През последните шест години икономическият растеж в България е положителен, като от 2000 г. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4% годишно. Наблюдаваният ръст на БВП у нас е по-висок от средния ръст на ЕС15, който през 2003 г. за трета поредна година е под 1%.



Таблица 2. БВП по райони за планиране в текущи цени, 1997-2003 г. /млн.лв./, НСИ

голям размер

Преобладаващата част от районите за планиране също отчитат нарастване на БВП. С най-висок ръст на БВП за периода са Югозападният и Южният централен район. Югоизточният район, който през 90-те години беше един от най-динамично развиващите се райони, през 2000-2002 г. отбелязва по-ниски темпове на развитие, за разлика от 2003 г., когато той има най-висок темп на прираст на БВП.

Фиг.5. Принос на районите за планиране в БВП на страната,%,1997-2003г.,НСИ


През 2003 г. 38% от него се създава в Югозападния район и 20.3% в Южния централен район. Северозападният район остава на последно място с 5.8%. Останалите три района участват с около 9-14% в създаването на националния БВП (фиг.5.).




Между самите райони в България, обаче не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: с изключение на Югозападния район (40% от ЕС25) останалите пет райони са на ниво около 25% от средното за ЕС25. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS 2, което би било определено предимство на регионалното развитие на страната, при едно по-високо ниво на развитие.




Фиг.6. Относителен дял на БВП на човек по райони за планиране, 1997-2003, (РБ=100%), НСИ















Структурата на създадената брутна добавена стойност по райони за планиране през периода 1997-2003 г. се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура (фиг.7).
Индустрията произвежда 30% от брутната добавена стойност и е най-динамично развиващият се сектор в страната през 2003 г. (7.1% реално увеличение на брутната добавена стойност). В номинално изражение секторът има най-високо участие в брутната добавена стойност на Югозападния район (36.1%), където единствено се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на нейния относителен дял, следван от Северозападния (34.7%) и Южния централен (34.3%) район. В Североизточния и Северния централен район секторът показва променливо участие, близко до това на селското стопанство, като за 2003 г. нейният дял в тези райони е по-нисък от дела на селското стопанство (фиг. 7).

С най-висок принос в брутната добавена стойност от индустрията в страната е Югозападният район (38.1% - 2003 г.), който почти два пъти надвишава приноса на следващия по участие район - Южен централен (20.3%), а с най-нисък – Северозападен (5.8%). Нисък е и делът на Северния централен (12.7%) и Североизточния район (14.1%), като се има предвид потенциалите на тези райони.


Фиг.7. Тенденции в структурата на брутната добавена стойност по текущи цени, по райони за планиране за периода 1997-2003 г., НСИ

Изоставането на индустриалния сектор в Северозападния (особено ако се изключи приносът на АЕЦ “Козлодуй”), в Североизточния и в Северния централен район налага в тях да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност.

Селското стопанство през 2003 г. произведе 11,4% от брутната добавена стойност в страната. С най-високо участие на този сектор са Североизточният (22.2%), Северният централен (21.2%) и Югоизточният (18.8%) райони за планиране. Този сектор се характеризира със свръхзаетост, фрагментация на земеделските стопанства, ниска ефективност и ниско ниво на комерсиализирано производство. Най-голям брой индивидуални фермери/арендатори има в посочените райони с най-висок дял на отрасъла.


Към 2003 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район – 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район – 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони.

Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на поливните площи; остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и др.


Фиг.8. Обработваема земя и поливни площи, 2002 г.., Агенция по кадастър



Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите (фиг. 7). Изключение от тази тенденция прави Югозападният район, където този дял намалява след 1999 г. (поради по-динамичното развитие на индустриалния сектор), но независимо от това районът е с най-висок дял на брутна добавена стойност от услуги (60.4%) след Североизточния (62.2%). Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат на бързото развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен, Североизточен район и Югоизточен район, с по-ниски темпове от средните – в Северозападен и Южен централен район, и с най-високи – в Югозападен район.

Туризмът като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи. България е страна с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните рекреационно-туристически ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или най-малкото двусезонно използване. Природното и културното наследство на България дава възможности за развитие на нови и перспективни видове туризъм и туристически продукти като културен, екологичен, селски и приключенски туризъм. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа усвоеност на атрактивни за туризъм ареали, по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това България е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа.

От гледна точка на териториалното развитие на туризма, наличните оценки очертават две важни констатации:
1. Около половината от територията на страната притежава голям ресурсен потенциал за туристическо развитие
2. На практика няма по-значителна територия, която да не разполага с повече или по-малко благоприятни рекреационни ресурси. Това означава, че никой ареал не бива да бъде напълно изключен от туристическото развитие и всяка община има ресурсни възможности да развива някакъв вид отдих и туризъм (ако не дълготраен, то поне краткотраен).

Таблица 3. Основни показатели за туризма в районите за планиране, 2003 г., НСИ



















Въпреки големия териториален обхват на районите за планиране и свързаните с това рискове за “нивелиране” на различията, анализът на развитието на туризма на това ниво очертава доста ясно съществуващите диспропорции. По основните данни за развитие на туризма, респ. по техния принос в националния туризъм, районите за планиране се разделят ясно на три групи:

1) Североизточен и Югоизточен район – определящи за туристическото развитие с общо 70% от легловата база, 58% от реалния леглови капацитет и 73% от реализираните нощувки. Те са от решаващо значение за международния туризъм (85% от нощувките). Решаващ фактор за техния принос е морското крайбрежие. От друга страна е характерно, че двата района концентрират в себе си почти всички области с най-ниска оценка на условията за туризъм.

2) Югозападен и Южен централен район – важни за туристическото развитие на България, но със значително по-малка тежест. На тях се падат 25% от леглата, но с 34% от реалния леглови капацитет, 23% от реализираните нощувки и 12% от нощувките на чужденци. Това са районите, в които са най-високите планини в България и най-големите компактни планински масиви, както и районите с най-големите градски центрове. Характерно е, че в тях са концентрирани всички области, оценени като такива с най-благоприятни условия за развитие на туризма, с изключение на Бургас и Варна.

3) Северен централен и Северозападен район – те са с минимален принос за туризма в България, като Северозападният район е практически с маргинално значение. По основни показатели двата района взети заедно са съпоставими или с по-ниски стойности от отделно взета развита туристическа община по Черноморието (Несебър, Варна, Балчик). Общо на двата района се падат 5% от леглата, 4,5% от нощувките, 0,9% от нощувките на чужденци. Значително е повишен делът им единствено във вътрешния туризъм (около 14% от нощувките и 18% от посетителите). Всички области в тези два района са оценени като такива със средноблагоприятни условия за развитие на туризма.

Посоченото групиране е валидно и за показателите за ефективност на туристическото развитие и натиск на туризма върху средата.



В резултат на структурната реформа равнището на заетостта спадна във всички райони със значими различия между тях. През последните три години се наблюдава тенденция на плавно нарастване на равнището на заетост в страната, която се проявява с леки колебания във всички райони за планиране.

Фиг.9. Динамика на равнището на заетост по райони за планиране, 1997-2003 г., НСИ


За първите шест месеца на 2004 г. само Северозападният район показва намаление с 0.5 пункта спрямо същия период на миналата година. През 2003 г. равнището на заетост варира между 47.5% за Северозападния район и 57.6% за Югозападния район за планиране, при средно за страната – 52.5%. Ако равнището на заетост се разглежда като обективен критерий за състоянието на икономическото развитие, то Северозападният район за планиране се очертава като най-проблемен регион, особено като се отчете очакваното затваряне на част от мощностите на АЕЦ “Козлодуй” и освобождаване на работната сила, заета в централата. Секторният състав на заетостта е с относително близко разпределение в отделните сектори, с изключение на Югозападния район, който значително се отличава по ниския дял на заетите в селското стопанство 4.3.%) и най-висок – в услугите (65%) (главно благодарение на столицата). Делът на заетите в индустрията е сравнително равномерно разпределен в районите. Вероятно това до голяма степен е свързано с наличието на равномерно разпределени опорни центрове на селищната мрежа по райони за планиране, които имат изграден индустриален потенциал и започват успешно да го преструктурират. Възможно е различията по този критерий да нараснат в полза на големите градове и областните центрове.








Фиг.10. Заетост по сектори (%), 2003 г.


През периода 1998-2003 г. е налице слабо изразена тенденция на увеличаване дела на заетите жени. Въпреки това равнището на заетост на жените във всички райони за планиране остава трайно по-ниско от това на мъжете. По райони за планиране равнищата на женската заетост варират от 55% за Югозападния район и 50% - за Южния централен район до около 44% - за останалите райони за планиране. Подобни различия се отбелязват между районите и по отношение на мъжката заетост (от 60% за Югозападния до 49% за Северозападния район). В останалите четири района равнището на мъжката заетост е близко до 55%.

Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор. През 2003 г. структурата на заетите лица в частния сектор е близо два пъти по-висока във всички райони за планиране, с изключение на Северозападния, където 49% от заетостта е в обществения сектор.

Сравненията с показателите, характеризиращи заетостта в регионите на ЕС, дават основание за следните оценки:
1) Почти всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост от българските райони за планиране. Единствено Югозападният район има сходни стойности по този показател с някои райони от по-изостаналите райони на страните членки.
2) Секторната структура на заетостта на българските райони, за която е характерна висока заетост в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите, значително се различава от тази на регионите на ЕС15, (дори в сравнение с регионите по Цел 1). Особено изразено е изоставането в заетостта по отношение на бизнес и финансовите услуги, информационните услуги, здравеопазването и социални услуги.

Постигането на целите от Стратегията от Лисабон, която предвижда равнище на заетост 70% за мъжете и 60% за жените, поставя определени предизвикателства пред България и политиката й за регионално развитие.