България е с високо равнище на безработица, въпреки че от 2000 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление (табл. 4). С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в Северозападния район (23.4%). Традиционно ниската безработица в Югозападния район се дължи на влиянието на област София-град, където безработицата е около 4-5%.

Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. Най-нисък е показателят за Северозападния - 49.52%, а най-висок в Югоизточния район - близо 57%. Коефициентът на безработица при жените за 2003 г. (13.2%) е по-нисък от този при мъжете (14.1%) .

Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 години (около 30% от всички регистрирани), което е една от предпоставките за засилената емиграция сред младото поколение. Силно тревожни са процесите на младежка безработица в Югоизточния район (табл. 4). През 2003 г. коефициентът на младежка безработица (до 29 години) е 37.7% и е по-висок при мъжете в сравнение с жените .

Таблица 4. Равнище на безработица и относителен дял на регистрираните жени, младежи и продължително безработни за периода 1999 - 2003 г.











































Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50% от продължително безработните лица и 70% от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял непрекъснато нараства и през 2003 г. е около 1,7 пъти по-висок от този през 1999 г. Най-висок е техният дял в Северозападния и Северния централен район - съответно 61.6% и 56.2%. Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица в Северозападния район се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията със заетостта и растежа в този район може да се смята, че той се нуждае в най-голяма степен от интервенции за постигане на устойчиво
дългосрочно развитие. Очертаните съществени различия по отношение на младежката и дълготрайната безработица в отделните райони следва да насочат политиката на пазара на труда към съответните мерки в тези райони.

Регионалните различия в заетостта и безработицата имат дългосрочен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работната сила, но и обуславят засилването на процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите, миграционни процеси, свърхнаселеност на ограничен брой градове.

Сравненията с европейските региони определят българските райони, с изключение на Югозападния, като региони с най-неблагоприятни показатели за обща, дълготрайна, женска и младежка безработица.






Тенденция към сближаване на доходите по райони за планиране се потвърждава и през 2003 г. (Фиг. 12). Разликата между най-високия и най-ниския среден доход на човек е само 223 лв. или 11.1% от средния за страната годишен доход.

Фиг.12. Регионални различия в размера и структурата на доходите на ЧОВЕК - 2003 г. (2244 лв.), НСИ. Регионална статистика, 2003 г.



С най-високи доходи се очертава Северозападният район, поради високия дял на доходи от домашно стопанство – 29.6% от общите доходи, което е значително повече от средното за страната (18%). Най-нисък е средният доход в Южен централен район, независимо че там доходите от работна заплата са сравнително високи. Във всички райони за планиране доходът от работна заплата има най-голям относителен дял в общите доходи, като най-много той е в Югозападния район с 45.5%, а най-малко в Северозападния с 28.4%. Най-високата средна работна заплата в Югозападния район отразява най-вече по-високото търсене на квалифицирана работна ръка (особено в сектора на услугите).



















Основно място в здравната система и нейната инфраструктура заема болничната помощ. С проведената реформа в здравеопазването доболничната помощ вече е основно в частния сектор и се поема от личните (семейни) лекари.

Таблица 5. Динамика в броя на болничните заведения и на болничните легла в районите за планиране за периода 1999 -2003 г., НСИ

















Наблюдава се тенденция на намаляване на броя на болничните легла с 23% (от 61535 бр. през 1999 г. на 49170 бр. през 2002 г.). Причината за това е намаляващият брой на населението и по-високата обращаемост в ползването на болничните легла (по-кратък престой в болница). Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла не са високи и през последните години намаляват успоредно с намаляване на броя на леглата на 1000 души. За преодоляване на регионалните различия допринася и премахването на районирането за болничен прием.

Подобни са регионалните диспропорции в осигуреността на населението с лекари и стоматолози на 1000 д. от населението. Тя е по-висока за Югозападния и Южния централен, а по-ниска в Югоизточния и Северозападния.