На базата на направения анализ могат да се направят следните заключения:

1. Диференциацията в динамиката на процесите на регионалното развитие се увеличава през последните пет години. Обект на положителни промени в икономическото развитие са всички райони за планиране, но мащабите и характеристиките на промените са различни.

2. Продължават и се задълбочават процесите на застаряване и намаляване броя на населението във всички райони за планиране. Като най-неблагоприятни могат да се оценят демографските процеси в Северозападния и Северния централен район. До голяма степен тези негативни процеси са обусловени от икономически причини.

3. Икономическият растеж протича с различна динамика в отделните райони за планиране. Най-високи темпове на растеж на БВП отбелязва Югозападният район, в останалите райони те са около и под средните за страната в отделните години на наблюдавания период. Това води до определено нарастване на различията в икономическото развитие между Югозападния район и останалите райони. Този извод се потвърждава и от произведения БВП на човек от населението, който бележи трайна тенденция на нарастване над средния за страната само в Югозападния район.

4. Структурата на създадената брутна добавена стойност по райони за планиране през периода 1997-2003 г. се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в районите продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура. Определено изоставане на индустриалния сектор се наблюдава в Северозападния (особено ако се изключи приноса на АЕЦ “Козлодуй”), Североизточния и Северния централен район. Независимо от преобладаващото участие на сектора на услугите в икономическата структура на всички райони за планиране, този сектор се характеризира с ниско качество и все още слабо развитие на услугите, подкрепящи развитието на бизнеса.

5. Заетостта има различни равнища в отделните райони, като се наблюдава тенденция на нейното плавно нарастване през последните три години. Най-ниско е равнището на заетост в Северозападния, а най-високо в Югозападния район. Във всички райони за планиране, с изключение на Югозападния, много висок е делът на заетите в селското стопанство, което е характеристика за все още слаборазвити регионални икономики.

6. Процесите на социално развитие и сближаване показват силни различия по отношение на равнището на безработица. С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната, като в Северозападния район е най-високо. Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица в Северозападния район се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията със заетостта и растежа в този район, може да се смята, че той се нуждае в най-голяма степен от целенасочени действия на регионалната политика за постигане на устойчиво дългосрочно развитие.

7. Конкурентноспособността на българските райони за планиране, оценена в европейски план, е изключително ниска. Независимо от добрите образователни характеристики на човешките ресурси, качеството на работната сила е недостатъчно, за да отговори на предизвикателствата на икономиката, основана на знанията и на глобализационните процеси. Основният извод, който може да се направи, е, че всички райони в страната значително изостават по технологичен/иновационен потенциал за растеж, по подготвеност за използване и по използване на ИКТ. Преодоляването на изостаналостта по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанията и информационното общество, е от решаващо значение за развитието на националната и регионалните икономики и реализиране на интензивен догонващ растеж през следващите 10-15 години.

8. Развитието на транспортната инфраструктура диференцира възможностите за икономическа активност на отделните райони. Най-голямо е изоставането в развитието на пътната мрежа в Южния централен район и в Северозападния район за планиране. Най-слабо развита е ж.п. мрежата в източната част на страната (Североизточния и особено в Югоизточния район за планиране).

9. Качеството на околната среда бележи последователно подобрение във всички райони за планиране. Основните проблеми са свързани с режима на водоподаване на редица населени места, подобряване качеството на въздуха и водите в определени райони. Комплексното въздействие на политиката за регионално развитие, устройство на територията и опазване на околната среда е решаващ фактор за преодоляване на проблемите в териториите с натрупване на екологични проблеми.

10. Сравнително равномерно е развита мрежата от населени места в цялата национална територия. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове – опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Това поражда проблема за център и периферия и обуславя междурегионални и особено вътрешнорегионални различия, които са по-типични за страната и поставят проблеми пред вътрешната (националната) политика на регионално развитие.

11. Значително по-големи са вътрешнорегионалните различия (между областите и общините в районите за планиране). В почти всички райони и области се наблюдава типично изявен проблемът “център-периферия”. Бенефициентите на положителните промени са многофункционалните райони, концентриращи образователни и научни центрове, добре квалифицирани човешки ресурси, относително добри инфраструктурни мрежи и добре развити институции на бизнес средата, които съставляват потенциалната основа за по-ефективно регионално развитие, отколкото в останалите региони. Особено засегнати са граничните територии, селските райони, районите в индустриален упадък. Тези региони се нуждаят от известна държавна помощ, фокусирана преди всичко върху създаване на условия за започване на устойчив процес на структурно преобразяване и за намаляване на съществуващите социални проблеми и безработицата. Именно това са изостаналите райони за целенасочено въздействие, които са обект на държавната регионална политика.

12. Оценени в европейски контекст междурегионалните различия (на ниво NUTS 2) са сравнително малки (в границите на 2.5 пъти). Това може да се обясни със сравнително балансираната мрежа от населени места и особено с наличието на големи градове, които изпълняват ролята на опорни центрове на растеж във всеки от районите (с изключение на Северозападния район) като противовес на столицата. Повечето от районите имат подобни черти, силни и слаби страни, макар и с някои предимно количествени вариации.

13. Различията между българските райони и регионите на ЕС са значително по-големи от междурегионалните различия: по някои важни показатели като БВП на човек, заетост, разходи за НИРД, интернет достъп, внедряване на информационни и комуникационни технологии за бизнеса и населението, инфраструктура, подкрепяща бизнеса, различията със средното за ЕС са над 4-5 пъти. Това изисква да се определят специфични приоритети в регионалната политика, които да отразяват тази ситуация. Ще са необходими широкомащабни интервенции за намаляването на тези различия до 2015 г.

14. Капацитетът за усвояване на Структурните фондове и Кохезионния фонд особено от местните и регионалните власти е със сериозни дефицити, което налага прилагането на специални мерки за тяхното преодоляване. В противен случай страната и регионите могат да се изправят пред опасността за ниска усвояемост на средствата от тези фондове и слабоефективни проекти (без необходимото териториално въздействие).