Europe.bg
  Начало - България - ЕС - Дейности - Регионално развитие - Регионална политика 2007-2013
  НАВИГАЦИЯ
Портал ЕВРОПА на живо
Новини
Конкурси
Квартал ЕВРОПА
Европейски съюз
България - ЕС
Преговори за присъединяване
Програми и проекти
Въпроси и отговори
Библиотека
Интернет магазин
Портал "ЕВРОПА" - За нас; Етичен кодекс
Анкети
Твоят глас в ЕС
Пътна безопасност
Актуално
Анализи
Интервюта
История на ЕС
ЕС институции
Държави-членки на ЕС
Присъединяващи се страни
Асоциирани държави
Дейности
Договори на ЕС
Евро
Хронология
Ключови документи
Институции на ЕС
Финансови институции
Консултативни органи
Междуинституционални служби
Децентрализирани органи на ЕС (агенции)
Председателства на ЕС
Редовни доклади
Представяне
Договори за присъединяване
Основаващи договори
История на отношенията
Дейности
Партньорства за присъединяване
Преговорни глави
Национални позиции
Общи позиции на страните-членки
Изпълнение
Договор за присъединяване
Глава 1 Свободно движение на стоки
Глава 2 Свободно движение на хора
Глава 3 Свободно предоставяне на услуги
Глава 4 Свободно движение на капитали
Глава 5 Дружествено право
Глава 6 Политика на конкуренцията
Глава 7 Земеделие
Глава 8 Рибно стопанство
Глава 9 Транспортна политика
Глава 10 Данъчна политика
Глава 11 Икономически и валутен съюз
Глава 12 Статистика
Глава 13 Социална политика и заетост
Глава 14 Енергетика
Глава 15 Индустриална политика
Глава 16 Малки и средни предприятия
Глава 17 Наука и изследвания
Глава 18 Образование и обучение
Глава 19 Телекомуникации и информационни технологии
Глава 20 Култура и аудиовизуална политика
Глава 21 Регионална политика и координация на структурните инструменти
Глава 22 Околна среда
Глава 23 Защита на потребителите и тяхното здраве
Глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
Глава 25 Митнически съюз
Глава 26 Външни отношения
Глава 27 Обща външна политика и политика на сигурност
Глава 28 Финансов контрол
Глава 29 Финансови и бюджетни въпроси
Глава 30 Институции
Глава 31 Други
Мониторингови доклади
Редовни доклади
Предприсъединителни финансови инструменти
Програми на общността
ПРОГРАМА ИСПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА САПАРД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА ФАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Мерки по Програма "САПАРД"
Фондовете за България
Стратегии
Законодателство
Планове и програми
Публикации
Европа от А до Я
Основни документи
Национални стратегии
Областни стратегии
Общински стратегии
Български нормативни документи
Международни актове
Вторично законодателство на ЕС
Доклади
Редовни Доклади на ЕК
Доклади за напредък
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

България - ЕС / Дейности / Регионално развитие / Регионална политика 2007-2013

  • A+
  • A-

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015

Съдържание
Въведение
Сравнителен анализ на социално-икономическото развитие на районите за планиране
Население и демографска ситуация
Икономическо развитие и сближаване
Социално развитие и сближаване
Фактори, определящи растежа, заетостта и конкурентоспособността
Околна среда
Териториално развитие и сближаване
Оценка на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС на местно и регионално равнище
Основни изводи
SWOT анализ
Концепция за устройство на националната територия
Развитие на мрежата от населени места и териториално-урбанистичната структура в дългосрочен план
Развитие на инфраструктурните коридори
Подобряване на екологичното състояние на територии с натрупване на екологични проблеми
Визия, цели и приоритети за регионално развитие
Визия
Стратегически цели
Приоритети за регионално развитие
Институционална организация на изпълнението на НСРР
Икономически и финансови механизми за подпомагане на регионалното развитие
Наблюдение, оценка и актуализация на НСРР
Във всички райони за плани¬ране през 1997-2003 г. се наблюдава спад на населението, но той е най-съществен в Северозападния (-2,2%) и Северния централен район (-1,4%). Най-малък е спадът в Югозападния район (-0,3%). Основните причини са отрицателният естествен прираст и вътрешната миграция.

Фиг.1.Динамика на естествения прираст, НСИ
Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.

Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. д.), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 – 39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ – през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инфраструктура (особено за висше образование).

Фиг.2. Прираст на населението,
1997-2003 г., НСИ
Тенденциите в развитието на миграциите на населението са: продължаваща концентрация на население в развитите центрове - поради по-добрите (или считани за по-добри) възможности за работа, нарастване на относителния дял на миграциите в градовете с посока „град-град” и „град-село”, преразпределение на населението между градовете и продължаваща концентрация в големите градове за сметка на малките и средните.

По отношение на гъстотата на населението най-слабо населени са Северозападният район (49,8 д./км2) и Югоизточният район (53,4). Близки са стойностите в Северния централен район (63,6) и Североизточния район (64,5), както и в Южния централен район (70,7). С най-висока гъстота на населението се отличава Югозападният район (103,9). Във всеки от районите за планиране са налице обширни територии с ниска гъстота на населението (предимно планински и селски райони), като с висока гъстота на населението се отличават големите градове и областните центрове.

По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени (съотношението между най-високото и най-ниското ниво през 2003 г. е 2,1) и най-ниски в сравнение с европейските региони.

Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени (в ЕС – 105) и това ниво се запазва в продължение на няколко десетилетия. В регионален план съотношенията са същите.
Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации.

Фиг.3.Възрастова структура на населението по райони за планиране - 2003 г.

Между районите за планиране съществуват определени различия във възрастовата структура (фиг. 4). Тя е най-неблагоприятна в Северозападния и Северния централен район, където са най-високи относителните дялове на населението над 65 г., а най-малки - тези под 15 г. Ниският дял на населението под 15 г. в Югозападния район се дължи на концентрация на население във възрастовата група 15-64 г. – в резултат от натрупването на работна сила в град София. Останалите райони имат параметри на възрастовата структура близки до средните за страната. Относителният дял на населението над 65 г. нараства във всички райони, а този под 15 г. намалява. С изключение на Югозападния район, в останалите райони намаляват абсолютните стойности на населението във възрастовия интервал 15-64 г. Вътрешните различия в отделните райони са много по-големи.

Фиг.4. Коефициенти на възрастова зависимост

Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15-64 г. За периода 1997-2003 г. коефициентът на зависимост на възрастното население (1) има тенденция на увеличаване. Особено критично тази тенденция се проявява н Северозападния (34,0%) и Северния централен район (28,9) (фиг. 5). Нарастването и високите стойности на този коефициент показва, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.

Сравненията в европейски план очертават, че по стойностите на този коефициент районите за планиране в България са близки до тези на страните – членки от ЕС15, и с влошени стойности в сравнение с новоприсъединилите страни и Румъния, с изключение на Унгария (с която те са сходни).

Според преброяването на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 83,9% от общото население на България, турската етническа група - 9,4%, ромската –4,7%, други - 0,9%. Регионалните различия в етническия състав на населението се изразяват в по-висок дял на население от турската етническа група в Североизточния район (22,5%) и на ромската – в Северозападния район (8,5%). Най-нисък е делът на населението от турския етнос в Северозападния район (0,4%) и Югозападния (1,8%), а на ромския – в Северния централен и Югозападния район (2,8%).

Вътрешнорегионалните различия се характеризират с по-висок дял на население от ромската етническа група в областите Монтана и Сливен (12%) и Добрич, а с най-нисък – в Смолян и Кърджали (под 1%).

Анализът на демографското развитие на районите за планиране в България показва следните характеристики:
• Населението на всички райони намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти.
• Демографската ситуация е най-неблагоприятна в Северозападния район, който е с големи загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст. С подобни влошени характеристики на демографското състояние е и Северният централен район.
• Със специфично демографско развитие е Югозападният район, където е разположена столицата, характеризираща се с висок възпроизводствен и трудов потенциал.


(1) С оглед съпоставимост на данните с тези за ЕС, коефициентът на зависимост на възрастното население се изчислява като брой на хората над 65 г., отнесен към броя на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.)




Регионална политика 2007-2013
Българско законодателство
Европейско законодателство
Законодателство за периода 2000-2006; Законодателство за периода 2007-2013


 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.



Tyxo.bg counter