Председателят на ВАС Константин Пенчев за доклада на ЕК

Портал Европа се свърза за коментар по Доклада на Европейската комисия по Механизма са сътрудничество и проверка с председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев.

Как бихте коментирали доклада, реално ли е видяна от Комисията ситуацията на съдебната власт в България?

- Смятам, че оценката е напълно реална. Не само реална, но и тя показва и много подробно познаване на обстановката в България - т.е. ЕК много добре познава това, което се случва в България, всички проблеми и дава една напълно реална картина и реална оценка.

Коментарите за механизма за назначение в съдебната власт много съвпадат с Вашите последни коментари по темата?

- Това, което ме опасява е реформата в съдебната система. Правителството прие една много добра стратегия за развитие на съдебната система, реформа за бъдещите 15-20 години. Сега е важно как тази стратегия ще се напълни със съдържание. Те на няколко пъти споменават именно проекта за закон за изменение и допълнение на закона за съдебната власт. Този закон, който аз се опасявам, че не е намерил най-добрите механизми и за оценка на администрацията и за тяхното назначаване.

В доклада се казва, че съдебният процес в България страда от липса на инициатива и професионален капацитет. По-скоро става дума за досъдебното производство. Вие, бихте ли се наели да коментирате този момент от съдебния процес?

- Честно да Ви кажа аз не мога да коментирам досъдебното производство, но по отношение на доклада е казано, че има нужда от по-добра подготовка, дори и съдиите се споменават. Мисля, че констатациите и препоръките далече не са толкова остри, колкото излязоха някои медии. Аз сутринта, честно да ви кажа като прочетох вестниците и се притесних. Мисълта ми е, че това не е точно така - той е много по-мек, много по-деликатен. Изобщо не става дума за помощ отвън, едва ли не някакви съдии да внасят в България. Става дума, евентуално което аз разбирам, ако е необходимо да ни помогнат с подготовка по тези сложни престъпления отвън

В доклада се казва, че трябва да се насърчи взаимодействието на наши експерти с чуждестранни такива

- Точно така. Нищо обидно няма. Трябва да признаем, че тези страни, които са с много по-напреднали икономики от нас очевидно имат и много по-напреднала икономическа престъпност и имат много по-голям опит в тази област. Така, че съвсем нормално е техните магистрати да бъдат много по-добре подготвени и да имат по-добри специалисти. Нищо лошо няма в това, ако можем да обменим опит.

Дали има някакъв голям проблем, който Комисията не е видяла, но според Вас съществува и е редно да му се обърне внимание?

- Не, Комисията е видяла всички проблеми и искам специално да подчертая, че в техническия доклад на ЕК, който е към основния, е споменато изрично за проект на Министерство на правосъдието, който все още не е приет от Министерски съвет, за изменение на административно процесуалния кодекс. Там специално се подчертава, че целта на това изменение е да се отмени тежестта от Върховния административен съд

Това е и проблемът, който Вие имате?

- Да, това е проблемът, който имаме от години, който изрично сме го поставили на внимание на всички управляващи. Те намериха някакъв опит за решение в проекта на Министерство на правосъдието, но той още не е минал през Министерски съвет. Искам да кажа, че аз съм доволен от доклада на ЕК. Картината е ясна и точна, това е една снимка на положението сега. Но в него се казва „надяваме се в бъдеще да се подобрят...", т.е. много се разчита на промените в закона за съдебната власт, в изработване на едни наистина ясни механизми, както за отговорността и за подобряване на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, така и в цялата тази система на оценка и на назначаване не само на административните, но и на други магистрати. Това е за което няма адекватен отговор, т.е. Европа чака, ние също чакаме. Дано да дочакаме нещо добро.

Мислите ли, че трябва да продължава този механизъм на проверка и сътрудничество. Нужно ли е на България постоянно да има контрол отвън, не може ли да се справим и сами с тези проблеми?

- Г-н Марк Грей го каза, че такъв механизъм ще има и следващата година ще има доклад. Но ми се струва, че все още специално за България има постижения, има напредък, но още не сме минали Рубикон, все още не сме завъртели колелото по начин, по който да сме сигурни, че няма да се върне назад.

Т.е по-добре да има такъв механизъм?

- Да, ето виждате, че в доклада има през цялото време „да, направено..,но". Има повече очаквания, отколкото констатации за нещо добро. Има констатации за започнали процеси, за Красьо Черния, Благоевград проблемите и за Приморско случая са споменати и в доклада, и в техничния доклад. Всичко това казано е за да знаем, че това са проблеми, а не да кажем: „е, те не са проблеми" и да се откажем от тях. Трябва да разрешим тези проблеми и с дисциплинарна практика и ако трябва и с наказателно преследване. За мен този механизъм е необходим да продължи още малко. Очевидно не сме способни да кажем: „ ние се справихме с нашите проблеми окончателно и вече вървим напред", но самите европейци, самата ЕК не поставя въпроса за обсъждане.

Вие смятате, че механизмът е работещ или доказва, че работи?

- Работещ е. контролът има смисъл за нас. Това, което може да се направи конкретно и ние го знаем. ЕК не казва, това което присъстваше в медиите. Казва „Вие си преценете, ако Вашето законодателство е съобразено, ако с Конституцията е съобразено" - това е въпрос на подход.

Комисията насърчава специализацията и в полицейската и в съдебната власт, но по-скоро като експертиза?

- ЕК не е дала заповеди - това трябва да се направи, онова трябва да се направи. „Би било добре, не е лошо, това вие сте предложили".- това са наши идеи, добре може да проработят. Например закона за комисията „Кушлев", който е в процес на съгласуване с Венецианската комисия. ЕК казва „да, нека се съгласува, нека се помисли", а не казва трябва на всяка цена да се конфискува имущество, независимо дали е резултат от престъпление или не е. Те не биха си позволили това.