Регламент на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за селско развитие (проект)

Съдържание
	Обяснителен Меморандум
	Предложение за Регламент на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони
	Част I - Цели и общи правила за помощта
	Част II - Стратегически подход за развитие на селските райони
	Част III - Програмиране
	Част IV - Приоритети за развитие на селските райони
	Част V - Принос на фонда
	Част VI - Управление, контрол и информация
	Част VII - Наблюдение, оценка и резерв
	Част VIII - Държавни помощи
	Част IX - Заключителни разпоредби
	Приложения I и II

1. Следвайки фундаменталната реформа в първи стълб на Общата селскостопанска политика от 2003 г. и 2004 г., основният фокус за реформа на политиката в новия финансов период ще бъде развитието на селските райони.

2. Предвид факта, че повече от половината от населението в двадесет и петте страни членки на ЕС живее в селски райони, които покриват 90% от територията на Общността, развитието на селските райони е важно измерение на политиката. Селското и горското стопанство имат първостепенна важност за ползването на земята и управлението на природните ресурси в селските райони на Съюза, както и като платформа за икономическото разнообразие в селските общности.

3. Проблемите и предизвикателствата, на които трябва да отговори политиката за развитие на селските райони, могат да бъдат обобщени както следва:
- Икономически: селските райони се характеризират със значително по-ниски от средните доходи, застаряващо работоспособно население и по-силна зависимост от основния сектор в тези райони - земеделието.
- Социални: в селските райони има ясни доказателства за наличието на по-висока безработица. Ниската гъстота на населението и обезлюдяването в някои райони също могат да увеличат риска от проблеми като липса на основни услуги, социална изолация и ограничи възможности за заетост.
- Екологични: Необходимостта да се подсигури, че селското и горско стопанство допринасят за опазването на селската и околната среда, изисква постигане на деликатно равновесие на дейностите, извършвани в тези райони.

4. „План 2000” определи политиката за развитие на селските райони като Втори стълб на Общата селскостопанска политика, който ще придружава бъдещите реформи в политиката за обща организация на пазарите на цялата територия на Съюза. Следователно, политиката за развитие на селските райони не може да бъде разделена от ролята си на втори стълб на Общата селскостопанска политика, като набляга върху понятието “обща”, т.е. върху направения избор за организиране на селскостопанския сектор на ниво ЕС. Това е от особено значение по отношение на гарантирането на съгласуваността на инструментите и политическите цели между двата стълба.

5. Политиката за развитие на селските райони в ЕС следва общата насока за устойчиво развитие, в съответствие със заключенията на срещите на Европейския съвет в Лисабон (март 2000 г.) и Гьотеборг (юни 2001 г.). Докато заключенията в Лисабон определиха целта за превръщане на Европейския съюз в най-конкурентния икономически регион на света до 2010 г., основаващ се на икономика на знанието, заключенията в Гьотеборг добавиха нов акцент върху защитата на околната среда и постигането на един по-устойчив модел на развитие. Заключенията подчертаха и факта, че в контекста на „План 2000”, Европейската селскостопанска политика “се е ориентирала в по-голяма степен към задоволяване на нарастващите нужди на широката общественост към безопасността и качеството на храните, диференцирането на продуктите, доброто състоянието на животните, качеството на околната среда и опазването на природната и селската среда.”

6. Бъдещото прилагане на реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) предполага необходимостта от траен секторен компонент в политиката за развитие на селските райони на ЕС. В допълнение, двойствеността на селскостопанските структури, и, в някои случаи – все още високият дял на селското стопанство в заетостта в много от новите страни членки, предполагат политиката да придружава и в бъдеще преструктурирането на селското стопанство и селските райони.

7. Териториалните компоненти на политиката за развитие на селските райони на ЕС за посрещане на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени селските райони, се изразяват в подкрепа на важната функция на селското и горското стопанство по отношение на управляването на земите, допринасят за успешното интегриране на селското и горско стопанство в по-разнообразена икономика в селските райони, както и за обществено икономическото развитие на селските райони.

8. Взаимното допълване на двата стълба на ОСП бе подчертано от последните реформи в ОСП, които въведоха премахването на зависимостта между произведена продукция и количество субсидии, взаимосвързаното съответствие на различните политики и модулацията (т.е. прехвърлянето на средства от първи към втори стълб), които ще бъдат реализирани след 2005 г. Първият стълб се концентрира в предоставянето на подкрепа за основните доходи на селскостопанските производители, които освен това са свободни да произвеждат в зависимост от пазарното търсене, докато вторият стълб подкрепя както селското стопанство като сектор, предоставящ обществени блага чрез задачата му да допринася за опазване на околната среда и селското наследство, така и общото развитие на селските райони.

9. В следствие заключенията от конференцията в Залцбург (ноември 2003 г.) и Стратегическите насоки на Европейските съвети от Лисабон и Гьотеборг, които подчертаха икономическите, екологичните и социалните елементи на устойчивостта, в Доклада за финансовите перспективи за периода 2007-1013 г. бяха определени следните три основни цели на политиката за развитие на селските райони:
- Увеличаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор посредством подкрепа за преструктуриране (конкурентоспособност);
- Подобряване на околната и селската среда чрез подкрепа за управлението на земите (в това число действия за развитие на селските райони, свързани с местата по Натура 2000) (управление на земята);
- Подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на разнообразието на икономическите дейности чрез мерки, насочени към селскостопанския сектор, както и към други селски дейности (общо развитие на селските райони);
В заключение, важността на измерението на политиката за развитие на селските райони на ЕС се дължи на задачите й да:
- Придружи и допълни реформата в ОСП и да осигури съгласуваност с инструментите и политиките в първи стълб на ОСП;
- Допринесе към други приоритети на политиките на ЕС като устойчиво управление на природните ресурси, обновяване и конкурентоспособност в селските райони, както и постигане на икономическо и социално сближаване.

10. Големият брой програми, начини за програмиране и различни системи за финансово управление и контрол в настоящия програмен период увеличиха значително административния товар за страните членки и Комисията и намалиха съгласуваността, прозрачността и видимостта на политиката за развитие на селските райони.
11. Първата важна крачка в политиката за развитие на селските райони е да се приведе към единна рамка за програмиране и финансиране на програмите.

12. Важен инструмент за фокусиране на програмирането за развитие на селските райони върху приоритетите на ЕС и допълването с останалите политики на ЕС ще бъде стратегическият документ на ЕС за развитие на селските райони, който ще бъде изготвен от Комисията и ще служи като основа за националните стратегии и програми за развитие на селските райони.

13. Ясно определените цели с оглед приоритетите на ЕС и засиленият акцент върху отчетността на програмните резултати чрез укрепване на наблюдението и оценката ще осигури по-голяма прозрачност и отчетност при използването на средствата на ЕС, докато в същото време чрез по-малко детайлизираните правила и условия за приемливост, както и опростеното финансово управление и разпоредби за контрол, на страните членки ще бъде дадена по-голяма свобода за начина, по който желаят да реализират програмите си.

14. Консултирането със заинтересованите страни относно разработването, прилагането и оценката на националните стратегии и програми, интегрирането на подхода “отдолу-нагоре” на “LEADER”, обменът на добри практики и работата в мрежа ще спомогнат за гарантиране на структуриран диалог, който стои в основата на доброто управление.

15. Заедно с увеличената яснота по отговорностите на страните членки и Комисията относно финансовото управление, предложените промени ще подобрят значително прилагането и управлението на политиката за развитие на селските райони.

16. За постигане на по-стратегически подход за развитие на селските райони, първата крачка на фазата за програмиране ще бъде изготвянето на стратегически документ от Комисията, който ще определи приоритетите на ЕС по трите оси на политиката. Документът ще идентифицира силните и слабите страни на ниво общност, както и ключовите показатели за измерване на напредъка по отношение постигане на приоритетите на ЕС. След това, стратегията за развитие на селските райони на ЕС ще бъде приета от Съвета и ще формира базата за националните стратегии за развитие на селските райони на страните членки. След консултации със заинтересованите страни, националната стратегия за развитие на селските райони ще адаптира приоритетите на ЕС към националната ситуация, ще определи ключовите резултатни показатели и ще демонстрира допълването на програмирането за развитие на селските райони с други политики на ЕС, особено с политиката за сближаване.

17. Програмите ще отразят националната стратегия за развитие на селските райони в стратегии по всяка от трите тематични оси, които съответстват на основните цели на Политиката по точка 9 и на оста “LEADER”, като за целта се използват квантифицирани цели и ключови показатели за постигнати резултати (които ще включват минимума от общи показатели за ползване от ЕС). За да се осигури балансираност на стратегията, от страните членки ще бъде изискано определянето на минимални бюджети по ОС 1 (конкурентоспособност) и ОС 3 (общо развитие на селските райони) от поне 15% от общото програмно финансиране на ЕС, а поне 25% от финансирането да се определи като бюджет по ОС 2 (управление на земята). За оста “LEADER” е предвиден бюджет от минимум от 7% от финансирането на ЕС.

18. По всяка тематична област за ползване от страните членки ще бъде предоставена съвкупност от мерки. Условията, по които мерките могат да бъдат прилагани, са опростени и позволяват подходящото им интегриране за постигане на по-общи цели.

19. По ос 1 – конкурентоспособност на селското и горско стопанство - стратегията за преструктуриране ще бъде изградена върху мерки, свързани с подобряване на човешкия капитал, материалните (физическите) активи и качествените аспекти на производството, което ще позволи постепенното преустановяване на прилагането на някои мерки, ползвани в момента от новите страни членки.

20. Задължителен елемент за стратегията по ос 2 – околна среда и управление на земята – е прилагането на мярка “агроекология”. Съществуващата мярка за необлагодетелствани райони е предефинирана дотолкова, доколкото е засегнато определянето на границите на междинните зони (частично основани на социално-икономически данни, които в много от случаите са остарели). Новото определяне на границите трябва да се основава на продуктивността на почвата и на климатичните условия и важността на използването на екстензивни селскостопански практики за управлението на земята, ниската производителност на почвата и лошите климатични условия, като се посочат трудностите за поддържане на селскостопанската дейност.

21. Общо условие на ниво бенефициенти за ползване на мерките по ос 2 е спазването на европейските и националните задължителни изисквания, които се отнасят съответно за дейностите в селското и в горско стопанство.

22. По отношение на ос 3 – общо развитие на селските райони – предпочитаният метод за реализация е чрез стратегии за местно развитие, насочени към субекти на под-регионално равнище, като са разработени или в тясно сътрудничество между националните, регионални и местни власти, или са проектирани и осъществявани чрез подхода “отдолу-нагоре” като се използва практиката на “LEADER” (избор на най-добрите планове за местно развитие, изготвени от местни инициативни групи, които представляват публично-частното партньорство). Възможно остава и хоризонталното прилагане на някои мерки по ос 3.

23. Всяка програма трябва да съдържа ос “LEADER” за финансиране на реализацията на стратегиите за местно развитие на местните инициативни групи (създадени на основата на трите тематични оси), оперативните разходи на групите, проектите за сътрудничество между тях, експериментални и пилотни инициативи, и изграждането на капацитет и насърчаване на активното участие, които са необходими за подготовката на стратегиите за местно развитие.

24. По отношение на техническата помощ - до 4% от бюджета на програмата може да бъде запазен за нейното прилагане, в това число финансиране на национални мрежи за подкрепа на прилагането на мерките за развитие на селските райони и най-вече – за местните инициативни групи, като целта е националните мрежи да послужат като точки за контакт на Европейската мрежа за развитие на селските райони. Мрежата за развитие на селските райони на ЕС ще подпомага Комисията в прилагането на политиката за развитие на селските райони.

25. Нивото на съфинансиране от страна на ЕС се определя на ниво оси между минимум 20% и максимум 50% от общите публични разходи (75% за райони в преход). За ос 2 и ос “LEADER” максималният размер ще бъде 55% (80% за районите в преход), като така се подчертава приоритетът на ЕС, свързван с тези оси. За най-отдалечените райони максималните размери на съфинансирането се увеличават с 5 пункта.

26. От общия бюджет на ЕС за развитие на селските райони за периода (с изключение на модулацията), 3% ще се пазят в резерв, който ще бъде преразпределен през 2012 – 2013 г. за страните членки с най-добре представили се оси “LEADER”.

27. За прилагането на програмите ще бъде въведена подсилена система за наблюдение, оценка и отчет, която ще се основава на общата рамка на ЕС, договорена между страните членки и Комисията. Въз основа на годишните национални обобщителни доклади за изпълнението на програмите и напредъка в реализацията на националните стратегии (по отношение на резултатите), всяка година Комисията ще се отчита за напредъка по реализацията на приоритетите на ЕС за селско развитие. Там където е необходимо, това може да доведе до предложение за приспособяване на стратегията за развитие на селските райони на ЕС.

28. Очертаният подход ще позволи съфинансирането на ЕС за развитие на селските райони да се фокусира върху общо договорени приоритети на ЕС по трите оси на политиката, като оставя достатъчна гъвкавост на ниво страна членка и регионалното ниво за постигане на баланс между секторното измерение (преструктуриране на селското стопанство) и териториалното измерение (управление на земята и обществено-икономическо развитие на селските райони), което да отговаря на индивидуалните ситуации и нужди. Нещо повече, така моделът “LEADER” би могъл да се прилага на една по-широка основа, докато за ЕС като цяло, подходът “LEADER” ще бъде опазен и консолидиран в своето прилагане.