НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015
Тази главна цел се основава на изводите от проведения анализ на състоянието и тенденциите в развитието на районите за планиране и преди всичко на необходимостта да се развие и използва вътрешния потенциал на всички райони за планиране и да се повиши качеството на живот в тях. Тази цел съответства изцяло на целите на регионалното развитие, определени със Закона за регионално развитие на Република България.
Устойчив икономически растеж не се постига единствено чрез висока динамика на развитие в най-силните икономически райони за планиране, но и чрез общо повдигане на икономическото равнище на районите и особено на по-изостаналите. Всички райони на страната трябва да участват в общия процес на растеж и да допринасят за постигането на целите на регионалното развитие. Това налага диференциран подход по отношение вида на инструментите за подпомагане на регионалното развитие, зависещи от социално-икономическата ситуация в отделните райони и специфичните им проблеми.
Предвид предстоящото членство на Република България в ЕС, тази цел съответства и на основната цел на политиката за социално-икономическо сближаване на ЕС, определена като намаляване на различията между равнищата в развитието на различните региони и изостаналостта на слаборазвитите региони, включително селските райони (Чл.158 и 159 от Договора за ЕС ). Освен това тя отчита целите на Лисабонската стратегия и стратегията от Гьотеборг, като по този начин допринася за реализация на ключовите приоритети на Общността.
Устойчивото и балансирано развитие на районите налага както нови количествени, така и качествени изменения в регионалното развитие, обхващащи всички елементи на това развитие и водещи до хармонично и балансирано интегриране на цялата територия на страната.
Главната цел може да се достигне чрез реализирането на следните стратегически цели:
• Постигане на прелом в развитието на българските райони за планиране чрез инвестиции във физически и човешки капитал и доближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС;
• Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия чрез развитие на вътрешния потенциал на регионално и местно ниво;
• Развитие на териториалното сътрудничество за постигане на териториална кохезия с ЕС и разширяване на добросъседството и партньорството.
Реализирането на първата цел предполага провеждането на комплекс от мерки, които да доведат до увеличаване на равнището на социално-икономическо развитие на всички райони за планиране с оглед доближаване до средните параметри на развитие на регионите от ЕС. Това ще се постигне чрез създаване на условия за ускорен растеж и повишаване на регионалната конкурентноспособност. Дейностите на политиката за регионално развитие ще подкрепят икономическото преструктуриране на районите за планиране чрез изграждане на икономика, основана на знанието, повишаване достъпа до заетост чрез подобряване на образователните характеристики на работната сила и съобразяването им с потребностите на регионалните и местните пазари на труда, технологично развитие, доизграждане на регионалната и местната инфраструктура, влияеща върху привличане на бизнес инициативи. Постигането на високи равнища на растеж чрез подобряване на производителността и увеличаване на заетостта ще допринесат за повишаване на жизнения стандарт и генериране на ресурси, необходими за развитие на инфраструктурата, социалните услуги и др.
Основните количествени индикатори за постигането на тази цел в края на 2015 г. за всички райони за планиране са:
• Достигане на БВП на човек от населението от 29% през 2003 г. (ЕС 25 = 100%) до над 40% от средния за регионите за ЕС 27;
• Нарастване на равнището на заетост от 52.5% през 2003 г. до над 65 % и около 60% за жените;
• Достъп до широколентови комуникации на не по-малко от 30% от населението.
Реализирането на втората цел - развитие на вътрешния потенциал на районите за планиране и намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия, ще доведе до преодоляване на значителните различия в потенциала на човешките ресурси, заетостта, доходите, инфраструктурната осигуреност, иновационния капацитет и възможностите за развитие в отделните части от територията на районите за планиране, които се оценяват като сериозен ограничител и за националното развитие. Дейностите, които ще подкрепи регионалната политика, следва да се оценяват не просто като намаляване на тези различия, но и по приноса им за постигане на горната цел. Основен обект на политиката за регионално развитие по тази цел ще бъдат изостаналите райони за целенасочено въздействие съобразно специфичните регионални потребности и особености. Освен подкрепа за развитие на вътрешния регионален потенциал тези дейности ще доведат до повишаване стандартите на обитаване на населението вътре в отделните райони за планиране. Това са дейности за подобряване достъпа до питейна вода и качеството й, подобряване на екологичните стандарти, повишаване качеството и достъпа до здравни услуги, запазване на местната идентичност и съхраняване на местното природно и културно наследство.
Основните количествени индикатори за постигането на тази цел в края на 2015 г. за всички райони за планиране са:
• Намаляване на вътрешнорегионалните различия в равнището на заетост, като равнищата на заетост по общини са не по-ниски от 20% от средното за страната;
• Намаляване на вътрешнорегионалните различия в равнище на безработица, като равнищата на безработица по общини са не повече от два пъти по-високи от средното за страната ;
Допълнителни ориентири за постигане на тази цел са:
• Разширяване с 10% на обхвата на 45-минутния изохрон около основните транспортни центрове в районите за планиране;
• Населението във всички райони е с непрекъснато водоподаване с необходимите качества на водата.
Реализирането на третата цел е свързано с по-пълното и ефективно интегриране на българските райони в територията на Европейския съюз и постигане на общи ползи от териториалното коопериране, основано на съвместни проекти за регионално развитие в рамките на трансграничното и транснационалното сътрудничество. Развитието на трансграничното сътрудничество създава условия за растеж и повишаване качеството на живот в граничните райони, преобладаващата част от които се нареждат сред най-необлагодетелстваните в страната. Участието на българските региони в транснационални мрежи ще съдейства за пренос на полезен опит и знания и по този начин преодоляване отдалечеността на страната от осите на развитие и знания в Европа. Същността на поставената цел не позволява формулирането на конкретни количествени ориентири, по които да се следи нейното изпълнение, но в т. 5 на настоящата стратегия са посочени индикатори за наблюдение на нейната реализация.
Необходимостта от защита на околната среда и следването на един устойчив път на развитие е основен хоризонтален приоритет и изисква пълно отчитане на екологичните съображения при преследването на целите на икономическото и социалното развитие и сближаване на районите в страната.
Стратегическите цели на регионалното развитие са обвързани с целите на националната политика, като се добавя регионален компонент в общото въздействие чрез осигуряване на условия за активизиране на териториалните фактори за растеж. Тези фактори включват усвояване на регионалния потенциал за развитие, реализиране на синергичен ефект от териториалната близост и постигнатата хармоничност на факторите на производство, бизнес средата и човешкия капитал, въздействие върху критичните параметри на териториалните системи, включване на фактора пространство.
Описаните цели са взаимосвързани и изискват прилагането на интегриран подход в районите за планиране при определяне на мерките и проектите за тяхното реализиране.