Значението и обхватът на предвидените действия в Националната стратегия за регионално развитие изискват значителни финансови ресурси. За финансиране на изпълнението на Националната стратегия ще бъдат използвани средства от:
 • Държавния бюджет, в т.ч. чрез инвестиционна програма за развитие на районите за целенасочено въздействие;
 • Фондовете на ЕС:
за периода до 2006 г.  – предприсъединителните инструменти на ЕС: програма ФАР, в частта й “социално и икономическо сближаване” и трансгранично сътрудничество и САПАРД;
за периода 2007-2015 г. – Структурните фондове и Кохезионния фонд чрез Националната оперативна програма за регионално развитие, Оперативната програма по цел 3 “Европейско териториално сътрудничество”, а така също  ще бъде подпомогната от други оперативни програми, тъй като основните приоритети на тази стратегия ще бъдат включени в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г.;
 • Бюджетите на общините;
 • Собствени средства на работодателите, местни физически и юридически лица, НПО и др.;
 • Международни финансови източници;
 • Други /кредити, апортни вноски- недвижимо имущество/.

Икономическите и финансовите механизми за подпомагане на регионалното развитие следва да отразяват принципите за добро управление и координация на инструментите, партньорство, ефективност и ефикасност на разходите, прозрачност, отчетност и контрол. В тази връзка особено значение имат следните два принципа:
 • Координация на инструментите и ресурсите за регионално развитие с оглед постигане на интегрирани действия по отношение на отделните елементи и фактори за регионално развитие и интегрирани схеми за развитие на районите за планиране, както и районите за целенасочено въздействие.
 • Ефективност и ефикасност на разходите за регионално развитие. Това се отнася за разходите за всички райони, включително и най-бедните. Те се подпомагат, особено по линия на фондовете на ЕС, при представени конкурентни проекти. През първите години прилагането на този принцип може да доведе по-скоро до поляризация, отколкото до намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия, ако не се вземат мерки в оставащите години до пълноправното членство на България в ЕС да се изгради необходимият административен и проектен капацитет във всички общини. Сегашната практика показва, че обикновено по-развитите райони от гледна точка на човешки ресурси, програмен и проектен капацитет, по-ефективно усвояват вътрешни и най-вече външни ресурси.

По-слаборазвитите райони ще получат специална подкрепа за развитието си чрез насочване на средства по линия на Инвестиционната програма за районите за целенасочено въздействие, Националната оперативна програма за регионално развитие, както и чрез останалите оперативни програми. Но всички местни участници трябва да осъзнаят, че успешното им участие в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорства. Приносът на фондовете, особено европейските, ще зависи от размера на мобилизиране на частното финансиране, особено при публично-частните партньорства  в засегнатите райони.

Основните механизми за подпомагане на регионалното развитие включват:
 • Действащите и новопредвидените регионални стимули:
 • Поетапно прилагане на схеми за насърчаване на инвестициите (намаление и преотстъпване на данък печалба при инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, съгласно разпоредбите в Закона за корпоративно подоходно облагане (чл.60-61) в общини с безработица над средната за страната при определен праг на размера на инвестициите и при създаване на нови работни места, поддържани за не по-малко от 5 години в предприятието получател.
 • Безвъзмездни помощи за покриване на част от разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в районите за целенасочено въздействие съгласно Закона за регионалното развитие и в съответствие със Закона за държавните помощи. За целта ще се осигуряват средства за изпълнение на Инвестиционна програма за развитие на районите за целенасочено въздействие . Областите на подкрепа на инвестиционната програма ще се съгласуват с целите и приоритетите на регионалното развитие, определени в Националната стратегия, и ще отчитат специфичните регионални и местни потребности в зависимост от характера на определените райони за целенасочено въздействие. Получаването на средства от тази програма ще става на конкурсен принцип.
 • Недвижими имоти и незавършени обекти на строителството - частна държавна собственост, по реда на Закона за държавната собственост.
 • Недвижими имоти и незавършени обекти на строителството - частна общинска собственост, по реда на Закона за общинската собственост.
 • Финансиране на екологични проекти и на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие, съгласно Закона за опазване на околната среда.
 • Инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи селскостопанското производство дейности, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители.
 • Предоставяне на субсидии за пътническите превози по редовни нерентабилни автобусни линии в междуселищния транспорт и за покриване на транспортните разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки, съгласно Закона за автомобилните превози - за планински и други райони по предложение на министъра на транспорта.
 • Развитие на процеса на финансова децентрализация

Ограничените възможности за инвестиции на местните власти за периода на действие на Националната стратегия за регионално развитие не трябва да представляват пречка пред усвояването на помощта, предоставена от европейските фондове за подпомагане на българските райони за планиране. Необходими са спешни мерки насочени към подобряване на финансовия капацитет и стабилност на общините. В средносрочен аспект това е свързано с предоставяне на по-големи правомощия на общините по генерирането и управлението на местните приходи, което да им гарантира нарастване на средствата за инвестиции. Добър вариант би било общините да разработват отделни капиталови бюджети.

Всички общини трябва да разчитат и на собствения си капацитет и ресурси за финансиране на подготовката на проекти и тяхното съфинансиране. От една страна, това означава, при съставянето на бюджетите, общинските съвети да определят приоритети и да се осигуряват средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна, това означава и възприемане на активна позиция за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.
Необходимите промени за задълбочаване процеса на финансова децентрализация включват:
 • Предоставяне на правомощия на общините да определят самостоятелно размера на местните данъци, както и вида и размера на местните такси. Това ще даде възможност на общините за оптимизиране на приходите и ще увеличи тяхната отговорност пред гражданите.
 • Разширяване на приходната база на общините чрез определяне на трайни законови собствени приходоизточници.
 • Приемане на законодателство, регламентиращо облекчени процедури за емитиране на дълг от общините.
 • Внасяне на изменения в нормативните актове, които да изискват по-голям достъп на гражданите и фирмите до информацията за бюджетните прогнози и резултатите от изпълнението на общинските бюджети, включително за краткосрочни и дългосрочни решения за приоритетите в развитието на инфраструктурата и услугите.
 • Подобряване на условията за отдаване на общинска собственост под наем с цел създаване на инвестиционен климат, насърчаващ развитието на малкия и средния бизнес.
 • Разработване на инструменти за насърчаване развитието на общинския кредитен пазар.
 • Предоставяне правомощия на местните власти за въвеждане на преференции за инвеститорите и за насърчаване инвестиционната дейност в общините (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и др. и предвид процеса на финансовата децентрализация). С действието се цели стимулиране на конкуренцията между общините при привличането на инвеститори.
 • Разширяване участието на централното правителство в процеса на осъществяване на отговорностите на местните власти по предоставяне на публични блага на населението чрез финансово подпомагане от страна на държавата по разработване и съфинансиране от общините на конкретни проекти за регионално и местно развитие.
 • Изграждането на публично-частни партньорства за финансиране на съвместни проекти за регионално и местно развитие
Националните публични инвестиции, подкрепяни от предприсъединителните и структурните инструменти на ЕС, са ядрото, което ще привлече други ресурси – от общините, частния сектор, неправителствените организации и ще осигури тяхното целенасочено, организирано използване. Главният инструмент за реализиране на този подход е осъществяването на партньорство.

В настоящия момент, участието на частния сектор в изпълнението на програмите за регионално развитие е ограничено почти изцяло до съфинансиране на проекти с крайни бенефициенти МСП. Почти липсват съвместни проекти между местните власти и частния капитал в сферата на публичния сектор.
Прилагането на принципа на партньорство само по себе си е механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства от фондовете на ЕС. Усвояването на значителните по размер средства по Структурните фондове и Кохезионния фонд не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни и регионални партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни и регионални партньорства с частния сектор откриват пътя към частно съфинансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни и регионални проекти.
Процедурите за избор на проекти по Структурните фондове и Кохезионния фонд би трябвало да предвидят специално внимание към проекти, които съответстват на приоритетите и са съфинансирани от няколко местни и регионални участници (общини, НПО, частен сектор). Подкрепата за “групи производители” по програма САПАРД е положителен опит, който би могъл да се приложи и към “групи общини” или “групи партньори от обществения и частния сектор”. Пример за това ще бъде подкрепата по реализацията на създаването на регионални клъстери и мрежи, които отговарят на тези изисквания. По този начин не само ще се насърчи партньорството, но и ще се освободят оскъдните централно отпускани средства за други проекти. На свой ред това ще подпомогне повишаването на общия капацитет на страната за усвояване на средства.