Душана Здравкова: Каквото и да се създава от ЕС, ако не намерим неговата проекция в българското законодателство, няма да бъде достатъчно ефективно

Г-жа Душана Здравкова, бивш евродепутат / мандат 2007 г. - юли 2009 г./ и понастоящем съдия във Варненския окръжен съд, представи пред Портал ЕВРОПА какви са целите на предстоящата международна конференция на тема „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения". На форума ще бъде направен експертен преглед на Документа на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10.06.2009 г. "Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите". Здравкова коментира  пред какви предизвикателства се изправя българската правна общност и заканодателство при взаимодействието си с европейското.

Утре, 24 септември, в Информационния център на ЕС в София ще се проведе международна конференция на тема „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения". Организатор е Българската асоциация за европейско право (БАЕЛ). Във форума основните участници са заместник-председателят на Европейския парламент Даяна Уолис и българският съдия в Съда на европейските общности Александър Арабаджиев, председател на БАЕЛ.
Подробности четете ТУК .

 Каква е целта на конференцията „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения" ?

Целта на тази конференция, както сочи и самото й наименование, е да улесни българските юристи и управленци в прилагането на документите, които идват от Европейския съюз, както законодателство, така и важни документи, като например съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент от месец юни, т. нар. Стокхолмски пакет.

Този т.нар. Стокхолмски пакет визира цялата политика на Европейския съюз за един бъдещ период в областите свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Това са области, които пряко ни касаят, затова би трябвало да ангажират вниманието и на управленците.

Българската асоциация за европейско право /БАЕЛ/, която е председателствана от един от най-известните български юристи, г-н Александър Арабаджиев, българският съдия в Съда на Европейската общност, намира за необходимо това да занимава българската правна общност, за да можем да бъдем в помощ наистина при изработване на управленски решения.

След тази първа конференция бихме могли да направим преглед област по област, например за Шенгенското пространство, за трансграничната престъпност - област, по която безспорно трябва много сериозно отношение да вземе Министерство на вътрешните работи. Съобразно тази политика на Европейския съюз трябва да се предприемат съответните мерки, когато се изработват нормативните документи и се каже: "ето това е подкрепено и е в съответствие с политиките на ЕС".

В този смисъл мисля, че такива конференции са много полезни, за да ни дадат стимул да разсъждаваме и да погледнем наистина българското законодателство, приоритетите ни през призмата на европейските политики.

На конференцията ще присъства Даяна Уолис, която е един от заместник-председателите на Европейския парламент. Какъв е нейният принос за развитието на европейските политики в областите свобода, сигурност и правосъдие за гражданите?

Аз много се радвам, че г-жа Даяна Уолис, която е един от заместник-председателите на Европейския парламент, прие моята покана от края на месец юни преди приключване на моя мандат като евродепутат. След като имаме толкова много проблеми и искаме наистина да се направи сериозна задълбочена реформа в областта на правосъдието, безспорно се нуждаем и от помощта на юрист от нейния ранг.

Професионалната биография на г-жа Уолис е изключително впечатляваща. Тя е автор на много важни доклади, например за електронното правосъдие, за ролята на националния съдия в европейската съдебна система, за потребителите - теми, които изключително много вълнуват и мен професионално като съдия. Ето, сега тя прие и поканата да дойде в България и да обсъдим тези толкова важни политики в областта на правосъдието и правата на гражданите.

На конференцията ще бъде представен експертен преглед на Документа на Комисията до Европейския парламент и до Съвета "Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите". Какво е значението му за българското общество?

Моето убеждение винаги е било, че каквото и да се създава от Европейския съюз, от европейските институции, ако не можем да намерим неговата проекция в сферите на интерес на България, при създаване на законодателство, няма да бъде достатъчно ефективно. То ще остане в Брюксел и в европейските институции, много далеч от това, което наистина касае ежедневния живот на гражданите.

Този документ - "Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите" е много обстоен и важен. Той е над 40 страници и съдържа толкова много области, които ни касаят, че дори ми е трудно да би изброя. Те включват улесняване на гражданите при завеждане на дела, когато става дума за международен спор, специално се обръща внимание на закрилата на децата....

В качеството Ви на съдия и с богатия Ви опит на бивш евродепутат как оценявате състоянието на българската правна общност и законодателство? Смятате ли, че българското право и правораздаване са на европейско ниво?

Този въпрос е изключително сериозен и предполага много сериозен отговор, на база сериозен анализ, а с такъв анализ в момента не разполагам. Той обаче подсказва огромна област, в която ние, съдиите, като че ли имаме малко информация какво се прави. В смисъл, как точно българските закони се изработват в съответствие с европейските.

Като говоря за закони, имам предвид директиви, регламенти, а знаем, че се транспонират и много бързо всичко, което излиза от Европейския съюз и институции, намира място в българските закони. Но дали сме в тон с европейските политики, както е случая с този документ на Комисията, дали ги вземаме под внимание при изготвяне на българските политики...Могат ли те да ни помогнат при набелязване на по-добри, по-стойностни приоритети, които се вписват в контекста и на европейските политики... Мисля, че само при една добра симбиоза между европейски и български политики може да се получат ефективни резултати.