Europe.bg
  Начало - Новини - Интервюта
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Интервюта

  • A+
  • A-
16-03-2006

“ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО” Е ИЗЛИШНА ФРАЗЕОЛОГИЯ, СМЯТА ЮРИСТЪТ АТАНАС СЕМОВ

В управленската програма на “Правителството на европейската интеграция” четири пъти се употребява думата “пълноправен”, когато авторите й говорят за членството на България в ЕС.

Съотнесени спрямо последните събития от нашата евроинтеграция и описаните от министър Кунева “сценарии”, термини като “пълноправен член”, “пълноправно членство” и “пълноправно интегриране” придобиват особено важно значение.

Портал ЕВРОПА реши да тълкува думата “пълноправен” с помощта на експерти – юристи.

Първото интервю на Портал ЕВРОПА от тази поредица е с директора на Института по европейско право Атанас Семов.

Г-н Семов, каква е разликата между “пълноправно членство” и “членство” на България в ЕС?

Терминът “пълноправно членство” няма смисъл, когато се отнася до Европейския съюз. В ЕС има само един вид членство – истинско, т.е. пълноправно. Поначало членството не може да е друго освен пълноправно, дори Споразумението за асоцииране от 93-а година, действащо и в момента, не предвижда “асоциирано” членство, а пък Договорът за присъединяване от 25 април 2005 г. също не предвижда друго освен пълноправно членство. Всички възможни условности, свързани с различните отлагателни клаузи, се отнасят само за някои модалитети, т.е. условия на осъществяването на пълноправното членство.

Ако България бъде приета със задействани защитни клаузи, това не означава ли “непълноправно” членство?

Не. След Договора от Ница се предвиди за държави – членки, които тежко нарушават основните принципи на Съюза и най-вече демокрацията, да се допуска временно ограничаване на някои права, най-тежкото от които – ограничаване на правото на глас в Съвета. Това обаче също са модалитети на членството, т.е. тезата е, че членството в ЕС е само пълноправно и никакво друго.

Ама правителството употребява този термин 4 пъти в управленската си програма! Да не би това прилагателно да е излишно?

Точно така, “пълноправно членство” е една излишна фразеология. Доколкото го има в правото, пълноправното членство е алтернатива на други видове членство, например членство без право на глас, или асоциирано членство – каквото някои организации допускат.

Ако има, да го кажем така – условности около приемането ни, това би означавало неучастие на България в някои политики на Съюза...? 

Това няма общо с пълноправното членство. Отлагателните клаузи са в интерес на едната или другата страна. Договорът предвижда възможност и ние да ограничаваме действието на европейското право у нас, ако го изискват специални условия – примерно тежко засягане на икономиката или други сфери. Членството не може да е друго, освен пълноправно.

Откъде ли пък тогава са могли да взаимстват авторите на управленската програма на тройната коалиция?

В ЕС има само пълноправно и никакво друго членство. По-различно беше в ЗЕС – военнополитическата организация Западноевропейски съюз. Там има пълноправни членове, асоциирани членове и асоциирани партньори – три различни статута. В ЕС обаче това го няма.

Значи, ако ни приемат дори и с предпазни клаузи, правителството ще може да каже: “Ето, това пак е пълноправно членство, изпълнили сме си предизборното обещание”.

Ако ни приемат в ЕС, това няма да се дължи на нас. Не влизаме заради нашите успехи, а заради Турция – това е единствената причина.

Портал ЕВРОПА търси прогнозите на известни общественици по т.нар. пет сценария за членството ни в ЕС. Вие на кой сценарий залагате към днешна дата?

За мен има само два сценария – или приемане през 2007, или изобщо няма членство.

Възможно ли е забавяне на ратификацията на Договора за присъединяване в националните парламенти?

Да, ратификацията може да се забави – в проблемните държави като Германия и Франция.

МВНР ще наема консултанти, които да лобират за ускоряване на този процес. Ще се справят ли според вас?

Не е невъзможно да се справят. Но нас ще ни приемат в ЕС не заради техния успешен лобизъм, а заради вътрешните интереси на ЕС да не си признава нов провал, след провала с Европейската конституция. Отлагането на България и Румъния може да предизвика отпушване на процеси по разпадане на ЕС.

Атанас Семов e директор на Института по европейско право. Той е старши асистент по право на ЕС в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е във Франция, в Университета в Нанси. Семов е автор и преводач на първото издание на български език на Конститутцията на Европа. Секретар е на Българската асоциация по международно право. Председател е на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй".



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.