НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015
Визията, целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода до 2015 г. са формулирани въз основа на анализа, настъпващите промени в процеса на интеграция на страната в ЕС и в съответствие с целите на националната и секторните политики, определени в съответните стратегически документи.
Основополагащи при разработване на Националната стратегия за регионално развитие са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е насочена към намаляване на регионалните различия. Съгласно чл. 158 от Договора за ЕС, Общността ще насърчава нейното цялостно хармонично развитие чрез създаване и провеждане на действия, водещи до засилване на социалното и икономическото й сближаване. В частност, Общността си е поставила за цел да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.
Стратегията отчита целите на Структурните фондове и Кохезионния фонд , като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността: Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг (Вж. приложение 2). Съобразени са и принципите на структурната политика на ЕС като: географска, тематична и финансова концентрация на намеса, многогодишно програмиране, партньорство, субсидиарност, допълняемост.
Националната стратегия за регионално развитие на България обхваща период от време, в който страната ще продължи подготовката си за присъединяване в ЕС, както и период, в който ще бъде пълноправен член на ЕС. Това налага да бъдат отчетени някои проблеми и предизвикателства, които възникват след присъединяването на 10-те нови страни членки през 2004 г., свързани с конкурентоспособността и вътрешното сближаване в ЕС. Друг важен фактор, който е отчетен в Стратегията, е ускореният процес на икономическо преструктуриране в рамките на ЕС, като резултат от глобализацията, технологичната революция, развитието на икономика и общество основани на знанието при отчитане на принципите на устойчивото развитие. Стремежът за по-балансирано разпределение на икономическите дейности на територията на ЕС понижава риска от пречки при растежа, запазване на европейския обществен модел и поддържане на социално сближаване. Всички тези предизвикателства стоят и пред българските региони.
За да се преодолее успешно проблема с конкурентоспособността, българските райони трябва да станат по-атрактивни - да привлекат инвестиции, да развият своя ресурсен потенциал и да станат благоприятна основа за нови динамично развиващи се икономически дейности, които да допринесат за постигането на стратегическите, икономическите и социалните цели за развитие на ЕС. В периода 2005-2015 г. районите за планиране трябва да направят значителна крачка към намаляване на различията в социално-икономическото развитие между тях и изоставащите и необлагодетелствани райони в ЕС-27. В този контекст те трябва да достигнат икономически ръст, който би довел до реална конвергенция.
Представлявайки неразделен елемент от политиката за социално-икономическо развитие на страната, регионалната политика ще съответства и допринася за постигане на целите и приоритетите на Националния план за развитие. С останалите политики на държавата се търси постигането на координация и допълняемост. За целта са отчетени основните цели и приоритети на разработените стратегически документи, попадащи във времевия хоризонт на Националната стратегия за регионално развитие като Стратегията по заетостта (2004-2010 г), Стратегията за насърчаване развитието на малки и средни предприятия (2002-2006 г.), Иновационната стратегия, Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005-2010 г.), Националната стратегия за околната среда (2005-2014 г.), Националната жилищна стратегия, проекта на Стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образование, Националната стратегия за продължаващото професионално обучение (2005-2010 г.), Националната здравна стратегия (2001-2006 г.) и др. (Вж. приложение 3).
Националната стратегия е разработена на основата на интегриран подход на политиката за регионално развитие с политиката за териториално развитие и устройство. Потърсени са онези въздействия на развитието на селищната мрежа и връзките град-село, европейските транспортни коридори и териториите с натрупване на екологични проблеми, които пряко влияят върху регионалното развитие.
Стратегията има дългосрочен характер и обхваща периода 2005-2015 г. През този период се очаква:
- България да се подготви за членство в Европейския съюз и да изгради административен капацитет за успешна интеграция в структурите на ЕС и прилагане на структурните инструменти,
- ефективно да прилага политиката за икономическо, социално и териториално сближаване като страна – членка на ЕС, в периода след 2007 г.