава 28 "Финансов контрол" от преговорите за присъединяване на България към ЕС.

  • След разпускането на Комисията Сантер, беше създадено Европейското бюро за борба с измамите като независима служба за разследване, което започна да функционира от 1 юни 1999 г.
  • В България партньори на ОЛАФ са МВР, Агенция „Митници", НСБОП и Агенцията за финансово разузнаване.

ПОСЛАНИЯТА

При представянето на доклада Европейската комисия призова страните-членки да сътрудничат по-активно с Брюксел за ограничаване на нередностите с пари от европейските фондове.

Директор Брюнер
EUobserver цитира шефа на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер, според когото Италия е "отличник" по сътрудничество с институцията, бореща се с измамите в ЕС. Италия е на второ място по брой активни разследвания на злоупотреби. Брюнер същевременно разкритикува Белгия за липса на достатъчно активно сътрудничество, заключава EUobserver.

Необходимо е България да бъде по-активна в дейностите по предотвратяване на измами свързани със усвояването на средства от ЕС, тъй като темата за европейските фондове е много чувствителна и ползването им трябва да води до конкретни резултати, заяви Брюнер в Брюксел. По неговите думи в България се забелязва видим прогрес при борбата с измами от еврофондовете, но е необходимо още по-тясно сътрудничество с бизнеса.

Междувременно друго базирано в Брюксел електронно издание - EUexpands - цитира ръководителя на Представителството на ЕК в София Майкъл Хъмфрис да казва -  вълната от оставки в българското правителство е добър знак за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, но не е достатъчно.

В България главен проблем е недостатъчното сътрудничество между отделните институции, отговорни за борбата с измамите, каза няколко дни по-късно Брюнер пред вестник "Дневник". По думите му "предстои още дълъг път", за да може да бъде отбелязан напредък.  Според него усилията на страната ни са започнали много късно и затова има забавяне в резултатите – за разлика от това, което е постигнато в Румъния. Разследването на  даден разход на европейски средства в България отнема твърде много време, преди да се задейства институционалната машина у нас. "Очевидно румънските магистрати са научили урока си по-бързо" каза още той. Процесът за научаване на процедурите и принципите за разследване на финансови злоупотреби със средства от ЕС в България трябва да бъде ускорен, тъй като "търпението на страните членки се изчерпва", заключи Брюнер.
ДОКУМЕНТИТЕ

Ето и доклада с двете му приложения в оригинал:  

 

По темата



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Радиопредавания
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Доклади за напредък
 
 
 
    Още 
Актуално
 
 
 
    Още 
Видео
 
 
 
    Още 
Аудио
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Интерактивно
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.