Регламент на Съвета на ЕO № 1260/1999 от 21 юни 1999, формулиращ общите положения по Структурните фондове

Съдържание
	Преамбюл
	Раздел I - Основни принципи
	Раздел II - Програмиране
	Раздел III - Финансиране и финансово управление от страна на фондовете
	Раздел IV - Ефективност на подпомагането от фондовете
	Раздел V - Доклади и публичност
	Раздел VI - Комисии
	Раздел VII - Заключителни разпоредби

Член 28 - Решение за финансиране от фондовете

1. В срок от пет месеца от получаването на молбата за подпомагане, Комисията на ЕС  трябва  одобри  с едно единично решение финансирането от всички фондове, при условие че всички изисквания на настоящия Регламент са изпълнени. Където това е възможно, решението трябва ясно да разграничи областите и  регионите, получаващи краткосрочна подкрепа.
За всеки приоритет на подпомаганите трябва да бъде определено максимално финансиране от фондовете.
За даден период една  мярка  не може да получава едновременно финансиране от повече от един фонд.
Една мярка или операция може да получава финансиране от Структурен фонд  само по една от целите, упоменати в Член 1
Никоя операция не може да получава едновременно финансиране от фонд по Цели 1,  2 или 3    и  по инициатива на Общността.
Никоя операция не може да получава едновременно финансиране от фонд по Цели 1, 2 или 3    и  по Раздел “ Гаранции” на ЕФНГЗ.
Никоя операция не може да получава едновременно финансиране от фонд по инициатива на Общността и по Раздел “ Гаранции” на ЕФНГЗ.
2. При изпълнение на дългосрочна програма на Общността за подпомагане, предоставяното от фондовете финансиране за оперативни програми трябва да бъде в съгласие с финансовия план, включен в съответната дългосрочна програма на Общността за подпомагане, както това е изложено в Член 17 (2) (в).
3. При изпълнение на мерките, финансирането от фондовете трябва да приема предимно формата на невъзвръщаемо  пряко подпомагане (от тук нататък наричано “пряко подпомагане”), а също и други форми, като например възвръщаемо  подпомагане, олихвена субсидия, гаранция, акционерно холдингово дружество,  холдингово дружество за рисков капитал  или друга форма на финансиране.
Суми за подпомагане, които са върнати на управителната агенция или на друга обществена структура, трябва да бъдат преразпределени за същата цел.

Член 29 - Разграничаване на размера на  финансирането

1. Финансирането от фондовете трябва да бъде разграничавано, изхождайки от следното:
 а) Сериозността на специфичните проблеми, особено  на тези от регионално и социално естество, за чието решаване ще съдействува подпомагането.
 б) Финансовият капацитет на съответната страна-членка,  като се вземе предвид по-специално нейният относителен просперитет и необходимостта  да бъде избегнато прекаленото увеличаване на бюджетните разходи;
 в) в рамката на изложените в Член 1 цели на фондовете: на значението, придадено на подпомагането и на приоритетите от гледна точка на Общността, където това е уместно, за отстраняването на неравенствата и насърчаване на равноправието между мъжете и жените и за защитата и подобряването на околната  среда, предимно чрез прилагането на “принципа на предпазливостта”, принципа на превантивните действия и принципа  “замърсителят заплаща щетите”;
 г) значението (от национална и регионална гледна точка), което се придава на подпомагането и приоритетите;
 д) индивидуалните характеристики на съответните видове подпомагане и приоритети, отчитане на нуждите, установени чрез предварителна оценка, особено в областта на човешките ресурси и заетостта;
 е) оптималното усвояване на финансовите ресурси във финансовите планове, включително на съчетанието от обществени и частни ресурси, използуването на подходящи финансови инструменти в съответствие с Член 10 (2), и изборът на форми на финансиране, тъй както са изложени в Член 28 (3).
Там където финансирането от ЕСФ е разграничено в съответствие с Член 16 (1), това трябва да бъде направено като се вземат предвид нуждите, установени чрез предварителна оценка, особено в областта на човешките ресурси и заетостта;
2. Финансирането  от фондовете трябва да бъде разчетено  по отношение на общите приемливи разходи  или по отношение на всичките обществени или сходни приемливи разходи (на Общността, национални, регионални или местни) по всеко отделно подпомагане.
3. Финансирането  от фондовете трябва да бъде предмет на следните ограничения:
 а) максимум 75 % от общите приемливи разходи и, като правило, поне 50 % от приемливите  обществени разходи, когато се отнасят да мерки проведени в регионите покрити от Цел 1.  Там където регионите са разположени в страна-членка, обхваната от Кохезионния фонд, финансирането от Общността може да нарасне (в някои изключителни и надлежно аргументирани случаи) до максимум 80 % от всичките приемливи разходи и до максимум 85 % от общите приемливи разходи за най-отдалечените региони и за най-далечените гръцки острови, които  са в неизгодно положение поради отдалечеността си;
 б) максимум 50 % от общите приемливи разходи и, като правило, поне 25 % от приемливите  обществени разходи, когато се отнасят да мерки проведени в регионите покрити от Цел 2 и Цел 3.
Когато е налице инвестиране във фирми, финансирането от фондовете трябва да бъде съобразено с ограниченията на върху размерите на помощта  и ограниченията върху комбинации от помощи, определени в областта на държавните помощи.
4. Там където съответното подпомагане води до финансиране на инвестиции за генериране на приходи, финансирането от фондовете за тези инвестиции трябва да бъде определено в светлината на техните вътрешни характеристики, включително размерът на брутния самофинансиращ се резерв, който обикновено би могъл  да се очаква за съответния клас инвестиции в светлината на макро-икономическите условия в които трябва да бъде осъществено инвестирането, без това да води до увеличаване на националния бюджет в резултат от финансирането от фондовете.
При всички случаи финансирането от фондовете трябва да бъде предмет на следните ограничения:
 a) в случай на инвестиране в инфраструктута, генериращо значителна чиста печалба, финансирането не трябва да надвишава:  
 
 

5. В параграф 3 и параграф 4 отпратките към регионите и областите покрити от Цел 1 и Цел 2 трябва да бъдат тълкувани също и като отпратки към регионите и областите, получаващи от една страна краткосрочно подпомагане, съгласно Член 6 (1) и подпомагане, съгласно Член 7 (4) и от друга страна съответно получаващи  подпомагане съгласно Член 6 (2).
6. Упоменатите в Член 22 и Член 23  мерки, които са осъществени по инициатива на Комисията на ЕС, могат да бъдат финансирани в размер на 100 % от всичките разходи. Упоменатите в Член 23  мерки, които са осъществени от името на Комисията на ЕС, трябва да бъдат финансирани в размер на 100 % от всичките разходи.
7. Упоменатите в настоящия Член проценти трябва да се отнасят до мерките за техническа помощ в рамката на програмирането и на инициативите на Общността.

Член 30 - Приемливост

1. Разходите по отношение на операциите трябва да бъдат приемливи за финансиране  от фондовете само ако тези операции съставляват част от съответното подпомагане.
2. Разходите могат да не бъдат сметнати за приемливи при финансиране от фондовете, ако финансирането действително е било изплатено от крайния бенефициент преди деня, в който молбата за подпомагане е стигнала до Комисията на ЕС. Тази дата ще ще представлява отправна точка за приемливостта на разходите.
Крайната дата за приемливост на разходите  трябва да бъде посочена в решението да бъде позволено финансиране от фондовете. Тя трябва да се отнася за плащания извършени от крайните бенефициенти. Този краен срок може да бъде удължен от Комисията на ЕС, при надлежно обоснована молба от страната-членка в съответствие с Член 14 и Член 15.
3. Съответните национални правила трябва да бъдат прилагани относно приемливите разходи, освен в случаите, когато, ако това е необходимо, Комисията на ЕС формулира общи правила за приемливост на разходите, в съответствие с процедурата, упомената в Член 52 (3)
4. Страните членки трябва да направят така щото  дадена операция да може да запази финансирането от фондовете, само ако в срок от пет години от датата на решение на компетентните национални власти или на управителната агенция  относно финансирането от фондовете същата операция не претърпи значителни промени:
 а) които засягат  нейната същност или условията за нейното изпълнение или дават неоправдано предимство на някоя фирма или обществена организация; и
 б) които произхождат от смяната на вида  на собственост върху част/участък от инфраструктурата или от прекратяването или промяната на местонахождението на дадена производствена дейност.
Страните-членки трябва да информират Комисията на ЕС за всякакви подобни промени. Когато бъде извършена такава промяна, спрямо нея да бъде прилаган Член 39.




Член 31 - Договориране на бюджета

1. Общността извършва договорирания на бюджета на основата на решения за предоставяне на финансиране от фондовете.
2. Договорирането за  подпомагане, което ще се извършва в продължение на две или повече години, по принцип трябва да бъде правено ежегодно. Първото договориране трябва да бъда направено когато Комисията на ЕС потвърди решението си за одобряване на подпомагането.  Последващите договорирания по правило трябва да бъдат извършвани до 30 април всяка година.
В края на втората година от договорирането, или, където това е уместно и за съответните суми, на другия ден от последващото  решение на Комисията на ЕС, необходимо  за да бъде одобрена една мярка или операция, или в самия край на последния срок за предаване на заключителния доклад, упоменат  в Член 37 (1),  Комисията на ЕС автоматично ще анулира всяка част от договора, която не е била уредена от плащане по сметка или за която не е получила изправна молба за плащане, упомената в Член 32 (3); съответно финансирането от фондовете за това подпомагане трябва да бъде намалено със същата сума.
Упоменатият в параграф 2 период на автоматично анулиране на договорирането  спира да тече за тази част от договора,  отговаряща на операциите, които, в указаната дата на анулиране на договорирането са: (а) предмет на юридическа (съдебна) процедура или административно молба със забавящо въздействие,  (б) в подчинение на  Комисията на ЕС, която в посочения периодд получава предварителна информация от съответната страна-членка с пояснения за причините и (в) обект на информация, използувана от Комисията на ЕС.
Комисията винаги трябва свовременно да информира страната-членка и разплащателната агенция всеки път, когато има  опасност от прилагането  на автоматично анулиране, предвидена в втория под-параграф.
Ако настоящият Регламент влези в сила след 1 януари 2000 година, периодът за автоматично анулиране, упоменат във втория под-параграф, трябва да бъде удължен за първото договориране с броя на месеците изминали от 1 януари 2000 година и датата на решението за финансиране  от фондовете, упоменато в Член 28.
3. За да бъде осъществено подпомагането за период по-кратък от две години, пълната сума на финансирането от фондовете трябва да бъде договорирана, когато Комисията на ЕС даде съгласието си да разреши финансиране от фондовете.

Член 32 - Плащания

1. Съгласно съответното бюджетно договориране, Комисията на ЕС превежда плащанията по финансирането от фондовете на разплащателните агенции, както те са дефинирани в Член 9 (о).
Плащания трябва да бъдат  наредени  за най-ранното започнало договориране, извършено съгласно Член 31.
Плащанията могат да приемат формата на плащания по сметка, междинни плащания  или плащания по крайния баланс. Междинните лащания и плащанията по баланса трябва да се отнасят до действително заплатени разходи, които трябва да  съответствуват на плащания, извършени от крайните бенефициенти, потвърдени от получени фактури  или счетоводни документи с равностойна доказателствена сила.
Комисията на ЕС, която е обект на реално финансиране, трябва да извършва междинни плащания в срок не по-дълъг от два месеца от получаването на изправна молба за плащане, както е описано в параграф 3.
Разплащателната агенция трябва да направи всичко възможно щото на крайните бенефициенти да бъде платено финансирането от фондовете възможно най-бързо и най-пълно. Не могат да бъдат правени никакви удръжки, запори, или да бъдат налагани други специфични такси, които биха намалили тези суми.
2. Когато бъде подписан първия договор, Комисията на ЕС ще извърши плащане по сметката на разплащателната агенция. Това плащане  по сметка трябва да бъде в размер 7 % от финансирането от фондовете за въпросното подпомагане. По принцип то може да бъде разбито  най-много  за две години, в зависимост от наличността на бюджетни средства.
Докато трае подпомагането, разплащателната агенция  ще извършва плащане по сметка, за да изплаща финансирането от Общността на разходи, свързани с това подпомагане.
Ако в срок от 18 месеца след  решението на Комисията на ЕС да предостави финансиране от фондовете, не бъде изпратена молба за плащане, то разплащателната агенция трябва да върне на Комисията на ЕС цялото плащане по сметка или част от него, в зависимост от развитието на изпълнението на подпомагането. Ако за плащането по сметка е начислена някаква лихва, тя трябва да бъде разпределена от разплащателната агенция към съответната форма на подпомагане.
3. Комисията на ЕС извършва междинни плащания за възстановяване на действително извършени разходи по фондовете, които са потвърдени от разплащателната агенция.  Такива плащания могат да бъда извършвани на ниво мерки съдържащи се във финансовия план включен в Раздел “Организация и метод”. Тези плащания могат да бъдат извършвани при следните условия:
 а) Раздел  “Организация и метод”, съдържащ посочената в Член 18 (3) информация  е бил представен на Комисията на ЕС;
 б) Последният надлежен годишен доклад за изпълнението, съдържащ посочената в Член 37 информация, е бил изпратен на Комисията на ЕС;
 в) Междинната оценка на подпомагането, упомената в Член 42, е била изпратена навреме на Комисията на ЕС;
 г) Решенията взети от управителната агенция и Контролния съвет   съответствуват на пълната сума на финансирането от фондовете, отпусната за съответните приоритети;
 д) Всяка от упоменатите в Член 34 (2) препоръки е била изпълнена в указания срок, или  страната-членка е посочила причини, обясняващи неизпълнението, а предназначението на тези препоръки е да поправят сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да провалят коректното и стриктно  финансово управление на подпомагането;  когато всяко искане за упоменатите в Член 38 (4) изправителни мерки е било изпълнено, ако молбата се отнася до съответната мярка или мерки;
 е) Не е било взето решение за налагане на прекратяване на плащанията по смисъла на първия под-параграф на Член 39 (2) и Комисията на ЕС не е вземала решениие да започне процедура за нарушение по смисъла на Член 226 от Договора,  отнасящ се до мерките, които са предмет  на въпросната молба.
Ако  някое от тези условия не е изпълнено и следователно молбата за плащане  не е приета, Комисията на ЕС трябва незабавно да уведоми страната-членка и разплащателната агенция, и те трябва да направят необходимите корекции за изпълнение на условията.
Страните-членки трябва да гарантират, доколкото е възможно това, изпращането на молбите за междинни   плащания в  Комисията на ЕС в комплект три пъти годишно, като последната молба да бъде представена не по-късно от 31 октомври.
В молбите за междинни плащания трябва ясно да бъдат посочени за всеки приоритет направените разходи в региони и области, които получават временна подкрепа.
Упоменатият в параграф 2 и в настоящия параграф общ сбор на плащанията, извършени за подпомагане, не трябва да надвишава 95 % от финансирането от фондовете за това подпомагане.
4. Крайният баланс на подпомагането ще бъде платен, ако:
 а) Разплащателната агенция предаде на Комисията на ЕС до шест месеца преди крайния срок за плащане (посочен в решението за предоставяне на финансиране от фондовете), утвърден отчет за действително заплатените разходи;
 б) Заключителният доклад за изпълнението е бил предаден на Комисията на ЕС и одобрен  от нея;
 в) Страната-членка е изпратила на Комисията на ЕС  изложението , упоменато в Член 38 (1) (е).
5. Ако до девет месеца от датата на превода на крайния баланс разплащателната агенция не е изпратила в Комисията на ЕС молба за плащане, последното плащане по  баланса не може повече да бъде коригирано по желание на страната-членка
6. Страните-членки трябва да определят органите и институциите, които ще имат право да издават сертификатите  и декларациите, упоменати в параграф 3 и параграф 4.
7. Не по-късно от 30 април всяка година страните-членки трябва да изпратят в Комисията на ЕС техните актуализирани предвиждания за молбите за плащане за настоящата и следващата година.
8. Комисията на ЕС трябва да утвърди подходящи разплащателни процедури (съответствуващи на целите на настоящите изисквания) за обновителните мерки, упоменати в Член 22  и за мерките упоменати в Член 23, и да и уведоми комисиите,  упоменати в член 48 и член 51.

Член 33 - Използуване на еврото

Решенията, договорите и плащанията извършени от Комисията на ЕС трябва да бъдат деноминирани и извършени в евро в съответствие с методиката, изискванията и процедурите, които ще бъдат подготвени  Комисията на ЕС по процедурата упомената в Член 53 (2).