НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015
Приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие за периода до 2015 г. имат приемственост с тези, определени в Националния план за регионално развитие 2000-2006 г., като ги доразвиват в съответствие с постигането на формулираните стратегически цели на регионалното развитие и реформите, предложени в Третия кохезионен доклад на ЕС.
Основните приоритети на Националната стратегия за регионално развитие са:
ПРИОРИТЕТ 1: ПОВИШАВАНЕ НА РЕГИОНАЛНАТА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ НА ОСНОВАТА НА ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО
Обща необходимост за всички райони в България е реализацията на дейности, насочени към насърчаване на инвестициите в структурното им приспособяване и повишаване на регионалната конкурентноспособност, тъй като всеки един от тях се определя като изоставащ в сравнение с регионите на ЕС. Регионалното преструктуриране следва последователно да ориентира икономическата структура на районите за планиране към производства с висока добавена стойност, която да им осигури висока конкурентноспособност в глобален план и да води до цялостно укрепване на социално-икономическата ситуация и подобряване на качеството на живот в тях.
При все по-силната ориентация на европейските региони към икономика, базирана на знанието, развитието на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите са ключът към регионална конкурентноспособност. Това определя политиката за регионално развитие да подкрепи механизмите, структурите и институциите, благоприятстващи създаването и усвояването на иновациите на регионално ниво и широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор. Целта е не да се гарантира, че всички териториални общности в районите за планиране ще имат средства да допринасят поравно за развитието на нови технологии, а да бъдат в равни позиции да се възползват от тях и да ги използват продуктивно. В този контекст важна роля ще играят големите градове в страната, където са съсредоточени университетите, колежите, научно-изследователските институти, които имат най-голям потенциал за осъществяване на технологични изследвания и развитие. От районите за планиране в страната с най-добри възможности за развитие на иновационни дейности са Югозападния, Южния централен и Северния централен район.
Специфичните цели в настоящия приоритет, определящи бъдещите интервенции на политиката за регионално развитие, допълват хоризонталните приоритети и мерки на секторните политики на страната, като допринасят за балансираното икономическо развитие на регионите, преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия и създаване на устойчивост на регионалното и местното развитие чрез повишаване на конкурентноспособността им.
В рамките на този приоритет основните специфични цели са:
Специфична цел 1: Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновации в районите
Липсата на иновационен капацитет на регионално равнище произтича от недостатъчната изследователска база, от ниските нива на разходи за изследване и развитие и от слабите връзки между научноизследователските центрове и бизнеса. Това определя необходимостта от специална подкрепа, насочена към насърчаване на регионите да разработват иновационни политики и да предоставят технологична подкрепа на бизнеса. За целта ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:
* разработване на регионални иновационни стратегии, които да се съгласуват с националната политика в областта на иновациите, формирана и провеждана от Министерство на икономиката и политиката в областта на науката, формирана и провеждана от Министерство на образованието и науката.
* изграждане на регионални центрове за изследвания, технологии и иновации;
* подобряване на връзките между МСП и университетите, изследователските и технологичните центрове на територията на районите;
* стимулиране на пазарно ориентирани технологични проекти, разработени съвместно от научни институти и фирми в районите;
* насърчаване развитието на публично-частното партньорство при развитието и трансфера на нови технологии;
* привличане и насърчаване на инвестиции за изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за малки и средни предприятия.
За развитие на регионалното и местното технологично предприемачество ще се подкрепят дейности, свързани с изграждане на регионални технологични паркове и инкубатори, включително инвестиции за обновяване и модернизация на инфраструктурата на висшите училища и научните организации, на подходящи терени и сгради в общините за създаване на технологични центрове, технологични инкубатори и паркове.
Дейностите приоритетно ще бъдат насочени към региони с потенциал за икономическо и научно-технологично развитие, райони за растеж и райони в индустриален упадък.
Технологичното развитие на българските региони ще се постигне и чрез активната политика на местните и регионалните власти – даване на преференции за изграждане на предприятия в технологични паркове, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейностите, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации – подбор на персонал, обучение на персонала, търсене на партньори, пазари, агресивен регионален маркетинг.
За развитието на високотехнологични МСП в районите от значение са и редица други предпоставки като наличие на регионални инвестиционни фондове, осигуряващи достъп до рисков капитал за МСП.
Специфична цел 2: Изграждане на бизнес мрежи и регионални и трансгранични клъстери
Развитието на регионални бизнес мрежи и клъстери е все още слабо или липсващо звено на регионалните икономики в страната. Предимствата от тяхното изграждане ги превръщат в специален обект на подкрепа от политиката за регионално развитие.
Регионалните клъстери са групи свързани производства на основата на териториална близост, бизнес и технологично подкрепяща ги инфраструктура, финансови и образователни услуги. Организирани в мрежи, активно подържани от местните институции, тези предприятия развиват култура на сътрудничество, комбинирана с големи възможности за иновации и адаптиране и постигат високо ниво на конкурентноспособност. Успехът на регионалните клъстери се дължи на съвместния мениджмънт и маркетинг, събирането и предоставянето на стратегическа и технологична информация в рамките на създадените от тях мрежи, възможностите за създаване на подходящи обучителни програми за човешките ресурси и др.
Трансграничните клъстери са ефективно икономическо средство за развитие на граничните райони, стимулиране на местния бизнес, инвестициите, намаляване на безработицата. Те създават възможност на местния бизнес за достъп до нови пазари и стимулиране на трансграничното сътрудничество. Трансграничните клъстери спомагат за ефективното използване на географското местоположение и на местния капацитет (човешки и физически), както и за устойчивото развитие на граничните райони.
Публичният сектор в развитието на клъстерите има по-скоро ролята на катализатор, като подпомага, в рамките на регламентите за държавна помощ, стартиращи проекти и особено развитието на мрежи и обмена на информация, изследвания и образование, а също и като създава специална инфраструктура и по-гъвкави инструменти за нуждите на клъстерите.
За тяхното възникване и развитие местните власти играят много важна роля. В тяхна власт е да инициират програми за развитие на клъстери и да бъдат активен участник в изпълнението на тези програми. Други основни субекти, придружаващи клъстера, могат да бъдат: регионалните ТПП, местни и регионални професионални сдружения на предприятия, университети, колежи, изследователски институти, структури за икономическо развитие: агенции и асоциации за регионално и местно икономическо развитие и др.
Важна роля и позитивно въздействие за постигане на устойчив икономически растеж в регионален контекст имат клъстерите в областта на туризма, селското стопанство , горското стопанство.
Специфична цел 3: Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационни технологии в областта на публичните услуги и услугите за МСП
Едно от важните условия за изграждане на конкурентен профил на районите за планиране е достъпът до информационни и комуникационни технологии. Липсата на достъп до подходящи телекомуникационни услуги представлява сериозна пречка в развитието на всички райони, особено на изостаналите райони за целенасочено въздействие, периферните и слабо урбанизираните. Постигането на тази цел от една страна е свързано с въвеждането на широколентови технологии за цифров пренос на информация, водещи до повишаване на ефективността, обхвата и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението (образование, здравеопазване, услуги на местната и областната администрация, данъци и друго социално обслужване на гражданите), както и услуги за местния бизнес (бизнес информационни системи, данъчна информация и други услуги за бизнеса, предоставяни от местната власт). От друга страна, използването на тези технологии е свързано с подходящо обучение на населението и местния бизнес.
Регионалната политика ще подкрепи развитието на мрежата на информационното общество в районите и прилагането на информационните и комуникационни технологии чрез:
* изграждане на широколентови комуникационни мрежи;
* подобряване достъпа до и развитието на он-лайн публични услуги;
* подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на информационните и комуникационни технологии;
* развиване на умения, свързани с информационните и комуникационни технологии от местното население.
Приоритет при изграждане на инфраструктурата на информационното общество трябва да бъде даден на районите за целенасочено въздействие. В изостаналите райони нейното изграждане ще увеличи атрактивността им за локализиране на икономическа активност. В районите за растеж тя ще допринесе за активното им включване в мрежите за обмен на информация и знания в границите на ЕС и повишаване конкурентноспособността на района за планиране като цяло.
ПРИОРИТЕТ 2: РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА, СЪЗДАВАЩА УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ
Капацитетът за регионално развитие се редуцира значително от съществуващите инфраструктурни различия между българските райони и тези на ЕС. Подкрепата за развитие и модернизация на инфраструктурата е от определящо значение за включване на всички райони в процеса на развитие, увеличаване на регионалната инвестиционна атрактивност и конкурентнособност в национален и международен план. Регионалната и местната инфраструктура е ключов фактор, стимулиращ развитието на бизнеса и икономическото приобщаване на цялата територия чрез изграждане на предпоставки за използване на специфичните регионални потенциали. Освен това дейностите по изграждане на регионалната инфраструктура са източник за създаване на нови работни места в процеса на нейното изграждане и функциониране.
С развитието на основната инфраструктура политиката за регионално развитие следва да постигне:
* прилагане на интегриран подход и хармонично изграждане на елементите на инфраструктурата в отделните райони, съобразно техния специфичен потенциал и инфраструктурни дефицити;
* подобряване на качеството на инфраструктурните услуги, в съответствие с очакваното търсене на различните видове инфраструктура;
* развитие на инфраструктурата допринасяща за постигането на стратегическата цел за устойчив икономически растеж, заетост и балансираното регионално развитие на районите за планиране.
Отделните проекти и програми за развитие и модернизация на инфраструктурата са предмет на оценителни процедури за тяхното въздействие върху околната среда, които са важен механизъм за прилагане на принципите на устойчивото развитие.
Отчитайки универсалността на инфраструктурите различия, дейностите ще се насочват приоритетно към местата, където има осезаема бариера за използването на потенциалните фактори за икономически растеж.
В рамките на този приоритет се очертават три основни специфични цели на политиката за регионално развитие:
Специфична цел 1: Развитие и модернизация на елементите на регионалната и местната транспортна инфраструктура
Важните предпоставки за регионален растеж и заетост са свързани с осигуряване на добър транспортен достъп до зоните за развитие на икономически дейности.
Ключовите национални транспортни проекти са развитие и модернизация на европейските транспортни коридори (№ 4, 7, 8, 9 и 10), преминаващи през територията на страната. Основните приоритети са свързани с доизграждане на автомагистралната мрежа на страната и реконструкция и рехабилитация на участъците от пътищата от І и ІІ клас, които се намират в недобро експлоатационно състояние.
Политиката за регионално развитие ще подкрепи реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ и ІІІ клас и общинската пътна мрежа за подобряване на транспортния достъп на регионално ниво до главните транспортни коридори, както и достъпа на икономическата активност до периферните и изостаналите райони. Тя ще се насочи към:
* пътища, осигуряващи достъп до европейските транспортни коридори на отдалечени от тях територии с потенциал за развитие и/или проявен инвеститорски интерес;
* пътища, осигуряващи вътрешнорегионални връзки в районите за планиране, даващи възможност за развитие на специфичния им икономически потенциал;
* подобряването на транспортно-комуникационните връзки към пристанищните терминали в градовете и извън селищните територии;
* реконструкция и модернизация на железопътни гари в изявените регионални и местни икономически центрове;
Специфична цел 2: Изграждане и подобряване на екологичната инфраструктура
Политиката за регионално развитие следва да подкрепи изграждането и подобряването на специфична местна екологична инфраструктура:
* изграждане на водоснабдителни и канализационни системи в населените места: малки пречиствателни станции за питейна вода и за промишлени и битови отпадъчни води; водопроводни мрежи и съоръжения в неводоснабдени населени места; водоснабдителна и канализационна инфраструктура на зоните за развитие на бизнес, в т.ч. в изостаналите райони за целенасочено развитие с туристически потенциал;
* изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразно управление на отпадъците;
* рекултивация на замърсени терени и замърсени земи;
* предпазване от природни рискове – укрепване на свлачища, предпазване на дунавския и черноморския бряг от абразия;
* развитие на възобновяеми енергийни източници (водноелектрическа енергия, вятърна, слънчева геотермична енергия и енергия, генерирана от биомаса) и на енергийната ефективност в публичния сектор.
Специфична цел 3: Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура
Предоставянето на регионални и местни бизнес услуги, допринасящи за развитието на предприемачеството и местния бизнес и/или създаването на нови работни места, е все още определен дефицит, особено в изостаналите райони за целенасочено въздействие. Това определя необходимостта от дейности по създаване и повишаване ефективността на съществуващите бизнес услуги, включително специализирани услуги за групи МСП. Специфичните регионални потребности ще определят вида на необходимата инфраструктура: напр. изграждане на регионални офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали, бизнес инкубатори, бизнес центрове, индустриални паркове, нови производствени и предприемачески зони.
Индустриалните паркове обикновено са новоизградени зони, отредени за производствени нужди, с публични инвестиции за изграждане на бизнес и довеждаща техническа инфраструктура. Те се създават за привличане на модерни производства и представляват важен инструмент на регионалната и устройствената политика за привличане на бизнес инвестиции. В някои случаи местните власти могат да предоставят недвижима собственост (напр. земя и сгради) за настаняване на МСП на местни и чужди инвеститори в тях. Тяхното изграждане е особено наложително в районите с индустриален упадък и някои типове изостанали райони, в които се налага индустриално преструктуриране.
ПРИОРИТЕТ 3: ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В РАЙОНИТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ
Укрепването на човешкия капитал, социалното сближаване и опазването на природното и културното наследство на районите в страната допринасят за повишаване на тяхната привлекателност и качество на живот. Общият ефект е не само в ползите от общото икономическо развитие на районите, свързано с растежа, заетостта, доходите и грижите за населението, но и в утвърждаването на традиционните сравнителни предимства на българските райони по линия на човешкия потенциал и качествената природно-културна среда.
Подобряването на уменията на човешкия ресурс за по-висока приспособимост към икономическите и социалните промени е предизвикателство за всички райони на страната. Регионалните дефицити в качеството на човешките ресурси са неравномерно разпределени по територията, но навсякъде се наблюдават негативни тенденции към откъсване на образованието от регионалната икономическа среда, недостиг на умения и квалификация за работа с новите технологии и изисквания на производството, прекъсване на връзката между образованието и потребностите на местните пазари на труда, липса на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни дейности, особено наложителни в съвременните условия на глобализация, развитие на информационно общество и икономика на знанието.
Преодоляването на различията в степента на заетост и в равнището на образование на българските райони в сравнение с регионите на ЕС и ориентирането към доближаване до заложените в Стратегията от Лисабон цели – равнище на заетост 70%, в т.ч за жените – 60%, придобиване на средно образование – 85% за лицата над 22 години и включване на 12,5% от възрастните в обучение през целия живот, са в основата на предприеманите дейности по този приоритет.
Природното и културното богатство на България и нейните райони е част от европейското природно и културно разнообразие и неговото запазване и добро управление е в основата на устойчивото развитие, което ще бъде един от основните акценти на регионалната политика на страната до 2015 г. Това богатство, съхранено и социализирано по подходящ начин, е предпоставка за развитие на устойчив местен туризъм и рекреационна дейност с комбиниран здравен и икономически ефект.
Специфичните цели на политиката за регионално развитие допълват и разширяват действията на другите политики, преди всичко в областта на заетостта, образованието и здравеопазването, в съответствие с конкретните местни особености и потребности.
Специфична цел 1: Повишаване на атрактивността на регионите чрез инвестиции в образованието
Уменията на работната сила вече се превърнаха в основно сравнително предимство в глобалната конкуренция и основен фактор за атрактивност на районите. Модерната икономика налага непрекъснат процес на адаптация на образованието и уменията на работната сила към нейните изисквания.
За развитието на професионалните умения и преодоляването на структурните дефицити на регионалните и местните пазари на труда е необходимо да се насърчи сътрудничеството между бизнеса, образователните и изследователските институции. В тази връзка подкрепа трябва да получат дейностите, свързани с:
* разработване на отворени системи за обучение, регулиращи професионалната подготовка според нуждите на регионалния пазар на труда, съвместно със социално-икономическите партньори;
* повишаване участието в образованието и обучението през целия живот, вкл. чрез дейности за постигане на значителен спад в преждевременното напускане на училище (особено в региони с концентрация на ромско население);
* стимулиране на връзките между работодателите и процеса на подготовка на студентите чрез договарянето на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит от студентите по време на тяхното следване в съответствие с потребностите на предприемачите и инвестиционния процес;
* създаване на модерна регионална информационна система за професионално насочване и информация.
Осъществяването на преход към информационно общество изисква придобиване на различна степен на грамотност на човешките ресурси по отношение на информационните и комуникационни технологии, както и тяхното активно въвеждане в образователния и обучителния процес. За целта ще се стимулира осигуряване на Интернет достъп във всички учебни заведения чрез изграждане на необходимата инфраструктура за осигуряване на високоскоростен интернет.
Специфична цел 2: Интегриране на цялата териториална общност към пазара на труда
Предотвратяване на безработицата и подкрепяне интегрирането на безработните в трудовия процес ще се постигнат чрез предложените дейности по горните цели, свързани с развитието на икономиката, инфраструктурата и уменията на работната сила, а така също и чрез предлагане на специализирани услуги на търсещите работа под формата на консултации и обучение. Прилагането на превантивни и активни мерки на местните пазари на труда трябва да обхванат всички социални групи с особена подкрепа за най-рисковите групи. Борбата с безработицата изисква широкообхватни мерки за взаимна подкрепа на икономическата, социалната политика и политиката по заетостта. Инструмент на тази политика са регионалните и местните програми за заетост.
Политиката за регионално развитие сътрудничи за постепенно постигане на съответствие между регионалната секторна заетост (с висок относителен дял на заетите в първичния сектор в районите за планиране, и особено Северозападен, Североизточен, Южен централен) с тази на регионите в ЕС (с висок относителен дял на заетите в третичния сектор и високотехнологичните отрасли). Основните акценти на тази политика са върху развитието на съвременни професионални умения, информационни технологии и подобряване достъпа за обучение за младежите. Тя включва дейности за:
* подкрепа за предприемачите, които прилагат нови технологии в селското стопанство, водещи до намаляване на заетостта;
* професионална преориентация /повторно обучение/ и преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени;
* подкрепа на бъдещи предприемачи и самонаети с особен акцент върху развитие на женското предприемачество.
Подобни мерки ще бъдат приложени в районите за целенасочено въздействие – изостанали планински, селски, гранични райони и райони в индустриален упадък.
Характерът и размерът на помощта по посочените три направления на този приоритет ще бъдат приспособени към характеристиките на социално-икономическата ситуация във всеки отделен район за планиране:
* Осигуряване на необходимите ресурси – нормативно-методически и организационни (програми, стандарти и др.), информационни (база данни), кадрови (лектори, административен и друг персонал) – за обучение и квалификация на възрастни, на трайно безработни и на други лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда. Регионалната насоченост на този приоритет е към всички райони за планиране (с пилотна апробация в Югозападния и Северния централен) и част от районите за целенасочено въздействие, които са с по-голям потенциал за постигане на икономически растеж (районите за икономически растеж и Столична община).
* Намаляване несъответствието между образователното равнище и професионалните умения и квалификация на заетите лица и трудовите характеристики на работната сила, които се търсят на пазара на труда, с акцент за възрастните работници и лицата с ниско образование и квалификация. Регионалната насоченост е към районите за планиране с неблагоприятни индикатори за образователно-квалификационно равнище на населението и работната сила – Северозападен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и към някои от районите за целенасочено въздействие - изостанали селски, изостанали планински, изостанали гранични.
* Адаптиране на съществуващата и създаване на нова образователно-квалификационна инфраструктура с многоцелево предназначение (за нуждите на професионалното образование, за целите на обучението през целия живот, за преодоляване на ниската грамотност и др.), отговаряща на европейските стандарти за обучение. Регионалната насоченост е към всички райони за планиране и към повечето от районите за целенасочено въздействие (без Столична община и районите за икономически растеж).
* Провеждане на активна политика в пазара на труда, ориентирана към заетост на рисковите групи и на групите в неравнопоставено положение по отношение на достъпа до заетост. Регионалната насоченост на това действие е с приоритет към районите за планиране с висока младежка безработица, с висок относителен дял на продължително безработните (Северозападен, Югоизточен, Североизточен).
* Превенция на младежката и дългосрочната безработица в районите, в които тя е с високо равнище. Регионалната насоченост е към Северозападния, Североизточния, Югоизточния райони за планиране и в някои части от регионите, които са с по-благоприятни индикатори: Смолянска и Пазарджишка област от Южния централен район, Ловешка и Плевенска област от Северния централен район, Ямболска област от Югоизточния район за планиране).
Основата за успех на посочените дейности е в постигането на хармонизация и синхрон в дейностите на институциите, имащи функции и задачи в областта на професионалното обучение и в изработването на механизъм на взаимодействие между тях. Много важен елемент на този процес е изграждане на система на партньорство и включване на всички социално-икономически партньори.
Специфична цел 3: Подобряване на здравните услуги, допринасящи за развитието на регионите
Основен индикатор на възможностите за достъп до и за качество на здравните услуги е продължителността на живота. Населението в българските райони се характеризира с относително по-ниска продължителност на живота в сравнение с голяма част от европейските региони. За намаляване на регионалните дефицити в достъпа до и в качеството на здравните услуги, ще се подкрепят дейности, свързани с развитието на здравеопазването, включително инвестиции за развитие и подобряване на предоставянето на здравни услуги, които допринасят за регионалното развитие и качеството на живот в регионите.
Специфична цел 4: Опазване и валоризиране на природното и културното наследство
Културното и природното наследство са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие на територията на България. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на природното и културното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на районите както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регионалната идентичност.
Опазването и повишаването на ролята на културното и природното наследство в подкрепа на икономическото развитие включва:
* Осъществяване на дейности, свързани с опазване на природното и културното наследство.
* Превръщане на местните културни институти в съвременни духовни центрове за разпространение на информация, знания и др.
* Насърчаване на природни и културни модели за развитие на устойчив туризъм, в т.ч. на здравен туризъм. Развитието на големите туристически комплекси е сред приоритетите и мерките на Националния план за развитие. Регионалната политика съдейства за развитие на туристическите функции на общините като алтернатива и възможност за диверсификация на местната икономика като се фокусира върху модели на устойчив туризъм, включващи опазване и експониране на природното и културното наследство. Развитието на отдиха и туризма намира подкрепа във всички райони. Основание за това са съществуващите разнообразни регионални потенциали за тяхното развитие, както и мултиплициращият ефект по отношение развитието на други свързани с тях сектори, което се отразява върху броя на създадените работни места, имиджа на района и привличането на инвестиции. Подкрепата за местното туристическо развитие и инвестиции се адресира с приоритет към изостаналите райони с потенциал за развитие на туризма.
ПРИОРИТЕТ 4: ИНТЕГРИРАНО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ГРАДСКАТА СРЕДА
По-пълното интегриране на урбанистичните въпроси за реализиране на целите на регионалното развитие са ново важно поле на дейност в рамките на Стратегията. Тези въпроси намират все по-силна позиция в европейските документи и подкрепа от финансовите инструментите на ЕС през следващия програмен период.
Обхватът на проблемите, с които се сблъсква градското развитие, а също и ролята на градовете за стимулиране на регионалното развитие, определят и специфичните цели, които си поставя Стратегията в тази област:
Специфична цел 1: Прилагане на стратегии за интегрирано градско развитие и повишаване на конкурентноспособността на градовете
За големите градски агломерации, в които съществуват значителни проблеми, свързани с концентрацията на население, със структурата на икономическата активност и с качеството на живот, ще бъдат разработени стратегии за овладяване на високата концентрация на икономически, екологични и социални проблеми и разпростиране на тяхното влияние в съседни територии чрез дифузия на растежа. Тези стратегии ще включват рехабилитация на физическата среда, развитие на околностите и опазване и развитие на историческото и културното наследство, мерки за насърчаване на предприемачеството, местната заетост и общностното развитие, както и предоставяне услуги на населението при отчитане на променящите се демографски структури.
Специфична цел 2: Възстановяване и обновяване на градски райони
По отношение на определени градски райони ще бъдат приложени специфични мерки за тяхното физическо обновление и благоустройство за изграждане на привлекателна градска среда, което от своя страна ще доведе до бъдещи инвестиции и ново развитие. Това могат да бъдат дейности по рехабилитация на стари производствени зони и подобряване на градската среда в жилищните квартали, където е налице проблем със социалното изключване на голяма част от населението, премахване на гетата и подобряване на благоустрояването на населени места, квартали и махали, населявани от уязвими етнически групи, повишаване достъпа до публични услуги и образование, като по този начин ще съдействат и за решаването на съществуващите проблеми.
Специфична цел 3: Укрепване на взаимовръзката град-регион и подобряване на социално-икономическата интеграция
Политиката за регионално развитие трябва да укрепи взаимовръзката между града и околната територия чрез подобряване на комуникациите, създаване на работни места и услуги, развитие на транспортни връзки, за да има по-лесен достъп до работа, услуги и инвестиции и повишаване на мобилността. Така ще се подпомогне реализацията на икономическия потенциал на засегнатите градски райони, като често полза от това имат и близко разположените територии.
Специален акцент трябва да бъде поставен върху тези функции на градовете, които играят обслужваща роля в процесите на преструктуриране и развитие на селските райони като мерките се насочват към разнообразяване на структурата (предимно досега селскостопанската заетост) и към създаване на нови връзки град-село. Подходящо ще бъде да се насърчават в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство, стимулиране развитието на туризма в и край малките градове с подходящи условия и ресурси като алтернатива на самостоятелните туристически комплекси в природна среда. Взаимодействието между града и селото са от стратегическо значение за повишаване на конкурентоспособността на районите за планиране.
Интервенции подкрепящи укрепването на връзките град- заобикалящи го селски територии ще се насочат към северните райони за планиране, които в най-голяма степен се нуждаят от тази намеса, за да се създадат условия за балансираното им устойчиво развитие.
Специфична цел 4: Насърчаване на екологично чист градски обществен транспорт
Тъй като градският транспорт е един от най-големите замърсители на околната среда, политиката за регионално развитие ще подпомага със своите инструменти подготовката и реализацията на стратегии за екологично чист градски транспорт. Интервенциите в подкрепа на екологично чистия градски транспорт ще бъдат насочени приоритетно към най-големите градове на страната, където проблемите със замърсяването на градската среда са най-критични.
Изграждането на обходни пътища за градовете, през които минава транзитно голям автомобилен трафик, е първата стъпка към подобряване на градската среда. Въвеждането на метро, трамвай и тролейбуси като алтернатива на автомобилния градски транспорт и въвеждането на екологосъобразни системи и технологии за градския транспорт, наред с чисто технологичната подмяна с по-екологични двигатели е алтернатива на сегашното състояние.
ПРИОРИТЕТ 5: РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ, ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДОБРОСЪСЕДСТВОТО ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАЗВИТИЕ
Специфична цел 1: Развитие на трансгранично сътрудничество
Трансграничното сътрудничество е от важно значение за преодоляване на структурните проблеми на граничните райони в резултат на тяхното периферно местоположение. Основните дейности се концентрират върху развитието на инфраструктурата: пътища, жп транспорт, пречиствателни съоръжения, телекомуникации, енергетика; развитие на съвместни икономически, социални и културни дейности, които повишават привлекателността на районите за инвестиции и подобряват качеството на живот в тях.
Съществуващите съвместни програмни документи за трансгранично сътрудничество на българските гранични райони с тези на съседните страни (Гърция, Румъния, Турция, Македония, Сърбия и Черна гора) до 2007 г., подкрепяни от европейските програми ФАР – Трансгранично сътрудничество, както и Програмата за добросъседство, са основните инструменти за развитие на трансграничното сътрудничество през този период. Програмите все повече се отварят и за т.нар. “меки мерки”, като финансират проекти за социално-икономическо подпомагане, културно и медийно сътрудничество, образование и квалификация и др.
От своя страна, местните власти и изградените институционални структури за трансгранично сътрудничество, като еврорегиони и други органи, в рамките на съвместните си програми и дейности, допринасят съществено за разширяване и укрепване на културата на това сътрудничество.
Независимо от постигнатите резултати в следващия период е необходимо да се повиши ефектът от реализираните проекти, тяхната устойчивост и по-нататъшната интеграция на граничните райони на страните. За целта трансграничното сътрудничество ще се ориентира около ограничен брой цели и приоритети със стратегически характер и проекти с висока добавена стойност и устойчиво териториално въздействие. Те включват също тясно партньорство както формално – изразено чрез институционалните споразумения за програмиране и управление, така и неформално. Значително ще бъдат увеличени и финансовите ресурси по линия на Общността, които страната ще получи като член на ЕС за развитието на дейностите по трансгранично сътрудничество.
За да развиват ефективно трансгранично сътрудничество българските райони се нуждаят от подкрепа за :
* насърчаване на предприемачеството и по-конкретно развитие на МСП;
* подпомагане развитието на туризъм, култура и трансгранична търговия;
* насърчаване опазването и съвместното управление на околната среда;
* подобряване проблема на териториалната изолацията чрез подобрен достъп до транспортни, информационни и комуникационни мрежи и услуги и развитие на трансграничните инфраструктурни системи във водоснабдяването, управлението на отпадъците и енергийните системи;
* развитие на сътрудничество, капацитет и съвместно използване на инфраструктурата и особено в сектори като здравеопазване, култура и образование;
* насърчаване интеграцията на трансграничните пазари на труда, на местни инициативи в областта на заетостта, равните възможности, обучението, социалната интеграция и споделянето на човешките ресурси, както и на предоставянето на услуги по изследвания и технологично развитие.
Специфична цел 2: Развитие на транснационалното сътрудничество
Транснационалното сътрудничество е добра възможност за българските региони за насърчаване на партньорството и развитието на общи дейности между тях и регионите в други страни членки, адресиращи потребности от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, обмен на информация, намаляване на опасностите от екологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания.
Подкрепата в тази приоритетна област ще бъде насочена към:
* Управление на водите с ясно транснационално измерение, вкл. опазване и управление на речните басейни, водните услуги и влажните зони.
* Подобряване достъпността, вкл. инвестиции в трансгранични секции на европейските транспортни коридори №№ 4, 7, 8, 9 и 10, преминаващи през територията на България, както и подобрен местен и регионален достъп до трансевропейските и националните транспортни коридори, повишена “международна оперативност” на националните и регионалните мрежи и насърчаване на напредналите комуникационни и информационни технологии.
* Предпазване от природни рискове, вкл. наводнения, замърсяване на крайбрежни зони, замърсяване на реки и вътрешни водни басейни, предпазване и защита от ерозия и земетресения, посредством разработване на общи планове за подпомагане и защита, изграждане на инфраструктура, доставки на оборудване, изграждане на общи системи за наблюдение и контрол.
* Създаване на научни и технологични мрежи, свързани с решения за балансирано развитие на транснационални територии, вкл. създаване на мрежи между университети и връзки за улесняване достъпността до научни знания и технологичен трансфер между услуги по изследвания и технологично развитие и международни центрове за изследвания и технологично развитие, развитие на транснационални консорциуми за споделяне на ресурсите по изследвания и технологично развитие, побратимяване на институции за технологичен трансфер и развитие на съвместни финансови инженерингови инструменти за подкрепа на изследванията и технологичното развитие в МСП.
Специфична цел 3: Работа в мрежа и обмен на опит с европейските региони
За усилване на интегриращия елемент на европейското териториално сътрудничество ще бъдат подкрепяни дейности за насърчаване на работата в мрежа и обмен на опит сред регионалните и местните власти, вкл. програми за мрежи на сътрудничество, обхващащи цялата Общност и отделни райони, и дейности по изследвания, събиране на данни, наблюдение и анализ на тенденциите на развитие в Общността.
Участието на регионалните и местните власти, както и различните други регионални структури на бизнеса, културните среди и др., в създаваните транснационални мрежи по различни проекти ще съдейства за пренос на добри практики и по-пълната интеграция на българските райони в територията на Общността.
Тази специфична цел ще стимулира и подкрепи регионалните и местните власти и различните други институции в тях за създаване на нови инициативи и проекти от европейско значение, за изграждане на транснационални мрежи за сътрудничество, както и икономически, социален и културен обмен между регионите на България и Европа. Това ще доведе до увеличаване на знанията и ефективността на местните и регионалните власти по отношение на прилаганата от тях политика за развитие.
ПРИОРИТЕТ 6: УКРЕПВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ КАПАЦИТЕТ НА РЕГИОНАЛНО И МЕСТНО НИВО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ
Укрепването и повишаването на институционалния капацитет на регионално и местно ниво ще спомогне за възприемане на предложените реформи в политиката за сближаване на Общността, за създаване на капацитет за по-добро усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, програмно проектиране, наблюдение и оценка и по-добрата политика на тези нива. Това може да се постигне чрез насърчаване на дейности по следните специфични цели:
Специфична цел 1: Укрепване на капацитета и подобряване на координацията за управление на средствата от Структурните фондове на ЕС на регионално и местно ниво
Структурните фондове са от ключово значение за българските райони за планиране за укрепване на тяхната конкурентноспособност. Ефективното усвояване е първостепенен приоритет на политиката за регионално развитие.
Съществуващите досега проблеми в процеса на усвояване на средствата от предприсъединителните фондове в преобладаващата част от структурите на регионално и местно ниво, налагат прилагането на действия на основата на придобития опит и собствените усилия на страната, които да доведат до:
* укрепване капацитета на регионално и местно ниво за програмиране, разработване и управление на проекти, контрол, наблюдение и оценка, за ефективно усвояване на средствата от структурните инструменти на ЕС; укрепване на административните структури, отговарящи за прилагането на програми и проекти за икономическо и социално сближаване и в частност на бъдещите операции на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР);
* подобряване на координацията и взаимодействието за прилагане на регионалната политика;
* поетапна децентрализация на управлението и прилагането на програмите за регионално развитие.
Дейностите по тази цел ще включат:
* техническа помощ за подготовка на проекти;
* обучение и развитие на уменията за управление на проекти, финансов контрол;
* информационно осигуряване на процеса на управление;
* системи за наблюдение.
Специфична цел 2: Подпомагане изграждането на регионални и местни партньорства за развитие
Партньорството ще бъде засилено чрез подобряване на сътрудничеството между регионалните и местните власти и социално-икономическите партньори на регионално и местно ниво. Това ще бъде постигнато чрез изграждане и укрепване на нови действени партньорства на регионално и местно ниво и укрепване на институционалния капацитет на създадените органи за партньорство - регионални съвети за развитие и областни съвети за развитие.
Дейностите, които ще допринесат за подпомагане на процесите на партньорство, са:
* обучение на регионалните и местните партньори за разработване, финансиране и управление на съвместни проекти и прилагане на интегрирани програми за развитие;
* работа в мрежа;
* механизми за наблюдение и оценка на въздействието;
* информация и публичност на плановите и програмните документи на регионално и местно ниво;
* дискусионни форуми.
Специфична цел 3: Подобряване на предоставяните услуги от регионалната и местната администрация
В рамките на тази специфична цел ще се изгражда капацитет за подобряване на предоставяните услуги от регионалните и местните администрации, вкл. и на социални партньори и релевантни неправителствени организации (НПО), чрез обучение по мениджмънт на персонала и специфична подкрепа за ключови услуги, ускоряване и разширяване на административното обслужване на едно гише на регионално и местно ниво.
Специфична цел 4: Развитие на нови подходи за насърчаване и насочване на регионалното и местното развитие
Доброто управление и ефективната институционална структура са важен източник на регионална конкурентноспособност, защото те повишават ефективността на предприеманите действия от публичната администрация на регионално и местно ниво и могат да подобрят колективните усилия за създаване и разпространяване на иновациите.
Опитът показва, че доброто управление изисква преминаване от традиционния подход “отгоре надолу” към по-отворена форма, включваща съответните страни в региона. Тези партньорства трябва да обединят всички области на политиката, имащи отношение към икономическото, научното и социалното развитие (интегриран подход), в дългосрочен хоризонт (стратегически подход). Националната иновационна политика е трудно да бъде осъществена без тесните връзки с регионалните и местните власти, като в същото време е необходима и координация на регионалните политики с националните.
Дейностите по тази специфична цел са насочени към подобряване на институционалния капацитет на регионалните и местните власти, отговорни за иновациите чрез обучение, споделяне на информация, опит, резултати и добри практики и др. за насърчаване и насочване на иновационните дейности, подкрепа за развитието на публично-частните партньорства за стимулиране на успешните регионални клъстери и бизнес мрежи, както и регионални иновационни стратегии и политики. От подобна подкрепа се нуждае и стимулирането на добрите управленски подходи за развитие на транснационалното и междурегионално сътрудничество.