Карл Казер: България и Румъния са достигнали края на прехода

Професор Казер изследва историческо-антропологична проблематика, отношенията между половете, патриархалните структури в страните от Балканите и Централна и Източна Европа. Той представи най-новата си книга в рамките на международна научна конференция „Рефлексии върху социализма - 20 години по-късно"в София.

В специално интервю за Портал ЕВРОПА и екип на "Взаимодействаме с ЕП", проф. Казер разсъждава за промените, настъпили в Европа, след падането на Берлинската стена.

Професор Карл Казер е роден 1954 г. в Пишелсдорф (провинция Щирия, Австрия). Следва история и славистика, специализира югоизточна европейска история в Университета "Карл Франценс" в Грац . От 1980 г. работи в Института по история/отдел Югоизточноевропейска история и изследвания към университета. От 1 май 1996 г. Казер е университетски професор по Югоизточноевропейска история в Института за история към Университета в Грац. От 1998 г. е директор на Центъра за изследвания на балканските общества и култури към Университета в Грац.

Професор Казер, как реагирахте на промените през 1989 г. като учен от Западна Европа с интерес към Югоизточна Европа?

Не е лесно да се даде прост отговор. В Австрия винаги е имало хора с лява ориентация, които са защитавали т.нар. "истински социализъм", но това не е нещото, което наистина искахме. От друга страна беше тъжно да се види краха на социалистическия свят. Така на света вече нямаше друга политическа или социална алтернатива.

От австрийска гледна точка половината от страната беше обградена от Желязната завеса. Възможността да се движим по-свободно към страните от Централна и Източна Европа беше напълно нов и, смятам, положителен опит. Не знаехме много за Унгария или за населението в Югославия, да не говорим за България.

Какви бяха ползите за Вас като учен от демократичните промени?

Вече е много по-лесно да се пътува, да получиш достъп до библиотеки и т.н. Преди това беше наистина трудно да се пътува до социалистическите страни. Беше почти невъзможно да отидеш в Албания, например. Така че, животът сега е много по-лесен.

Как се е отразил социализмът на въпросите, свързани с равноправието на половете в обществата от Централна и Източна Европа?

В Съветския съюз премахването на патриархалното общество и създаването на нов тип човек и нов тип общество са ясно изразени. В това ново общество мъжът и жената са равни - тази цел е ясна. По отношение на половете, по време на социалистическия период бе постигнато много и резултатите могат да бъдат видени дори и днес.

Въпреки това реалността остава доста по-различна.

Какви уроци научиха държавите от Западна Европа и от региона на ЦИЕ след 1989 г. ? Според Вас приключил ли е периодът на преход?

Зависи от страната. Можем да се съгласим, че страни като Чешката република, Полша, Словакия, Унгария определено са преминали този период и вече не са страни в преход. Други страни все още са в преход - страни като Албания, Черна гора, Сърбия, Молдова. Има страни, за които можем да кажем, че окончателно са достигнали края на прехода, например България и Румъния.

Можем ли да говорим за обединена Европа?

Очевидно не. Дори и Европейският съюз не е напълно обединен. Това е само началото на обединена Европа. Това се отнася до Европа на Европейския съюз. Разбира се, трябва да имаме предвид и останалата част от Европа.

Най-голямата разлика е в икономическите отношения. Това е очевидно. Австрия е много по-богата в сравнение със страните от Източна Европа. Смятам, че това е най-важната разлика и за хората, за населението.

Според Вас, какво подхранва носталгията към времето на СССР и Желязната завеса?

Има ли наистина носталгия? Някои групи от населението претърпяха значителни загуби по време на периода на преход, те са изолирани от обществото. Именно те са и хората, които изпитват носталгия.

Кое е най-доброто и най-лошото от социалистическите времена, според Вас като учен?

Със сигурност най-лошото е това, че хората не можеха да се движат свободно. Най-доброто вероятно е това, че населението е имало по-голяма социална сигурност, в сравнение със ситуацията сега. Обикновено хората нямат такова чувство на социална сигурност.

Според Вас какво е посланието на Европа към нейните граждани 20 години след падането на Берлинската стена? Какво трябва да се запазим от миналото и какво да променим?

Според мен, този тип либерална икономика, която ЕС донесе в региона на Централна и Източна Европа, създава много объркване и икономически проблеми за много хора. Вижте имиграцията и др. подобни явления. Смятам, че този тип икономически либерализъм не трябва да продължава да действа в бъдеще и, че това е достатъчно послание. Въпреки това, този въпрос не зависи само от Европейския съюз.

Разговорът с професор Карл Казер е част от проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", сред целите на който е разработване и разпространение на информационни и аналитични материали по ключови въпроси от работата на ЕП.