Състоянието на селищната мрежа и урбанистичното развитие е огледало на състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики. Много от изводите и оценките на регионалното развитие могат да се представят чрез развитието на селищната мрежа.

Характерно за развитието на процеса урбанизация в България през втората половина на двадесети век е, че той протича много бурно до осемдесетте години и по-забавено след осемдесетте години. През целия период във втората половина на двадесети век броят на населението в селата прогресивно намалява за сметка на броя на населението в градовете. Но в периода след 1980 г. започва да намалява населението и в някои от градовете, предимно малките. А от 1992 г. вече намалява населението на повечето от градовете, в това число и на големите градове.



Таблица 8. Урбанизационни процеси в България 1956 – 2003г., НСИ

голям размер

В резултат на бурно протичащите урбанизационни процеси през втората половина на двадесети век започва да се нарушава исторически обусловената дисперсна точкова структура на мрежата от населени места. Големите градове проявяват стремеж към териториално нарастване и разрушаване на старата компактна форма. Засилва се процесът на създаване на нов тип селищни образувания - агломерационните.

В същото време успоредно с формирането на градски агломерации и натрупването на проблеми в тях на другия полюс се изострят проблемите на т.н. периферни райони с незначителна концентрация на население и слабо развити населени места. В тях особено остро се проявяват ефектите от неовладяната урбанизация на страната. Проблемите на населените места в тези части от територията прерастват в общи регионални проблеми на териториалното развитие - икономически, социални, екологически, културни. Опитите за провеждане на регионална политика в 80-те години поради централизирания административен подход не довеждат до резултатни последици за населените места в периферните и граничните райони на България.

В картината на съвременното селищно развитие в страната на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и селата се откроява неравномерното разположение на големите градове. Това означава и неравномерно разпределение на населението върху територията, известна дебалансираност на селищната мрежа по отношение на разположението на големите градове и съответно неравномерно социално икономическо развитие. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от големите градски обслужващи центрове и в националната територия се проявява проблемът за център и периферия. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в рамките на националната територия, които се изразяват отчасти като различия между районите за планиране, но най-вече като различия вътре в районите.

Степента на развитие на териториите и на районите зависи силно от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културният живот. Териториите и районите с наличие на голям град са с добро общо развитие. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, т.е. около големите градове над 100 хил.жители, които стоят в първия ред на йерархията на селищната мрежа. Не случайно в силно развитите Югозападен и Южен централен райони са двата най-големи града на България – София и Пловдив. Големите градове са и ще продължат да се развиват като мощни центрове с разнообразни регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни функции.

Фиг.24. Неравномерно разпределение на големи градове. Равномерно разпределение на малки градове

голям размер

Териториите и районите без присъствие на голям град са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната и североизточната части от националната територия. Именно отсъствието на големи градове дава облика на изоставащия Северозападен район и на южните части от територията на Югозападен, Южен централен и Югоизточен райони, както и на северната част на Севроизточен район. Тези територии имат подчертано характер на периферия. Наличието на някои средни градове в тези територии не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център. Средните градове от 30 до 100 хил.д. (24 на брой в 2000 г.) имат само допълващи функции и в условията на икономическата криза през последното десетилетие тези функции са затихнали до известна степен. В тази категория градове както и в категорията на много малките градове (157 на брой в 2000 г.) се наблюдава най-висока степен на средногодишно намаляване на населението –0,73%.

Характеристики на урбанистичното развитие на районите в България:

Северозападен район

* Урбанизацията на района е слаба – в градовете - центрове на области, живее само 33% от общото население на района.
* Няма голям град над 100 хил.д., който да организира район за растеж.
* Има три средни градове над 30 хил.д., центрове на области – Видин - 54 хил.д., Монтана - 48 хил.д., Враца - 65 хил.д.
* Има само един град над 25 хил.д., който допълва и балансира областните центрове – Лом - 27 хил.д.
* Населението на всички градове намалява с изключение на Козлодуй.
* Територията е сравнително добре наситена с градовете центрове и балансьори -3,8 бр. на 1000 км2

Северен централен район

* Урбанизацията на района е сравнително слаба – в градовете - центрове на области, живее 38% от общото население на района.
* Има два големи града над 100 хил.д., които организират райони за растеж – Русе - 159 хил.д. и Плевен - 117 хил.д.
* Има три средни градове над 30 хил.д., центрове на области – В.Търново – 66 хил.д., Габрово - 65 хил.д., и Ловеч - 42 хил.д.
* Има още четири града над 25 хил.д., които допълват и балансират областните центрове – Г.Оряховица - 34 хил.д., Свищов - 32 хил.д., Севлиево - 25 хил.д. и Троян - 23 хил.д.
* Населението на градовете намалява с изключение на Свищов.
* Територията е добре наситена с градовете центрове и балансьори - 5,0 бр. на 1000 км2

Североизточен район

* Урбанизацията на района е сравнително добра – в градовете - центрове на области, живее 48% от общото население на района.
* Има два големи града над и около 100 хил.д., които организират райони за растеж – Варна - 312 хил.д. и Добрич - 95 хил.д.
* Има четири средни градове над 30 хил.д., центрове на области – Шумен – 87 хил.д., Силистра - 40 хил.д., Търговище - 39хил.д. и Разград - 37 хил.д.
* Няма други градове над 25 хил.д., които да допълват и балансират областните центрове.
* Увеличава се населението на градовете Варна, Балчик, Девня, Белослав, Дългопол, Върбица.
* Територията е слабо наситена с градовете центрове и балансьори - 3,0 бр. на 1000 км2

Югоизточен район

* Урбанизацията на района е сравнително добра – в градовете - центрове на области, живее 47% от общото население на района.
* Има два големи града над и около 100 хил.д., които организират райони за растеж – Бургас - 191 хил.д. и Сливен - 98 хил.д.
* Има един среден град над 30 хил.д., център на област – Ямбол - 80 хил.д.
* Има още един град около 25 хил.д., който допълва и балансира областните центрове – Нова Загора - 25 хил.д.
* Увеличава се населението на градовете Несебър и Приморско и не намалява населението на Ахтопол, Царево, Обзор, Каблешково, Сунгурларе
* Територията е много слабо наситена с градовете центрове и балансьори - 2,7 бр. на 1000 км2

Южен централен район

* Урбанизацията на района е сравнително слаба – в градовете - центрове на области, живее 37% от общото население на района.
* Има два големи града над 100 хил.д., които организират райони за растеж – Пловдив - 340хил.д. и Стара Загора - 142 хил.д.
* Има четири средни градове над 30 хил.д., центрове на области – Хасково-79 хил.д., Пазарджик - 77 хил.д., Кърджали - 46хил.д. и Смолян - 32 хил.д.
* Има още три града над 25 хил.д., които допълват и балансират областните центрове – Димитровград - 43 хил.д., Казанлък - 53 хил.д. и Карлово - 25 хил.д.
* Увеличава се населението на градовете Свиленград, Момчилград, Раковски, Пещера, Ракитово, Доспат, Раднево и не намалява населението на Кърджали, Доспат, Крумовград, Садово.
* Територията е слабо наситена с градовете центрове и балансьори - 3,3 бр. на 1000 км2

Югозападен район

* Урбанизацията на района е добра – в градовете центрове на области, живее 63% от общото население на района.
* Има един много голям град, който организира район за растеж – столицата София - 1 128 хил.д.
* Има три средни градове над 30 хил.д., центрове на области – Благоевград-71 хил.д., Кюстендил - 48 хил.д. и Перник - 83 хил.д.
* Има още три града над 25 хил.д., които допълват и балансират областните центрове – Петрич - 30 хил.д., Сандански - 27 хил.д. и Дупница - 37 хил.д.
* Увеличава се населението на градовете Петрич, Сандански, Ихтиман, Костинброд, Своге, Банкя, Елин Пелин, Златица и не намалява населението на Гоце Делчев и Нови Искър.
* Територията е слабо наситена с градовете центрове и балансьори - 3,4 бр. на 1000 км2

Някои градове от категорията на малките градове (от 10 до 30 хил.д.) показват тенденции за стабилизиране и дори леко увеличение на населението – Свищов, Петрич, Сандански, които се приближават до категорията средни градове с 30 хил.д., Гоце Делчев, Пещера, Свиленград, които се доближават до население от 20 хил.д., Раковски, Козлодуй, Балчик, Ихтиман, които клонят към 15 хил.д. Причините са от различен характер – крайгранично положение, силен икономически фактор, туристическа функция, близост до милионния град на столицата. Общото е, че тези фактори не са провокирани от държавна намеса и целенасочено въздействие в резултат на държавната регионална политика. Но това явление е с положително въздействие върху регионалното развитие, особено когато се отнася до отдалечени от големите градове периферни територии, какъвто е случаят с Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Свиленград, Свищов, Балчик. Тук действието на спонтанните фактори може спокойно да се подкрепи от допълнително държавно стимулиране чрез регионалната политика. Разбира се, държавната регионална политика следва да разпростре своето стимулиращо въздействие и върху други периферни територии – най-вече в Северозападен район (Видин, Монтана, Лом), в южните части на Южен централен район (Смолян, Кърджали, Харманли) и на Югоизточен район (Царево, Малко Търново, Елхово), в северните части на Североизточен район (Силистра, Ген.Тошево, Каварна).

Териториално-урбанистична структура

Като особеност на територията на България следва да се посочи фактът, че освен териториите от класически европейски тип – централни и периферни или градски и селски, в България има и още един характерен тип - територии без населени места. Това са територии без чувствителна човешка намеса, надарени с красива природа, еталон на биоразнообразието и природното равновесие.

Така на основата на природните дадености и в резултат на многовековното човешко присъствие и особено на съвременните фактори на територията на България отчетливо се наблюдават три основни типа територии, които формират едрата териториална структура:
- природни неурбанизирани територии, без населени места.
- периферни слабо урбанизирани територии, с малки населени места, отдалечени от големите градски центрове;
- централни силно урбанизирани територии, с големи градове и агломерационни образувания към тях;

Всеки от тези три типа територии има своите силни и слаби страни и натрупани проблеми за разрешаване.
Природните територии без населени места отговарят на защитените природни територии съгласно Закона за защитените територии. Те заемат 5% от територията на страната с възможности за нарастване до 10%-15%. Въпреки своите чудесни качества като еталон на природно биологическо равновесие, те не са достатъчно добре защитени и са обект на агресия от страна на несвойствени дейности, които могат да компрометират техните качества, като например: несъобразно хидротехническо строителство, дърводобив, добив на руди, ски-спорт и др.

голям размер

Слабоурбанизираните периферни територии обикновено са изостаналите селски, планински и крайгранични райони. Заемат от 70% до 80% от територията на страната. Това са територии с ниска гъстота на населението и дисперсно точково разположение на села и малки градове, главно със селскостопанска насоченост, отдалечени от големите градове. По–голямата част от тези територии и населените места в тях са с характеристиките на периферни - изостанали с ниско ниво на качеството на живота и с непрекъснато намаляващо население и функции през целия период на следвоенното индустриално развитие. Това са териториите, изсмуквани от урбанизационния процес и натрупали множество негативни проблеми при наличието може би само на едно единствено позитивно качество - сравнително добре запазена природна среда.

Силноурбанизираните територии са териториите в близост до големите градове и формираните около тях агломерационни образувания. Те отговарят до известна степен на районите за растеж съгласно Закона за регионално развитие. Заемат 15% - 20% от територията на страната. Характеризират се с голяма гъстота на населението, силно развити промишлени и обслужващи функции и комуникации и много проблеми, създадени от непрекъснато увеличаващото се население през следвоенния период и невъзможността да се отговори адекватно на неговите потребности от жилища, обслужване, транспорт, благоустройство, здравословна и чиста околна среда.

Анализът на селищната мрежа и териториално - урбанистичното развитие в страната позволява да се направят следните обобщени изводи:
• С малки изключения в почти всички населени места в страната намалява населението и то не само в селата, но и в градовете, дори и в големите градове. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. Малкото изключения заслужават внимателен анализ и допълнително подпомагане чрез инструментите на целенасочена държавна политика.
• Сравнително равномерно е развита мрежата от населени места в цялата национална територия. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове – опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Това поражда проблема за център и периферия и обуславя междурегионални и особено вътрешно-регионални различия, които са по-типични за страната и поставят проблеми пред вътрешната (националната) политика на регионално развитие.
• Наличието на големи градове в определени територии е възможност за използването на техния потенциал и за разпростиране на положителното им въздействие върху целия селскостопански ареал около тях. В периферните територии без наличие на големи градове е необходимо стимулирането на налични средни и малки градове чрез целенасочена държавна политика, за да могат те чрез своето ускорено развитие да компенсират липсата на големи градове.
• Малките градове в страната са разположени в близост до селските населени места, което предполага лесна достъпност на населението до обществени услуги от първа необходимост. Но в последните години оживените връзки между града и селото, изразяващи се в трудови и културно-битови пътувания, замряха и сега са силно ограничени. Съществува опасност от западане на градските функции и организиращата роля на градовете за околните села вследствие на икономическите затруднения и принудителния отлив на население от града в селото.

• Близостта на малките градове до селата обаче е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката “град – село” и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност.

• Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява функционирането на градовете. Амортизирана е физическата среда и сградният фонд. Много сериозни усилия в тази област са от първостепенна необходимост за българските градове.
• Производствените територии в градовете заемат огромни площи, но са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. По всяка вероятност евентуалното разполагане на бъдещи производства с подобрени технологии ще се ориентира навън на “зелена поляна.” Но това не решава проблема с преструктурирането и обновяването на производствените територии в градовете, в т.ч. и освобождаването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди като озеленяване и обществено обслужване, към което следва да се насочи политиката на градското развитие.
• Не е добро състоянието на обществените сгради за култура, образование, здравеопазване особено в селата, незавършеното строителство на културни обекти в градовете е голям проблем за общините. Трябва да бъдат намерени възможности за доизграждане на обектите на незавършеното строителство с общинска собственост съобразно нуждите на градовете в момента. Удачна алтернатива за решаването на въпроса е продаването на обектите или създаването на смесени дружества.
• Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за градското развитие.

• Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.






Оценката на социалното-икономическото развитие определя българските райони за планиране като относително балансирани регионални структури. Отчетените териториални различия нямат остър и критичен характер, те са по-скоро количествени, отколкото качествени.
Проблемите на регионалното развитие намират своите екстремни характеристики на местно ниво. В тях параметрите на националната и регионалната среда се модифицират чрез специфичния местен потенциал за развитие, административния и човешкия капацитет.

В демографското развитие вътрешнорегионалните неравновесия се наблюдават по всички демографски показатели. Характерно е натрупване на общини с неблагоприятни структури и процеси в Северозападния, Северния централен и части от Югозападния район. Натрупване на общини с относително благоприятна демографската ситуация се наблюдава в южните части на Югозападния и Южния централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния район (виж фиг.25).

Фиг.25. Демографска характеристика

голям размер

Средната продължителност на живота в общините се различава от стойността на показателя за страната (72 г.). Със средна продължителност на живота, по-висока от тази за страната, са 51 общини , характеризиращи се с благоприятна възрастова структура по отношение на възпроизводството на населението. Те са разположени главно на територията на Южния централен и Югозападния район, вкл. Столична община. Общините с по-ниска от средната продължителност на живота са съсредоточени предимно в селските райони. Във всички райони за планиране се наблюдава наличие на общини с различна средна продължителност на живота. Причината за различията е комплексна, но в същото време тя е синтезиран показател за стандарта на живот и равнището на развитие.

Образователната структура на населението показва значителни вътрешнорегионални различия, които корелират с равнището на икономическо развитие. В Югозападния район регионалните диспропорции в дела на високообразованото население са най-силно подчертани. Характерно за селското население е по-ниското образователно равнище. Същевременно общините с центрове - областни градове концентрират население с по-високо образователно равнище. В общините с центрове - големи и много големи градове, населението с високо образователно равнище е над средното за страната и градското население.

голям размер

Равнището на безработица отбелязва тенденция на съществени вътрешнорегионални различия и е важен критерий при определянето на стимули за развитие на производствената дейност и пазара на труда в определени общини и региони, включително за определяне на районите за целенасочено въздействие. С критично натрупване на общини с много високо равнище на безработица се очертават Северозападен, Североизточен и Югоизточен райони за планиране. Сравнително по-ограничени локализации на огнища на безработица се оформят в Северен централен, Южен централен и Югозападен райони. Най-благоприятни характеристики на пазара на труда има Югозападен район за планиране.

Икономическото развитие на общините, измерено с показателя Нетни приходи от продажби на човек показва силна диференциация по общини. Разликите в измерените равнища на показателя в рамките на страната са около 10 пъти. Значителни натрупвания на общини с ниско икономическо развитие има във всички райони за планиране. Северозападният район се очертава като най-проблемен, където с изключение на Козлодуй всички общини са с по-нисък показател от средния за страната. Сравнително най-балансиран в икономическото си развитие е единствено Северен централен район. Очертаните различия и вътрешно регионална поляризация следва да бъдат обект на бъдещите действия на регионалната политика, като тя се насочи към повишаване на общото икономическо развитие на общините чрез подобряване и експониране на техния потенциал и отчитане на местните интереси.

голям размер

Териториите с натрупани екологични проблеми са обособени от наслагването на територии със стабилни, в някои случаи непоправими нарушения на компонентите на околната среда - въздуха, водите и почвите. В някои територии се натрупват нарушения на два, а в други случаи на три компонента на околната среда. Замърсяването на въздуха или водата, при повече от случаите, причинява екологичните проблеми на почвите. Възможен е обратният случай на влошаване качествата на водата, в резултат на воден отток от почви с наднормено съдържание на тежки метали и органични отпадъци.
В Северозападен район няма територии с натрупване на екологични проблеми. Закриването на редица производства в района подобри екологичната обстановка в сравнение с останалите райони.

В Северен централен район с увредени територии са общините Плевен и Долна Митрополия. В отделни участъци е регистрирано натрупване на екологични проблеми включително замърсяването на въздуха, водата и почвите над допустимите норми. Замърсяването на въздуха се причинява от битовото отопление, транспорта и промишлените дейности. Водите са замърсени от заустени непречистени отпадни води. Замърсяването на почвите с тежки метали е в долните наднормени граници. В общините Велико Търново и Горна Оряховица са установени територии с наднормено замърсяване едновременно на въздуха и водите. Трансграничното замърсяване (Русе, Никопол) от съседна Румъния и свлачищните процеси по Дунавския бряг.

В Североизточен район само община Варна е с високо ниво на замърсяване на въздуха и почвите. Промишлените дейности в района, включително в Девня и Провадия, са потенциални източници на замърсяване на въздуха, а от там и на почвите.

Югозападен район се класифицира на второ място по размера на територии с натрупване на екологични проблеми. Екологичните проблеми са свързани с концентрацията на индустриални предприятия на добивната, енергийната и металургичната промишленост в зоната на Кремиковци, Пирдоп - Златица - Антон – Етрополе, Перник – Батановци, Елин Пелин, Своге и др.

голям размер

Южен централен район е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. В този район са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми. В община Кърджали са установени територии със замърсяване на въздуха, водата и почвите. Въздухът и почвите на територии в общините Пловдив, Асеновград, Гълъбово, Раднево и Димитровград са с високи нива на замърсители, причинени от металургията, енергетиката, добивната дейност, транспортът и битът в тези райони. Необходимо е обаче да се отбележи наличието на съхранени екологично чисти територии в планините на района.

Екологичните проблеми в Югоизточен район са локализирани в гр. Бургас и Бургаския залив. Промишлените дейности и дейностите в урбанизираните територии са причина за наднормените нива на регистрираните замърсители. Наблюдават се замърсявания с нефтопродукти и отпадъчни води на плажните ивици, повърхностните и морските води.







Посочените вътрешнорегионални различия и изявените проблемни територии по отделните параметри на развитието формират определени ареали, които често се припокриват поради взаимозависимостта на факторите, които ги определят. Необходимостта да се адресират сходни проблеми на по-ниски териториални равнища е в основата на определяне на районите за целенасочено въздействие. В Закона за регионалното развитие са регламентирани 6 вида райони за целенасочено въздействие:

1. Райони за икономически растеж. Характеризират се със силно развити икономически и обслужващи функции по отношение на общото развитие на страната, добри комуникации, образователни центрове, висока концентрация на население, положителен икономически растеж. Това са региони, които имат значителен вътрешен потенциал за ускорено развитие на икономика, базирана на знанието, и постигането на висок икономически растеж, който последователно да се разпростре върху съседните територии чрез тяхното териториално интегриране по линия на взаимосвързани производства, бизнес мрежи и клъстери, обслужващи функции от висок клас. Подкрепата на тяхното развитие е свързана с висока и бърза възвращаемост на направените разходи. Ефектът, който се очаква да се реализира, от една страна е общонационален чрез приноса им към общонационалния растеж и качеството на растежа, от друга страна, териториален – чрез дифузия на растежа в околната територия и разпростиране на тяхното положително въздействие върху съседните територии. Това са региони, които следва да бъдат подкрепени основно в доизграждане на конкурентноспособна инфраструктура, развитие на техния иновационен потенциал и технологично развитие.

2. Райони в индустриален упадък. Обхващат територия, в която се извършва или е извършено преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, което води или е довело до спад в производството, увеличение на безработицата, ниско ниво на доходи и изселвания. Районите в индустриален упадък са типичен обект на целенасочено въздействие в рамките на политиката за регионално развитие в редица страни. Те са обект и на една от регионалните цели на Структурните фондове на Европейския съюз (цел 2) за периода до 2007 г (ареали, преминаващи през социално-икономически промени в секторите на промишлеността или услугите).
От гледна точка на провеждане на целенасочена и селективна политика на регионално развитие, особен интерес представлява идентифицирането на тези от тях, които се отличават с особено остри проблеми и рискове, и които имат вътрешен потенциал за индустриално развитие. За да бъдат успешно подкрепени социално-икономическите промени в секторите на промишлеността в тези райони специфичните цели на политиката за регионално развитие са: постигане на диверсификация на икономиката; създаване на условия за оползотворяване на съществуващия потенциал (физически, човешки и др.) за икономическо развитие; осигуряване на достъп до и внедряване на нови технологии и производства; подобряване на образователната структура и преквалификация на работната сила; подпомагане на развитието на малки и средни предприятия като алтернатива за заетост и “заместване” на закриващите се или свиващи се производства.

3. Изостанали гранични райони. Тези райони се характеризират с гранично местоположение, ниско ниво на социално-икономическо развитие, изселвания, слабо изградена “тупикова” техническа инфраструктура. Тяхното развитие ще бъде стимулирано чрез подобряване на транспортната достъпност, икономическо активизиране и повишаване на заетостта. Основен инструмент на регионалната политика в тях е развитието на трансгранично сътрудничество, чрез което ще се реализират ползи за общото им развитие по линия на транспортната и социалната инфраструктура, икономическото развитие, в т.ч. развитие на туризъм, подобряването на уменията на работната сила и нейното интегриране към пазара на труда, повишаването на привлекателността на районите за нови инвестиции и качеството на живот в тях.

4. Изостанали селски райони. Това са региони, в които по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризират се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниско образователно равнище и квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.
Специфичните цели на политиката на регионално развитие по отношение на селските райони са: развитие на жизнен селскостопански сектор, диверсификация на структурата на икономиката, съобразена с местния потенциал, създаване на алтернативни източници на заетост и доходи; стабилизиране на демографското и селищното развитие; опазване (съхраняване) на специфичното природно и културно наследство.

5. Изостанали планински райони. Обхващат територия в планините на България с надморска височина над 500м или под 500 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 150 м разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър, със средна за територията гъстота на разчленение на релефа над 1,5 км на кв. км и среден наклон на релефа над 7 градуса. Характеризират се с ниска степен на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, ограничени природни условия за развитие на селското стопанство, малобройно и застаряло население, безработица и ниски доходи.
Специфичните цели на регионалната политика за изостаналите райони са: създаване на производствена заетост, развитие на устойчива стопанска дейност и постигане на икономически растеж; изграждане на основната (главно техническата) инфраструктура за нуждите на икономическото развитие; развитие и/или подобрен достъп до инфраструктурата на образованието и здравеопазването; професионална квалификация на работната сила и осигуряване на услуги за развитие на икономиката; стабилизиране на малките градове в селска местност.
Осигуряването на финансова схема за развитие на инфраструктурата, МСП, селско стопанство, преработване на продукцията до краен продукт, използване на екологичния потенциал на планината и др. в изостаналите планински и гранични райони и в районите в индустриален упадък чрез данъчни облекчения, преференции и стимули ще стимулира тяхното развитие.

6. Столична община. Поради значимостта на столицата за цялостното социално-икономическо и обществено-историческо развитие на страната Столичната община се включва към районите за целенасочено въздействие. София е община с висок потенциал за развитие, но е необходимо насочване на нейното развитие с оглед ново високотехнологично развитие и качество на обслужващите функции за превръщането й във важен европейски център със субрегионално значение като модерен европейски център във всички измерения на това определение.
Териториалният обхват на районите за целенасочено въздействие се определя според определените критерии в регионалните планове за развитие.







Трансграничното сътрудничество е важен приоритет на осъществяваната регионална политика на България. За периода до 2004 г. тази политика разшири своя обхват, като включи регионите по всички граници на страната и обогати своето съдържание. Тя допринесе граничните райони да се почувстват действително като част от европейското пространство и реални участници в реализацията на еврорегионално сътрудничество, да използват своето гранично положение като ключов ресурс за развитие. По този начин много региони в страната се ориентираха към замяна на визията за провинциална периферия с визия за региони с трансгранично значение и потенциал за интегрирано сътрудничество и растеж.

голям размер

Важна подкрепа на процесите на трансгранично сътрудничество е програмата ФАР–ТГС, която понастоящем покрива всички гранични райони на страната – Гърция, Румъния, Сърбия, Македония и Турция. За периода до 2006 г. програмите ще финансират различни мерки, свързани с развитие на инфраструктурата – пътища, жп транспорт, пречиствателни съоръжения, телекомуникации, енергетика и мерки за социално-икономическо подпомагане, културно и медийно сътрудничество, образование и квалификация, създаване на заетост, отразяващи нуждите на съответния район, както и проекти, насочени към опознаване и сближаване на хората от съседните граници.

Развитието на процеса на трансгранично сътрудничество е подкрепен и от изграждането на институционални структури като еврорегионите, които вече плътно покриват граничните райони на страната и нейните съседи.