Д. МАРГАРИТОВ: “ДОСЕГА НЕ СМЕ ГУБИЛИ ДЕЛО ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА. ДОСЕГА НИКОЙ НЕ СЕ Е ОТКАЗВАЛ ОТ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР С МВНР”

Интервю с Димитър Маргаритов – бивш директор на Дирекция “Управление на собствеността” в Министерството на външните работи, пред Портал ЕВРОПА. ) - 06.04.06 г. 

От 2 дни Дирекция “Управление на собствеността” е с нов директор – Костадин Митев. Досегашният директор Димитър Маргаритов е напуснал по взаимно съгласие, както обясни той в интервюто за Портал ЕВРОПА. От началото на март до началото на април Маргаритов е бил в отпуск и поясни, че не е в течение с подробностите около договора с Шимон Шевес. Маргаритов коментира случая от експертна гледна точка. Той каза, че се случва за първи път в практиката на МВНР, някой да се откаже от сключен вече договор.

Г-н Маргаритов, добър ден! Ако не се лъжа, преди няколко дни ви освободиха от заеманата длъжност?

Преди няколко дни се разделихме, да речем, с колегите, по един цивилизован начин, двустранен, така да се каже...

От коя дата не сте директор на Дирекцията?

От онзи ден, практически.

Най-вероятно във връзка с придобилия известност сключен договор с I J International Ink?

Не, нищо общо няма това. Месец преди да се оттегля бях в отпуск, така че по никакъв начин не са свързани нещата.

Дирекцията, която оглавявахте във Външно ли подписва този тип договори?

В известна степен тя подготвя документите – разбира се, в тясно взаимодействие най-вече с правната дирекция.

Да, там където г-жа Радослава Кафеджийска е директор... Ние я познаваме.

Да, точно така.

Чия отговорност е моментът със свидетелството за съдимост – на дирекцията, на която вие бяхте шеф, или на правната дирекция, на която тя е шеф?

Трудно може да се каже. По-скоро наистина е трябвало да се внимава от страна и на двете звена. Но по законосъобразността на документите, които се подписват, за тях трябва да следи правната дирекция. Що се отнася до свидетелството на съдимост, според мен би трябвало да бъде направена проверка на законосъобразността на това, което е дадено на министъра за подпис. В този смисъл, като че ли по-скоро е работа на юристите да ги гледат тези неща.

Дирекция “Управление на собствеността” в този случай каква отговорност е имала?

“Управление на собствеността” е имала функции по-скоро в началото, при подготовката. Подчертавам, вероятно – понеже аз бях в отпуск и не съм участвал в тези процеси. Мога да коментирам по-скоро като наблюдател, от една страна, а от друга - като човек, който знае каква е практиката в министерството.

Да, точно в това ви качество ви търсим. Казахте – практиката в министерството. Когато се обявяват подобни обществени поръчки, кой написва детайлните неща, които ще се изискват от изпълнителя? Ние имаме едни страници, в които много подробно пише как лобистът трябва да идентифицира ключови фигури в Евросъюза, да ги вкарва в списък, да търси начини и канали за влияние върху тях, които после да предлага на възложителя – т.е. Калфин...

Така нареченото техническо задание на поръчката – както го наричаме, макар че не зная дали в този случай е точно да се употреби именно този термин – това е модулът, който описва съществото на поръчката, нейния предмет. Това по дефиниция винаги се изготвя от... хайде да до кажем така – почти никога не се изготвя от Дирекция “Управление на собствеността”. Причината е, че тази дирекция има организационни, координационни и технически функции. Тя получава, така да се каже – продукта наготово, който естествено се съставя от хората, които разбират. Функцията на Дирекцията е да облече това техническо задание във формата, предписана от ЗОП.

Казвате – тези, които разбират. В случая с лобирането за ЕС, от това в Министерството най-много би трябвало да разбира министър Калфин...?

Ами, както се казва – разбират почти всички, с изключение на Дирекция “Управление на собствеността”, ако мога така да се пошегувам.

А изискванията към кандидатите за подобна обществена поръчка също ли се формулират от “тези, които разбират”?

Би трябвало да разделим изискванията на два вида – едните са императивните изисквания на ЗОП, които са по-скоро формални. На тях трябва да отговаря винаги всеки кандидат, който участва в обществена поръчка – включително да представя документи, с които удостоверява, че при него всичко е наред.

Съдимостта?

Да. Така че тези неща съставляват част от всяка документация и като изисквания се въплъщават там, без да е необходимо да бъдат специално подавани в Дирекция “Управление на собствеността” от звеното или дирекцията, която готви техническото задание за поръчката. Но вече ако във връзка със специфичния предмет на дадена поръчка, този, който изготвя техническото задание, има претенции да се въведат и допълнителни изисквания към кандидата, то те биват добавяни към споменатите формални изисквания, ако не противоречат на закона.

Във въпросната поръчка нямаше кой знае колко високи изисквания за брой и опит (квалификация) на персонала, работещ в компанията-кандидат.

Такава е била преценката на възложителя. Аз разбира се говоря по-скоро принципно, вие изхождате от конкретна поръчка във вашите въпроси. Аз пак казвам – не съм запознат с нещата около тази поръчка.

Когато вие бяхте директор на дирекцията, имате ли поглед върху други подобни договори за лобизъм, посредничество?

Аз нямам спомен по мое време да са провеждани такива процедури.

А предишни не сте ли виждал?

Мисля, че не. Вие знаете, че имаше едни модули с обществени поръчки, свързани с Комуникационната стратегия. В предишните 2-3 години имаше такива процедури, но сред тях не се сещам да е имало някакво лобиране. За нещо друго, което да е подобно, и което да има подобен предмет – лобиране – мисля, че в министерството не се е случвало.

Понеже бившият външен министър Соломон Паси каза пред “Дарик радио” на 1 април, че е ползвал лобисти “в редица критични ситуации около преговорите ни за членство в НАТО и ЕС”.

Поне процедури за възлагане на обществени поръчки за такова нещо не си спомням. Може да е ставало въпрос, сами разбирате, за някакви съвсем дребни разходи, които не предполагат провеждането на обществена поръчка. Може, хайде да не казвам, чак безплатно, но във всеки случай сигурно не е ставало въпрос за такъв голям финансов ресурс и от тази гледна точка да не е било необходимо да се правят процедури. Знаете, че ЗОП въвежда прагове и когато разходът не ги надвишава, не е необходимо да се провеждат процедури за възлагане.

Според вас, малко или много са двама кандидати – колкото подадоха документи за лобистката обществена поръчка?

Мога да коментирам като независим наблюдател – експерт. Не може да се абсолютизира, но по принцип би било добре да има повече кандидати, като че ли. В конкретния случай обаче, трудно може да се наеме някой с такава доста сериозна дейност. Не би било реалистично да очакваме, че ще се явят изведнъж 10-15 кандидати. По-скоро този брой участници, двама, означава, че възложителят правилно е формулирал предмета и изискванията, така да се каже, възложителят е намерил добре таргет-групата, която може да участва и изпълни тези задачи... Чисто теоретично говоря, оставяме настрани последвалото развитие на събитията. Обикновено когато се обявяват такива големи, трудоемки поръчки, изискващи висока квалификация и финансов ресурс, трудно може да се очаква участието на повече от трима, максимум четирима кандидати. Т.е. може да се каже, че двамата кандидати за въпросната поръчка са някъде по средата, а идеалният вариант би бил да има поне трима.

А вие от кога до кога бяхте в отпуск?

От началото на март до началото на април.

Ама тя февруари месец е писана поръчката.

Самото обявяване на поръчката като такава беше по мое време, действително. Аз не съм участвал много активно в изработването на документите. Повече работа свършиха юристите от правната дирекция. Това не е нещо необичайно. На този етап всичко е било изрядно, мисля, и е подготвена една документация, отговаряща на изискванията на ЗОП – както впрочем всички документации във Външното министерство – и отчитаща едно техническо задание, което е било изработено от хората, които разбират от това.

А тогава защо според вас г-н Шевес поиска да не изпълни договора?

Много ми е трудно, просто нямам никаква представа за това, разбирате ли. Бидейки вече извън процеса по времето, в което той се е развивал по същество, не бих се ангажирал да коментирам. Просто нямам никаква представа.

А когато бяхте директор на Дирекцията, случвало ли се е друг път спечелил кандидат да се оттегли от изпълнението на подписан договор?

Нямам спомен за такова нещо. По-скоро се е случвало неспечелил кандидат да има голямо желание да изпълни поръчка, поради което да обжалва. Но няма случай досега, в който да сме изгубили дело за обществена поръчка. Нека да не прозвучи като самохвалство, но нещата винаги са си вървели нормално, така, както законът ги урежда и предписва. До ексцесии не се е стигало почти никога.

Днес обаче министър Калфин каза в парламента, че ще затяга, ще сменя процедурите в Министерството. Има ли нужда от такова нещо?

Ако питате мен, той вече започна да ги сменя тези процедури с това, което се получи с Шевес.

В какъв смисъл го казвате?

Ами аз в друг смисъл не виждам как биха могли да бъдат сменени процедурите, тъй като – пак повтарям – от това, което са установили съдът и проверяващите органи – досега поне – се вижда, че законът е спазван, няма допуснати съществени нарушения. Общо взето, досега поне, министерството винаги е било обезпечено с всичко, което следва да се осигури посредством обществени поръчки.

Днес Калфин каза, че още преди медиите да подхванат темата за г-н Шевес, МВНР е преценило да стопира плащанията, и затова няма нито един лев изплатен по този договор, дори и авансова вноска няма.

Ами сигурно е така.

Вие бяхте ли вече на работа тогава?

Не.

Все още бяхте в отпуска?

Да.

Ако ви разбирам правилно – процедурите в МВНР си вървят добре, едва ли е уместно да се променят те, това ли имате предвид в резюме?

Да, но аз го казвам не като човек, който иска да се защити или да се похвали. Казвам го, правейки извод от това, което има като факти, като резултати от проверки на независими органи, в това число съдът. Знаете, че съдът най-добре може да прецени дали нещо е законно или не е законно. И от гледна точка на фактите го казвам – и с просто око се вижда, че във Външно министерство, са се случили доста добри неща, дори ако щете във ”фасаден” план: като някакво отражение на това, че нещата вървят сравнително добре.

Вие с какво ще се занимавате сега професионално?

Честно казано имам намерение да продължа да работя в администрацията, защото смятам, че това ми се отдава, и съм мотивиран. Най-вероятно нещо такова ще е – в администрацията.

Мислите ли, че след като скандалът с Шевес се случи, беше логично Ивайло Калфин да уволнява хора от своите служители?

Нека да оставим това на него – той да реши и да прецени.

Мислите ли, че ако Шимон Шевес не се беше оттеглил с тази декларация от договора, и договорът беше прекратен от българска страна, той щеше да успее да осъди министерството?

Това е сложен юридически казус, който няма как да бъде коментиран с еднозначни отговори. Отговорът би трябвало да бъде плод на сериозен анализ на всичко, което поначало трябва да се случи по повод подписването и изпълнението, респективно неизпълнението на един договор. Наистина на медиите може би им харесва повече да мислят, че договорът е бил в сила и че е прекратен. Но теоретично може да се изрази чисто експертно мнение – че договорът наистина никога не е влизал в сила. Че практически, макар и да са били положени подписи върху хартиените носители, не е бил налице целият фактически състав, който да позволи на договора да влезе в сила. Каквато липса например би могъл да бъде този документ. Който така или иначе Шевес не е дал и може да се предполага, че съвсем основателно самият той се е оттеглил, тъй като не би могъл да изпълни вероятно, или просто не е искал, изискванията на закона, за да се изпълнява и договорът.

Трябва ли министерството да задържи гаранцията, при положение, че договорът се прекрати?

Практически не, защото страните са съгласни за прекратяване на договора, без никоя от тях да има претенции към другата, включително финансови. Така че гаранцията би трябвало да бъде освободена.

Доколкото разбирам, подписите са положени на 13 март, след което едната от страните се отказва писмено от изпълнението на договора. Каква е практиката на МВНР при обществените поръчки, за търсене на компенсация при отказ на едната страна?

Не мога да кажа как е станало, защото не съм участвал в тези процеси.

А принципно каква е практиката досега с обществените поръчки? Какво става с компенсацията в случаите на отказване на едната страна след полагането на подписа?

Практически няма отговор на въпроса, тъй като министерството досега не е имало практика някой да се отказва от договор. Такава хипотеза за първи път има като факт. Имало е случаи, в които са прекратявани предсрочно договори – ако е имало основания да бъде задържана гаранцията, то това е правено. Сегашният ръководител на Дирекцията, както и юристите и финансистите на министерството, би трябвало да са наясно с точната хронология на събитията по тази конкретна обществена поръчка – с това, какво точно се пише в заявлението за спиране на този договор по взаимно съгласие. Това са елементите, които съдържат точния отговор на въпроса за механизма на прекратяване на договора, следователно и това, дали трябва да бъде задържана гаранцията за изпълнение, или тя може да бъде освободена.

А тя въобще внесена ли е гаранцията за изпълнение?

Би трябвало, тъй като в ЗОП ясно е казано, че при сключване на договора, гаранцията трябва да бъде внесена.

Според вас, когато, както вие ги наричате, “тези, които разбират”, са разсъждавали за целесъобразността да се търси лобист – дали са се допитали до министъра по европейските въпроси?

Според мен просто няма начин да не са се допитали. Не съм присъствал на такива разговори и никой не е длъжен да ми дава информация, но мисля, че това нещо е направено.

А когато се търси толкова ключов партньор на държавата, който да прави лобиране, той би трябвало да е добре известна фирма, регистрирана преди повече от 1 година може би?

Е, знам ли... Може би.

= = = =

Бележки на редакцията: Интервюто е проведено на 6 април 2006 г. Използваната снимка е от вестник "Сега".

ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРИПОМНЯ:

Функции на Дирекция “Управление на собствеността”, според сайта на МВНР: 

1. ръководи дейностите по придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост;
2. организира и осъществява материално-техническото и транспортното осигуряване;
3. осигурява условия за прилагането на Закона за обществените поръчки;
4. осъществява дейности по изготвянето и сключването на договори от компетентността на дирекцията, по които страна е министерството.