НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 Г.

Съдържание
	АНАЛИЗ НА СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Въведение
	Макроикономическа рамка
	Производствен сектор
	Регионално развитие
	Земеделие и селски райони
	Базисна инфраструктура
	Социално развитие и качество на човешките ресурси
	Социално развитие и проблеми на социалното включване
	Изводи
	АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ, НПР 2007-2013
	ОБЛАСТИ НА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА В СРАВНЕНИЕ С ЕС
	ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА НПР - 2007-2013
	ОБЛАСТИ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ
	ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ, ЗАЛОЖЕНИ В НПР - 2007-2013
	МЕХАНИЗМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
	ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В НПР - 2007-2013
	ХОРИЗОНТАЛНИ ВЪПРОСИ
	СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НАСОКИ НА ОБЩНОСТТА
	ПРИЛОЖЕНИЯ
	ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

В годините след въвеждането на паричен съвет, БВП отбелязва устойчива тенденция на нарастване. Регистрираният средногодишен реален растеж (4.4%) значително превишава ръста на европейските икономики, което спомага за сближаването на България с ЕС.

Преустановяването на монетаризирането на дефицитите в икономиката след въвеждането на валутния съвет доведе до намаляване на инфлацията и стана важна предпоставка за съживяване на икономическата активност.

Акумулираният растеж на БВП за периода 1998-2004 г. е 34.5%. Инфлацията спадна значително и постепенно се приближи до равнищата в индустриалните държави. Отношението държавен дълг / БВП се понижи до 41% в края на 2004 г.

Основните проблеми пред българската икономика произтичат от високата безработица, високият дефицит по текущата сметка на платежния баланс, неравномерният растеж и жизнен стандарт в различните региони. Комбинацията между фиксиран валутен курс и постоянен дефицит по текущата сметка на платежния баланс е нестабилна в дългосрочна перспектива.

Търсене. Вътрешното търсене беше двигателят на растежа през периода 1998-2004 г. . В условията на Валутен съвет и фиксиран валутен курс загубата на парична политика се компенсира с гъвкавост на пазарите на стоки, услуги и труд. Повишаването на конкурентноспоспособността и прехода към експортно ориентиран растеж е най-голямото предизвикателство на българската икономика. г. Войната в Косово през 1999 г. временно затвори търговските пътища за Западна Европа, която е основният търговски партньор на България, и по тази причина износът намаля съществено. Последвалото му възстановяване през 2000-2004 г. беше съпроводено от изпреварващо увеличаване на вноса, поради което външното търсене има отрицателен принос в растежа на БВП.

Най-динамичен компонент на вътрешното търсене е инвестиционното търсене. Ако през 1997 г. инвестициите в основен капитал съставляваха 11% от БВП, то през 2004 г. делът им в съвкупното търсене се увеличи до 20.9% Основните причини за нарастването на инвестициите са макроикономическата стабилност и удължаване на хоризонта на вземане на решение от страна на предприемачи и домакинства. Инвестиционната активност в България обаче е по-ниска в сравнение с тази в повечето икономики в преход. Основни причини за това са по-ниската норма на спестявания и плиткият финансов пазар, който не посредничи ефективно между бизнеса и домакинствата, които са нетният кредитор на икономиката.

Предлагане. През последните години най-динамично развиващ се сектор са услугите. Това се дължи до голяма степен на успешното развитие на частния сектор в отрасли като комуникации, финанси и туризъм, както и на възстановяването на растежа в приватизираните фирми.

Селското стопанство е изключително неефективно. Отрасълът произвежда близо 10 процента от брутната добавена стойност при 20 процента от заетостта в икономиката.. Основните проблеми пред селското стопанство са разпокъсаността на активите в много на брой малки ферми и липсата на ликвиден пазар на земя. По тази причина банките са много консервативни в одобряването на заеми за фермери. Ролята на официалното финансиране - от държавата или по международни програми - остава съществена за сектора.

Най-динамичният компонент на индустрията през последните няколко години е преработващата промишленост, която регистрира двуцифрени темпове на реален растеж на годишна база, което е сигнал за възстановяване на част от загубените позиции на международните пазари.

Най-голям относителен дял (0.47) в преработващата промишленост имат продажбите на леката промишленост, следвани от производството на базовата промишленост (38%). Най-малък е относителният дял на промишлените отрасли, произвеждащи инвестиционни стоки - 15% от общия обем. Сред продажбите, предназначени за износ преобладават продуктите на базовата промишленост - 46%, следвани от потребителските стоки - 37% и инвестиционни стоки с 17%.

В структурата на произвежданата продукция могат да се откроят производството на храни и напитки (20-22%), рафинирани нефтопродукти (15-18%), производство и леене на метали (12-13%), производство на химични вещества (8-10%), производство на машини (7-8%), производство на текстил и облекло (7-8%), оборудване и домакински уреди (6-7%), производство на електро и оптично оборудване (4-6%) и др.

Характерни за промишления сектор са високият дял в произвежданата продукция на стоките с ниска степен на преработка, силна зависимост от внос на суровини, а оттам и от конюнктурата на цените на международните пазари и предимно трудоемко индустриално производство. Сред отраслите с най-голям растеж са и най-големите потребители на енергийни ресурси от частния сектор. Кореспондиращите дялове на добавената стойност са ниски за водещите икономически дейности (храни, напитки, рафинирани нефтопродукти, леене на метали) и по-високи за всички останали. Подобна структура отговаря на ниска норма на печалба във водещите сектори, а оттам и на слаба възможност за инвестиции, насочени към повишаване на производителността и нисък потенциал за растеж на общия износ в дългосрочен план.

След въвеждането на валутен съвет инфлацията в България се понижи рязко, но остана относително по-висока от средната за ЕС. Това се дължи на различни фактори. Повишаването на административните цени, които съставляват 20 процента от потребителската кошница, продължава да е съществен проинфлационен фактор. Натрупаната инфлация от въвеждането на валутен съвет до декември 2004 г. е 61.6%.

Друг важен фактор за инфлацията е високата енергоемкост на икономиката. България потребява значително по-голямо количество първична енергия за единица БВП в сравнение с другите икономики в преход⁽¹⁾. Високата енергийна интензивност на икономиката продължава да държи в силна зависимост вътрешните цени от цените на суровия петрол на международните пазари⁽²⁾ . Повишаването на цените на нетъргуемите стоки поради ефекта "Баласа-Самюелсън"⁽³⁾ също допринася за по-високата инфлация в България в сравнение с инфлацията в ЕС.

За периода 1998-2004 г. реалният ефективен валутен курс (РЕВК) поскъпна с 24.3%⁽⁴⁾. Поскъпването на лева в реално изражение се дължи в много голяма степен (над 80%) на ръста в цените на нетъргуемите стоки и услуги (ефект "Баласа-Самюелсън"). По-високата инфлация, която стои в основата на реалното поскъпване на лева, засега не подкопава конкурентоспособността на българските производители защото растежа на заплатите не изпреварва растежа на производителността на труда. Реално надценяване на националните валути в подобни мащаби се наблюдава и в другите страни-кандидатки, независимо от избрания режим на валутен курс.

2.3. Пазар на труда

Икономическа активност. Икономическата активност на населението на възраст между 15 и 64 години възлиза на 61,9% през 2003 г., което е с около 8 пункта под средното за Европейския съюз (EС-25) равнище - 69,3%⁽⁵⁾. Същевременно коефициентът на икономическа активност общо на населението над 15 години не се различава от стойностите им за страните, които вече получиха членство в ЕС, с изключение на Латвия и Естония. Равнищата на активност на младежите (15 - 24 години) и на възрастните (55-64 години) е ниско в сравнение с това в обединена Европа⁽⁶⁾.

Фигура 6: Икономическа активност на населението в страните получили членство в ЕС, Румъния и България, 2002 г.

голям размер

Традиционно икономическата активност е в силна зависимост с равнището на образование. Например, през трето тримесечие на 2004 г. икономически активни са 73,9% от лицата с висше образование, 65,3% от тези със средно, 29,8% с основно и 17,8% с начално и по-ниско, при 50,8% общо равнище на икономическа активност.⁽⁷⁾

Заетост. Равнището на заетост само за лицата между 15 и 64 год. е 52.5 % през 2003 г. То е с около 10 процентни пункта по-ниско от средната стойност за Европейския съюз (62.9 %) за същата година. Очевидно въпреки положителните промени, все още макроикономическата стабилизация не води до адекватно на страните в ЕС равнище на заетостта.

Коефициентите на заетост на мъжете са устойчиво по-високи от тези на жените.


Фигура 7: Коефициенти на заетост общо за населението и по пол (в %)

Най-стабилни позиции в заетостта запазват лицата между 35 и 44 години. Въпреки, че заетостта на лицата във високите възрастови групи запазва коефициенти с ниски стойности, тя нараства спрямо минали години главно поради промени във възрастта за пенсиониране и за двата пола. Коефициентите на заетост на възрастните мъже са близо 2 пъти по-високи спрямо тези на жените, особено за лицата над 45 години. Въпреки това, сравнението на заетостта на лицата между 55 и 64 години (30 % през 2003 г.) с показателя за ЕС-25 - 40.2 % показва, че у нас тя остава доста ниска.

В официалната статистическа отчетност не се наблюдават показатели за заетост (икономическа активност и безработица) за ромското население и за другите етнически малцинства. Това е демократичен подход, който цели да се избегне преднамерено сегрегиране на тези групи от населението и на проблемите им. Според данни на социологическо проучване, обаче заетите роми са двойно по-малко в сравнение с българите, а безработните - три пъти повече.⁽⁸⁾ И на пазара на труда ромите са с най-неблагоприятни характеристики. Като цяло, всеки пети от ромите в трудоспособна възраст е без работа и не разчита на трудови доходи.

Безработица. След 2001 г. броят на безработните намалява, като в края на 2004 г. (четвърто тримесечие) безработните са 391 хил., а коефициентът на безработица -11,8%. Въпреки същественото редуциране, все още равнището на безработица у нас е пo-високо от средното за страните членки на ЕС, което е 9% през 2004 г. По-високи са равнищата на безработица в Полша - 18.8% и Словакия - 18% в сравнение с това в България.

Фигура 8: Коефициенти на безработица в страни, получили членство в ЕС (2004 г.), България и Румъния

През последните 10 години се наблюдава устойчиво неравномерно разпределение на безработицата по социално-демографски групи. Като трайно засегнати от безработицата се оформиха групата на младите хора на лицата с основно и по-ниско образование, ромите, лицата с увреждания, а в отделни периоди от време - жените и лицата над 50 години. Уязвимостта има многоаспектен характер и се проявява както по отношение на по-висок риск за загубване на работното място, така и в по-нисък шанс за повторно осигуряване на заетост и следователно - в по-голяма вероятност за попадане в "капана" на дългосрочната безработица и отпадането от работната сила поради обезкураженост.

Закономерно при наблюдаваната ниска динамика на търсене на пазара на труда през 1997 - 2001 г., броят и делът на регистрираните безработни за повече от една година се увеличава и достига критични стойности. Независимо, че тази тенденция прекъсва през 2003 г., през първите девет месеца на 2004 г. повече от половината (59.3%) от всички безработни в страната са продължително безработни. През 2003 г. продължително безработните са 7.1% от работната сила, докато средната стойност на този показател за Европейския съюз е 4.0%.

Равни възможности на мъжете и жените на пазара на труда. Традиционно делът на мъжете в работната сила и икономическата им активност са по-високи. В сравнение с ЕС - 15, обаче, разликата между коефициентите за активност на мъжете спрямо тези на жените са към 10 пункта, т.е. те са 1,5 пъти по-ниски⁽⁹⁾.

Равнището на заетост сред мъжете през 2003 г. възлиза на 52.4%, което е значително под средната стойност за ЕС (73%). След рязък спад в равнището на заетост сред жените, главно през първите години на прехода (от 87.6% през 1989 г. до 48.2% през 1993 г.), тенденцията към спад е обърната, като през 2003 г. това равнище възлиза на 49 %. Въпреки това този показател остава нисък в сравнение с равнището на заетост сред мъжете и със средната стойност на заетост на жените в държавите-членки на ЕС (където той възлиза средно на 55 %).


2.4. Външен сектор

Ако през 1998 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс беше само 0.5 процента от БВП, то през 2004 г. той достигна до 1447.1 млн. евро или 7.4% от БВП, което е близо до нивата от началото на прехода. Основната причина за влошаването на текущата сметка е разширяването на дефицита по търговията със стоки, което показва недостатъчна конкурентоспособност на икономиката. През 1998 г. той е бил 328 млн.евро, като през 2004 г. се е увеличил над 8 пъти и е достигнал 2718 млн. евро. При услугите има противоположна тенденция - положителното салдо се е увеличило над 2 пъти (от 353 млн. евро през 1998 г. на 724 млн. евро през 2004 г.), което показва възможностите и сравнителните предимства на икономиката за нарастване на конкурентоспособността. Подобряването на салдото на услугите се дължи най-вече на увеличаването на приходите от туристическите услуги.

Фигура 9: Текуща сметка и външнотърговско салдо

Увеличението на дефицита на търговията със стоки през последните години се дължи на множество външни и вътрешни фактори. Сред по-важните външни от тях са източноазиатската и руската криза през 1998 г., войната в Косово и Югославия през 1999-2000 г., която затвори търговските ни пътища към Западна Европа, както и рецесията в световната икономика след събитията в САЩ от 11 септември 2001 г. Сред важните вътрешни фактори са бавното преструктуриране на предприятията и свързаното с това намаляване на износа на големи стокови групи като метали, химикали, цигари и др.

България е силно зависима от притока на преки чуждестранни инвестиции както за финансиране на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, така и за инвестиции в съвременни технологии и модерно управление на предприятията. Преките чуждестранни инвестиции в България в периода 1998-2004 г. са около 7.7 млрд. евро. През 90-те години най-голяма част от тях бяха насочени към индустрията, търговията и финансовия сектор, а значително по-малко към телекомуникациите, земеделието и инфраструктурата. След въвеждането на валутен съвет чуждестранните инвеститори навлизат най-бързо в банковия сектор и телекомуникациите, където са реализирани и най-значимите приватизационни сделки. За периода 1998 - 2004 г. 26.3% от ПЧИ са влезли по линия на приватизацията, а 73.7% са инвестиции "на зелено" или в предприятия с чуждестранно участие. Това показва ролята на макроикономическата и финансовата стабилност и последователното подобряване на бизнес средата като фактори за привличане на чуждестранни инвестиции. Все още страната ни привлича малка част от ПЧИ в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа.

Задълбочаващият се след въвеждането на системата на паричен съвет дефицит по текущата сметка на платежния баланс се финансира изцяло от транзакциите по финансовата сметка като общия платежен баланс на страната е неизменно положителен и резервите на Централната банка нарастват ежегодно. Въпреки това в структурата на преките чуждестранни инвестиции (формиращи по-голямата част от финансовата сметка) се забелязва тенденция на намаляване на относителния дял на инвестициите в акции, дялове и ценни книжа при увеличаване дела на поеманите пасиви (търговски кредити, финансови заеми и емитирани дългови ценни книжа) от опериращите на територията на страната чуждестранно притежавани фирми. Предвид на почти приключилата приватизация и традиционно ниския размер на реинвестираната печалба подобна структура на преките чуждестранни инвестиции крие рискове за икономиката и повдига въпроса за възможността да се финансира текущата сметка на платежния баланс, без да се намаляват валутните резерви на БНБ. Към това следва да добавим и нарастващата задлъжнялост на частния сектор към кредитори извън страната - през последните три години значителна част от финансовата сметка на платежния баланс се формира именно по този начин.

Търговските банки се характеризират с добри показатели за ликвидност, капиталова адекватност и ефективност. Основно влияние върху състоянието на банковата система имат фактори като макроикономическата стабилност, изградената конкурентна среда в сектора в резултат на извършване на приватизация с участието на стратегически инвеститори, ниски лихвени равнища на международните финансови пазари. През 2004 г. балансовото число на банковата система достигна до 24 917 млн. лв.

В последните години кредитната експанзия е основната тенденция в развитието на българския финансов сектор. Делът на кредитите, предоставен на нефинансови институции и други клиенти, като дял от общата сума на активите надвишава 53.6% в края на 2004 г. Този показател нараства през последните години, но стойността му е по-ниска в сравнение с тази в други страни. Нарастването на инвестиционните кредити е благоприятно за развитието на икономиката, тъй като те спомагат за по-висок икономически растеж. Наблюдаваната тенденция е показател за по-ниския риск, характерен за икономиката. Делът на потребителските кредити също нараства и допринася за повишаване на вътрешното търсене, а оттук се създава потенциал за по-висок ръст на БВП. За 2004 г. делът на потребителските кредити достига 19.5%. Дълбочината на финансовото посредничество може да бъде изследвана посредством кредитите отпуснати за частния сектор като дял от БВП. През 2004 г. този показател възлиза на 36.9% за страната и се доближава до средното за страните от централна и източна Европа.

Небанковите финансови институции се развиват динамично със стабилни положителни темпове, но като цяло финансовата система остава доминирана от банковата система. Причината за това е сравнително скорошното възникване на тези финансови посредници в преразпределението на финансовите ресурси в икономиката.

В резултат на ограничителната фискална политика дефицитът на консолидирания бюджет спадна до около 1 процент от БВП през периода 2000-2003 г. Основният мотив на фискалната рестрикция е избягване на двоен дефицит в икономиката: дефицит на текущата сметка на платежния баланс и фискален дефицит.

Най-голям принос в данъчните приходи на консолидирания бюджет имат косвените данъци (данъкът върху добавената стойност, акцизи и мита): около 40 процента. Приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лиза съставляват около 18 процента от приходите. Следователно, данъчната тежест е значително по-висока върху потреблението отколкото върху капитала и работната сила. Политиката на правителството е в посока на намаляване на преките данъци и запазване и дори увеличаване на някои от акцизите поради хармонизацията със ставките в ЕС. България е поела ангажимент да достигне акцизните ставки на ЕС върху спиртните напитки и минералните горива до датата на присъединяването, а акцизните ставки върху цигарите - до 2010 г. В същото време правителството намали корпоративния данък от 23.5 процента на 19.5 процента през 2004 г., а през 2005 г. корпоративният данък ще се намали допълнително до 15 процента. Комбинацията от голямо вътрешно търсене, растящ внос и ниска норма на спестявания е благоприятна за бюджета: високото потребление увеличава постъпленията от данъците върху потреблението. Това подсказва, че преместването на двигателя на растежа от вътрешното потребление към износа и повишаването на спестяванията ще доведе по-нисък растеж на данъчните приходи и до неприятната необходимост от намаляване на някои бюджетни разходи и/или повишаване на данъчни ставки. Подобен вариант не е изключен. Първичният излишък (приходи - нелихвени разходи) е мярка за степента на фискална рестрикция. Най-силна е била рестрикцията през 2000 г. Намаляването на първичното салдо през 2001-2003 г. е показател за разхлабване на бюджетните ограничения. Намаляването на фискалните рестрикции днес често водят до необходимостта от увеличаването им в бъдеще. Повишаването на лихвените проценти например ще доведе до необходимост от ограничаване на нелихвените разходи.

Финансирането на бюджетния дефицит се извършва с приходи от приватизация и емисия на дълг. Запълването на дефицита с печатане на пари е невъзможно в условията на валутен съвет. Има ясно изразена тенденция в увеличаване на матуритета на държавния дълг. Ако в края на 1999 г. краткосрочните ДЦК (с матуритет до 1 година) съставляваха 42.5 процента от всички ДЦК в обръщение, то в края на януари 2005 г. краткосрочните ДЦК бяха 2.37 процента. Също така са намалели значително както доходността на ДЦК, така и разликата в доходността между краткосрочни и дългосрочни ДЦК: в края на 2000 г. средно претеглената доходност на 3-месечните ценна книжа беше 4.68 процента, а на 5-годишните книжа - 9.24 процента. В края на 2004 г. тези доходности са съответно 2.37 процента и 4.48 процента. Едновременното намаляване на доходността и спреда между дългосрочен и краткосрочен дълг се дължи както на общото намаляване на лихвените равнища, така и на по-добрата ликвидност на държавния дълг.

Най-важните предизвикателства пред публичните финанси адресират прехода от едногодишен разходно ориентиран бюджет към многогодишен програмен бюджет, в който приходите и разходите са мотивирани от изпълнението на многогодишни програми. Разработването на многогодишен програмно-ориентиран бюджет е необходимо условие за ефективно изпълнение на оперативните програми.

Публичните финанси в България са по-скоро централизирани. Относителният дял на общинските разходи в разходите на консолидирания бюджет бяха 15.4 процента през 2004. Това подсказва, че капацитетът на общините да съ-финансират инвестиционни проекти от местно значение са ограничени. Средните инвестиционни разходи на една община през 2004 г. бяха около 1 млн. лева. Обединяването на няколко общини в реализацията на общ инвестиционен проект е необходимо условие за успешното им участие в усвояването на структурните фондове на ЕС.

През последните няколко години бизнес средата в страната се подобрява според провежданите от НСИ бизнес анкети. Българските предприемачи в промишлеността отбелязват, че бизнес климатът се подобрява. За това допринасят растящата осигуреност с поръчки и оптимизирането на запасите на фирмите.

Същевременно, пречките пред индустриалните предприемачи като цяло отбелязват тенденция на намаление. Растежът на доходите в страната гарантира на фирмите нарастващо вътрешно търсене. Кредитната експанзия на банките от последните няколко години значително улеснява достъпа до финансов ресурс. Все по-малка част от предприемачите определят икономическата среда като несигурна. От друга страна, засилването на конкурентния натиск и недостига на квалифицирана работна ръка повишават своето влияние като фактори, ограничаващи растежа на индустрията.