Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели – прах, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. През 2001 г., след извършване на подходяща предварителна оценка на нивата на замърсителите, МОСВ утвърди разпределението на територията на страната на райони и агломерации (население над 250 000 души) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. Обособени бяха 119 РОУКАВ на територията на страната, 34 бяха определени като райони или агломерации с превишения на установените норми за КАВ, съгласно директивите на ЕС, за които трябва да бъдат разработени общински програми за намаляване нивата на замърсителите, достигане и поддържане на нормите по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС. След края на 1999 г. са констатирани само няколко превишения на установените алармени прагове за серен и азотен диоксид, поради което все още не е налице необходимост от разработването на общински аварийни планове, както се изисква в чл. 7 на Директива 96/62/ЕС.

Реализираните до този момент оздравителни мерки в енергетиката и промишлеността, с малки изключения, не осигуряват необходимото количествено и устойчиво намаление на емисиите на атмосферните замърсители от тези сектори. Наблюдаваното намаление на емисиите на отделни замърсители е преди всичко в резултат от ограничаването на производствените дейности.

Северозападният район за планиране може да се определи като един от най-чистите по отношение КАВ. В него са установени три района за ОУКАВ а именно: Видин, Враца и Монтана. Замърсяването е предимно от серни диоксиди и ФПЧ10, причинено от промишлени дейности и битово отопление.
В Северен централен район са категоризирани осем района за ОУКАВ в т.ч. Никопол, Свищов, Плевен, Габрово, Севлиево, Велико Търново, Горна Оряховица и Русе. Замърсяването на въздуха със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10 е над горния оценъчен праг (ГОП) и се причинява от ТЕЦ, битово отопление, промишлени дейности и пътен транспорт. Свищов е един от районите, в които са емитирани най-големи количества серни диоксиди на 1000 души през 2003 г. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени във Велико Търново. Всички източници на замърсяване са разположени в страната с изключение на Никопол, където замърсяването по показателя амоняк идва от Турну Магуреле.

Нивата на замърсяване в Североизточен район със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10 в РОУКАВ Силистра, Добрич, Варна и Провадия са над ГОП. Източниците на замърсяване са предимно промишлените производства и транспортът във Варна и Русе и промишлеността в Провадия. Варна е един от районите, в които са емитирани най-големи количества азотни диоксиди на 1000 души.

В Югозападен район са установени четири РОУКАВ, а именно Столичен район и Елин Пелин, Пирдоп и Златица и Перник. В този район има голямо съсредоточие на промишлени дейности, които са основните замърсители на въздуха. Тук са разположени и едни от най-урбанизираните територии на страната, в които се генерира значително прахово замърсяване. МК Кремиковци е основен източник за превишаване на допустимата норма за оловни аерозоли. Перник е един от районите с най-големи количества серни диоксиди, емитирани на 1000 души и най-високи концентрации на ФПЧ10. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и с мед 2 пъти ПДК е установено в поречието на река Тополница (вкл. общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман).

Южен централен район може да се определи като район с най-влошени качества на атмосферния въздух. В него са разположени 11 РОУКАВ. Това са една трета от районите, в които замърсяването на атмосферния въздух е на ниво, което изисква разработване на общински програми за намаляване нивата на замърсителите. Замърсяването на въздуха е предимно със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Пловдив, Полски Градец, Д.Воден, Асеновград и Куклен. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени в Пловдив. В някои райони като Пловдив и Кърджали е установено замърсяване с олово, амоняк и кадмий над ГОП. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ Марица Изток, Раднево, Гълъбово, ОЦК АД и КЦМ АД

РОУКАВ в Югоизточен район са Сливен, Ямбол, Карнобат, Камено и Бургас. Пътният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността в т.ч. Лукойл АД  са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Камено. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас






Недостиг на водни ресурси и проблеми в питейното водоснабдяване

След 2000 г.се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България, което се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването. Пропорционално на намаленото изземване на ресурса, намаляват и абсолютните обеми на ползваните води от 7 244 mln m3 през 1998 г. до 5,786 mln m3 за 2002 г.. Основните потребители на вода са промишлените производства и електро и топлоцентралите. Намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.
Към 2002 г. близо 98,8% от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като в СЗ и ЮЦ райони този процент е по-нисък  /съответно 96,7 и 96,9/. Въпреки че след 2000 г. са изградени и реконструирани 9 водоема, 190 селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, над 100 проекта за малки обекти за питейно водоснабдяване и 40 съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, 88% от населението в област Габрово (Северен  централен район), област Перник (Югозападен район) и област Смолян (Южен централен район) са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната, относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 21,6%, като най-критично е състоянието в СЗ район, където около половината от населението /45,5%/ не е с непрекъснато водоснабдяване. В СЦ район този проблем се отнася за една четвърт от населението, докато в ЮЦ и ЮЗ показателите са близки да средния за страната. Най-малко са проблемите в това отношение в източните части на страната /СИ и ЮИ райони/, където относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната / 14,4 и 13 %/.

Повърхностни води

Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Речният басейн е основна единица за съвместно управление на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни и Национален водностопански план. Определени са следните райони за басейново управление на водите:
1. Дунавски район с център Плевен,
2. Черноморски район с център Варна,
3. Източнобеломорски район с център Пловдив, и
4. Западнобеломорски район с център Благоевград.
През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологичното състояние на водите. Горните течения на реките се характеризират с незамърсени до слабо замърсени води. В някои райони се наблюдава намаляване на броя на участъците с нарушен статус и не са установени нови участъци с нарушен хидробиологичен статус. Независимо от горната положителна тенденция са регистрирани редица точки и участъци на реки, които са със сериозно влошени екологични качества. Северозападният район за планиране е в много добро състояние по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък с нарушен екологичен статус на р.Огоста при заустване в р.Дунав. Замърсяването идва от заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води.
През Северен централен район за планиране протичат реките Вит и Янтра. В басейните на  всяка една от тях е регистриран по един участък със стабилно нарушен екологичен статус. Причина за замърсяването са също заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води.

В Североизточен район за планиране са установени шест участъка в басейна р.Камчия със замърсена над ПДК вода. В басейна на р.Русенски Лом има два участъка с нарушен хидробиологичен статус. Заустването на градски канализации е основната причина за замърсяването.

Югозападен район за планиране е с най-голям брой речни участъци с нарушен екологичен статус. В басейна на р.Марица са категоризирани четири участъка с нарушен екологичен статус, в басейна на р.Струма има шест замърсени участъка и в басейна на р.Искър те са четири. Замърсяването се причинява от заустените води от бита и различни производства, залпови замърсявания от ТЕЦ Бобов Дол. Отпадъчни води с повишени концентрации на тежки метали се заустват в р. Златишка и Пирдопска.

Южен централен район за планиране също се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Басейнът на р.Марица е най-замърсен и има дванадесет участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Малките реки Маданска, Върбица и Крумовица имат по един участък с наднормено замърсяване. Замърсени води се заустват от градски колектори за битови промишлени води, руднични води, отпадъчни води от свинекомплекс и токсични залпове от КЦМ АД и Агрия. Въпреки съществуващите проблеми има много съхранени, екологично чисти водоизточници, особено в планинските райони.
Югоизточен район може да се определи като най-чистият по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък на р.Тунджа с нарушен екологичен статус.

Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води

Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за повсеместното замърсяване на водите.

Към 2002 г. 66,5% от населението на страната е включено към канализационни системи. Броят на канализираните населени места е 272, от които 167 града и 105 села. Общата дължина на канализационната мрежа е 9013,2 км, от тях с диаметър до 400 мм – 5757,3 км и над 400 мм – 3255,9 км.
Северозападният район за планиране е с най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи – 53,2%. Най-къса е и дължината на мрежата - 443,9 км, от които 279,8 км са с диаметър до 400 мм и 164,1 км над 400 мм. Дружества “В и К” с над 50% държавна собственост експлоатират 382,4 км от канализационната мрежа, и дружества общинска собственост – 61,5 км.

В канализационната мрежа на Северния централен район за планиране е обхванато 59,7% от населението. Мрежата е с обща дължина 1036,0 км, от тях 699,0 км са с диаметър до 400 мм и 337,0 км – над 400 мм. Дружества с над 50% държавна собственост експлоатират 943,9 км от мрежата, а дружества общинска собственост – 92,1 км.

В Североизточния  район са изградени 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. От мрежата 1031,2 км са с диаметър до 400 мм, а 385,4 км  - с диаметър над 400 мм. В канализационната мрежа е обхванато 63,3% от населението.
В Югоизточния район за планиране канализационната мрежа  също се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. Общата дължина на мрежата е 755,8 км, от която 530,6 км са с диаметър до 400 мм, а 225,2 км  - над 400 мм. Обхванато е 65,5% от населението.

Дължината на канализационната мрежа в Южния централен район за планиране е 2193,1 км. От тях  1308,7 км са с диаметър до 400 мм, а 884,4 км  - над 400 мм. Дружества “В и К” с над 50% държавна собственост експлоатират 1957,8 км от канализационната мрежа, и дружества общинска собственост – 235,3 км. В канализационната мрежа е обхванато 65,0% от населението.

Югозападният район за планиране е с най-висок  дял на населението, обхванато от канализационни мрежи – 84,5%, и с  най-голяма  дължина на мрежата – 3167,7 км. От тях 1908,0 км са с диаметър до 400 мм и 1259,7 км над 400 мм. Дружества “В и К” с над 50% държавна собственост експлоатират 1353,9 км от канализационната мрежа. По-висок е делът на канализационната мрежа, експлоатирана от дружества “В и К” общинска собственост – 1813,8 км, или 57,3% от цялата дължина. Определяща роля за този висок дял има столичната канализационна мрежа, която е изцяло общинска собственост.

Броят на действащите градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) е 55 към 2002 г. Те обслужват 67 населени места с 38,6% от населението  на страната. Делът на третираните чрез ГПСОВ отпадни води е нараснал от 63% през 1999 г. до 78,5% през 2002 г. Запазва се ниската ефективност на ГПСОВ, които към 2002 г. работят с 55,8% от проектния си капацитет. Основната причина за това са незавършени/неизградени  канализационни мрежи в селищата. От 81 населени места с над 10 000 жители едва 29 имат ГПСОВ. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 000 жители, които са 21, а  в 12 от тях има изградени ГПСОВ. Всичко това налага необходимостта от реализация на националните програми за доизграждане на водоснабдителните и канализационни системи в районите за планиране (пречиствателни станции за питейни води, пречиствателни станции за отпадъчни води, водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения).
Най-много ГПСОВ в експлоатация има на територията на Североизточния район за планиране – 22. Следват Югозападният район с 13 действащи ГПСОВ, Югоизточен район – 10 бр., Южен централен район – 5 бр., Северен централен район – 3 бр. и Северозападен район за планиране – 2 бр. Най-висок е делът на обслужваното от ГПСОВ население в Югозападния район - 65,6%, в Югоизточния район – 43,9%, а най-нисък в Северозападния район – 14,3%.






Общата площ на замърсените земеделски земи с тежки метали от промишлена дейност е около 43 660 ha, което е 0.9% от земеделските земи. Това са площи, замърсени преди 2000 г. Нови замърсявания след 2000 г. не са установени. Данните за съдържание на тежки метали в районите с трайни насаждения, третирани с препарати за растителна защита показват, че 93% от териториите са под ПДК.

Замърсяването на почвите с нефтопродукти е много ограничено. Няма площи, замърсени с РАН (полиароматни въглеводороди), в нива, оказващи вредни въздействия върху почвите. Всички измерени съдържания на РСВ (полихлориранибифенили) са значително под справочните фонови стойности и не съществува опасност за замърсяване на почвите. Проучването и картирането за съдържание на остатъчни количества пестициди в обработваемите почви, извършено през 1997-2000 г., установи единични локални случаи на остатъчни количества лесно разграждащи се пестициди. Идентифицирани са 6 912 броя стари замърсявания извън горните. Това са: депа за битови, производствени и опасни отпадъци; площадки на промишлени и миннодобивни обекти; площадки, свързани с добив и съхранение на нефтопродукти и площадки, на които се съхраняват негодни за употреба пестициди.

Около 80% от обработваемите земи и 15% от горските са подложени на водна ерозия, а 37% на ветрова. От иригационна ерозия потенциално са застрашени около 50% от поливния фонд на страната. Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около 136 млн. тона почви.
Очакваното бързо развитие на селскостопанското производство в резултат на прилагане на програмите и политиките на ЕС в областта на селското стопанство могат да доведат до силно интензифициране на производството и до увреждане на почвите.

В Северозападен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед и  кадмий от 0.5 до 2 пъти ПДК и с олово и арсен над 2 пъти ПДК е установено на територията на община Бойчиновци/Монтана и Мездра.

В Северен централен и Североизточен райони за планиране няма регистрирано замърсяване на почвите.

В Югозападен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед и кадмий от 0.5 до 2 пъти ПДК, и с олово и арсен над 2 пъти ПДК е установено на територията на община Столична.Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и с мед 2 пъти ПДК е установено в поречието на река Тополница (на територията на общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман).

В Южен централен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед, кадмий и арсен от 0.5 до 2 пъти ПДК и олово над 2 пъти ПДК е измерено в общините Кърджали и Рудозем. В Мадан количеството на кадмия в някои почви е над 2 пъти ПДК. Между 1 и 2 пъти ПДК са замърсени участъци със земеделски земи в общини Пловдив, Асеновград и Тополовград. Наред с необходимостта от вземане на мерки за премахване на замърсяванията съществуват обширни екологично чисти територии.
В Югоизточен район нивото на тежките метали в някои земеделски земи на общините Бургас и Малко Търново е от 0.5 до 1 път ПДК.




През периода 1998 – 2002 г. количеството на образуваните отпадъци в страната отбелязва тенденция към намаляване. Отпадъците през 2002 г. са 84,2 млн. т., което е 38% от количеството през 1998 г. Спрямо 2001 г. намалението е 7,8%.

В общото количество на образуваните в страната отпадъци през периода 1998 – 2002 г. най-голям дял имат производствените неопасни отпадъци. От 174 709 хил. тона през 1999 г., обемът им е намалял значително - до 79 635 хил. тона през 2002 г. От общото количество на тези отпадъци  51,1% са образувани в Югозападния район и 45,4% в Южния централен район. Забелязва се увеличаване на количествата депонирани отпадъци за същия период от 0,6% до 1%. Тенденция към трайно намаляване на количествата се забелязват в Южния централен район (с около четири пъти) и по-слабо изразена в Северозападния, Югоизточния и Северния централен райони за планиране. Значително повишаване на образуваните количества производствени неопасни отпадъци се наблюдава в Югозападния (с 38,8%) и в Североизточния (52,7%).

Най-голям дял от неопасните производствени отпадъци (89,9%) имат отпадъците от добивната промишленост (от разкриването, добива и преработката на подземни природни богатства). Значителният спад на тези отпадъци след 1998 г. формира общата тенденция на намаляване на отпадъците в страната. На второ място е делът на отпадъците от производството и разпределението на газ, електро- и топлоенергия – 7%, следвани от преработващата промишленост – 3%.
Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население се запазват сравнително постоянни – около 500 кг/жител годишно.  В края на 2002 г., организираното събиране на битови отпадъци обхваща 80% от населението на страната. Общото количество на събраните битови отпадъци е 3199358 т. От тях 29,5% са събрани в Югозападния район, 22,2% в Южния централен район, 17,9% в Северния централен район, 16,0% в Североизточния район, 9,4% в Югоизточния район и 5,0% в Северозападния район.

Общото количество на събраните строителни отпадъци през 2002 г. е 299944 куб.м. Половината от тях са събрани в Южния централен район за планиране.
В приетата от Министерски съвет “Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2003-2007 г” (11.12.2003 г.) са предвидени всички инвестиционни дейности за територията на страната, с оглед изграждането на необходимата инфраструктура за третиране на отпадъците за постигане на европейски стандарти.




България се характеризира с богато биологично разнообразие. Условията в страната позволяват съществуването на 94 вида бозайници, 383 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27000 насекоми и други безгръбначни, между 3500 и 3750 вида висши растения и повече от 6500 низши растения и гъби. Като редки за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения, много от тях ендемични видове, 567 вида ненасекомни безгръбначни (около 23% от всички известни видове); над 1500 вида насекоми; 29 вида черноморски и сладководни риби; 2 вида змии; 78 птици и 10 вида едри бозайници.

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Защитените територии са чувствителни към натоварване и тяхното стопанско използване е ограничено. Те представляват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи на местното население в контекста на устойчивото развитие.

Общата площ на защитените територии към 31.12.2003 г. е 545004 ха, или 4,9% от общата територия  на страната. От тях 543238 ха  са защитени територии по чл.5 от ЗЗТ и 1766 ха други защитени територии (народни паркове и исторически места).

Северозападен район за планиране е с най-малко защитени територии. В него са разположени 3 резервата, един поддържан резерват, част от Природния парк “Врачански Балкан”, природни забележителности и защитени местности.

В Северен централен район  са разположени 10 резервата, 3 поддържани резервата, част от Националния парк “Централен Балкан”,  природните паркове “Българка”, “Русенски Лом” и “Персина”, както и природни забележителности и защитени местности.

Североизточен район също е със сравнително малко защитени територии. На територията му са разположени 3 резервата, 9 поддържани резервата, природните паркове “Златни пясъци” и “Шуменско плато”, природни забележителности и защитени местности.

Районите за планиране, разположени в Южна България са по-богати на защитени територии.

В Югоизточния район за планиране се намират най-големият природен парк в България – “Странджа”, и природен парк “Сините камъни”. Тук са разположени и 9 резервата, 7 поддържани резервата и много природни забележителности и защитени местности.

На територията на Южен централен район за планиране са разположени 15 резервата, 9 поддържани резервата, части от националните паркове  “Централен Балкан” и “Рила”, много природни забележителности и защитени местности. Част от резерватите и защитените територии се намират в Родопите. Необходимо е отделянето на допълнителни усилия за тяхното опазване, популяризиране и включване в екологичния и познавателния туризъм.

Най-много и най-разнообразни по вид защитени територии има в Югозападния район за планиране. В него са разположени Националният парк “Пирин”, преобладаващата част от Националния парк “Рила” и малка част от Националния парк “Централен Балкан”, природните  паркове “Витоша”, “Рилски манастир”,  част от Природния парк “Врачански Балкан”, 15 резервата, 6 поддържани резервата и много природни забележителности и защитени местности.

Приоритетни райони по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще са Родопите, Източна Стара планина, Черноморското крайбрежие, Странджа, долината на р.Струма и по-малките територии, разположени около и свързващи съществуващите национални паркове и природни паркове в Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и др.